Р Е Ш Е Н И Е
№……..
2019 година
гр.Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД - ПЕТНАДЕСЕТИ
наказателен състав в публичното съдебно заседание на дванадесети ноември през
две хиляди и деветнадесета година в състав:
СЪДИЯ при ВРС:ВАЛЯ ЦУЦАКОВА
при
секретаря РАДОСТИНА ИВАНОВА, като
разгледа докладваното от съдията НАХД
№4679 по описа на ВРС за 2019год.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е на основание чл.59 и сл. от ЗАНН.
Образувано по жалба от „М.2” ЕООД - гр.Варна,
представлявано от С. Г. А. и М. Д. М., депозирана от А. чрез адв.Д., против НП
№461957-F 502391/ 05.09.2019г. на Началник
на Отдел „Оперативни дейности”-Варна в ЦУ на НАП- Варна, с което на търговеца ,
за нарушение на чл.33 ал. 1 от Наредба №
Н-18/ 2006г. на Министъра на финансите е наложена ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ в размер
на 600 лв./ шестстотин /лева, на
основание чл.185 ал.2 от ЗДДС.
Жалбата е подадена в срок, от надлежна страна,
поради което, като допустима е приета от съда за разглеждане.
С жалбата
се изразява становище, че НП е незаконосъобразно, издадено в нарушение на
материалните и процесуално правила, като
се оспорва и размерът на наложеното административно наказание.Визират се като
нарушени нормите но чл. 42 и чл.57 от ЗАНН,, излагат се аргументи относно
приложимостта на чл.28 от ЗАНН и се иска отмяна на НП, а в условията на евентуалност
се моли за редуциране размера на наложеното административно наказание.
В съдебно заседание въз. дружество при редовност на призоваването, не се
представлява и не се изразява становище в хода на делото по същество.
Представителят на органа, издал НП,
оспорва жалбата, а в хода на делото по същество моли за потвърждаване на НП,
като аргументира допускането на техническа грешка по отношение на датата на нарушението,
която не е ограничила правото на защита на нарушителя, неприложимост на нормата на чл.28 от ЗАНН и
справедливост на наложеното административно наказание.
След
преценка на доказателствата по делото, съдът възприе следната фактическа
обстановка:
На
21.07.2019г. , св.Т.-***, извършили
проверка в търговски обект по
смисъла на пар.1 т.41 от ПР на ЗДДС- аптека „М.”,
находяща се в гр.Варна, ул.”Царевец”, №38, стопанисван от „М.”-ЕООД-Варна.При
проверката се установило, че фактическата наличност на паричните средства в
касата на търговския обект, е 351,00лв., за което бил изготвен опис от материално отговорното лице в обекта-Д. Д..От
ЕКАФП, монтиран в обекта и въведен в експлоатация, бил изведен междинен финансов отчет от който
се установило, че до момента на проверката, оборотът за процесната
дата бил 320,48 лв.Отразена била сума на
паричните средства в началото на работния ден в размер на 100лв./ служебно
въведени/, за сума на служебно изведени пари резултатът бил „0”.В този смисъл
била констатирана разлика между фактическата наличност в касата и тази,
отразена от фискалното устройство в размер на 30,52лв. в повече в наличност, за
която било прието, че не е отразена като служебно въведена сума в касата..За
тази сума материалното лице вписало в описа, че са негови лични средства..
След
извършената фактическа и документална съпоставка на паричните средства с отчета
от фискалното устройство и с касовата книга, било прието за установено, че
оборотните средства в размер на 30,52лв. не са били регистрирани във ФУ, което
имало възможност за извършване на операции „служебно въведени” и „служебно
изведени” суми.Предвид горното било установено, че в проверения търговски обект
е нарушена отчетността на касовата наличност и дружеството, стопанисващо обекта не е
изпълнило задължението си извън случаите
на продажба, да отбележи всяка промяна в касовата наличност на ФУ чрез операциите „служебно въведени” и „служебно
изведени” суми, тъй като това устройство е притежавало тази възможност.
Като
доказателство за резултатите от проверката е бил съставен Протокол за
проверка и са били иззети като
доказателства междинен финансов отчет от ФУ и опис на наличните парични
средства в касата.
Тъй като
констатираното по време на проверката в търговския обект съставлявало нарушение
на разпоредбите на чл.33 ал.1 от Наредба
№ Н-18/ 2006г. на Министъра на финансите, въз основа на резултата от проверката
и събраните доказателства, на 29.07.2019г. св.Т. съставил АУАН, срещу „М.
2”-ЕООД-Варна.АУАН бил връчен надлежно
на представляващият дружеството, който
го подписал без възражения.В законоустановения срок постъпили писмени възражения срещу съставения АУАН, които видно
от съдържанието на НП били приети за неоснователни, поради което въз основа на материалите по преписката на
05.09.2019г. АНО издал НП, предмет на настоящата въззивна проверка.
Със същото е наложена имуществена санкция в
размер на 600 лева на „ М. 2”-ЕООД-Варна, било наложено административно наказание
в размер на 600 лв./ шестстотин /лева, на
основание чл.185 ал.2 от ЗДДС.
Съдът
изцяло кредитира показанията на св.Т., дадени в с.з., тъй като същите са
последователни, непротиворечиви, кореспондиращи с останалите събрани и
приобщени по делото доказателства, като доказателства за различна фактическа
обстановка не са ангажирани какво в хода на АНП, така и в с.з., напротив,
констатираната разлика се потвърждава, като се твърди, че същата представлява
лични средства на служител.
Съдът изцяло кредитира и писмените материали
от АНП, приобщени към доказателствата по делото, тъй като същите са
непротиворечиви по между си и кореспондират с установената по делото фактическа
обстановка.
Гореизложеното се установява от показанията на св.Т., дадени в с.з., които
съдът напълно кредитира, от приетия като доказателство по делото Протокол за
извършена проверка, опис на парични средства, междинен финансов отчет и от
останалите, приетите писмени доказателства по делото, съдържащите се в АНП.
Като прецени изложената фактическа
обстановка, с оглед нормативните актове, регламентиращи процесните
отношения, настоящият състав на ВРС, достигна до следните правни изводи:
Актът за установяване на нарушението, както
и издаденото, въз основа на него НП, са издадени от оправомощени
лица, при спазване на регламентираните от ЗАНН срокове и са законосъобразни от
формална страна.
Въпреки гореизложеното, съдът констатира, че в хода на АНП са допуснати
нарушения на чл.42 т.4 от ЗАНН и чл. 57 ал.1 т.5 от ЗАНН.Съобразно цитираните
две разпоредби на ЗАНН, в АУАН и НП задължително следва да бъдат посочени
датата и мястото на извършване на нарушението, обстоятелствата при които е
извършено, като следва да се съдържа и пълно, точно и ясно описание на
нарушението.В конкретния случай, видно от съдържанието на НП, от една страна
АНО приема, че на 24.07.2019г. е била извършена проверка в процесния
търговски обект и е било констатирано нарушение, а в последствие се визира
протокол от 21.07.20219г. касаещ проверката.Видно от приобщените по делото доказателства,
проверката в обекта в действителност е била извършена на 21.07.19г. и тогава е
било констатирано процесното нарушение, а не на 24.07.2019г.- датата, посочена
като дата на нарушението.На 24.07.2019г. няма никакви доказателства в
проверявания обект да е била извършена проверка, поради което няма как да се приеме,
че на тази дата има извършено някакво нарушение.Наказателното право, а и
административно- наказателното право не боравят с термина техническа грешка,
поради което няма как да се приеме, че се касае за такава, още повече, че е
налице противоречие между факти и дистозитив на
обвинение наличен още и в АУАН, а в последствие пренесен и в НП.
Пълното, точно и ясно описание на нарушението, както и датата на извършването му, освен, че са задължителни
реквизити на АУАН и НП, индивидуализират пряко нарушението като такова, като не
посочването им по ясен и категоричен начин или наличието на противоречие
относно датата на извършване на нарушението
винаги съставлява съществено нарушение на процесуалните правила, тъй
като пряко рефлектира върху правото на защита на нарушителя. Освен, че
ограничават възможността нарушителят да разбере в извършването на точно какво
нарушение е обвинен, горните процесуални
нарушения лишават и съда от възможността да прецени в съответствие с материалния закон има ли
извършени нарушения, правилно ли са квалифицирани същите и правилно ли е приложена
санкционната норма.Непосочването на конкретна дата, на която се приема, че има
извършено нарушение, или противоречивото й посочване ограничава и възможността съдът да прецени
спазен ли е срокът за съставяне на АУАН и издаване на НП.
Предвид горното процесуално нарушение съдът намира за ненужно
произнасянето относно приложимостта на чл.28 от ЗАНН.
Предвид гореизложеното съдът намира, че НП следва да бъде отменено, тъй
като е издадено при допуснати съществени процесуални нарушения, ограничили
правото на защита на нарушителя , водещи до неговата незаконосъобразност и на
основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът
Р
Е Ш И :
ОТМЕНЯ НП №461957-F 502391/ 05.09.2019г. на Началник на Отдел „Оперативни дейности”-Варна в ЦУ на НАП- Варна, с
което на „М.2” ЕООД - гр.Варна,представлявано от С. Г. А. и М. Д. М., за
нарушение на чл.33 ал. 1 от Наредба №
Н-18/ 2006г. на Министъра на финансите е наложена ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ в размер
на 600 лв./ шестстотин /лева, на
основание чл.185 ал.2 от ЗДДС.
Решението подлежи на касационна проверка пред
Административен съд-Варна в четиринадесетдневен срок от съобщението до
страните.
След влизане в сила на решението, АНП
да се върне по компетентност на наказващият орган.
СЪДИЯ при ВРС: