мотиви
към Присъда № 2/21.02.2013г по
НЧХД
№8/2012г по
описа на ДРС.
Тъжителката Н.С.И., ЕГН **********,*** и подсъдимият З.
А.М., ЕГН **********, са бивши съпрузи, чийто брак е прекратен по взаимно съгласие, със споразумение,
постигнато в хода на производството,
с Решение №*****, постановено по гр.д. №****по описа на ДРС. От брака си страните имат
три деца : една дъщеря – Й., родена на ***г, родителските права по отношение на която са
предоставени на майката и двама сина, близнаци – О.и О., родени на ***г,
родителските права за които са предоставени на бащата. Дъщерята живее и към настоящият момент в дома на майката в ****, завършвайки последна степен на
образованието си, а синовете - при
бащата в ***** и са ученици в седми клас в
ОУ "Хр. Смирненски" гр. Дулово. С решението е регламентиран
режима за поддържане на лични отношения на всеки един от родителите с
децата, както и размер на дължимите издръжки.
В тъжбата се твърди, че на *****, ден събота, предвид
предоставеният режим за свиждане с двамата си сина, тъжителката посетила ****, с автомобил,
шофиран от неин познат – Е.С., като още при пристигането прел дома на бившият и съпруг,
същият се е приближил до автомобила и отваряйки вратата от страната, където е
била седнала, се нахвърлил срещу тъжителката с обидни думи, закани за побой, не
и е дал възможност да слезе от колата, нанасяйки и изненадващо юмручни удари по лицето и
главата.Шофьорът, ставайки свидетел на тази сцена, се опитал да я предотврати,
изтеглил колата в края на улицата и спрял автомобила, където малко по-късно
дошли двамата синове и се качили в него. Междувременно тъжителката позвънила на тел.112 за помощ, като на местопроизшествието
пристигнали двама полицаи от РУП -****. Тъжителката посочва, че изпитвайки болки от нанесените
удари през цялото време, на следващият ден - ****, посетила МБАЛ-*****,
където при
проведеният
преглед е поставена диагноза „контузио капетис", "контузио
церебрис", след което тъжителката е престояла в болницата девет дни и била
изписана, след стабилизиране на състоянието.На ***** съд. лекар Д-р Д.Г., е издал съответният
медицински документ, с описаната по-горе диагноза. Тъжителката твърди, че в следствие на преживените болки и страдания, довели до временно разстройство на
здравето с опасност за живота – извършено по отношение на нея престъпление по чл.130, ал.1 НК, е изпитала силен стрес и уплаха, чиито
последици са дали отражение върху живота и до настоящият момент, поради което
оценявайки нанесените и неимуществени вреди, е предявила срещу подсъдимия З. М. граждански иск,
в размер на 3000 лева.
Подсъдимият З. А.М., ЕГН **********,не
се признава за виновен, твърди, че изложените в тъжбата обстоятелства не отговарят на истината,
оспорва всички твърдения, счита, че няма причини за проява на подобно поведение,моли да бъде оправдан по
повдигнатото обвинение, с произтичащите от това последици. Оспорва отразеното в представената
медицинска документа пия от тъжителката, тъй като направените констатации са
отразени три седмици след посоченото събитие и настъпили увреждания.
При така изложеното от страните и събраните по делото
доказателства, съдът приема за установено по делото, че на посочената дата - ***** ,при посещение в ***** за да види синовете си,
родителските права за които са били предоставени на бащата, е пристигнала пред дома с автомобил,
шофиран от неин
познат.Пред
дома на бившият и съпруг я чакали двете деца, като преди да слезе от колата върху нея с обидни думи се
нахвърлил подсъдимия и нанесъл удари с юмруци по лицето и главата.Шофьорът отдалечил автомобила,
децата се качили в него по-късно, като междувременно тъжителката се обадила на
тел.112 и на пристигналите двама полицаи от РУП- ****, същата обяснила, че и е
бил нанесен
побой от
бившият и съпруг. Разпитани като свидетел, единият служители на РУП -****: Д.Д., дава
обяснение, че след като били повикани за съдействие, с колегата си, пристигнали в ****, там
където е бил спрял
автомобила
в който се е намирала тъжителката, като им е било обяснено от нея и шофьора на автомобила, че на
тъжителката не и било разрешено свиждане с депата, поради което бил възникнал
конфликт между страните по делото. Свидетелят посочва, че не си спомня нито ,че
тъжителката е била видимо наранена или в състояние на безпомощност, вследствие на нанесен
побой, както тя
твърди,
нито ,че и е давал съвети да се снабди с медиц.свидетелство, за това, че е бита
или наранена.Др.разпитан свидетел
- районен инспектор Л.Л., също посочва, че страните имат постоянни пререкания
във връзка с
упражняване
па родителските права, като знае,
че определените за това дни , са съпроводени с конфликти, тъй като тъжителката не
уведомявала своевременно бащата за времето на посещенията си, същият, както и децата, били под
напрежение в тези моменти, като е имало оплаквания и твърдения от тъжителката
за нанесени
в такива
случаи, побои, но никога свидетелят, като служител на реда и отговарящ за
района , или други
лица -
съседи или съселяни, не са били
свидетели на подобно поведение от страна на подсъдимия. Посочва, че отношенията между страните са влошени от дълъг
период от време, конфликтите
са постоянни, но за побой, в други
случаи, и най-вече – конкретно описаният от *****, не са налице данни. Нито св.Л., нито друго
свидетел е видял в такова състояние тъжителката –окървавена, в
безсъзнание и т.н., нито има пряк свидетел и очевидец на тези нейни твърдения, освен шофьора, с който е
пътувала тъжителката.,който същи съвсем лаконично обяснява за скандал и
пререкание, случили се „за секунди”. Твърди се от тъжителката и
шофьора,, че на задната седалка на автомобила е била и дъщерята на страните, за което също не
се събраха доказателства по делото. Освен свидетелските показания на шофиращия
автомобила, във въпросният ден, няма други свидетели, които могат да потвърдят
изложените в тъжбата обстоятелства. Самият той посочва, че всичко това, за
което говори тъжителката е станало за секунди, същата не е ставала от колата,
прозореца от нейната страна е бил отворен и З. М. „започна да крещи…той отвори вратата.” Това са показанията на шофьора на колата, като същият посочва, че
в това време, дъщерята Й.М., се била
скрила под седалките на колата, т.е. никой не я е виждал и самата дъщеря
да присъства на скандала. Самата дъщеря – Й. М., разпитана като свидетел , сочи
, че баща и е започнал да говори на
висок тон още от улицата, да обижда майка
и, като е видял спрелият пред дома му автомобил, отваряйки вратата на същия , от нейната
страна, е ударил шамар. За побой не се и споменава от страна на
тази, най-близка, като очевидец и като дете на страните, свидетелка. Имайки
предвид деликатно положение, в което е била поставена –да присъства и да
свидетелства за пореден, разиграл се пред нея, скандал между двамата и
родители, съдът анализирайки внимателно
тези нейни показания, счита ,че същите в голяма степен не са достоверни и
обективни, тъй като е много трудно за едно дете, в такава ситуация, да избере на чия страна да
застане и как да постъпи. Както полицейските служители, така и горепосочените
свидетели, не говорят за наличие на нанесен побой върху тъжителката, или ако
има твърдения в тази посока, те се свеждат до нанасяне на шамар,в развилия се..
”за секунди..” по думите на свидетеля Е.С. , скандал. Останалите свидетели
говорят за такова времетраене на
конфликта , поради което за това време едва ли е възможно да бъдат нанесени
многобройно описаните удари по лицето и главата на тъжителката,
като се има предвид , че тя и подсъдимият ,не са били на една и съща височина,
за да е възможно тези удари да са попаднали по описаният от тъжителката начин.
Остава недоказан начина ,по който са получени тези удари. Видно от приложената
епикриза по делото, тъжителката е била на лечение в МБАЛ ****, като причините
за това могат и да са различни, от твърдяните. Медицинското
освидетелстване на същата е едва на дата
****г , което е с 18 дни по –късно от посочената дата на инцидента.
Нараняванията е възможно да са получени
при нанесени удари, както и сочи разпитаното по делото вещо лице – Д-р Т.И., но
по какъв начин и как, остава недоказано от тъжителката, още повече, че за дните
до освидетелстването, между **** и ****, по описаният начин на тяхното
получаване, за близо двадесет дни, тези признаци и белези би трябвало да са
отшумели и в действителност да не е възможно да бъдат констатирани по описаният
в мед.удостоверение, начин. Ето защо,
като счита, че една присъда не може да лежи на предположения, а само на
доказани по безспорен начин, факти,
водим от горното, настоящият състав е намерил за невиновен подсъдимият З.
А.М., ЕГН **********,***, като го е оправдал по повдигнатото срещу него престъпление по чл.130 ,ал.1 НК , с
произтичащите от това последици, отхвърляйки заедно с това предявеният иск за
причинени неимуществени вреди от 3000 /три хиляди/ лева.
Мотивиран от горното , съдът постанови присъдата си.
Съдия :