Р Е Ш Е Н И Е № 427
гр. Враца, 27 ноември 2018 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ВРАЦА, в открито съдебно заседание на 16 ноември 2018 г. в състав:
Председател: РЕНИ ЦВЕТАНОВА
при секретаря: Маргаритка Алипиева като разгледа
докладваното от СЪДИЯ РЕНИ ЦВЕТАНОВА, четвърти състав, Адм.д. № 513 по описа за
2018 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 124, ал. 1 от ЗДСл.
Образувано е по жалба на М.Г.К.,*** против Заповед № 1623/02.08.2018
г. на Изпълнителен директор на Държавен фонд „Земеделие”, с която е прекратено
служебното му правоотношение, считано от 02.08.2018 г. Моли признаване
прекратяване на служебното правоотношение за незаконно и отмяна на Заповедта –
чл. 121, ал. 1, т. 1 от ЗДСл, заедно с разноските в производството. Моли и
присъждане на обезщетение по чл. 104, ал. 1, вр. 121, ал. 1, т. 3 от ЗДСл в
размер на 1462 лв. месечно /общо 8772 лв./, заедно с мораторната и законна
лихва, който иск е отделен в отделно производство. В съдебно заседание и
писмена защита адв. И. поддържа жалбата, като излага подробни съображения защо
счита, че оспореният акт е незаконосъобразен.
Ответната страна Изпълнителен директор на Държавен
фонд „Земеделие”, чрез юрк П. и Л. оспорват жалбата.
Доказателствата по делото са писмени.
Административен съд Враца след като обсъди сочените в
жалбата основания във връзка със събраните по делото доказателства, приема за
установено от фактическа страна следното:
С оспорената Заповед № 1623/02.08.2018 г. на
Изпълнителен директор на Държавен фонд „Земеделие” е прекратено служебното
правоотношение на М.Г.К., считано от 02.08.2018 г., поради обективна
невъзможност на държавния служител да изпълнява служебните си задължения, в
резултат на промяна в изискванията за заемане на длъжността „Главен експерт“ в
Дирекция „Противодействие на измамите“ на Държавен фон „Земеделие“, посочени в
длъжностната характеристика – основание по чл. 107, ал. 1, т. 5 и чл. 108 от
ЗДСл.
Съгласно т. 9 на Длъжностна характеристика за
длъжността „главен експерт“, отдел „Противодействие на измамите“ в ДФ
„Земеделие“, връчена на служителя на 25.05.2018 г., изискванията за заемане на
длъжността са, както следва: Образование – висше; минимална образователна
степен – бакалавър; Предпочитана специалност, по която е придобито
образованието – хуманитарни науки, икономически науки, инженерни науки,
администрация и управление; Професионален опит – опит на подобна позиция и стаж
по специалността 2 /две/ години. /л. 48 от служебното досие/
С Докладна записка на Директор на Дирекция
„Противодействие на измамите“ /л. 29/ до
Изпълнителен директор на ДФ „Земеделие“ е дал предложение да бъде променена
длъжностната характеристика на една щатна бройка за длъжността главен експерт в
Дирекция „ПИ“ – ДФЗ, за която да бъде заложено като изискване завършено висше
юридическо образование. Докладната е обоснована с чл. 325 от ДФЕС и възникнала
необходимостта в дирекцията да бъде определена щатна бройка, за която да се
изисква завършено юридическо образование.
Съгласно т. 10 от Длъжностна характеристика за
длъжността „главен експерт“ в отдел „Противодействие на измамите“ в ДФ
„Земеделие“ „Изисквания за заемане на длъжността“, с дата 01.08.2018 г.,
утвърдена от Главен секретар на ДФ „Земеделие”, са посочени три изисквания за
заемане на длъжността, а именно: 1. Образование – висше – магистър; 2.
Професионална област – право; 3. Професионален опит – 4 години в областта на
правната област и 4. Допълнителна квалификация/умения: - придобита юридическа
правоспособност, добро владеене най-малко на един европейски език, писмено и
говоримо и компютърни умения – MS Office,
правно-информационни продукти, работа с база данни. Тази длъжностна
характеристика не е връчена на служителя.
Видно от представените Болнични листя за временна
нетрудоспособност, лицето е в отпуск поради общо заболяване от 16.07.2018 г. до
18.08.2018 г.
По делото са представени още, както следва: Протокол №
109/15.02.2017 г. на УС на ДФЗ, Диплом, Свидетелство за професионална
квалификация, Вътрешни правила за администриране на нередности в ДФЗ, план за
обучение на служители в Дирекция „ПИ“ за 2018 г., ведно със Заповедта, с която
е утвърден от 20.02.2018 г., трудова
книжка, трудовото досие на оспорващия, доказателства за назначените в Дирекция
„Противодействие на измамите“ служители, ведно с доказателства за тяхното
образование.
При така изложената фактическа
обстановка съдът намира от правна страна следното:
По
допустимостта на жалбата.
Жалбата е подадена от заинтересована страна в
законоустановения срок –заповедта е получена на 20.08.2018 г., видно от датата
и подписа положени върху самата Заповед, а жалбата е подадена на 28.08.2018 г.,
поради което същата е допустима и следва да бъде разгледана по същество.
По
основателността на жалбата.
Предмет на оспорване е Заповед № 1623/02.08.2018 г. на
Изпълнителен директор на Държавен фонд „Земеделие”, с която е прекратено
служебното правоотношение на М.Г.К., считано от 02.08.2018 г., поради обективна
невъзможност на държавния служител да изпълнява служебните си задължения, в
резултат на промяна в изискванията за заемане на длъжността, посочени в
длъжностната характеристика.
Съгласно чл.
107, ал. 1, т. 5 от ЗДСл, органът по назначаването прекратява служебното
правоотношение без предизвестие, когато е налице обективна невъзможност
държавният служител да изпълнява служебните си задължения извън случаите на
трайна неработоспособност, така както са посочени в чл. 103, ал. 1, т. 3 от с.з.
Съгласно чл. 121, ал. 1, т. 1 и т. 3 от ЗДСл
държавният служител има право да оспори законността на прекратяването на
служебното си правоотношение пред органа по назначаването или пред съда чрез
органа по назначаването и да иска отмяна на акта, с който то е прекратено и
обезщетение за времето, през което не е бил на служба поради прекратяването.
Съгласно чл. 8 ал. 1 и 3 от Наредбата за длъжностните
характеристики на държавните служители, при изменение на длъжностните
характеристики /Наредбата/ - Изменение на
длъжностните характеристики може да се извършва по инициатива на звеното по
човешки ресурси или на преките ръководители при: настъпили промени в характера
и организацията на работата; изменения във функциите на звеното, регламентирани
с устройствения правилник на администрацията; въвеждане на нови стандарти,
модели и/или технологии за осъществяване на определени административни дейности
или работни процеси; предписания от контролни органи. Екземпляр от утвърдената длъжностна характеристика се
връчва на служителя, заемащ длъжността, и се подписва от него.
С определение от 17.09.2018 г. съдът е разделил
искането на оспорващия за присъждане на обезщетение по чл. 104 от ЗДСл в размер
на 1462 лв. месечно или общо в размер на 8772 лв. за периода, в който не е
заемал държавна служба, ведно с искането му за присъждане на мораторна и
законна лихва от предявяване на претенцията до окончателното изплащане на
дължимата сума.
Спорът между страните се изразява в това, че не е
налице посоченото правно основание, тъй като фактическото обстоятелство, на
който се основава заповедта не е настъпил и не съществува. Заповедта не е
мотивирана – липсва посочване на кое точно обстоятелство обуславя настъпване на
обективния факт за невъзможност да продължава да изпълнява служебните си
задължения. Не е посечен актът, издателят и от кога, при какви условия е
утвърдена длъжностната характеристика, кои са относимите към него
обстоятелства, като по този начин е нарушено правото му на защита. Въведените
нови изисквания за длъжността, същевременно не съставляват обективна
невъзможност за изпълнение на служебните му задължения. Длъжностната
характеристика и въвеждането на изисквания в нея, е акт зависещ от волята на една
от страните по служебното правоотношение, поради което и в този смисъл не се
явява обективен факт, годен да породи правните последици по т. 5 на ал. 1 от
чл. 107 от ЗДСл. Самата длъжностна характеристика не е връчена и е изготвена в
момент, когато е бил в отпуск по болест. Моли съдът да има предвид и
обстоятелството, че около една година, ръководството на фонда не го е включвало
в нито едно от задължителните мероприятия по повишаване на квалификацията и той
единствен от цялата дирекция, не е включван в тези планове за повишаване на
квалификацията.
От доказателствата по делото не се установява
наличието на обективна невъзможност оспорващият да не може да изпълнява
служебните си задължения. В тази връзка изискванията в т. 10 на представената
по делото Длъжностна характеристика от 01.08.2018 г. са за длъжността „главен
експерт юрист“, а не и за длъжността „главен експерт“, а заеманата от
оспорващия длъжност е „главен експерт“. Длъжностна характеристика за заеманата
от оспорващия длъжност се намира на л. 147 от служебното досие и от нея, както
и от тази изготвена на 01.08.2018 г. е видно, че в съответната Дирекция
съществуват отделни и самостоятелни длъжности, а именно: „главен експерт юрист“
и „главен експерт“, поради което административният орган не установява
твърдените, с издадената Заповед, променени изисквания за заемане на длъжността
„главен експерт“, каквато длъжност заема оспорващият, поради което само на това
основание издадената Заповед се явява незаконосъобразна. В случая,
административният орган недопустимо е направил несъвместима компилация между
две длъжности „главен експерт юрист“ и „главен експерт“.
В самата Заповед длъжностната характеристика, за която
се твърди, че са настъпили промени, не е индивидуализирана, за да може извършеното
изменение да бъде съотнесено към фактическите обстоятелства описани в Заповедта,
поради което и това обстоятелство обуславя самостоятелна незаконосъобразност на
издадения акт.
От друга страна, дори да се приеме, че е налице
изменение на длъжностната характеристика за заеманата от оспорващия длъжност,
по смисъла и реда на Наредбата за длъжностните характеристики на държавните
служители, то тези изменения освен, че следва да са от кръга на очертаните в
чл. 8 на този нормативен акт, сами по себе си не могат да доведа до каквато и
да е обективна невъзможност назначеният служител да изпълнява служебните си
задължения. В алинея трета на цитираната норма е предвидено, че екземпляр от
изменената длъжностна характеристика се връчва на служителя срещу подпис, т.е.
същият при изпълнение на служебните си задължения се обвързва с новите
изисквания, а не се отстранява от длъжност, поради обективна невъзможност за
тяхното изпълнение или посоченото от административния орган основание за
прекратяване на служебното му правоотношение, не е предвидено като такова в закона.
На следващо място, самите изменения в представената по
делото длъжностна характеристика от 01.08.2018 г. нямат характер на предвидената
в закона обективна невъзможност държавният служител да изпълнява служебните си
задължения. В тази връзка, за да е налице основание на органа по назначаване да
прекрати едностранно служебното правоотношение на посоченото основание, а
именно: обективна невъзможност държавният служител да изпълнява служебните си
задължения извън хипотезите на трайна неработоспособност по смисъла на чл. 103,
ал. 1, т. 3 от ЗДСл., следва обективната невъзможност да е възникнала въпреки и
извън волята на двете страни по това правоотношение. Изменението, на която и да
е част от Длъжностната характеристика е във волята, преценката на органа по
назначаване и не може да бъде обективен фактор, който да обоснове обективна
невъзможност за изпълнение на служебните му задължения.
На следващо място, но не и по
значение, видно от Докладната записка /л. 29/, в последната не се сочат нови
обстоятелства, такива каквито изисква чл. 8 от Наредбата, за промяна на
длъжностна характеристика, като същевременно се излагат съображения за
необходимост от лице, имащо юридическо образование. Безспорно по делото се
установява, че в Дирекцията, в която е назначен оспорващия, са назначени, както
лица с юридическо образование като главни експерти и старши експерти /л. 86,
109, 114/, така и такива без такова образование или сочените в докладната
обстоятелства, освен, че не са нови, са и обективно съществуващи към датата на
нейното изготвяне. В тази връзка не става ясно по какви критерии,
административният орган е приел, че оспорващият е този, който не отговаря на
изискванията за заемане на длъжността, а останалите главни експерти, които също
нямат юридическо образование /л. 79, 83,
101, 105, 119, 121/ - отговарят.
По отношение
на искането за присъждане на деловодните разноски направени в производството.
При този изход на делото искането на адв. И. за присъждане на
деловодни разноски, а именно: адвокатско възнаграждение в размер на 1000 лв.,
съгласно представен списък и договор за правна защита и съдействие /л. 9/, се
явява допустимо и основателно, поради което сумите следва да бъдат присъдени с
настоящото решение.
Мотивиран от горното и на основание чл. 172 от АПК съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ като незаконосъобразна
Заповед № 1623/02.08.2018 г. на Изпълнителен директор на
Държавен фонд „Земеделие”, с която е прекратено служебното правоотношение на М.Г.К.,
считано от 02.08.2018 г.
ОСЪЖДА Държавен фонд
„Земеделие” да заплати на М.Г.К.,*** деловодни разноски, представляващи адвокатско възнаграждение в размер на 1000
лв.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване пред Върховен административен съд в 14 дневен срок от съобщаването
му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: