Решение по адм. дело №513/2018 на Административен съд - Враца

Номер на акта: 427
Дата: 27 ноември 2018 г. (в сила от 30 декември 2019 г.)
Съдия: Рени Цветанова
Дело: 20187080700513
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 14 септември 2018 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е  № 427

гр. Враца, 27 ноември 2018 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ВРАЦА, в открито съдебно заседание на 16 ноември 2018 г. в състав:

Председател: РЕНИ ЦВЕТАНОВА

при секретаря: Маргаритка Алипиева като разгледа докладваното от СЪДИЯ РЕНИ ЦВЕТАНОВА, четвърти състав, Адм.д. № 513 по описа за 2018 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 124, ал. 1 от ЗДСл.

Образувано е по жалба на М.Г.К.,*** против Заповед № 1623/02.08.2018 г. на Изпълнителен директор на Държавен фонд „Земеделие”, с която е прекратено служебното му правоотношение, считано от 02.08.2018 г. Моли признаване прекратяване на служебното правоотношение за незаконно и отмяна на Заповедта – чл. 121, ал. 1, т. 1 от ЗДСл, заедно с разноските в производството. Моли и присъждане на обезщетение по чл. 104, ал. 1, вр. 121, ал. 1, т. 3 от ЗДСл в размер на 1462 лв. месечно /общо 8772 лв./, заедно с мораторната и законна лихва, който иск е отделен в отделно производство. В съдебно заседание и писмена защита адв. И. поддържа жалбата, като излага подробни съображения защо счита, че оспореният акт е незаконосъобразен.

Ответната страна Изпълнителен директор на Държавен фонд „Земеделие”, чрез юрк П. и Л. оспорват жалбата.

Доказателствата по делото са писмени.

Административен съд Враца след като обсъди сочените в жалбата основания във връзка със събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното: 

С оспорената Заповед № 1623/02.08.2018 г. на Изпълнителен директор на Държавен фонд „Земеделие” е прекратено служебното правоотношение на М.Г.К., считано от 02.08.2018 г., поради обективна невъзможност на държавния служител да изпълнява служебните си задължения, в резултат на промяна в изискванията за заемане на длъжността „Главен експерт“ в Дирекция „Противодействие на измамите“ на Държавен фон „Земеделие“, посочени в длъжностната характеристика – основание по чл. 107, ал. 1, т. 5 и чл. 108 от ЗДСл.

Съгласно т. 9 на Длъжностна характеристика за длъжността „главен експерт“, отдел „Противодействие на измамите“ в ДФ „Земеделие“, връчена на служителя на 25.05.2018 г., изискванията за заемане на длъжността са, както следва: Образование – висше; минимална образователна степен – бакалавър; Предпочитана специалност, по която е придобито образованието – хуманитарни науки, икономически науки, инженерни науки, администрация и управление; Професионален опит – опит на подобна позиция и стаж по специалността 2 /две/ години. /л. 48 от служебното досие/

С Докладна записка на Директор на Дирекция „Противодействие на измамите“  /л. 29/ до Изпълнителен директор на ДФ „Земеделие“ е дал предложение да бъде променена длъжностната характеристика на една щатна бройка за длъжността главен експерт в Дирекция „ПИ“ – ДФЗ, за която да бъде заложено като изискване завършено висше юридическо образование. Докладната е обоснована с чл. 325 от ДФЕС и възникнала необходимостта в дирекцията да бъде определена щатна бройка, за която да се изисква завършено юридическо образование.

Съгласно т. 10 от Длъжностна характеристика за длъжността „главен експерт“ в отдел „Противодействие на измамите“ в ДФ „Земеделие“ „Изисквания за заемане на длъжността“, с дата 01.08.2018 г., утвърдена от Главен секретар на ДФ „Земеделие”, са посочени три изисквания за заемане на длъжността, а именно: 1. Образование – висше – магистър; 2. Професионална област – право; 3. Професионален опит – 4 години в областта на правната област и 4. Допълнителна квалификация/умения: - придобита юридическа правоспособност, добро владеене най-малко на един европейски език, писмено и говоримо и компютърни умения – MS Office, правно-информационни продукти, работа с база данни. Тази длъжностна характеристика не е връчена на служителя.

Видно от представените Болнични листя за временна нетрудоспособност, лицето е в отпуск поради общо заболяване от 16.07.2018 г. до 18.08.2018 г.

По делото са представени още, както следва: Протокол № 109/15.02.2017 г. на УС на ДФЗ, Диплом, Свидетелство за професионална квалификация, Вътрешни правила за администриране на нередности в ДФЗ, план за обучение на служители в Дирекция „ПИ“ за 2018 г., ведно със Заповедта, с която е утвърден от 20.02.2018 г.,  трудова книжка, трудовото досие на оспорващия, доказателства за назначените в Дирекция „Противодействие на измамите“ служители, ведно с доказателства за тяхното образование.    

            При така изложената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:

            По допустимостта на жалбата.

Жалбата е подадена от заинтересована страна в законоустановения срок –заповедта е получена на 20.08.2018 г., видно от датата и подписа положени върху самата Заповед, а жалбата е подадена на 28.08.2018 г., поради което същата е допустима и следва да бъде разгледана по същество. 

По основателността на жалбата. 

Предмет на оспорване е Заповед № 1623/02.08.2018 г. на Изпълнителен директор на Държавен фонд „Земеделие”, с която е прекратено служебното правоотношение на М.Г.К., считано от 02.08.2018 г., поради обективна невъзможност на държавния служител да изпълнява служебните си задължения, в резултат на промяна в изискванията за заемане на длъжността, посочени в длъжностната характеристика.  

Съгласно чл. 107, ал. 1, т. 5 от ЗДСл, органът по назначаването прекратява служебното правоотношение без предизвестие, когато е налице обективна невъзможност държавният служител да изпълнява служебните си задължения извън случаите на трайна неработоспособност, така както са посочени в чл. 103, ал. 1, т. 3 от с.з.

Съгласно чл. 121, ал. 1, т. 1 и т. 3 от ЗДСл държавният служител има право да оспори законността на прекратяването на служебното си правоотношение пред органа по назначаването или пред съда чрез органа по назначаването и да иска отмяна на акта, с който то е прекратено и обезщетение за времето, през което не е бил на служба поради прекратяването.

Съгласно чл. 8 ал. 1 и 3 от Наредбата за длъжностните характеристики на държавните служители, при изменение на длъжностните характеристики /Наредбата/ - Изменение на длъжностните характеристики може да се извършва по инициатива на звеното по човешки ресурси или на преките ръководители при: настъпили промени в характера и организацията на работата; изменения във функциите на звеното, регламентирани с устройствения правилник на администрацията; въвеждане на нови стандарти, модели и/или технологии за осъществяване на определени административни дейности или работни процеси; предписания от контролни органи. Екземпляр от утвърдената длъжностна характеристика се връчва на служителя, заемащ длъжността, и се подписва от него. 

С определение от 17.09.2018 г. съдът е разделил искането на оспорващия за присъждане на обезщетение по чл. 104 от ЗДСл в размер на 1462 лв. месечно или общо в размер на 8772 лв. за периода, в който не е заемал държавна служба, ведно с искането му за присъждане на мораторна и законна лихва от предявяване на претенцията до окончателното изплащане на дължимата сума.

Спорът между страните се изразява в това, че не е налице посоченото правно основание, тъй като фактическото обстоятелство, на който се основава заповедта не е настъпил и не съществува. Заповедта не е мотивирана – липсва посочване на кое точно обстоятелство обуславя настъпване на обективния факт за невъзможност да продължава да изпълнява служебните си задължения. Не е посечен актът, издателят и от кога, при какви условия е утвърдена длъжностната характеристика, кои са относимите към него обстоятелства, като по този начин е нарушено правото му на защита. Въведените нови изисквания за длъжността, същевременно не съставляват обективна невъзможност за изпълнение на служебните му задължения. Длъжностната характеристика и въвеждането на изисквания в нея, е акт зависещ от волята на една от страните по служебното правоотношение, поради което и в този смисъл не се явява обективен факт, годен да породи правните последици по т. 5 на ал. 1 от чл. 107 от ЗДСл. Самата длъжностна характеристика не е връчена и е изготвена в момент, когато е бил в отпуск по болест. Моли съдът да има предвид и обстоятелството, че около една година, ръководството на фонда не го е включвало в нито едно от задължителните мероприятия по повишаване на квалификацията и той единствен от цялата дирекция, не е включван в тези планове за повишаване на квалификацията.  

От доказателствата по делото не се установява наличието на обективна невъзможност оспорващият да не може да изпълнява служебните си задължения. В тази връзка изискванията в т. 10 на представената по делото Длъжностна характеристика от 01.08.2018 г. са за длъжността „главен експерт юрист“, а не и за длъжността „главен експерт“, а заеманата от оспорващия длъжност е „главен експерт“. Длъжностна характеристика за заеманата от оспорващия длъжност се намира на л. 147 от служебното досие и от нея, както и от тази изготвена на 01.08.2018 г. е видно, че в съответната Дирекция съществуват отделни и самостоятелни длъжности, а именно: „главен експерт юрист“ и „главен експерт“, поради което административният орган не установява твърдените, с издадената Заповед, променени изисквания за заемане на длъжността „главен експерт“, каквато длъжност заема оспорващият, поради което само на това основание издадената Заповед се явява незаконосъобразна. В случая, административният орган недопустимо е направил несъвместима компилация между две длъжности „главен експерт юрист“ и „главен експерт“.

В самата Заповед длъжностната характеристика, за която се твърди, че са настъпили промени, не е индивидуализирана, за да може извършеното изменение да бъде съотнесено към фактическите обстоятелства описани в Заповедта, поради което и това обстоятелство обуславя самостоятелна незаконосъобразност на издадения акт.

От друга страна, дори да се приеме, че е налице изменение на длъжностната характеристика за заеманата от оспорващия длъжност, по смисъла и реда на Наредбата за длъжностните характеристики на държавните служители, то тези изменения освен, че следва да са от кръга на очертаните в чл. 8 на този нормативен акт, сами по себе си не могат да доведа до каквато и да е обективна невъзможност назначеният служител да изпълнява служебните си задължения. В алинея трета на цитираната норма е предвидено, че екземпляр от изменената длъжностна характеристика се връчва на служителя срещу подпис, т.е. същият при изпълнение на служебните си задължения се обвързва с новите изисквания, а не се отстранява от длъжност, поради обективна невъзможност за тяхното изпълнение или посоченото от административния орган основание за прекратяване на служебното му правоотношение, не е предвидено като такова в закона.

На следващо място, самите изменения в представената по делото длъжностна характеристика от 01.08.2018 г. нямат характер на предвидената в закона обективна невъзможност държавният служител да изпълнява служебните си задължения. В тази връзка, за да е налице основание на органа по назначаване да прекрати едностранно служебното правоотношение на посоченото основание, а именно: обективна невъзможност държавният служител да изпълнява служебните си задължения извън хипотезите на трайна неработоспособност по смисъла на чл. 103, ал. 1, т. 3 от ЗДСл., следва обективната невъзможност да е възникнала въпреки и извън волята на двете страни по това правоотношение. Изменението, на която и да е част от Длъжностната характеристика е във волята, преценката на органа по назначаване и не може да бъде обективен фактор, който да обоснове обективна невъзможност за изпълнение на служебните му задължения.

            На следващо място, но не и по значение, видно от Докладната записка /л. 29/, в последната не се сочат нови обстоятелства, такива каквито изисква чл. 8 от Наредбата, за промяна на длъжностна характеристика, като същевременно се излагат съображения за необходимост от лице, имащо юридическо образование. Безспорно по делото се установява, че в Дирекцията, в която е назначен оспорващия, са назначени, както лица с юридическо образование като главни експерти и старши експерти /л. 86, 109, 114/, така и такива без такова образование или сочените в докладната обстоятелства, освен, че не са нови, са и обективно съществуващи към датата на нейното изготвяне. В тази връзка не става ясно по какви критерии, административният орган е приел, че оспорващият е този, който не отговаря на изискванията за заемане на длъжността, а останалите главни експерти, които също нямат юридическо образование /л.  79, 83, 101, 105, 119, 121/ - отговарят.  

По отношение на искането за присъждане на деловодните разноски направени в производството.

При този изход на делото искането на адв. И. за присъждане на деловодни разноски, а именно: адвокатско възнаграждение в размер на 1000 лв., съгласно представен списък и договор за правна защита и съдействие /л. 9/, се явява допустимо и основателно, поради което сумите следва да бъдат присъдени с настоящото решение.

Мотивиран от горното и на основание чл. 172 от АПК съдът 

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ като незаконосъобразна Заповед № 1623/02.08.2018 г. на Изпълнителен директор на Държавен фонд „Земеделие”, с която е прекратено служебното правоотношение на М.Г.К., считано от 02.08.2018 г. 

ОСЪЖДА Държавен фонд „Земеделие” да заплати на М.Г.К.,*** деловодни разноски, представляващи адвокатско възнаграждение в размер на 1000 лв.   

            РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Върховен административен съд в 14 дневен срок от съобщаването му на страните.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: