РЕШЕНИЕ
№ 100
гр. Кубрат, 19.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КУБРАТ, I - ВИ СЪСТАВ, в публично заседание на
деветнадесети октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Албена Д. Великова
при участието на секретаря Вера Люб. Димова
като разгледа докладваното от Албена Д. Великова Гражданско дело №
20213320100349 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производство с правно основание чл. 430, ал. 1 и ал. 2 от ТЗ и чл. 240
ЗЗД.
Ищецът „Банка ДСК” АД гр. София чрез пълномощник главен
юрисконсулт Д. А. твърди, че на 21.02.2012 г. между банката в качеството на
кредитор и Й. Т. Й. в качеството на кредитополучател е бил сключен договор
за целеви потребителски кредит за финнасиране на студенти и докторанти по
реда на Закона за кредитиране на студенти и докторанти, по силата на който
ищцовото дружество е отпуснало на ответника кредит в размер на 2 250 лева.
Целта на предоставения кредит е била заплащането на семестриални такси за
обучението на Й. в Югозападен университет „Неофит Рилски“ гр.
Благоевград. Уговорен бил срок за погасяване на кредита 60 месеца, считано
от датата на изтичане на гратисния срок. Усвояването на кредита за
заплащане на семестриална такса се извършвал в началото на всеки семестър,
след представяне на документ, удостоверяващ качеството на
кредитополучателя на студент или докторант с право да запише следващ
семестър. Съгласно т.3 от договора гратисния период за издължаване на
1
главницата и лихвата по кредита обхваща времето от датата на първото
усвояване до изтичане на една година от първата дата за провеждане на
последния държавен изпит или защита на дипломна работа съгласно учебния
план за съответната специалност и образователно-квалификационна степен.
Ищецът твърди, че гратисния период е продължил до месец юли 2017 г. и
считано от тази дата на всяко 25-о число е следвало да започне погасяването
на кредита за срок от 60 месеца, съгласно погасителен план. Заявява, че
окончателният размер на кредита е равен на усвоената от ответника сума, а
именно 2 250 лв. Поради извършени частични плащания в периода от
23.02.2018 г. до 24.01.2020 г., непогасеният размер на дължимата главница
към датата на подаване на исковата молба възлиза на 1 830.27 лв. Към този
момент са били налице двадесет непогасени/частично погасени месечни
вноски, поради което с исковата молба банката прави изявление за
предсрочна изискуемост на целия кредит, тъй като не са погасени повече от
три последователни вноски. Поради това претендира съдът да постанови
решение, с което да осъди Й. Т. Й. да заплати на „Банка ДСК“ АД общо
сумата 2106.83 лева, от която главница в размер на 1 830.27 лв., ведно със
законната лихва считано от 01.03.2021 г. до окончателното плащане, 176.60
лв. – законна лихва за периода от 25.06.2019 г. до 01.03.2021 г. и 99.96 лв. –
обезщетение за забава начислено за периода 25.06.2019 г. до 01.03.2021 г.
Претендира и направените разноски по делото – заплатена държавна такса в
размер на 84.27 лв. и юрисконсултско възнаграждение в размер на 450 лв.
Ответникът Й. Т. Й., ЕГН ********** с пост. адрес *** чрез особения
си представител адв.Р.П. от АК–Разград заявява становище, че исковете са
допустими, но неоснователни. Оспорва претендираните главница и лихви
като твърди, че същите са завишени, неправилно изчислени и не отговарят на
действително дължимите такива. Заявява, че предсрочната изискуемост на
целия кредит не е обявена надлежно, а клаузата на чл. 10, ал. 2 от ОУ
предвиждаща капитализация на лихвата към главницата в гратисния период
противоречи на чл. 10, ал. 3 от ЗЗД и е неравноправна по см. на чл. 143, т. 19
от ЗЗП, тъй като не позволява на кредитополучателя да прецени
икономическите последици от договора при сключването му. Поради това
претендира съдът да отхвърли предявените искове като неоснователни и
недоказани.
СЪДЪТ, преценявайки събраните, по делото доказателства, по реда на
2
чл. 12 от ГПК и чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установено следното от
фактическа страна:
Няма спор между страните, че на 21.02.2012 год. между „Банка ДСК“
АД и Й. Т. Й. бил сключен договор за студентски кредит по реда на Закона за
кредитиране на студенти и докторанти (ЗКСД), по силата на който ищцовото
дружество отпуснало на ответницата паричен кредит с кредитен лимит в
размер на 2250 лева с цел заплащане на семестриални такси за обучението й в
Югозападен университет „Неофит Рилски“ гр. Благоевград. Уговорен бил
срок за погасяване на кредита – 60 месеца, считано от датата на изтичане на
гратисния период, а ответникът се задължил да заплаща фиксирана годишна
лихва в размер на 7%, без да дължи заплащане на такси, комисионни и други
разходи, непосредствено свързани с отпускането и управлението на кредита.
Съгласно т.5.2. от Общите условия усвояването на кредита за заплащане на
семестриална такса се извършва в началото на всеки семестър след
представяне на документ удостоверяващ качеството на кредитополучателя на
студент или докторант с право да се запише за следващ семестър.
От представеното на л. 12 от гр. д. № 992/2021 г. по описа на РС–
Перник Уверение № СК-11/0257 от 15.02.2012 г., издадено от ЮЗУ, се
установява, че ответникът има право да запише летен семестър на учебната
2011/2012 г. с професионално направление „право“, специалност „право“,
като срокът за завършване на обучението е месец юли 2016 год.
Съгласно т.3 от договора, гратисният период за издължаване на
главницата и лихвата по кредита обхваща времето от датата на първото
усвояване до изтичане на една година от първата дата за провеждане на
последния държавен изпит или защита на дипломна работа съгласно учебния
план за съответната специалност. Предвид отразения в уверението срок за
завършване – месец юли 2016 г., ищецът е приел, че гратисният период е
продължил до юли 2017 г. и от тази дата е следвало да започне погасяването
на кредита на 25-то число на месеца, съгласно примерен погасителен план,
предоставен към датата на сключване на договора.
Съгласно т.10.2 от Общите условия лихвата, фиксирана в размер на
7%, ще се начислява върху усвоената част от кредита, включително и по
време на гратисния период, като в този случай се капитализира годишно. В
т.17.1. от Общите условия било уговорено, че при забава на плащането на
3
месечна вноска от деня, следващ падежната дата, определена в договора,
частта от вноската представляваща главница се олихвява с договорената
лихва, увеличена с надбавка в размер на 10 процентни пункта. Ако
кредитополучателят погаси дължимата месечна вноска до седмия ден след
падежната дата, надбавката за забава не се прилага.
Към датата на подаване на исковата молба (в РС–Перник) – 04.03.2021 г.
ищецът е констатирал наличието на двадесет броя непогасени месечни вноски
за периода от 25.07.2019 г. до 25.02.2021 г., като общият размер на
просрочената сума, представляваща сбора на незаплатените в срок 20 вноски
възлиза на 1 151.80 лв.
Предвид неизпълнението от страна на кредитополучателя на
задължението му за плащане на дължимите вноски и на основание т.18.1, б. а)
от Общите условия с предявената искова молба ищцовото дружество е
направило изявление за предсрочна изискуемост на целия кредит, поради
това, че са налице повече от три неплатени последователни погасителни
вноски.
От заключението на изготвената ССчЕ се установява, че в периода от
21.02.2012 г. до 13.02.2015 г. кредитополучателян е усвоил сумата по кредита
в размер на 2 250 лв. чрез превод на семестриални такси от банката кредитор
по сметката на ВУЗ. Кредитополучателят е внасял суми за погасяване на
кредита в периода от 23.02.2018 г. до 28.02.2021 г. Остатъкът от непогасената
главница към датата на подававане на исковата молба е 1830.27 лв., а лихвата
за периода от 25.06.2019 г. до 01.03.2021 г. е в размер на 176.60 лв. Размерът
на дължимата съгласно договора лихвена надбавка за забава за периода от
25.06.2019 г. до 01.03.2021 г. възлиза на 99.96 лв.
Общият размер на кредита към датата на изтичане на гратисния период
възлиза на общо 2908.34 лв., от които 2250лв. по договор, и 658.34 лв.
начислена лихва съгласно т.10.2 от Общите условия. Към датата на
подписване на договора за студентски кредит е бил предоставен примерен
погасителен план, но след изтичане на гратисния период ответникът не е
посетил офис на банката за подписване на нов погасителен план. На вещото
лице е представен такъв, приложен към ССчЕ, който не е подписан от
кредитополучателя. Остатъкът по кредита е както следва: главница 1830.27
лв., законна лихва – 176.60 лв. и обезщетение за забава в размер на 99.96 лв.
4
Общият брой на непогасените месечни вноски е 35 бр. – от дължимата вноска
на 25.09.2019 г. до последната 60-та вноска дължима на 25.07.2022 г.
Съдът кредитира изцяло така изготвеното заключение на ССчЕ, като
компетентно извършено, обосновано и неоспорено от страните.
Предвид така установеното от фактическа страна, СЪДЪТ формулира
следните изводи от правна страна:
Предявени са кумулативно съединени осъдителни искове с правно
основание чл. 430, ал. 1 и ал. 2 от ТЗ и чл. 240 от ЗЗД. С договора за банков
кредит банката се задължава да отпусне на заемателя парична сума за
определена цел и при уговорени условия и срок, а заемателят се задължава да
ползва сумата съобразно уговореното , да я върне след изтичане на срока,
както и да заплати лихва по кредита, уговорена с банката.
Не е спорно между страните по делото, че са установили помежду си
облигационно правоотношение, произтичащо от сключения между тях на
21.02.2012 г. договор за студентски кредит. По силата на същия ищцовото
дружество е превело по сметка на ВУЗ, в който се е обучавал
кредитополучателя семестриални такси в общ размер на 2250 лв., която сума
ведно с начислена възнаградителна лихва, ответникът се е задължил да върне
след изтичане на гратисния период в сроковете и размерите на задължителни
месечни вноски по погасителен план. Ответникът е извършвал частични
плащания, като след 28.02.2021 г. преустановил да погасява задълженията си.
Приетият като писмено доказателство Договор за студентски кредит от
21.02.2012 г., съставляващ частен диспозитивен документ, подписан от
страните, е годно доказателствено средство, относно съдържащите се в него
изявления на посочените договаряли лица. Съгласно разпоредбите на чл.143 и
чл.144 ГПК този документ, неоспорен от ответника, има обвързваща съда
доказателствена сила, поради което и въз основа на него са установени
фактите по делото, както те се твърдят от ищеца.
Досежно възраженията на ответната страна съдът намира следното:
Ищецът се е възползвал от правото си да обяви кредита за предсрочно
изискуем чрез нарочно изявление инкорпорирано в исковата молба.
Съдебната практика безпротиворечиво приема за допустимо изявлението на
банката за обявяване на кредита за предсрочно изискуем да се съдържа в
5
исковата молба или в отделен документ, представен като приложение към
исковата молба. Тогава изявлението поражда правни последици с връчването
на препис от исковата молба с приложенията към нея на ответника –
кредитополучател, ако са налице предвидените в договора за кредит
обективни предпоставки. Обявяването на кредита за предсрочно изискуем в
исковото производство представлява правнорелевантен факт, който следва да
се съобрази от съда на основание чл. 235, ал. 3 ГПК в рамките на
претендираните суми.
Предвид изложеното съдът намира, че ищцовото дружество надлежно е
упражнило правото си да обяви предсрочната изискуемост на кредита, поради
което вземането му към ответника е станало изискуемо. Ето защо
възражението на ответника съдът намира за неоснователно.
Основателно обаче е възражението за неравноправност на клаузата на т.
10.2 от Общите условия, предвиждаща капитализация на лихвата към
главницата. В настоящия случай банката претендира главницата по
сключения договор за студентски кредит, с включена капитализирана
възнаградителна лихва в гратисния период. Ответникът твърди, че се касае за
недопустим от закона анатоцизъм (олихвяване на изтекли лихви), а ищецът
излага доводи, че е налице уговорка за капитализация, договорена между
страните в договора, поради което е валидна.
Съгласно чл. 10, ал. 3 от ЗЗД олихвяването на изтекли лихви става
съобразно наредбите на БНБ. Институтът на капитализация на лихвите е
уреден последователно в няколко наредби на БНБ, действали в периода от
31.05.1993 г. до 11.04.2008 г.
В Наредба № 9/03.04.2008 г., действала към датата на сключване на
процесния договор и до 13.05.2014 г., когато е отменена, не съществува
норма, която да позволява капитализиране на лихви от банките.
Преструктурирането по чл. 13 от цитираната Наредба не представлява
предвидена в наредба на БНБ възможност за олихвяване на изтекли лихви по
чл. 10, ал. 3 ЗЗД. Тази теза е възприета и в практиката на ВКС (Решение № 66
от 29.07.2019 г. на ВКС по т. д. № 1504/2018 г., II т. о., ТК; Решение №
30/20.05.2020 г. по т. д. № 739/2019 г., І т. о. на ВКС; Решение № 101/
19.08.2019 г. по т. д. № 439/2017 г., ІІ т. о. на ВКС и др.). Ключово за
наличието на преструктуриране по см. на чл. 13 от Наредбата е даването на
6
финансови отстъпки от банката към длъжника в хипотеза на невъзможност да
плати в срок пълния размер на дълга, вследствие на влошено финансово
състояние. Отстъпката към длъжника намира израз в намаляване на дълга –
главница и/или лихви, а не в увеличаването на същия. Безспорно в случая
нито има преструктуриране на кредита, нито има рефинансиране, а
уговореното годишно „капитализиране“ на падежирали възнаградителни
лихви и прибавянето им към редовната усвоена и непогасена главница до
изтичане на шестгодишния гратисен период утежнява финансовото състояние
на кредитополучателя. Това е така, тъй като с прибавянето на падежиралите
възнаградителни лихви към главницата, същата неминуемо увеличава
размера си и то в период на 6 години, а върху така увеличения размер отново
се начислява възнаградителна лихва в размер на 7%.
Предвид изложеното, съдът намира, че клаузата залегнала в т.10.2 от
Общите условия, предвиждаща капитализация на лихвата към главницата в
гратисния период противоречи на закона (чл. 10, ал. 3 от ЗЗД) и е
неравноправна по см. на чл. 143, т. 19 от ЗЗП, тъй като не позволява на
кредитополучателя да прецени икономическите последици от договора към
датата на сключването му. Тази клауза е нищожна и не може да намери
приложение в отношенията между страните, съответно не следва да се взима
предвид при определяне на размера на дължимата предсрочно изискуема
главница.
Приложените по делото доказателства установяват по несъмнен начин,
че ответникът не е изпълнил задължението си по чл. 240 ЗЗД в претендирания
от ищеца размер и срок. В тази насока е и извършеното доказване на иска.
Установените от вещото лице суми като размер на главница, законна лихва и
обезщетение за забава са изчислени на база поставената му задача и въз
основа на счетоводните книги на банката. С оглед извода на съда за
неравноправност на клаузата предвиждаща капитализация на лихвата към
главницата, то претенцията на ищеца досежно главницата следва да се уважи
до размера от 1171.93 лв., а в останалата част до 1830.27 следва да се
отхвърли като неоснователна. Основателни и доказани са претендираните
вземания за законна лихва в размер на 176.60 лв., както и за обезщетение за
забава в размер на 99.96 лв., поради което следва да бъдат уважени така както
са предявени.
7
При този изход на спора и на основание чл. 78, ал.1 ГПК, в тежест на
ответника следва да се възложат и направените от ищеца разноски по
настоящото производство, пропорционално на уважената част от исковете.
Ищецът е направил разноски както следва: заплатена държавна такса – 84.27
лв., възнаграждение за особен представител – 300 лв., възнаграждение за
вещо лице – 300 лв. и юрисконсултско възнаграждение в размер на 200 лв.
Съразмерно на уважените искове в полза на ищеца следва да се присъдят
сторени разноски в размер на 608.00 лв.
Мотивиран от така изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Й. Т. Й., ЕГН ********** с пост. адрес *** ДА ЗАПЛАТИ
на „БАНКА ДСК” АД гр. София, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: ***, представлявано от Ю. Б. Г. и А. Р. Ж. Л. – изпълнителни
директори чрез пълномощник главен юрисконсулт Д. Д. А. сумите: 1 171.93
лева (хиляда сто седемдесет и един лева, деветдесет и три стот.) – главница,
ведно със законната лихва от 04.03.2021 год. до изплащането на сумата,
изискуем дълг по Договор за студентски кредит от 21.02.2012 г.; 176.60 лева
(сто седемдесет и шест лева, шестдесет стот.) – законна лихва начислена за
периода от 25.06.2019 год. до 01.03.2021 год.; 99.96 лева (деветдесет и девет
лева, деветдесет и шест стот.) – обезщетение за забава начислено за периода
от 25.06.2019 г. до 01.03.2021 г., на основание чл. 430, ал. 1 и ал. 2 от ТЗ във
вр. с чл. 240 и чл. 86 ЗЗД.
ОТХВЪРЛЯ предявеният от „БАНКА ДСК” АД гр. София, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: *** иск за осъждане на Й. Т.
Й., ЕГН ********** да заплати главница по договор за студентски кредит от
21.02.2012 г. над уважения размер от 1 171.93 лв. до 1 830.27 лв. като
неоснователен.
ОСЪЖДА Й. Т. Й., ЕГН ********** с пост. адрес *** ДА ЗАПЛАТИ на
„БАНКА ДСК” АД гр. София, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: ***, представлявано от Ю. Б. Г. и А. Р. Ж. Л. – изпълнителни
директори чрез пълномощник главен юрисконсулт Д. Д. А. сумата от 608.00
лева (шестстотин и осем лева, нула стот.) – направени съдебно-деловодни
разноски, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
8
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му
на страните пред Окръжен съд – Разград.
Съдия при Районен съд – Кубрат: _______________________
9