№ 22218
гр. София, 23.06.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 52 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и трети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Н.Н.
като разгледа докладваното от Н.Н. Частно гражданско дело №
20211110145490 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 248 от ГПК.
Образувано е по искане на длъжника ЗД „Е“ АД, обективирано в Молба (вх.№
142448/07.07.2022 г.) за допълване на Определение № 15518/20.06.2022 г. за разноските по
производството. Релевирани са доводи, че следва да му бъдат присъдени сторените по
производството разноски за юрисконсултско възнаграждение, с оглед
разпоредбата на чл. 78, ал. 4 от ГПК, според която последния има право на разноски при
прекратяване на делото.
Ответникът по молбата по чл. 248 от ГПК – заявителят ЗК Л.И“ АД е получил на
12.01.2023 г. препис от молба и в едноседмичния срок не е подал отговор.
Софийски районен съд, след преценка на данните по делото и доводи на
страните, намира следното:
С постановеното по делото Определение № 15518/20.06.2022 г.. съдът на основание
чл.415, ал.2 от ГПК е обезсилил Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от
ГПК № 12894/27.09.2021 г. и е прекратил производството по настоящото
дело.
Поради обжалваемост на постановеното по делото определение, съдът приема, че
искането по чл. 248, ал. 1 от ГПК, обективирано в молбата, на молителя-длъжник е
направено в срока за неговото обжалване – изтекъл 07.07.2022 г. включително, поради което
същото се явява процесуално допустимо. Искане за присъждане на разноските по
производството е направено от длъжника още с подаденото Възражение (вх.
№79894/02.11.2021 г.), а и направеното с молбата искане е такова за
допълване на определението, а не за неговото изменение в частта за разноските, поради
което за неговата допустимост не се изисква представянето на списък по
чл. 80 от ГПК.
Разгледано по същество искането е също и основателно.
1
Поради прекратяване на производството по настоящото дело и по
аргумент от чл. 78, ал. 4 от ГПК отговорност за сторените от длъжника
разноски за юрисконсултско възнаграждение следва да носи именно от заявителя.
Ето защо, ответникът по молбата и заявител по производството, следва да бъде
осъден да заплати на молителя сумата 50 лева, представляваща сторените по
производството разноски.
По изложеното съображения и на основание чл. 248, ал. 3 от ГПК
Софийски районен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ДОПЪЛВА на основание чл. 248, ал. 3 от ГПК Определение № 15518/20.06.2022 г.
по гражданско дело № 45490/2021 година по описа на СРС, ІІ ГО, 52-ри състав, като
ПОСТАНОВЯВА следното:
ОСЪЖДА Зк Л.И“, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление :
гр. София, б****, да заплати на ЗД „Е“ АД, Еик ******, със седалище адрес на
управление: гр. София, бул.****, на основание чл. 78, ал. 4 от ГПК,
сумата 50 лева, представляваща разноски по производството за юрисконсултско
възнаграждение.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да бъде обжалвано с частна жалба пред Софийски
градски съд в едноседмичен срок от неговото съобщаване на страните, на които да се връчи
препис от него.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2