р е ш е н и е
N
гр.***,
14.10.2019год.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
***ски
районен съд, ІV състав, гражданска колегия в публично заседание
на трети октомври през две хиляди
и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИЛЕНА ТОМОВА
при секретаря Стела Цветкова ..................………........................................
като разгледа докладваното от съдията Милена Томова гражданско дело N 4122 по описа за 2019
год., на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по иск с правно
основание чл.150 от СК.
В ***ският районен съд е постъпила искова
молба от И.К.П. с ЕГН **********, като баща и законен представител на малолетното
дете ***П. с ЕГН ********** против И. ***П. с ЕГН **********, в която се
твърди, ответницата е майка на детето ***и
с решение по гр.д.№***. по описа на ПлРС била осъдена да заплаща ежемесечна
издръжка на сина си в размер на 80лв., считано от 01.09.2010г. Навеждат се
доводи, че от момента на постановяване на съдебния акт по горното дело изминал
период от повече от 11 години, през който се изменили обстоятелствата, при
които била определена издръжка в размер на 80лв. – детето пораснало и се
изменили нуждите му от облекло, храна,
учебни пособия и вещи за лични нужди, като за бащата било непосилно да
осигурява сам необходимите средства за издръжка на детето. Като следствие от
изложеното се отправя искане за постановяване на решение, с което да бъде
изменен размера на дължимата на детето ***издръжка от 80лв. на 200лв. месечно.
Ответницата И. ***П., чрез
назначения особен представител адв.Д.Д. е депозирала отговор на исковата молба,
с който претенцията се оспорва по размер.
Съдът, след като се съобрази със
становищата на страните, събра необходимите писмени доказателства за изясняване
на делото от фактическа и правна страна и прие за установено следното :
Безспорно е между страните, а това е
видно и от приложеното удостоверение за раждане, изд. на ***г***, че ищецът И.К.П.
и ответницата И. ***П. са родители на
детето ***П., роден на ***г.
Установява се от приложения препис на
Решение от 23.06.2011г. по гр.д.№***. по описа на ПлРС, влязло в законна сила
на 11.07.2011г., че със същото майката е била осъдена да заплаща издръжка на
сина си ***в размер на 80лв., считано от 01.09.2010г. до настъпването на
причини за нейното изменение или прекратяване.
От изготвената служебно справка от Национална агенция за
приходите е видно, че ответницата И.П. е работила по трудово правоотношение
като шивач до 22.12.2015г. и след тази дата няма регистрирани трудови договори.
По делото е изготвен писмен социален доклад от Д“СП“, отдел
„ЗД“-гр.***, в който се излага, че ищецът живее заедно със сина си и родителите
си на адрес в гр.***, ***Излага се също, че бащата разчита на моралната
подкрепа на своите родители в грижите по малолетното дете. Посочено е, че
жилището се отоплявало на твърдо гориво, като през лятата консумативните
разходи били в размер на 160лв., но през зимата са по-големи. Посочено е още,
че ищецът от четири месеца бил на трудовата борса и получавал месечно
обезщетение в размер на 200лв. По данни на ищеца и детето, майката от доста
време не била изпращала парични суми за издръжката на сина си, като изпращаните
преди това били нерегулярни. Детето споделило, че последния проведен разговор с
майката бил в началото на учебната 2019/2020г., но му станало неприятно, че тя
говорела лоши неща за баща му и родителите на последния. Посочено е в доклада,
че детето ***е ученик в пети клас на ОУ „Св.Климент Охридски“ гр.***;
използвало градски транспорт, за да ходи на училище, за което се заплащала
месечна такса в размер на 16лв.; имало нужда от допълнителни уроци по английски
език, за което също били необходими средства; имало желание и да спортува, като
за заплащане на месечна такса за занимания с футбол била необходима сума в
размер на 25-30лв.
При така установеното от фактическа страна, съдът намира от правна
страна следното :
Безспорно е, че за ответника
съществува безусловно задължение да издържа своето малолетно дете, съгласно
разпоредбата на чл. 143 ал.2 от СК.
Установи се от доказателствата по
делото, че размерът на издръжката, която ответницата дължи на синът си е
определен към 2011г. От този момент до завеждане на настоящото производство е
изминал един значителен период от осем години, през който детето е пораснало и
неговите нужди са се изменили. Променили са се и социално – икономическите
условия в страната, както и минимално дължимия размер на издръжката. При тези
обстоятелства, съдът намира, че безспорно са налице основанията по чл.150 от СК
за изменение на дължимата от майката в полза на детето ***издръжка.
При определяне размерът на
издръжката, съгласно нормата на чл.142 от СК, съдът следва да се ръководи от
нуждите на детето, което има право на издръжка и възможностите на родителя,
който я дължи. Законодателно е определен само минималния размер на издръжката,
която родителят дължи на детето си -
една четвърт от размера на минималната работна заплата (чл.142, ал.2 от СК).
Считано от 01.01.2019г. МРЗ е в размер на 560лв. или една четвърт от нея се
определя на 140лв.
В конкретния случай, при определяне
на необходимата на детето ***месечна издръжка, съдът съобрази, че то е на почти
единадесет годишна възраст. Ученик е в пети клас и обучението му безспорно е
свързано със закупуването на пособия и материали, необходими за учебния процес,
както и обичайни дневни разходи. Безспорно са налице и ежемесечните обичайни
разходи, свързани с отглеждането на дете на единадесет годишна възраст - за храна;
закупуване на облекло; обувки; разходи за книги, учебни пособия, допълнителни
часове подпомагащи обучението му, за спорт; за екскурзии и почивки. При тези
обстоятелства, съдът счита, че за задоволяване на основните потребности на детето
***, позволяващо нормалното му физическо и психическо развитие, е необходима ежемесечно
сума в размер на около 300лв.
Съдът счита, че майката следва да
осигурява 170лв. от тази издръжка. Макар и да липсват данни за трудова заетост,
майката е в трудоспособна възраст и може да намери възможности за реализиране
на доход, позволяващи й заплащане на издръжка на сина си в посочения размер,
който не надвишава значително минималния (надвишавайки го към настоящия момент с
30лв. и при предстоящо увеличение на МРЗ от 01.01.2020г.).
Съдът приема, че останалата част от
издръжката следва да се поеме от бащата, който също е в работоспособна възраст
и добро здравословно състояние, като се отчита и фактът, че той полага
непосредствените и ежедневни грижи за детето, които също са оценяеми.
Предвид изложеното, съдът счита, че
предявеният иск се явява основателен и доказан до размера на сумата от 170лв. и
следва да бъде уважен като такъв, като в останалата част следва да се отхвърли
като неоснователен и недоказан. Върху дължимата от ответницата издръжка следва
да се присъди и законната лихва, считано от датата на завеждане на исковата
молба.
С оглед изхода на производството и
на основание чл.78, ал.1 от ГПК ответницата дължи на ищецът разноски за адвокатско възнаграждение в
размер на 170лв., съразмерно уважената част от иска.
На
основание чл.78 ал.6 от ГПК следва да се осъди ответницата да заплати по сметка
на ПлРС държавна такса върху увеличения размер издръжка в размер на 129,60лв.,
както и разноски за възнаграждение на особен представител в размер на 200лв.
Следва да се допусне предварително
изпълнение на решението относно присъдената издръжка на основание чл.242 ал.1
от ГПК.
При условията на чл.315, ал.2 от ГПК
решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от датата, на която съдът е
посочил, че ще обяви решението си.
Воден от гореизложеното, Съдът
Р Е Ш И :
ИЗМЕНЯ, на основание чл.150 от СК, размера на издръжката определена по гр.д.№***. по
описа на ***ски районен съд, като ОСЪЖДА
И. ***П. с ЕГН **********,***, ДА ЗАПЛАЩА
на детето ***П. с ЕГН
**********, чрез неговия баща и законен
представител И.К.П. с ЕГН **********,***, месечна издръжка в размер на 170 лв., платима до 20-то число на месеца, за който се отнася, считано от 21.06.2019 г.
до настъпване на законни основания за нейното изменение или прекратяване, ведно
със законната лихва за всяка просрочена вноска до пълното и изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска в останалата
част до пълния претендиран размер месечна издръжка от 200лв., като
НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.1 от ГПК, И. ***П.
с ЕГН **********,*** ЗАПЛАТИ на И.К.П. с ЕГН **********, действащ като баща и законен
представител на детето ***П., сумата от 170лв.,
представляваща деловодни разноски за адвокатско възнаграждение съразмерно
уважената част от иска.
ОСЪЖДА на основание чл.78 ал.6 от ГПК И. ***П. с ЕГН **********,*** ДА ЗАПЛАТИ по
сметка на ПлРС
държавна такса в размер на 129,60лв., както и разноски за
възнаграждение на особен представител в размер на 200лв.
На
основание чл. 242 ал. 1 от ГПК ДОПУСКА
предварително изпълнение на решението.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване пред ***ски окръжен
съд в двуседмичен срок, считано от 17.10.2019г.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: