Р Е Ш Е Н И Е
№ 16.12.2020 година гр.София
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Софийски градски съд , Гражданско отделение , II “Б” състав , в публично заседание на двадесет и трети ноември
през две
хиляди и двадесета година , в следния състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБОМИР ВАСИЛЕВ
ЧЛЕНОВЕ:
КАЛИНА
АНАСТАСОВА
Мл.съдия ЛОРА ДИМОВА
при секретар Д.Шулева
като разгледа докладваното от съдия Василев въззивно гражданско дело №4559
по описа на 2020 година ,
за да се произнесе взе предвид
следното :
Производството
е по чл.258 –чл.273 ГПК /въззивно обжалване/.
В. гр.д. №4559/2020 г по
описа на СГС е образувано по въззивна
жалба на „С.Л.“
ООД *** срещу решение №268908 от 08.11.2019 г постановено
по гр.д.№65/19 г на СРС , 51 състав , в частта , с която е признато за установено по искове на
„М.Е.“ ООД *** , че въззивникът дължи на основание чл.422 ал.1 ГПК във вр.чл.79
ал.1 ЗЗД и чл.86 ЗЗД сумата от 3427,56 лева стойност на куриерски услуги по фактури
№********** от 06.06.2017 г и №********** от 04.07.2017 г , ведно със законната
лихва от 02.07.2018 г до окончателното заплащане на сумата ; и сумата от 356,85
лева лихви за забава върху
посочената главница от 12.06.2017 г до 21.06.2018 г , за които суми /частично/
е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК от 17.08.2018 г по
ч.гр.д.№43596/18 г на СРС , 51 състав .
Въззивникът излага доводи за неправилност
на решението на СРС , тъй
като за посочените
фактури няма представени справки кога и
на кого са доставени съответните пратки и кой е предал пратките за доставка .
Въззиваемата страна е подала
писмен отговор , в който
оспорва въззивната жалба . Ответникът е признал извършването на
доставките и е осчетоводил процесните фактури , които са подписани от негов
представител .
Въззивната
жалба е допустима.
Решението на СРС е връчено на въззивника на 27.11.2019 г и е обжалвано в
срок на 11.12.2019 г /по пощата/ .
Налице
е правен интерес на въззивника за обжалване на решението на СРС в посочената част .
След преценка на доводите в жалбата и доказателствата по делото ,
въззивният съд приема за установено следното от фактическа и
правна страна :
В мотивите на СРС е
възпроизведена фактическата обстановка . Във връзка с чл.269 ГПК настоящият съд
извършва служебна проверка за нищожност и недопустимост на съдебното решение , като такива пороци в случая не се констатират . Относно доводите
за неправилност съдът е ограничен до изложените във въззивната жалба изрични
доводи , като може да приложи и императивна норма в хипотезата на т.1 от
Тълкувателно решение №1 от 09.12.2013 г по тълк.дело №1/2013 г на ОСГТК на ВКС
.
За да уважи
исковете в посочената част СРС е приел
, че с отговора на исковата молба ответникът е признал осчетоводяване на фактури
№********** от 06.06.2017 г и №********** от 04.07.2017 г , а самите фактури са
подписани от негов представител . Налице е договор за куриерски услуги и
ответникът дължи сумите по фактурите и лихви върху тях .
Решението на СРС е правилно в
обжалваната част .
В отговора на исковата молба
ответникът е признал осчетоводяване на процесните две фактури , а в о.с.з. на
14.06.2019 г е признато за безспорно
между страните , че сумите по фактурите се дължат . Дори да са били налице
действия без представителна власт , то същите са потвърдени по реда на чл.301 ТЗ. Съгласно трайната практика на ВКС осчетоводяването и включването на фактура
от купувача/възложителя по търговска сделка в дневника му за покупки по ЗДДС
представлява извънсъдебно признание на задължението , както и потвърждаване по
чл.301 ТЗ на евентуални действия без представителна власт / решение
№252 от
03.01.2013 г по т.д.№1067/2011 г на ВКС
II ТО , решение
№ 109 от 07.09.2011 г по т.д. №
465/2010 г, ТК, ІІ ТО на ВКС и др./. Процесният
случай е точно такъв – както установява ССЕ фактурите са били осчетоводени от ответника , но сумите
по тях не са заплатени в срок . Наличните
доказателства доказват исковете по основание и размер и не е необходимо да се
установява от ищеца кое е лицето представило пощенските пратки , какви са
пратките и на кого са доставени .
Налага се
изводът , че решението на СРС трябва да се потвърди в обжалваната част и в
частта за разноските .
Водим
от горното , СЪДЪТ
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение №268908 от
08.11.2019 г постановено
по гр.д.№65/19 г на СРС , 51 състав , в частта , с която е признато за установено по искове на
„М.Е.“ ООД *** , че „С.Л.“ ООД *** дължи на основание чл.422 ал.1 ГПК във
вр.чл.79 ал.1 ЗЗД и чл.86 ЗЗД сумата от 3427,56 лева стойност на куриерски услуги по фактури
№********** от 06.06.2017 г и №********** от 04.07.2017 г , ведно със законната
лихва от 02.07.2018 г до окончателното заплащане на сумата ; и сумата от
356,85 лева лихви за забава върху
посочената главница от 12.06.2017 г до 21.06.2018 г , за които суми /частично/
е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК от 17.08.2018 г по
ч.гр.д.№43596/18 г на СРС , 51 състав ; както и в частта за разноските .
Решението не подлежи
на обжалване пред ВКС , поради материален интерес под 20 000
лева по търговско дело /чл.280 ал.3 т.1 ГПК/.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.