РЕШЕНИЕ
№
гр. София, 21.07.2020 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публичното заседание на
двадесет и четвърти юни две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДОРА МИХАЙЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЕВГЕНИЯ ГЕНЕВА
НИКОЛАЙ ВАСИЛЕВ
при участието на секретаря
Теодора Вутева, като разгледа докладваното от младши съдия ВАСИЛЕВ в. гр. дело № 137 по описа за 2020 г., за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е по реда
на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна
жалба н. „А.з.с.н.в.“ ЕАД, чрез юрк. И.С. против
решение № 173 от 05.08.2019 г., постановено по гр. дело № 1148/2018 г. по описа
на Районен съд – Ихтиман, с което са отхвърлени предявените от „А.з.с.н.в.“ ЕАД
против Х.В.И. главни обективно кумулативно съединени искове, а именно: установителен иск с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК,
вр. чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, вр.
чл. 9 от ЗПК, вр. чл. 99, ал. 1 от ЗЗД за сумата от
3313,87 лева, представляваща главница по договор за потребителски кредит №
2113519 от 28.12.2015 г., сключен с „У. К. Ф.“ ЕАД, ведно със законната лихва от 01.03.2018 г. до
окончателното изплащане; установителен иск с правно
основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, вр. чл. 9 от ЗПК, вр.
чл. 240, ал. 2 от ЗЗД за сумата от 326,24 лева, представляваща възнаградителна лихва по договора за потребителски кредит
за периода от 21.01.2017 г. до 21.08.2017 г.; установителен
иск с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр. чл.
86, ал. 1 от ЗЗД за сумата от 199,67 лева, представляваща мораторна
лихва за периода от 21.07.2017 г. до 01.03.2018 г., за които суми е издадена
заповед № 138 за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК от
06.03.2018 г. по ч.гр. д. № 215/2018 г. по описа на Районен съд – Ихтиман.
Решението се обжалва и в частта, с
която са отхвърлени предявените от „А.з.с.н.в.“ ЕАД против Х.В.И. евентуални
обективно кумулативно съединени искове, а именно: осъдителен иск с правно
основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, вр. чл. 9 от ЗПК, вр. чл. 99, ал. 1 от ЗЗД за сумата от 3313,87 лева,
представляваща главница по договор за потребителски кредит № ………… от ……. г.,
сключен с „У. К. Ф.“ ЕАД,
ведно със законната лихва от 12.10.2018 г. до окончателното изплащане;
осъдителен иск с правно основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, вр.
чл. 9 от ЗПК, вр. чл. 240, ал. 2 от ЗЗД за сумата от
326,24 лева, представляваща възнаградителна лихва по
договора за потребителски кредит за периода от 21.01.2017 г. до 21.08.2017 г.;
осъдителен иск с правно основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за сумата от 199,67
лева, представляваща мораторна лихва за периода от
21.07.2017 г. до 12.10.2018 г.
С въззивната
жалба въззивникът оспорва първоинстанционното
съдебно решение като неправилно. Твърди, че длъжникът е бил уведомен за
предсрочната изискуемост на кредита с изпратеното до него уведомление за цесия от
новия кредитор, който е бил упълномощен за това от предишния кредитор. Счита,
че длъжникът е уведомен за прехвърлянето на вземането най-късно с връчването на
препис от исковата молба, към който е приложено и уведомление за цесия. Счита,
че дори длъжникът да не е бил уведомен за предсрочната изискуемост на кредита,
то крайният падеж на вноските по него е настъпил на 21.06.2018 г. Счита, че
това обстоятелство след да бъде съобразено от въззивния
съд на основание чл. 235, ал. 3 от ГПК и ТР 8/2017 г. на ОСГТК на ВКС. В
случай, че бъдат отхвърлени предявените установителни
искове, въззивникът моли да бъдат уважени предявените
в условията на евентуалност осъдителни искове. По изложените съображения моли
да бъде отменен, обжалвания съдебен акт на първата инстанция.
Въззиваемият Х.В.И.
е получил препис от въззивната жалба, но в срока по
чл. 263, ал. 1 от ГПК не се е възползвал от възможността да подаде писмен
отговор на жалбата.
СОФИЙСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, като взе предвид подадената въззивна
жалба, съдържащите се в нея оплаквания, съобразявайки събраните по делото
доказателства, основавайки се на релевантните правни норми и вътрешното си
убеждение, намира следното от фактическа и правна страна:
Въззивната жалба е
подадена в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК от легитимирана с правен интерес от
обжалването страна срещу подлежащ на оспорване съдебен акт, поради което е
допустима и следва да бъде разгледана по същество.
Съгласно чл. 269 от ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на
оспорения съдебен акт, а по допустимостта му – в обжалваната част. По
останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата. В тази връзка и
след осъществената проверка съдът намира, че оспореното решение е валидно и
допустимо. Съгласно чл. 271, ал. 1 от ГПК, когато констатира, че оспореното
решение е валидно и допустимо, въззивният съд следва
да реши спора по същество, като потвърди, отмени изцяло или отчасти първоинстанционното решение съобразно доводите, изложени
във въззивната жалба. Следователно, предметът на
решаващата дейност на въззивната инстанция е очертан
не с наведените фактически доводи и правни съждения в исковата молба, а с релевираните във въззивната жалба
основания за неправилност на обжалвания съдебен акт – по отношение на неговата
обоснованост, респ. по отношение на обстоятелството дали първоинстанционният
съд е допуснал съществени нарушения на процесуалния закон или не е приложил
правилно материалния закон.
Първоинстанционното
производство е образувано по искова молба на „А. З. С. Н. В.“ ЕАД, с
която са предявени против Х.В.И. главни обективно кумулативно съединени искове,
а именно: установителен иск с правно основание чл.
422, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, вр. чл. 9 от ЗПК, вр. чл. 99, ал.
1 от ЗЗД за сумата от 3313,87 лева, представляваща главница по договор за
потребителски кредит № ……………. от ………… г., сключен с „У. К. Ф.“ ЕАД,
ведно със законната лихва от 01.03.2018 г. до окончателното изплащане; установителен иск с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК,
вр. чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, вр.
чл. 9 от ЗПК, вр. чл. 240, ал. 2 от ЗЗД за сумата от
326,24 лева, представляваща възнаградителна лихва по
договора за потребителски кредит за периода от 21.01.2017 г. до 21.08.2017 г.; установителен иск с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК,
вр. чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за сумата от 199,67 лева,
представляваща мораторна лихва за периода от
21.07.2017 г. до 28.02.2018 г., за които суми е издадена заповед № 138 за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК от 06.03.2018 г. по ч.гр. д.
№ 215/2018 г. по описа на Районен съд – Ихтиман. С исковата молба са предявени от
„А.з.с.н.в.“ ЕАД против Х.В.И. и евентуални обективно кумулативно съединени
искове, а именно: осъдителен иск с правно основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, вр. чл. 9 от ЗПК, вр. чл. 99, ал.
1 от ЗЗД за сумата от 3313,87 лева, представляваща главница по договор за
потребителски кредит № ………. от ……………. г., сключен с „У. К. Ф.“ ЕАД,
ведно със законната лихва от 12.10.2018 г. до окончателното изплащане;
осъдителен иск с правно основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, вр.
чл. 9 от ЗПК, вр. чл. 240, ал. 2 от ЗЗД за сумата от
326,24 лева, представляваща възнаградителна лихва по
договора за потребителски кредит за периода от 21.01.2017 г. до 21.08.2017 г.;
осъдителен иск с правно основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за сумата от 199,67
лева, представляваща мораторна лихва за периода от
21.07.2017 г. до 12.10.2018 г.
Исковата молба е депозирана по реда на
чл. 422 от ГПК, след като в законоустановения срок е
постъпило възражение срещу издадената в полза на ищеца заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 от ГПК. За да постанови своето решение, районният
съд е приел, че длъжникът не е уведомен за твърдяната от ищеца предсрочна
изискуемост на вземането по договора към момента на подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение. За да отхвърли и предявените при условията
на евентуалност искове съдът е приел, че ищецът не се е позовал на настъпилия
падеж на вземането, а на предсрочна изискуемост и съдът не може да отчете
падежът на цялото вземане като настъпли факт. Решението на първата инстанция се обжалва изцяло,
а по съществото на спора и с оглед наведените доводи, настоящият състав на въззивния съд намира следното:
Предмет на установителния иск с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК
представлява предявеното със заявлението по чл. 410 от ГПК парично вземане,
ведно с неговите принадлежности, вкл. и изтекли лихви. Ето защо, съдът дължи
произнасяне по посочения в заявлението размер и вид на предявеното материално право в заповедното производство, като
искът се счита за предявен от момента на подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение, когато е спазен срокът по чл. 415, ал. 1 от ГПК. С
предявяването му се цели да се установи дали оспореното в заповедното
производство вземане съществува. При уважаване на иска заповедта за изпълнение влиза
в сила.
Съгласно
чл. 9, ал. 1 от ЗПК договорът за потребителски кредит е договор, въз основа на
който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя
кредит под формата на заем. Според чл. 240, ал. 1 от ЗЗД с договора за заем
заемодателят предава в собственост на заемателя пари,
а заемателят се задължава да върне заетата сума. Съгласно
чл. 79, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД ако длъжникът не изпълни точно задължението си,
кредиторът има право да иска изпълнението заедно с обезщетение за забавата. Според
чл. 99, ал. 1 и ал. 2 от ЗЗД кредиторът може да прехвърли своето вземане, освен
ако законът, договорът или естеството на вземането не допускат това, като прехвърленото
вземане преминава върху новия кредитор с привилегиите, обезпеченията
и другите му принадлежности, включително с изтеклите лихви, ако не е уговорено
противното. Следователно за уважаване на предявения иск следва да бъдат
установени следните предпоставки: 1/ между цедента, в
качеството му на заемодател и ответника, в качеството му на заемополучател,
е възникнало валидно облигационно правоотношение по договор за потребителски
кредит, по силата на който цедентът е предоставил на
ответника заем в твърдения размер; 2/ настъпила е изискуемостта за връщане на
получената в заем сума; 3/ ответникът не е върнал заетите пари; 4/ вземането на
цедента е прехвърлено на ищеца, в качеството му на цесионер с договор за цесия и длъжникът е уведомен за това.
За уважаване на иска за възнаградителна лихва следва
да се установи, че в договора за заем се съдържа клауза, с която е уговорена възнаградителна лихва. За уважаване на иска за мораторна лихва следва да се установи наличието на главен
дълг и изпадането на длъжника в забава за неговото изплащане.
По
делото е представено копие от договор за потребителски паричен кредит № ………….. от ………….. г., сключен между „У. К. Фа.“ ЕАД и ответника Х. В. И., по силата на който заемодателят се
е задължил да предостави на ответника паричен заем в размер на 5000 лева, срещу
задължение на последния да върне заетата сума, заедно с уговорената възнаградителна лихва в размер на 18,99% годишно, при годишен процент
на разходите 24,48 % на 30 равни месечни вноски, всяка в размер
на 225,85 лева. Този
договор е формален, тъй като изискуемата от закона форма за действителност е
писмена – арг. чл. 10, ал. 1 от ЗПК. Договорът е консенсуален, тъй като предоставянето на уговорената заемна сума не е част
от фактическия състав от договора за потребителски кредит, а в изпълнение на
вече поето договорно задължение. В случая общата дължима сума по договора е в
размер на 6775,55 лева. Главницата по кредита включва както отпуснатия заем в
размер на 5000 лева, така и еднократна застрахователна премия по сключения
застрахователен договор, така и такса за разглеждане на кредита в размер на 190
лева. Договорът е възмезден, тъй като е уговорен годишен процент на разходите и
годишен лихвен процент формиращ възнаградителната
лихва. В чл. 13, ал. 1 от общите условия към договора е уговорено и, че в
случай на забава в плащанията на дължимите от заемателя
суми, освен договорените лихви кредиторът има право и да получи освен всички
просрочени и неизплатени суми и обезщетение в размер на годишната законна
лихва, разделена на 360 дни за всеки ден на забава, изчислена върху
просрочената дължима главница.
По
делото е представен рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания от
20.12.2016 г., сключен между „У. К. Ф.“ ЕАД /в качеството на цедент/ и „А.з.с.н.в.“
ЕАД /в качеството на цесионер/, по силата на който цедентът се е задължил да прехвърли на цесионера
портфейл от свои просрочени и изискуеми вземания срещу уговорено
възнаграждение. По делото е представен и индивидуален договор за продажба и
прехвърляне на вземания от 21.08.2017 г., сключен между „У. К. Ф.“ ЕАД и „А.з.с.н.в.“ ЕАД, по силата
на който цедентът е прехвърлил на ищеца портфолио от
необслужвани кредити, в това число и вземането си спрямо ответника по договор
за потребителски паричен кредит № ……….. от …………… г., което е посочено под № 93 в
Приложение № 1 към договора за цесия. По делото е представено и нарочно
пълномощно за уведомяване, по силата на което цедентът
е упълномощил цесионера да съобщи на длъжника за
прехвърлянето на вземането.
На
основание чл. 99, ал. 3 и ал. 4 ЗЗД, предишният кредитор /цедентът/
е длъжен да съобщи на длъжника прехвърлянето на вземането, като прехвърлянето
има действие спрямо длъжника от деня, когато то бъде съобщено на длъжника от
предишния кредитор. По делото е представено уведомително писмо с изх. № УПЦ-П-УКФ/2113519
от стария кредитор изпратено чрез новия кредитор до длъжника, с което същият се
уведомява за сключения договор за цесия. Видно от представената обратна
разписка пратката не е била потърсена от получателя. Впоследствие е било
изпратено и второ писмо със същото съдържание, но пратката е била отказана по
телефона и отново не е достигнала до длъжника.
В
приложеното към исковата молба уведомително писмо, подписано от представител на
цедента, е посочено, че вземането на „У. К. Ф.“ ЕАД към ответника е прехвърлено от
кредитора в полза н. „А.з.с.н.в.“ ЕАД. Посоченото изявление на цедента е връчено на ответника лично, съгласно
представената към исковата молба обратна разписка. Ето защо, съдът приема за
доказано обстоятелството във връзка с надлежното съобщаване на цесията на
ответника.
Следващият
основен момент по делото е дали е настъпила предсрочната изискуемост на
вноските по потребителския кредит. Както беше посочено страните са уговорили
задължението по кредита да се изплаща на 30 равни месечни вноски с общ размер
от 225,85 лева, дължими на 21-во число на всеки месец, съобразно представения
по делото погасителен план към договора за кредит. В чл. 13, ал. 2, б. „а“ от общите
условия към договора е предвидено, че в случай на просрочване и/или неплащане
от страна на длъжника на две последователни месечни вноски, то кредиторът има
право да прекрати едностранно кредитното провоотношение
и да обяви всички вземания по предоставения креди, вкл. изтекли и непогасени
вноски, остатъчна главница, лихви, такси и комисионни в пълен размер. От
представените доказателства следва извод, че ответникът не е осъществил плащане
по договора за потребителски кредит. Поради това за кредитора „У. К. Ф.“ ЕАД е възникнало право да обяви
договора за предсрочно изискуем. Волеизявлението следва да
достигне до насрещната страна, но не се нуждае от приемане и същото поражда
действие, ако са били налице обективните предпоставки за предсрочната
изискуемост, уговорени в договора или предвидени в закона /в този смисъл и
мотивите на ТР 3 от 27.03.2019 г. на ВКС по тълк. д.
№ 3/2017 г., ОСГТК/. В изпратените до длъжника уведомителни писма се е
съдържало и волеизявление, съгласно което поради просрочие
и неплащане на погасителните вноски по договора за потребителски кредит № ……… от ……….. г., всички вземания по него са
изискуеми в пълен размер, считано от 21.08.2017 г. Тези уведомителни писма не
са достигнали до длъжника. Както беше посочено препис от уведомителното писмо е
бил изпратен до длъжника заедно с препис от исковата молба, който е бил получен
лично от него и с това длъжникът е бил уведомен за предсрочната изискуемост
най-късно към този момент, което по същество е след подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение.
Съгласно т. 1 от ТР 3 от 27.03.2019 г. на
ВКС по тълк. д. № 3/2017 г., ОСГТК е допустимо
предявеният по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК иск за установяване дължимост на вземане по договор за банков кредит /в случая
за потребителски кредит/ поради предсрочна изискуемост да бъде уважен само за
вноските с настъпил падеж, ако предсрочната изискуемост не е била обявена на
длъжника преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение.
Предявеният по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК иск за установяване дължимост на вземане по договор за кредит поради предсрочна
изискуемост може да бъде уважен за вноските с настъпил падеж към датата на
формиране на силата на пресъдено нещо, въпреки, че
предсрочната изискуемост не е била обявена на длъжника преди подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение въз основа на документ по чл.
417 от ГПК. Същевременно съгласно т. 2 от посочения тълкувателен акт разграничението
на вноските с настъпил и ненастъпил падеж в заявлението за издаване на заповед
за изпълнение и в исковата молба по чл. 422, ал. 1 от ГПК, не е условие за
редовност на исковата молба и за уважаване на иска по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК за установяване дължимост на вземане по договор
за банков кредит поради предсрочна изискуемост, когато тя не е била обявена на
длъжника преди подаване на заявлението. Видно от представения по делото
погасителен план последната
погасителна вноска е с падеж на 21.06.2018 г. Следователно към датата на
устните състезания пред въззивния съд всички погасителни
вноски са с настъпил падеж и се дължат.
Видно
от заключението на вещото лице по допусната от първата инстанция
съдебно-счетоводна експертиза направените от страна на ответника плащания са в
размер на 2050,98 лева. Според вещото лице дължимата от ответника главница е в
размер на 3 313,87 лева. Ответникът не е ангажирал доказателства за
плащането на това задължение. Поради това предявеният иск за главница следва да
бъде уважен за сумата от 3 313,87 лева. От заключението на вещото лице се
установява, че дължимата договорна лихва за периода от 21.01.2017 г. до
21.06.2018 г. е в размер на 543,23 лева,
а дължимата лихва за забава за периода от 21.01.2017 г. до 28.02.2018 г. е в
размер на 199,67 лева. За този суми се явяват основателни и исковете за възнаградителна и мораторна
лихва.
Доколкото
изводите на настоящата инстанция не съвпадат с тези на районния съд,
обжалваното решение следва да бъде отменено изцяло и вместо него да бъде
постановено друго, с което да бъде признато за установено, че вземането съществува
до посочения размер.
По разноските:
За производството пред въззивния
съд: При този изход на въззивното производство на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК,
на въззивника се дължат разноски съобразно уважената
част от исковете, тоест в пълен размер. Той е заплатил държавна такса за
обжалване пред въззивна инстанция в размер на 38,40
лева и е бил представляван от юрисконсулт, на който настоящият състав на
основание чл. 78, ал. 8 от ГПК определя възнаграждение в размер на 50 лева. Ето
защо н. „А.з.с.н.в.“ ЕАД се дължат разноски в размер на 88,40 лева за въззивното производство.
При този изход
на въззивното производство на въззиваемия
не се дължат разноски.
За първоинстанционното производсто и заповедното производство: С оглед изхода на спора на въззивника
„А.з.с.н.в.“ ЕАД се дължат разноски, съгласно чл. 78, ал. 1 от ГПК съразмерно с
уважената част от исковете, тоест в пълен размер. Той е заплатил 76,80 лева
държавна такса в заповедното производство и 76,80 лева държавна такса за
исковото производство. Бил е представляван от юрисконсулт, на който в
заповедното производство е определено възнаграждение в размер на 25 лева, а
настоящият състав на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК определя възнаграждение в
размер на 50 лева за първоистанционното производство.
Заплатил е 200 лева за депозит за вещо лице. Ето защо съобразно уважената част
от исковете н. „А.з.с.н.в.“ ЕАД му се дължат разноски в размер на 101,80 лева
за заповедното производство и разноски в размер на 326,80 лева за първоинстанционното производство.
С оглед изхода
на делото на ответника не се дължат разноски.
Мотивиран от горното, Софийският окръжен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 173 от 05.08.2019 г., постановено по гр. дело № 1148/2018 г. по
описа на Районен съд – Ихтиман, като ВМЕСТО
ТОВА ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Х.В.И., ЕГН: **********, с адрес: ***, че дължи н.
„А.з.с.н.в.“ ЕАД, ЕИК ………,
със седалище ***, сумата от
3313,87 лева, представляваща главница по договор за потребителски кредит № ……………. от …………… г.,
сключен с „У. К. Ф.“ ЕАД,
което вземане е прехвърлено на ищеца с индивидуален договор за продажба и
прехвърляне на вземания от 21.08.2017 г., ведно със законната лихва от 28.02.2018
г. до окончателното изплащане; сумата от 326,24 лева, представляваща възнаградителна лихва по договора за потребителски кредит
за периода от 21.01.2017 г. до 21.08.2017 г.; сумата от 199,67 лева,
представляваща мораторна лихва за периода от
21.07.2017 г. до 28.02.2018 г., за които суми е издадена заповед № 138 за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК от 06.03.2018 г. по ч.гр. д.
№ 215/2018 г. по описа на Районен съд – Ихтиман.
ОСЪЖДА Х.В.И.,
ЕГН: **********, с адрес: *** да заплати н. „А.з.с.н.в.“
ЕАД, ЕИК ………, със седалище ***, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, сумата
от 88,40 лева – разноски за въззивното производство,
сумата от 101,80 лева - разноски за заповедното производство и сумата от 326,80
лева - разноски за първоинстанционното производство.
Решението е окончателно
и не подлежи на касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 3, т. 1 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.