РЕШЕНИЕ
№ 1017
гр. В., 24.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – В., 10 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и
трети февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Пламен Танев
при участието на секретаря Гергана Д. Найденова
като разгледа докладваното от Пламен Танев Гражданско дело №
20223110105653 по описа за 2022 година
Производството е образувано по предявена искова молба от Н. В. А. срещу О.В. с искане
да бъде постановено решение, по силата на което да бъде прието за установено в
отношенията между страните, че О.В. не е собственик на недвижим имот, находящ се в с. К.,
ул. „Ц. С. *“ номер *, представляващ ПИ с ид. номер *** по КККР, одобрени със Заповед РД
-18-69/30.01.2020г. на ИД АГКК, с площ от *** кв.м.
В исковата молба ищецът излага следното: През ***г. родителите на ищцата
придобили по давност правото на собственост върху нива, находяща се в землището на с.
К., местност „***“, с площ от * дка, при граници - от двете страни шосе, улица и нива на
Й.Д., обективирано в НА с номер **, том *, н.д. с номер ****/****г. Към него момент в тази
нива е съществувал водоем, построен около 1925г. През 1957г. родителите на ищцата
построили къща в имота, като живели в нея до края на живота им, обработвали земята и
събирали плодовете. През 1968г. от *** В. оградили водоема с бодлива тел. Междувременно
имотът бил включен в РП на с. К.. За частта, в която се намира водоемът бил отреден УПИ
*** в кв. 5 по плана на с. К.. През 1980г. в с. К. бил изграден нов водопровод и водоемът бил
изключен от водопреносната мрежа и бил изоставен. След изоставянето на водоема
родителите на ищцата започнали да го обработват като част от парцела им. След тяхната
смърт ищцата продължила да обработва земята до ден днешен. Съгласно действащите КК и
КР на ИД АГКК водоемът представлява ПИ с идентификатор *** с площ от *** кв.м. През
2020г. ищцата решила да се снабди с КНА, с оглед на това, че в КК имотът бил отразен като
„общински“. Ищцата научила, че О.В. е открила процедура по съставяне на акт за общинска
собственост по силата на пар. 42 от ПЗР на ЗИДОС. Имотът никога не е бил отчуждаван,
1
нито актуван като държавна или общинска собственост, съответно не е заплащано
обезщетение за него. О.В. никога не е била собственик на имота и не може да бъде.
В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника. Излага
се, че ПИ с номер *** е извън границите на описания в НА имот от ***г. Този имот не се
включва в други имоти, тъй като в него е бил изграден резервоар към водопроводно
съоръжение, експлоатиран от държавното *** предприятие до изграждането на новия
водопровод. Първоначално прилежащия към резервоара терен е представлявал уширение на
улица, а по – късно, при обособяването му, липсват данни да е бил нечия собственост.
Съгласно чл. 6 от ЗС в редакцията, действала преди изменението от 1990г., имотите, които
нямат друг собственик, стават държавни. От КП от 1957г. е видно, че имотът е с неясно
очертани граници, без кадастрален номер, с нанесен резервоар, уширение на улица. В РП от
1962г. имотът е бил отреден като парцел 2 – държавен резервоар. През 1971г. отреждането
на имота е без промяна. В КП от 1990г. имотът е под номер * и в разписния лист, като
собственик е записан *** В.. Не съществува идентичност между титула за собственост,
представен от ищеца и АКЧОС. О.В. е станала собственик на имота на осн. пар. 42 от ПЗР
на ЗИДЗОС. Ищецът не е могъл да придобие имота по давност, тъй като до 1957г. същият е
бил държавен, а през 1996г. е станал общински, така че са действали мораториумите за
придобиване на такива имоти до 2022г.
След съвкупна преценка на доказателствата по делото и съобразявайки
становището на страните, съдът приема за установено следното от фактическа страна:
Видно от НА за право на собственост на недвижим имот, издаден на основание
обстоятелствена проверка, на 26.12.1956г. К.Т.А. и Н.В. А. били признати за собственици по
давностно владение на следния недвижим имот – нива, находяща се в землището на с. К.,
Варненско, местност „***“, с площ от * дка, при граници – от две страни шосе, улица и нива
на Й.К.Д..
Видно от писмо, изходящо от „*** – В.“ ООД до ищцата, водоем в парцел *** по
плана на с. К. не фигурира в активите на дружеството. Съоръжението не се експлоатира от
дружеството и е изключено от водопреносната мрежа в района. Посочено е, че няма
възможност за бъдеща експлоатация.
Установява се от Акт с номер *** за частна общинска собственост, че О.В. е издала
акта на осн. чл. 2, ал. 1, т. 2 ЗОС вр. пар. 42 ПЗР ЗИД на ЗОС, а обект на акта е имот с ид.
номер *** с площ от *** кв.м. – с. К., ул. „Ц. С.“ номер *.
Видно от писмо от дирекция „Архитектура, градоустройство и устройствено
планиране“ ПИ *** представлява имот с пл. номер * от КП 1990г., записан на *** и имот
без номер с отразен резервоар от КП – ***., което е извън имот с пл. номер **, записан на
К.А..
От приложения по делото разписен лист се установява, че К.А. и Н. А. са собственици
на имот с номер в плана **.
Съдът е допуснал извършването на СТЕ, като от заключението на вещото лице Ж. Б.
2
се установява следното: С предварителен договор от 15.02.***г. В.К.Т. е обещала да продаде
по нотариален ред на К.Т.А. и Н. В. А. недвижим имот в землището на с. К., м-ст „***“,
представляващ нива с площ от 4,5 дка. С НА номер ** от **.**.****г. К.А. и Н. А. били
признати за собственици по давностно владение на посочения недвижим имот. Действалият
кадастрален план е от 1900г. Последващият кадастрален план е от 1957г. Имот номер **,
включително и уширението на улицата/тупик по КП от 1957г. попадат в границите на имот
с номер ** по КП от ****г., чиято южна част е включена в регулацията на с. К., съгласно
одобрения РП от 1962г. Между уширението на улицата по КП от 1957г. и процесния имот с
номер *, целият с площ от *** кв.м. по КККР/2020г. на с. К. има приблизително
съответствие със застъпване на площ от *** кв.м., т.е. между тях има частична идентичност.
Резервоарът/водоемът е важно водоснабдително съоръжение, захранвало с питейна вода
населеното място, което се появява за прът път в КП от 1957г. Около него е бил образуван
терен без кадастрален номер с площ от *** кв.м. Същият резервоар е с отпаднала функция,
изключен е от схемата за водоснабдяване на с. К., не фигурира в активите на „*** – В.“
ООД, не се експлоатира и няма техническа възможност за бъдеща експлоатация. Като извод
може да се посочи, че имотът, описан в НА ** от **.**.****г., представляващ нива с площ
от * дка е с местоположение, отговарящо на земята в границите на имот с номер ** по
отразяването му по КП от 1957г. – поради съвпадащи три граници. Имотът по НА от
***г. е включен изцяло в регулационните граници на населеното място с. К.. Между имота
по НА от ***г. и процесния имот с ид. номер *** с площ от *** кв.м. няма
застъпване/препокриване, т.е. процесният имот не попада в границите на имота, придобит
от наследодателите на ищцата. Процесният имот не е бил записван като общински по КП от
1900, 1957 и 1990г. В КП от 1990г. имотът е бил записан на „***“ в разписната книга без
посочено основание. Няма данни процесният имот да е бил отчуждаван. Между имота,
описан в исковата молба и имота, описан в АОС от 2022г. е налице пълна идентичност.
Няма идентичност между процесния имот и имот с номер **, собственост на
наследодателите на ищцата. Между уширението на улицата по КП от 1957г. и процесния
имот има застъпване от *** кв.м. По КП 1990г. за собственик на имота е записан ***. По
КККР от 2020г. няма записан собственик на имота. Терена в границите на имота на
процесния имот с номер *, т.е. около водоема, има изпълнена полумасивна ограда,
представляваща телена мрежа, закрепена на метални и бетонови подпори, замонолитени в
бетонова основа с височина над прилежащия терен средно около 0,40 м, т.е.
местоположението на тази ограда е сравнително трудно преместваемо. Имотът на ищцата и
процесният имот съществуват на място като ОБЩ имот, който по твърдение на ищцата, от
1987г. до сега се използва от нея. В границите на процесния имот съществува само
резервоара и няколко плодни дръвчета. Същият е незастроен. Използва се за задоволяване на
селскостопански нужди. По КП от 1900г. процесният имот попада в имот с номер 10, като за
собственик е посочен А.А. – няма основание, предназначение на територията – земеделска.
По регулационния план от 1962г. процесният имот влиза в парцел II, отреден на Държавата,
като няма посочено основание. Същото е положение и по РП от 1971г. По РП от 1992г.
процесният имот е бил записан в собственост на *** без основание.
3
В открито съдебно заседание е разпитан св. С.Н.П., която заяви следното: Познавам
ищцата. Ние сме от едно село. Родителите ни бяха приятелски семейства. Н. живее в с.
К., в края на селото. Живее там от много отдавна. Може би от тридесет години. В
имота на родителите на Н. имаше съоръжение, като водоем. Това съществуваше още
като бяхме деца. То не беше оградено, но в един момент дойдоха някакви работници и го
заградиха с бодлива тел. По – късно оградата падна и имотът стана безстопанствен.
Като падна оградата започнаха да влизат животните на селото. Н. и родителите й
направиха нова ограда. Това нещо се случи между 1975-1980г. От тогава до сега този
имот се владее от Н.. Тя беше сяла тикви, мъчи се да го обработва.
Разпитан бе и св. В.Ж., която посочи следното: Сестра съм на ищцата. От 1957г.
живея в К.. Това е жилището, което майка ми и баща ми построиха и в момента живея
там. За въпросната част от парцела, за който става дума по делото, беше един голям
двор, място за игра. Имаше резервоар. Около 60-те години се огради, но не знам от кого.
Беше ограден с бодлива тел и колове. Този парцел се отдели от нашата градина. След
време оградата падна и имотът остана неподдържан. Тогава родителите ми започнаха
отново да го обработват, а по – късно и сестра ми. Сестра ми искаше да знае истината.
Първо родителите ни казаха, че той не е платен никога на тях. *** заявиха, че този имот
никога не е бил в активите им. Сестра ми изля монолита и сложи нови колчета и телена
мрежа.
Въз основа на изложената фактическа обстановка и съобразявайки становището
на страните, съдът достигна до следните правни изводи:
Предявеният иск е по реда на чл. 124 ГПК. Правен интерес от предявяване на
отрицателен установителен иск за собственост и други вещни права е налице, когато ищецът
притежава самостоятелно право, което се оспорва, както и когато се позовава на фактическо
състояние или има възможност да придобие права, ако отрече правата на ответника. В
производството по този иск ищецът доказва фактите, от които произтича правният му
интерес, а ответникът – фактите, от които произтича правото му.
От събрания по делото доказателствен материал безспорно се установи, че ищецът
имат правен интерес от предявяване на настоящата претенция, доколкото се позовава на
изтекла в негова полза придобивна давност. Искът се явява допустим. Освен това следва
да се приеме, че за имота, който се претендира от ищеца, ответникът е съставил АОС.
Следователно в тежест на О.В. бе да установи основанието, въз основа на което е
станала собственик на имот с ид. номер *** с площ от *** кв.м. – с. К., ул. „Ц. С.“ номер *.
Твърдението на ответника в тази връзка е, че процесният имот е бивша собственост
на държавата, като по силата на закона е преминал в собственост на общината.
Основанието, което ответникът сочи е съгласно пар. 42 от ПЗР на ЗИД на ЗОС, уреждащ, че
застроените и незастроените парцели и имоти частна държавна собственост, отредени за
жилищно строителство и за обществени и благоустройствени мероприятия на общините
преминават в собственост на общините.
4
Предвид изложеното О.В. следваше да установи, че процесният имот е бил
собственост на държавата и е бил отреден за жилищно строителство. В тази връзка бе
извършена СТЕ, чието заключението съдът кредитира изцяло, като професионално дадено,
отговарящо на поставените въпроси и допълващо приетия по делото доказателствен
материал. Установи се следното: С предварителен договор от 15.02.***г. В.К.Т. е обещала
да продаде по нотариален ред на К.Т.А. и Н. В. А. недвижим имот в землището на с. К., м-
ст „***“, представляващ нива с площ от 4,5 дка. С НА номер ** от **.**.****г. К.А. и Н.
А. били признати за собственици по давностно владение на посочения недвижим имот, а
именно - нива, находяща се в землището на с. К., Варненско, местност „***“, с площ от *
дка, при граници – от две страни шосе, улица и нива на Й.К.Д.. Действалият кадастрален
план е от 1900г. Последващият кадастрален план е от 1957г. Имот номер **, включително
и уширението на улицата/тупик по КП от 1957г. попадат в границите на имот с номер **
по КП от ****г., чиято южна част е включена в регулацията на с. К., съгласно одобрения
РП от 1962г. Между уширението на улицата по КП от 1957г. и процесния имот с номер *,
целият с площ от *** кв.м. по КККР/2020г. на с. К. има приблизително съответствие със
застъпване на площ от *** кв.м., т.е. между тях има частична идентичност.
Резервоарът/водоемът е важно водоснабдително съоръжение, захранвало с питейна вода
населеното място, което се появява за прът път в КП от 1957г. Около него е бил
образуван терен без кадастрален номер с площ от *** кв.м. Същият резервоар е с
отпаднала функция, изключен е от схемата за водоснабдяване на с. К., не фигурира в
активите на „*** – В.“ ООД, не се експлоатира и няма техническа възможност за бъдеща
експлоатация. Като извод може да се посочи, че имотът, описан в НА ** от **.**.****г.,
представляващ нива с площ от * дка е с местоположение, отговарящо на земята в
границите на имот с номер ** по отразяването му по КП от 1957г. – поради съвпадащи
три граници. Имотът по НА от ***г. е включен изцяло в регулационните граници на
населеното място с. К.. Между имота по НА от ***г. и процесния имот с ид. номер *** с
площ от *** кв.м. няма застъпване/препокриване, т.е. процесният имот не попада в
границите на имота, придобит от наследодателите на ищцата. Процесният имот не е
бил записван като общински по КП от 1900, 1957 и 1990г. В КП от 1990г. имотът е бил
записан на „***“ в разписната книга без посочено основание. Няма данни процесният имот
да е бил отчуждаван. Между имота, описан в исковата молба и имота, описан в АОС от
2022г. е налице пълна идентичност. Няма идентичност между процесния имот и имот с
номер **, собственост на наследодателите на ищцата. Между уширението на улицата по
КП от 1957г. и процесния имот има застъпване от *** кв.м. По КП 1990г. за собственик
на имота е записан ***. По КККР от 2020г. няма записан собственик на имота. По КП от
1900г. процесният имот попада в имот с номер 10, като за собственик е посочен А.А. –
няма основание, предназначение на територията – земеделска. По регулационния план от
1962г. процесният имот влиза в парцел II, отреден на Държавата, като няма посочено
основание. Същото е положение и по РП от 1971г. По РП от 1992г. процесният имот е бил
записан в собственост на *** без основание.
От така установената фактическа обстановка се установи, че процесният имот е бил
5
част от други имоти, които през годините са били записвани без посочено основание в
собственост на А.А., на държавата и на ***. Т.е. ако се даде вяра на всички посочвания в КП
и РП, то за нито една от собственостите няма посочено основание и няма как съдът да даде
вяра на едното или другото становище. Ако съдът даде вяра на факта, че към 1900г. имотът,
в който попада и процесният, е бил собственост на физическо лице А.А., то следваше по
делото да има данни за съответно отчуждаване в полза на държавата. Самото вещо лице
посочи, че няма данни процесният имот да е бил отчуждаван, нито да е отчуждаван друг
имот, в който да влиза процесният. Следователно няма данни на какво основание същият е
бил записан след това в собственост на Държавата. Няма и данни на какво основание към
1990г. имотът е бил записан в собственост на ***. В крайна сметка с оглед разпределената
доказателствена тежест О.В. следваше да установи основанието, въз основа на което е
станала собственик на имот с ид. номер *** с площ от *** кв.м. – с. К., ул. „Ц. С.“ номер *.
В АЧОС е посочен пар. 42 от ПЗР на ЗИД на ЗОС, уреждащ, че застроените и
незастроените парцели и имоти частна държавна собственост, отредени за жилищно
строителство и за обществени и благоустройствени мероприятия на общините, преминават
в собственост на общините. Предвид изложеното О.В. следваше да установи, че процесният
имот е бил собственост на държавата и е бил отреден за жилищно строителство. Дори
да се приеме, че към даден момент имотът е бил в собственост на Държавата, то няма
никакви данни да е бил отреден за жилищно строителство. Двете предпоставки трябва да
бъдат кумулативно налични. В случая това не е така. Именно поради което и О.В. е нямало
как да стане собственик на имота на посоченото основание в АЧОС.
Предявеният иск се явява основателен и следва да бъде уважен изцяло.
По разноските:
Оглед изхода на спора ответникът следва да бъде осъден да заплати в полза на ищеца
сумата от общо 1072,80 лв., представляваща сбор от сторените разноски в настоящото
производство, предвид разпоредбата на чл. 78, ал. 1 ГПК.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните Н. В. А., ЕГН
**********, и О.В. че О.В., ЕИК ***, не е собственик на недвижим имот, находящ се в с. К.,
ул. „Ц. С. *“ номер *, представляващ ПИ с ид. номер *** по КККР, одобрени със Заповед РД
-18-69/30.01.2020г. на ИД на АГКК, с площ от *** кв.м., при съседи: *****, *****,
*****.***.***, *****.***.*** и *****.***.***.
ОСЪЖДА О.В., ЕИК ***, да заплати в полза на Н. В. А., ЕГН **********, сторените
разноски в производството в размер на общо 1072,80 лв., на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен съд – В., подадена
в двуседмичен срок от получаването му от страните.
6
Съдия при Районен съд – В.: _______________________
7