РЕШЕНИЕ
№ 7
гр. Горна Оряховица, 19.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ГОРНА ОРЯХОВИЦА, I СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и първи декември през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Павлина Тонева
при участието на секретаря Ивелина Анг. Панова
като разгледа докладваното от Павлина Тонева Административно
наказателно дело № 20224120200450 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
ЖАЛБОПОДАТЕЛЯТ „ТЕРА“ ЕООД, ЕИК *******, със седалище и
адрес на управление гр. ****************, представлявано от управителя Д.
С. С. – П. останал недоволен и чрез адв. Г. Н. от ВТАК обжалва Наказателно
постановление № 04-2200043 от 19.07.2022 г. на Директора на Дирекция
„Инспекция по труда” гр. Велико Търново, с което, в качеството му на
работодател по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на КТ, на основание чл. 416, ал. 5,
във вр. с чл. 413, ал. 2, във вр. с чл. 415в, ал. 1 от КТ са му наложени две
имуществени санкции в размер на по 300 лева за нарушение по чл. 60, ал. 1,
пр. последно и чл. 61 от Наредба № 2 от 22.03.2004 г. за минималните
изисквания за здравословни и безопасни условия на труд при извършване на
строителни и монтажни работи. Поддържа, че при издаване на наказателното
постановление са допуснати съществени нарушения на процесуалните
правила, визирани в чл. 42, ал. 1, т. 4 от ЗАНН и чл. 57, ал. 1, т. 5 и т. 8 от
ЗАНН, които са довели до ограничаване правото му на защита. Излага
съображения. Отделно твърди, че не е извършил нарушенията, за които е
1
наказан, поради което при издаване на наказателното постановление е
допуснато неправилно приложение на материалния закон. Излага, че АНО
използва термина „нарушението“ в единствено число, демонстрирайки, че
санкционира едно такова, но всъщност и в АУАН, и в НП се посочват две
нарушения – на трето и на четвърто етажно ниво на скелето. Скелето е едно и
ако се приеме, че деянието е осъществено, то е едно – на едно съоръжение, но
в различните му части. Счита, че налагането на две санкции е
незаконосъобразно, понеже санкционира едно и също нарушение два пъти в
противоречие с правилото non bis in idem. Поради това, ако се приеме, че е
извършено нарушение, едната от санкциите следва да отпадне. Сочи, че в НП
липсват каквито и да е мотиви за приложението или неприложението на чл.
28 от ЗАНН, което е отделно, самостоятелно основание за
незаконосъобразност на атакуваното НП. Моли съда да отмени наказателното
постановление като незаконосъобразно. Претендира присъждане на
направените по делото разноски.
В съдебно заседание чрез процесуалния си представител адв. Г. Н. от
ВТАК жалбоподателят поддържа жалбата.
ВЪЗЗИВАЕМАТА СТРАНА ДИРЕКТОР НА ДИРЕКЦИЯ
„ИНСПЕКЦИЯ ПО ТРУДА“ ГР. ВЕЛИКО ТЪРНОВО се представлява от
главен инспектор Й. П., с придобита юридическа правоспособност, който
оспорва жалбата. Поддържа, че административнонаказателното обвинение се
доказва по несъмнен начин от събраните по делото писмени и гласни
доказателства. Счита за неотносими показанията на водените от
жалбоподателя свидетели, които не са присъствали при проверката, а от друга
страна са йерархически зависими от жалбоподателя. Излага, че за
констатираното нарушение са наложени две имуществени санкции,
доколкото труда е полаган на две обособени нива на сградата. Поради това
моли съда да потвърди изцяло наказателното постановление. Счита, че ако се
установи, че има нарушения на процесуалните правила, те не са съществени и
се позовава на ТР № 8/2021 по тълк.д. № 1/2020 г. на ВАС, с което на
въззивния съд се дава възможност да преквалифицира НП при определени
правила. Претендира присъждане на разноски, представляващи
юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на
адвокатското възнаграждение.
2
ТЕРИТОРИАЛНО ОТДЕЛЕНИЕ – ГОРНА ОРЯХОВИЦА при
РАЙОННА ПРОКУРАТУРА – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, редовно призовано, не
изпраща представител и не изразява становище по жалбата.
СЪДЪТ, след като прецени събраните доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:
На 13.04.2022 г. Г. Р. П. – главен инспектор и С. В. С. – старши юрисконсулт в
Дирекция „Инспекция по труда” гр. Велико Търново, извършили проверка
проверка по спазване на трудовото законодателство по КТ и ЗЗБУТ на „Т***“
ЕООД, на място, в обект на контрол: Строително монтажни работи на строеж
- намиращ се в УПИ I за търг. обект в кв. 796 на гр. Горна Оряховица.
Резултатите от контрола са обективирани в Протокол за извършена проверка
№ ПР 2212098 от 11.05.2022 г. Проверката продължила по документи на
20.04.2022 г. и 11.05.2022 г., когато е приключена в сградата на Дирекция
„Инспекция по труда” гр. Велико Търново.
В хода на проверката на място, контролните органи установили, че на
трето и четвърто етажни нива, работещи извършват строително-монтажни
работи от изграденото от южната страна на обекта на контрол - строително
скеле. Обсъжданата временна конструкция е изградена без предпазна
защитна мрежа на външната й страна и защитни перила за ръце на нива - три
и четири в югозападния й край, с което не са спазени минималните
изисквания за здравословни и безопасни условия на труд при извършване на
строителни и монтажни работи, визирани в чл. 60, ал. 1, пр. последно и чл.
61 от Наредба № 2 от 22.03.2004 г. за минималните изисквания за
здравословни и безопасни условия на труд при извършване на строителни и
монтажни работи – т. 6 от Протокол за извършена проверка № ПР 2212098 от
11.05.2022 г.
На обекта са заварени лица да извършват строителни работи при
отсъствие на мерки срещу падане от височина, в т.ч. Т. Д. Т., ЕГН
**********, общ работник, строителство; Д. К. П., ЕГН **********,
кофражист; Д. И. Д., ЕГН **********, кофражист; Л. Д. И., ЕГН **********,
шпакловчик. Всички непосредствено установени лица да полагат труд на
обекта на контрол, към 13.04.2022 г.(13:28 ч.) са записани в списък на
работниците и служителите на обект „Строителен обект - М., Г. Оряховица,
ГУМ - Г. Оряховица“. Отделно от това е налична книга за ежедневен
3
инструктаж по БЗР, където също са налични записи на лицата, които са
преминали през съответния инструктаж на дата 13.04.2022 г.
Предвид констатираните нарушения на чл. 60, ал. 1, пр. последно и чл.
61 от Наредба № 2 от 22.03.2004 г. за минималните изисквания за
здравословни и безопасни условия на труд при извършване на строителни и
монтажни работи, на 13.04.2022 г. гл.инспектор Г. П. издал Акт за спиране на
основание чл. 404, ал. 1, т. 3 от КТ на изграденото от южната страна на обекта
на контрол строително скеле изпълнено без защитна предпазна мрежа на
външната му страна, защитни перила за ръце на нива три и четири в
югозапазната част на строителното скеле, до отстраняване на нарушението.
Видно от Протокол за приемане на строително скеле, снимков материал
с вх. № 22038216 от 20.04.2022 г. и Констативен протокол от 21.04.2022 г.
нарушението е отстранено.
На 11.05.2022 г. гл.инспектор Г. П. съставил против „ТЕРА“ ЕООД в
качеството му на работодател по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на КТ АУАН №
04-2200043, с който констатирал извършено от работодателя нарушение на
чл. 60, ал. 1, пр. последно и чл. 61 от Наредба № 2 от 22.03.2004 г. за
минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд при
извършване на строителни и монтажни работи, във вр. с чл. 413, ал. 2 от КТ и
чл. 415в, ал. 1 от КТ. АУАН е съставен в присъствието на управителя на
дружеството – жалбоподател Дияна С. Станчева и е предявен същия ден за
запознаване със съдържанието и подписване.
В срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН не са депозирани писмени възражения
по акта.
След като разгледала преписката, образувана по акта, на 19.07.2022 г. И.
Л. Б. – изпълняваща длъжността Директор на Дирекция „Инспекция по труда”
гр.Велико Търново съгласно Заповед № ЧР-305/18.03.2022 г. издала
обжалваното Наказателно постановление № 04-2200043, с което на основание
чл. 416, ал. 5, във вр. с чл. 413, ал. 2, във вр. с чл. 415в, ал. 1 от КТ наложила
на „Т.“ ЕООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление гр.
**********, в качеството му на работодател по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на
КТ имуществена санкция в размер на 300 лева за нарушение по чл. 60, ал. 1,
пр. последно и чл. 61 от Наредба № 2 от 22.03.2004 г. за минималните
изисквания за здравословни и безопасни условия на труд при извършване на
4
строителни и монтажни работи – за неосигуряване на здравословни и
безопасни условия на труд и строително монтажни работи, като не са
предприети необходими мерки за предотвратяване на риск от падане от
височина от трето етажно ниво, във вр. с чл. 413, ал. 2 от КТ, във вр. с чл.
415в, ал. 1 от КТ и имуществена санкция в размер на 300 лева за нарушение
по чл. 60, ал. 1, пр. последно и чл. 61 от Наредба № 2 от 22.03.2004 г. за
минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд при
извършване на строителни и монтажни работи, във вр. с чл. 413, ал. 2 от КТ,
във вр. с чл. 415в, ал. 1 от КТ – за неосигуряване на здравословни и безопасни
условия на труд и строително монтажни работи, като не са предприети
необходими мерки за предотвратяване на риск от падане от височина от
четвърто етажно ниво.
Постановлението е връчено на управителя С. на 22.07.2022 г. На
04.08.2022 г. дружеството депозирало в Дирекция „Инспекция по труда” гр.
Велико Търново жалбата срещу наказателното постановление.
Изложената по - горе фактическа обстановка съдът установи, след като
прецени поотделно и в тяхната съвкупност показанията на свидетелите Г. П.,
С. С., Н. С. и К. Д. и приетите по делото писмени доказателства.
При така установените факти по делото се налагат следните правни
изводи:
Жалбата е подадена в срока по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН пред компетентен
съд от лице, което има право да обжалва наказателното постановление,
поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество, жалбата е частично основателна.
Съдът не констатира нарушения на административнопроизводствените
правила относно установяване на административното нарушение и налагане
на административно наказание. Актът за установяване на административно
нарушение е съставен по реда на чл. 40, ал. 1 от ЗАНН и съдържа реквизитите
по чл. 42 от ЗАНН. На жалбоподателя е била осигурена възможност да
изложи възраженията си против констатациите в акта при неговото съставяне
и в тридневния срок по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН.
Наказателното постановление е издадено от компетентен орган преди
изтичане на давностните срокове по чл. 34 от ЗАНН и съдържа необходимите
5
реквизити по чл. 57 от ЗАНН.
Неоснователно е оплакването на дружеството – жалбоподател, че при
издаване на наказателното постановление са допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила, визирани в чл. 42, ал. 1, т. 4 от ЗАНН и
чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН, които са довели до ограничаване правото му на
защита. Видно от текста на АУАН и на НП, на дружеството – жалбоподател, в
качеството на работодател е вменено извършването на нарушение по
неосигуряване на здравословни и безопасни условия на труд и строително
монтажни работи на строеж – намиращ се в УПИ I за търг. обект в кв. 796 на
гр. Горна Оряховица, изразяващо се в непредприемане на необходимите
мерки за предотвратяване на риск от падане от височина от трето и четвърто
етажно ниво, а именно изграденото от южната страна на обекта строително
скеле е без предпазна защитна мрежа на външната страна и защитни перила
за ръце на нива - три и четири в югозападния край. По този начин е описано
словесно от контролните органи допуснатото от дружеството нарушение. От
правна страна деятелността на дружеството е отнесена спрямо текстовете на
чл. 60, ал. 1, пр. последно и чл. 61 от Наредба № 2 от 22.03.2004 г. за
минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд при
извършване на строителни и монтажни работи, във вр. с чл. 413, ал. 2 от КТ и
чл. 415в, ал. 1 от КТ. Чл. 60, ал. 1 от Наредба № 2/22.03.2004 г., чийто адресат
е работодателя, изисква работи на височина да се извършват при осигурена
безопасност от падане на хора или предмети чрез подходящо оборудване,
колективни и/или лични предпазни средства /напр. ограждения, скелета,
платформи и/или предпазни /защитни/ мрежи/. Съгласно чл. 61 от Наредба №
2/22.03.2004 г. паданията от височина се предотвратяват чрез приспособления
/съоръжения, ограждения/, които са достатъчно високи и са изградени най –
малко от защитна бордова лента за крака, главно перило за ръце и средно
перило за ръце или чрез еквивалентно алтернативно решение. При това
словесно и цифрово описание на нарушението не съществува неяснота
относно дължимото от санкционираното лице поведение. Описанието на
нарушението, за което е ангажирана отговорността на дружеството –
жалбоподател е ясно и пълно, посочващо всички елементи от обективна
страна на това конкретно нарушение. Категорично не е било нарушено
правото на защита на наказаното лице и то не е било лишено от възможността
да разбере в извършването на какво нарушение е обвинено, при какви приети
6
за установени от административнонаказващия орган факти и дружеството не
само е могло, но е и реализирало правото си на защита в пълен обем,
инициирайки настоящото производство.
От събраните по делото писмени и гласни доказателства се установява
по несъмнен начин, че на 13.04.2022 г. на строеж – намиращ се в УПИ I за
търг. обект в кв. 796 на гр. Горна Оряховица, на който се извършват
строително монтажни работи от работници и служители, подробно описани в
списък на работниците и служителите на обект „Строителен обект – М.,
Г.Оряховица, ГУМ – Г.Оряховица“, „ТЕРА“ ЕООД в качеството на
работодател по смисъла на §1, т.1 от ДР на КТ не е изпълнил задълженията си
за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд и строително
монтажни работи, като не е предприел необходимите мерки за
предотвратяване на риск от падане от височина от трето и четвърто етажно
ниво – а именно изграденото от южната страна на обекта строително скеле е
без предпазна защитна мрежа на външната страна и защитни перила за ръце
на нива - три и четири в югозападния край. С описаното деяние дружеството
– жалбоподател е нарушило чл. 60, ал. 1 и чл. 61 от Наредба № 2 от
22.03.2004 г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни
условия на труд при извършване на строителни и монтажни работи и следва
да носи предвидената в чл. 413, ал. 2 от КТ административнонаказателна
отговорност за нарушение на трудовото законодателство.
В случая, видно от събраните по делото писмени и гласни
доказателства, е установена трудовоправна връзка между наказаното лице и
лицата, които са извършвали дейности на строителния обект.
Доказателственият материал в неговата цялост сочи на несъмнен извод, че
изграденото скеле не е отговаряло на законовите изисквания по чл. 61 от
Наредба № 2 от 22.03.2004 г. за минималните изисквания за здравословни и
безопасни условия на труд при извършване на строителни и монтажни работи
– факт, който се доказва от показанията на актосъставителя Г. П. и свидетеля
С. С., Протокол за извършена проверка № ПР 2212098 от 11.05.2022 г. и Акт
от 13.04.2022 г. за спиране на основание чл. 404, ал. 1, т. 3 от КТ на
изграденото от южната страна на обекта на контрол строително скеле
изпълнено без защитна предпазна мрежа на външната му страна, защитни
перила за ръце на нива три и четири в югозапазната част на строителното
скеле, до отстраняване на нарушението. В тази връзка съдът не кредитира
7
като достоверни показанията на свидетелите Н. С. и К. Д., които са служители
на дружеството – жалбоподател и са йерархично зависими и не са
присъствали на извършената проверка. Показанията на тези свидетели се
опровергават по несъмнен начин от показанията на свидетелите П. и С.,
Протокол за извършена проверка № ПР 2212098 от 11.05.2022 г., Акт от
13.04.2022 г. за спиране на основание чл. 404, ал. 1, т. 3 от КТ на изграденото
от южната страна на обекта на контрол строително скеле, Протокол за
приемане на строително скеле, снимков материал с вх. № 22038216 от
20.04.2022 г. и Констативен протокол от 21.04.2022 г., като от последните три
се установява, че нарушението е отстранено. Последващото поведение на
привлеченото към отговорност лице е било насочено именно към
отстраняване на констатираните неизправности на скелето, за което
свидетелстват Протокол за приемане на строително скеле, снимков материал с
вх. № 22038216 от 20.04.2022 г. и Констативен протокол от 21.04.2022 г.
Основателно е възражението на жалбоподателя, че наличието на
предпазна защитна мрежа на строителното скеле не е задължително предвид
нормата на чл. 60, ал. 1 от Наредба № 2 от 22.03.2004 г. за минималните
изисквания за здравословни и безопасни условия на труд при извършване на
строителни и монтажни работи.
Предвид липсата на административнонаказателно обвинение за
неосигурени от работодателя за осигуряване на безопасност от падане на хора
или предмети на лични предпазни средства, съдът счита, че не следва да
обсъжда наличието или неналичието на осигурени каски и предпазни колани.
Правилно административнонаказващият орган е констатирал, че
нарушението е отстранено веднага след установяването му и от него не са
произтекли вредни последици за работниците и служителите, поради което се
касае за маловажен случай на нарушение и отговорността на дружеството
следва да се ангажира на основание чл. 415в, ал. 1 от КТ.
Настоящата инстанция намира, че незаконосъобразно АНО е приел, че
се касае за две нарушения – съответно неосигуряване на здравословни и
безопасни условия на труд и строително монтажни работи, като не са
предприети необходими мерки за предотвратяване на риск от падане от
височина от трето етажно ниво и неосигуряване на здравословни и безопасни
условия на труд и строително монтажни работи, като не са предприети
8
необходими мерки за предотвратяване на риск от падане от височина от
четвърто етажно ниво. Изградената от работодателя временна конструкция –
строително скеле е едно съоръжение и фактът, че не е отговаряло на
законовите изисквания по чл. 61 от Наредба № 2 от 22.03.2004 г. за
минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд и
строително монтажни работи не обуславя извод за извършени отделни
нарушения в различните му части – в случая на трето етажно ниво и на
четвърто етажно ниво. Поради това налагането на санкция за две отделни
нарушения се явява незаконосъобразно, тъй като санкционира едно и също
нарушение два пъти в противоречие с правилото non bis in idem. С оглед
изложеното обжалваното наказателно постановление по пункт 2 следва да
бъде отменено.
При преценката на законосъобразността на наложената имуществена
санкция за извършеното нарушение съдът установи, че наказващият орган
правилно е приложил разпоредбата на чл. 27 от ЗАНН. Правилно са отчетени
тежестта на нарушението, липсата на смекчаващи отговорността
обстоятелства и наличието на отегчаващи такива – констатираните други
нарушения на трудовото законодателство, отразени в Протокол за извършена
проверка № ПР 2212098 от 11.05.2022 г. и е наложена имуществена санкция в
максималния предвиден в разпоредбата на чл. 415в, ал. 1 от КТ размер от 300
лева.
Голословно е твърдението на жалбоподателя, че в НП липсват каквито и
да е мотиви за приложението или неприложението на чл. 28 от ЗАНН, което е
отделно, самостоятелно основание за незаконосъобразност на атакуваното
НП. Видно от НП, АНО е посочил, че в случа нарушението, за което се
издава НП, се явява типична проявна форма на нарушение от съответния вид
и в случая не са налице многобройни или изключителни смекчаващи
отговорността обстоятелства. Този извод на АНО се споделя от съда.
Извършеното нарушение не е маловажно, тъй като не се отличава от
типичните нарушения от този вид. В случая не е налице маловажност по
смисъла на чл. 28 от ЗАНН, тъй като не е налице по – ниска степен на
обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на административни
нарушения от този вид.
С оглед изложеното обжалваното наказателно постановление по пункт 1
9
следва да бъде потвърдено, като се приеме, че се касае за едно нарушение,
изразяващо се в неосигуряване на здравословни и безопасни условия на труд
и строително монтажни работи, като не са предприети необходими мерки за
предотвратяване на риск от падане от височина от трето и четвърто етажно
ниво.
При този изход на делото и като съобрази разпоредбите на чл. 63д, ал. 1
от ЗАНН, във вр. с чл. 143 и чл. 144 от АПК съдът счита, че е частично
основателна претенцията на жалбоподателя за присъждане на разноските по
делото, представляващи адвокатско възнаграждение. Като съобрази чл. 36 от
ЗА и чл.18, ал.2, във вр. с чл.7, ал.2, т.1 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения /ред. ДВ, бр. 68 от
2020 г./ и действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът
намира за основателно възражението на въззиваемата страна за прекомерност
на адвокатското възнаграждение, като същото следва да е в минимално
определения размер. Поради това следва да осъди Изпълнителна агенция
„Главна инспекция по труда“ – гр. София /ЮЛ, в структурата на която е
административният орган/ да заплати от бюджета си в полза на
жалбоподателя направените по делото разноски в размер на 150 лева,
представляващи платено адвокатско възнаграждение съгласно приложените
договор за правна помощ от 04.06.2022 г. на л. 6, съразмерно на отменената
част от НП.
При този изход на делото и като съобрази разпоредбите на чл. 63д, ал. 3,
във вр. с ал. 1 от ЗАНН, във вр. с чл. 143, ал. 4, във вр. с чл. 144 от АПК, във
вр. с чл. 78, ал. 8 от ГПК съдът счита, че е частично основателна претенцията
на въззиваемата страна за присъждане на разноските по делото,
представляващи юрисконсултско възнаграждение. Като съобрази, че делото
не се отличава с фактическа или правна сложност, съдът намира, че
жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати на Изпълнителна агенция
„Главна инспекция по труда“ – гр. София сума в размер на 50 лева,
определена по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ, във вр. с чл. 24 от
Наредбата за заплащането на правната помощ и представляваща разноски по
делото за юрисконсултско възнаграждение, съразмерно на потвърдената част
от НП.
Водим от изложените мотиви, съдът
10
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 04-2200043 от
19.07.2022 г. на Директора на Дирекция „Инспекция по труда” гр. Велико
Търново по пункт 1 – в частта, с която на „Т.“ ЕООД, ЕИК *******, със
седалище и адрес на управление гр. ***********, представлявано от
управителя Д. С. С. – П., в качеството му на работодател по смисъла на § 1, т.
1 от ДР на КТ, на основание чл. 416, ал. 5, във вр. с чл. 413, ал. 2, във вр. с чл.
415в, ал. 1 от КТ е наложена имуществена санкция в размер на по 300 лева
/триста лева/ за нарушение по чл. 60, ал. 1 и чл. 61 от Наредба № 2 от
22.03.2004 г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни
условия на труд при извършване на строителни и монтажни работи.
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 04-2200043 от 19.07.2022 г. на
Директора на Дирекция „Инспекция по труда” гр. Велико Търново по пункт 2
– в частта, с която на „Т.“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. ***************, представлявано от управителя Д. С. С. – П.,
в качеството му на работодател по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на КТ, на
основание чл. 416, ал. 5, във вр. с чл. 413, ал. 2, във вр. с чл. 415в, ал. 1 от КТ
е наложена имуществена санкция в размер на по 300 лева /триста лева/ за
нарушение по чл. 60, ал. 1 и чл. 61 от Наредба № 2 от 22.03.2004 г. за
минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд при
извършване на строителни и монтажни работи.
ОСЪЖДА Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“ – гр.
София ДА ЗАПЛАТИ на „Т.“ ЕООД, ЕИК ******, със седалище и адрес на
управление гр.*********, представлявано от управителя Д. С. С. – П.,
разноски по делото в размер на 150 лева /сто и петдесет лева/.
ОСЪЖДА „Т.“ ЕООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление
гр. *********, представлявано от управителя Д. С. С.– П. ДА ЗАПЛАТИ на
Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“ – гр. София, разноски по
делото в размер на 50 лева /петдесет лева/.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен
съд – Велико Търново в 14 - дневен срок от съобщението до страните.
11
Съдия при Районен съд – Горна Оряховица: _______________________
12