О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ ........
гр.Шумен, 21.07.2022г.
Административен съд
- град Шумен, в закрито заседание на двадесет и
първи юли две хиляди и двадесет и втора година, в състав:
Административен съдия: Маргарита
Стергиовска
като
разгледа докладваното от съдията АД № 42
по описа за 2022г. на
Административен съд – гр. Шумен, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл.248 от Гражданския процесуален кодекс ГПК), във вр. с чл.144 от
Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
С Решение № 70/10.06.2022 г. по адм. дело № 42/2022
по описа на ШАС е отхвърлена жалбата на Ц.Н.И.–
директор на Дневен център за
пълнолетни лица с увреждания – с. Кюлевча, общ. Каспичан, чрез адв.А.Д.от ШАК
против Решение № 46/18.01.2022г., постановено по Преписка №25/2021 г. по описа
на КЗД, Трети специализиран постоянен заседателен
състав, с което е установено, че с неизплащането на ДВПР за месец декември 2020
г., Ц.И.Н. - директор на Център за пълнолетни лица с увреждания е осъществила
пряка дискриминация на основата на
защитения признак „лично положение“, по смисъла на 4, ал.2, с което е
нарушена забраната по чл.4, ал.1 от ЗЗДискр., както и „тормоз“ по смисъла на
§1, т.1 от ДР на ЗЗДискр. по отношение на С.С.В., наложено е на основание
чл.47, т.3 във вр. с чл.78, ал.1 от ЗЗДискр. на ответната страна, поради установена дискриминация по признак
„лично положение“, за което й е наложена глоба в размер на 250,00 лв. и е
дадено задължително предписание на
основание чл.47, т.4 от ЗЗДискр. занапред да се въздържа от действия,
представляващи дискриминация на основата на защитения признак „лично положение“
и същата е осъдена да заплати на Комисия за защита от дискриминация – гр.
София, представлявана от председателя сумата от 100 (сто) лева, представляваща
разноски по делото.
На 27.06.2022
г. по делото е постъпило искане от С.С.В., чрез адв. Ц.. Д., на основание чл. 248 от ГПК, да се измени решението в частта
за разноските, като определеното адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38, ал. 1,
т. 2 от Закона за адвокатурата бъде присъдено в полза на адвокат Д., за
осъществено процесуално представителство и безплатна правна помощ.
Препис от
молбата е изпратен на насрещната страна, чрез адв. Д., с указание за отговор в
7-дневен срок. Съобщението е получено от адв. Д. на 11.07.2022 г., който не е
представил отговор до настоящият момент.
Съдът
намира молбата за изменение на решението в частта за разноските за допустима –
решението е връчено на адв. Д. на 27.06.2022 г., молбата по чл. 248 от ГПК е постъпила по делото на същата
дата.
Разгледана
по същество е основателна.
Видно от
представеното на л. 228 от делото пълномощно от заинтересованата страна С.С.В.,
за адвокат Ц.Д. от АК – В. Търново, упълномощаването е за процесуално
представителство по реда на чл. 38, ал. 1,
т. 3 предл. второ от
Закона за адвокатурата.
При
преценка дали са налице основанията по чл. 38, ал. 2 от
Закона за адвокатурата съдът не разполага с правна възможност да проверява дали са налице
хипотезите на чл. 38, ал. 1 от
същия закон, като от
значение е, че адвокатът е отказал безплатна адвокатска помощ в някоя от
хипотезите на чл. 38, ал. 1 от
ЗА и с
оглед изхода на делото на представляваната от него страна са присъдени
разноски, които предпоставки са налице в случая. Ответникът не е възразил на
искането за присъждане на адвокатско възнаграждение. Адвокатът е поел
икономическия риск да окаже безплатна адвокатска помощ и реално по делото е
оказана такава. Съгласно чл. 38, ал. 2 от
ЗА на
адвоката следва да се присъди адвокатското възнаграждение в размер не по-нисък
от предвидения в Наредбата по чл. 36, ал. 2 от
ЗА, а
именно 500 лв., съгл. чл.8 ал.3 НАРЕДБА № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения.
Видно от жалба вх. №
44-00-257/01.02.2021 г., поставила началото на производството пред КЗД,
оспорващият е поискал присъждане на разноски, като е представил адвокатско
пълномощно. Постановено е позитивно за жалбоподателя Решение №46/18.01.2022 г.,
в което липсва произнасяне по жалбата в частта за разноските, на осн. чл. 34 от
горецитираната наредба.
При това положение и доколкото не е
направено искане в производството пред КЗД за допълване на решението в частта
му за разноските, не е налице основание в съдебната фаза да се присъждат
сторените в административното производство разноски.
Поради
това, решението в частта за разноските следва да се измени, като ответника по
делото бъде осъден да заплати адвокатско възнаграждение на адв. Д. в размер на 500
лв.
Така
мотивиран и на основание чл. 248, ал. 3 ГПК, съдът,
ОПРЕДЕЛИ:
ИЗМЕНЯ Решение
№ 70/10.06.2022 г. по адм. дело № 42/2022 по описа на ШАС в частта за разноските като ОСЪЖДА Ц.Н.И., ЕГН ********** – директор
на Дневен център за пълнолетни лица с увреждания – с. Кюлевча да заплати 500 /петстотин / лева,
адвокатско възнаграждение на адв. Ц.Н.Д. от АК-В. Търново.
Определението
подлежи на обжалване пред Върховния административен съд, по реда на обжалване
на съдебното решение.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: