Р Е Ш Е Н И Е
№320 от 04.05.2011г. гр.Кюстендил
В И
М Е Т
О Н А
Н А Р
О Д А
Кюстендилският районен съд, гражданска колегия,
на
първи април две хиляди и
единадесета година,
В
публично заседание, в следния
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ВЕСЕЛИНА ДЖОНЕВА
Секретар: К.Д.,
като разгледа докладваното от съдия
В.Джонева
гр.д.№1155 по описа за 2008г. и, за да се произнесе взе предвид:
Делото продължава във фаза след
допускане на делба на недвижими имоти.
С влязло в сила решение съдът е
допуснал да се извърши съдебна делба между Н.П.С. с ЕГН ********** ***, Д.П.С.
с ЕГН ********** ***, Б.Б.С. с ЕГН ********** и А.Б.Б. с ЕГН **********,*** на
следните, съсобствени по силата на наследствено правоприемство и правна сделка, имоти: самостоятелен обект в
сграда с идентификатор на обекта 41112.504.1418.1.2, представляващ жилище, с
административен адрес: гр.Кюстендил ул.“Т.” №**, етаж **, със застроена площ от
103.55 кв.м. (тази площ, включваща площта на терасите, а по схема
№968/27.02.2009г., издадена от СГКК-гр.Кюстендил, с площ от 96.62 кв.м.),
състоящ се от следните помещения: преходен хол с площ от 14 кв.м., спалня с
площ от 13.76 кв.м., детска стая с площ от 11.34 кв.м., трапезария с площ от
16.07 кв.м., кухненски бокс с площ от 4.55 кв.м., тоалетен възел с баня с площ
от 4.26 кв.м., антре с площ от 4.14 кв.м., при съседи на обекта: на същия етаж
– няма, под обекта – обект с идентификатор 41112.504.1418.1.1, над обекта –
няма, който обект се намира в сграда с №1, разположена в поземлен имот с
идентификатор 41112.504.1418 по Кадастралната карта и кадастралните регистри на
гр.Кюстендил, при съседи на имота: 41112.504.1426, 41112.504.1417,
41112.504.1416, 41112.504.1415, 41112.504.1414, 41112.504.1413, 41112.504.1419,
ведно с 1/2 ид.ч. от тавана и от общите части на сградата, както и на 1/2 ид.ч.
от поземления имот с идентификатор 41112.504.1418 по Кадастралната карта и
кадастралните регистри на гр.Кюстендил, целият с площ от 543.00 кв.м., при съседи на имота: 41112.504.1426,
41112.504.1417, 41112.504.1416, 41112.504.1415, 41112.504.1414, 41112.504.1413,
41112.504.1419 (по стар идентификатор – представляващ парцел Х имот пл.№1760, в
кв.223 по плана на гр.Кюстендил.) и масивен гараж с площ от около 10.00 кв.м,
изграден в гореописания поземлен имот с идентификатор 41112.504.1418 по
Кадастралната карта и кадастралните регистри на гр.Кюстендил, обозначен на
скица на поземлен имот с №372/23.01.2009г., издадена от СГКК-гр.Кюстендил, като
обект №5. Делбата е допусната при права
по 1/4 идеални части за всеки от съделителите.
Ищците, чрез пълномощника си адв.С.М.
от АК-Кюстендил, в хода по устните състезания изразяват становище, че делбата
следва да бъде извършена, чрез изнасяне на имота на публична продан. Молят
присъждане на разноски, съобразно дела на страните.
В първото по делото съдебно
заседание след допускане на делбата, ответниците, чрез пълномощника си адв.Сл.С.
от АК-Кюстендил, правят искане неподеляемият жилищен имот да им бъде възложен общо
при условията на чл.349 ал.2 от ГПК, позовавайки се на наличие на
предпоставките на тази разпоредба – живяли са в имота при откриване на
наследството и не притежават друго жилище.
Наред с искането за възлагане на
неподеляемо жилище, ответниците, на основание чл.346 от ГПК са предявили срещу
ищците искане за уреждане на сметки помежду им, което искане е с правно
основание чл.61 ал.2 от ЗЗД и има за предмет претенция за осъждане на ищците да
заплатят на ответниците сумата от 4 480.00 лева, представляваща такава, с
която ищците са се обогатили, в следствие на извършени от ответниците през
периода след 2005г., без съгласието, но и без противопоставянето на ищците,
подобрения в имота в размер на 8 960.00 лева, с които се е увеличила
стойността на същия. Претендират присъждане и на законната лихва върху тази
сума, считано от 08.06.2010г. до окончателното изплащане. Претендират се
разноски.
Ответниците твърдят, че
извършените от тях подобрения, са следните: 1) изградена нова баня с тоалетна;
2) обзавеждане на баня – мивка, ботуш, тоалетна чиния, ел.бойлер и батерия за
мивка; 3) шпакловка и боядисване с латекс на стени и тавани на кухня,
трапезария и коридор; 4) поставяне на фаянсови плочки в кухнята и на теракот в
бокса; 5) поставяне на нов двоен еднокрилен дървен прозорец в бокса; 6)
поставяне на 2 броя СКШ в бокса; 7) поставяне на мивка с шкафче и ваничка в
кухнята; 8) боядисване с блажна боя на пет броя врати; 9) изграждане на свод
между кухнята и бокса; 10) циклене и лакиране на дюшеме с корабен лак в
кухнята, коридора и детската стая; 11) външна изолация със стиропор на северна
стена на кухнята; 12) поставяне на PVC тръби за канализация от сутерена до
етажа и такива за питейна вода; 13) поставяне на ел.инсталация в бокса и
банята; на нови контакти в кунята и бокса и на ел.ключове; 14) поставяне на
трайно прикрепени външни щори на прозореца в кухнята; 15) поставяне на дървена
ламперия в коридора; 16) претърсване на покрив и смяна на керемиди и улуци със
скоби; 17) засаждане на 14 броя лозници и 18) поставяне на метално тръбно скеле
за лозници.
Ищците считат, че искането на
ответниците за възлагане на неподеляемото жилище е лишено от правно основание и
не следва да бъде уважавано. Намират претенцията за уреждане на сметни
отношения за частично основателна, като считат, че не следва да се приемат за
увеличаващи стойността на имота поставените вещи, които подлежат на демонтаж,
като бойлер, СКШ-та и външни щори, както и онези трайни насаждения, които са
извършени преди смъртта на наследодателя им през 2007г. – лозови асми 2 броя на
7 години и лозова асма на 15 години.
Кюстендилският районен съд, след
като се запозна с исканията на страните и със събраните по делото
доказателства, при условията на чл.235 ал.2 от ГПК, намери за установено
следното:
До делба са допуснати недвижими имот,
представляващи от една страна – жилищен етаж от 2 МЖС, ведно с 1/2 ид.ч. от
поземления имот, в който е изградена сградата, а от друга – изграден в този
имот гараж. Съсобствеността върху етажа е възникнала по силата на наследствено
правоприемство от лицето Б. С. М.. При откриване на наследството ответниците Б.С.
и А.Б. са живяли в този жилищен имот. Не се оспорва твърдението на ответниците,
че не притежават друго жилище.
Установи се, чрез използването на
специалните знания на експерт, че имотите са неподеляеми, въобще, още повече -
според правата на съделителите – по 1/4 ид.ч. за всеки от тях.
Относно пазарната стойност на
делбените имоти е изготвено заключение от в.л.Б.Г., с вх.№13606/31.05.2010г., според
което стойността на жилищния етаж е 51 672 лева, на замята – 21 720
лева, или общо – 73 392 лева, а на гаража – 3 183 лева.
От показанията на свидетелите Б.С.
и В.В. се установи, че през периода 2006г. – 2009г. ответниците са извършили
ремонтни и монтажни работи по жилищния етаж, изразяващи се в изграждане на нова
баня с тоалетна, поставяне в същата на мивка с батерия, тоалетна чиния,
електрически бойлер; шпакловка и боядисване с латекс на стените и таваните на
кухнята, трапезарията и коридора; поставяне на фаянсови плочки в кухнята и на
теракот в бокса; поставяне на нов двоен еднокрилен дървен прозорец в бокса;
поставяне на 2 броя СКШ-та в бокса; поставяне на мивка с шкафче и ваничка в
кухнята; боядисване с блажна боя на пет броя врати; циклене и лакиране на
дюшеме с корабен лак в кухнята, коридора и детската стая; външна изолация със
стиропор на северната стена на кухнята; поставяне на PVC тръби за канализация от сутерена до
етажа и такива за питейна вода; поставяне на ел.инсталация в бокса и банята;;
поставяне на външни щори на прозореца в кухнята; поставяне на дървена ламперия
в коридора; претърсване на покрива и смяна на керемиди и улуци със скоби, както
и в дворното място са поставили ново скеле за лозници и наред със
съществуващите няколко такива, са засадили още около 15-16 броя.
От заключение
вх.№23419/16.09.2010г. на в.л.Б.Г. се установява, че подобренията са на
стойност общо от 6 314 лева, като вещото лице е установило и наличието на
изгражден свод между кухнята и бокса. Експертът също така е констатирал, че
засадените в дворното място лозови асми са около 13-14 на брой, но тъй като
засаждането им е много гъсто, е обосновал извод, че не всички могат да бъдат
оценявани самостоятелно, като такива. Според това заключение стойността на
подобренията е както следва: изградена нова баня с тоалетна – 346 лева, в това
число: сваляне на стара мазилка, направа на нова, изграждане на тухляна стена и
поставяне на вътрешна мазилка по стените; обзавеждане на баня с ел.бойлер – 360
лева; шпакловка и боядисване с латекс на стени и тавани на кухня, трапезария и
коридор – общо 382 лева; поставяне на фаянсови плочки в кухнята и на теракот в
бокса – 258 лева; поставяне на нов двоен еднокрилен дървен прозорец в бокса –
150 лева; поставяне на 2 броя СКШ в бокса – по-малкото, поставено отгоре – 235
лева, а поставеното отдолу – 355 лева; боядисване с блажна боя на пет броя
врати – 30 лева; изграждане на свод между кухнята и бокса – 150 лева; циклене и
лакиране на паркет с лак в кухнята, коридора и детската стая – 198 лева общо;
външна изолация със стиропор на северна стена на кухнята – 260 лева; поставяне
на PVC тръби за канализация от сутерена до етажа – 187 лева и такива за питейна
вода – 134 лева, обо – 321 лева; поставяне на ел.инсталация в бокса и банята –
80 лева; поставяне на външни щори на прозореца в кухнята – 100 лева; поставяне на дървена ламперия в коридора –
134 лева; претърсване на покрив и смяна на керемиди – 440 лева и поставяне на
олуци със скоби – 275 лева, общо 715 лева; поставяне на метално тръбно скеле за
лозници - 325 лева; засаждане на 4 броя
лозови асми – общо 1956 лева, от които 1
бр. лозова асма на 4 години – 55 лева, 2 бр. лозови асми на 7 години –
1 434 лева и 1 бр. лозова асма на 15 години – 467 лева.
Не се установи в кухнята и бокса
да са били поставени нови ел.контакти и
ел.ключове. Поставените мивка с шкафче и ваничка са оценени ведно със
СКШ-то, в което са вградени. Последното, ведно с находящото се над него такова,
са превени по поръчка и, според вещото лице, могат да се домонтират, по-трудно
– долното, в което има вграждане. Според експерта, възможен е демонтаж и на
бойлера и външната щора.
Гореописаната фактическа
обстановка се установява и доказва от събраните по делото доказателства, а
именно: приобщените такива в първата фаза на делбеното производство и тези,
събрани във втората такава - заключение на в.л.Б.Г., с вх.№13606/31.05.2010г.,
заключение вх.№23419/16.09.2010г. на в.л.Б.Г., показания на свидетелите Б.С. и В.В..
С оглед така установената
фактическа обстановка, съдът прави следните изводи:
1.Относно способа за приключване
на съдебната делба:
Допусната е делба между четирима
съделители при равни права на два самостоятелни недвижими имота, единият от
които жилищен етаж, с прилежащите му 1/2 ид.ч. от поземления имот, в който
сградата е изградена, а другият – гараж в същия имот.
Основен принцип при извършването
на делбата е всеки от съделителите да получи дял в натура.
Съгласно разпоредбите на закона,
делбата може да се извърши, чрез няколко способа: 1) ако имотът е неподеляем,
поради което и принципът за получаване на реален дял, не може да бъде спазен –
чрез изнасяне на публична продан, или при наличието на определени предпоставки,
възлагането му на един от съделителите и парично или натурално уравняване на
дяловете - чл.348 и чл.349 от ГПК; 2) ако имотът е поделим и правата на
страните в съсобствеността позволяват това, съдът съставя и обявява окончателен
разделителен протокол, като призовава страните за теглене на жребий – чл.350 и
чл.352 от ГПК; 3) ако съставянето на дялове и тегленето на жребий е невъзможно
или много неудобно, съдът може да извърши делбата като разпредели имотите между
съделителите - чл.353 от ГПК.
За да се извърши преценка за това,
кой от предвидените в ГПК способи да бъде използван при извършване на
процесната делба, съдът трябва да прецени всички факти и обстоятелства, касаещи
допуснатия до делба имот, включително неговата стойност, вид, както и размера на
дяловете, броя на съделителите, правопораждащия съсобствеността факт и т.н.
Поделим ли е имотът, съобразно
правата на страните?
Имотът би бил поделим, тогава,
когато, при спазване на всички законови изисквания, съществува възможност всеки
от съделителите да получи реален дял, според правата си в съсобствеността.
Установи се по делото, а и страните не спорят, че недвижимите имоти са
неподелими и всяка от тях не може да получи реален дял, според правата си в
съсобтвеността.
Не е възможно да бъде извършено и
разпределение по чл.353 от ГПк, тъй като последното предполага допуснатите до
делба имоти да са равни на брой или повече от броя на съделителите.
Ответниците са направили искане в
техен общ дял да бъде поставен неподеляемия жилищен имот, аргументирайки същото
с твърдения за наличие на предпоставките по чл.349 ал.2 от ГПК. Ако изискуемите
се законови предпоставки са налице и по отношение на двамата съделители
(ответниците), няма пречка такова искане да бъде уважено.
Посочената разпоредба предвижда
възможността, когато неподеляемият имот е жилище, съдът да постави същото в дял
на онзи съделител, който при откриване на наследството е живял в него и не
притежава друго такова, като дяловете на останалите съделители се уравнят с
друг имот или с пари. От данните по делото, в това число и свидетелските
показания, изслушани в първата фаза на делбата, се установява, че в процесния
жилищен имот, към момента на откриване на наследството, а това е датата на
смъртта на общия наследодател – 11.12.1994г. - са живели ответниците. Ищците не
оспорват този факт. Не се спори и относно факта, че ответниците не притежават
друго жилище. При кумулативното наличие на предпоставките на правната норма на
чл.349 ал2 от ГПК жилищният имот, ведно с прилещажата му 1/2 ид.ч. от
поземления имот следва да се постави в общ дял на ответниците.
При спазване разпоредбата на чл.349
ал.2 изр.1 от ГПК и на принципа, съдържащ се в чл.69 ал.2 изр.2 от ЗНасл.
дяловете на страните следва да се уравнят с имоти и/или пари.
Ответниците притежават общо 1/2
ид.ч. от допуснатите до делба имоти, чиято обща стойност възлиза на 76 602
лева. Общият им дял, остойностен парично, е 38 301 лева.
По реда на чл.349 ал.2 от ГПК С. и
Б. ще получат в дял имот на стойност 73 392 лева, или с 35 091 лева в
повече от остойноствените им права.
Ищците не са претендирали общ дял
и всеки от тях, притежаващ 1/4 ид.ч. в съсобствеността, следва да получи дял,
равняващ се на 19 150.50 лева.
Делът на ищцата Н.С. следва да се
уравни, посредством поставяне в дял на другия допуснат до делба имот – гаража,
на стойност 3 183 лева и заплащане на парично уравнение в размер на
15 967.50 лева общо от ответниците.
Делът на ищеца Д.С. следва да се
уравни, посредством заплащане на парично уравнение в размер на 19 150.50
лева общо от ответниците.
Задължението на ответниците за
заплащане на уравнение на дяловете не е солидарно, а поравно за всеки от тях.
Съдът с решението ще укаже на
страните последиците и значението на възлагателното решение.
Върху паричните уравнения се дължи
законна лихва, считано от датата на влизане на решението в сила до изплащането
им.
2. Относно претенцията за увеждане
на сметки:
Ответниците считат, че са
извършили в имота подобрения, довели до увеличаване на стойността на жилищния
имот със сумата от 8 960 лева и намират, че ищците следва да им заплатят
онова, с което са се обогатили, в следствие извършването на тези подобрения, а
именно – съответната на сбора на правата им в съсобствеността сума, възлизаща
общо на 4 480 лева.
Подобренията
в имот са такива нововъведения, които изменят общата вещ и които не са били
необходими за запазването и съхранението й. Същественото при тях е това, че те
водят до увеличаване стойността на имота. Когато те са извършени без
съгласието, но и без противопоставянето на другите съсобственици, както и
когато са предприети и в свой интерес, отношенията се уреждат по правилата на
водене на чужда работа без пълномощие и по конкретно - хипотезата,
регламентирана от чл.61 ал.2 от ЗЗД. В този случай, заинтересованите – другите
съсобственици, отговарят само до размера на обогатяването си, т.е. до размера
на това, с което се е увеличила стойността на имота, съобразно техните права.
Наред с
гореказаното, за да са налице подобрения, довели до увеличаване стойността на
имота, необходимо е същите да са трайно прикрепени към същия, т.е. да са
свързани с имота по начин, че да са загубили самостоятелния си характер и
отделянето им да не може да стане без повреждане на главната вещ.
В хода
на производството се доказа извършването на по-голямата част от твърдените от
ответниците подобрения, в това число - изграждане на нова баня с тоалетна, поставяне в същата на
мивка с батерия, тоалетна чиния, електрически бойлер; шпакловка и боядисване с
латекс на стените и таваните на кухнята, трапезарията и коридора; поставяне на
фаянсови плочки в кухнята и на теракот в бокса; поставяне на нов двоен
еднокрилен дървен прозорец в бокса; поставяне на 2 броя СКШ-та в бокса;
поставяне на мивка с шкафче и ваничка в кухнята; боядисване с блажна боя на пет
броя врати; циклене и лакиране на дюшеме с корабен лак в кухнята, коридора и
детската стая; външна изолация със стиропор на северната стена на кухнята;
поставяне на PVC тръби за канализация от сутерена до етажа и такива за питейна вода;
поставяне на ел.инсталация в бокса и банята;; поставяне на външни щори на
прозореца в кухнята; поставяне на дървена ламперия в коридора; претърсване на
покрива и смяна на керемиди и улуци със скоби. Всички тези подобрения са
оценени от вещото лице на стойност 4 363 лева.
В горната сума са включени и
стойността на ел.бойлер – 360.00 лева, горно СКШ - 235 лева, долно СКШ – 355,
външна щора – 100 лева.
От заключението на вещото лице и
от обясненията му във връзка с него, се установи, че тези четири вещи могат да
бъдат демонтирани, долното СКШ – с извесни затруднения, тъй като в него е
вградена мивка – без това да доведе до повреждане на жилищния имот. Явно е, че
тези вещи по-скоро са част от интериора и екстериора на жилището и, че не са
трайно прикрепени към него, по начин, че да са загубили самостоятелния си
характер. Установи се, че демонтажът им е възможен. Поставянето на тези вещи,
предвид посоченото, не представлява подобрение, поради което от общата стойност
на подобренията следва да се извади стойността на същите, възлизаща общо на
1050 лева.
Не се
доказа в кухнята и
бокса да са били поставени нови ел.контакти и
ел.ключове.
От показанията на свидетелите и от
заключението на вещото лице се установи още, че стойността на имота се е
увеличила с изграждането на скеле за лозови асми – 325 лева, както и с
1 956 лева – със засаждането на такива асми, като са оценени четири от
общо 14-те в имота – една на 4 години, две- на седем и една - на 15 години.
Ищците считат, че не следва да се
вземат предвид три от включените в оценката асми, тъй като са били засадени
преди смъртта на прекия наследодател на ответниците – Б. С., починал през
2007г. Съдът не споделя този довод. Ищците са били съсобственици на имота от
11.12.1994г. – датата на смъртта на общия им наследодател, тъй като са го
наследили по право на заместване, като до 08.10.2007г. съсобствеността е
съществувала между тях и бащата на ответниците Б. С.. Дори последният да е
засадил оценените от вещото лцие три лозови асми, правото му да иска заплащане
стойността на подобрението от останалите съсобственици е преминало в
патримониума на неговите наследници – двамата му сина, ответници по делото.
Или, от
общо установената стойност на извършени подобрения – 6 319 лева, следва да
се извади сумата от 1 050 лева, при което подобренията възлизат на
5 269 лева.
Всеки от
ищците дължи на ответниците по 1 317.25 лева, според притежаваните права в
съсобствеността, а двамата общо - 2 634.50 лева.
За тази
сума искът ще бъде уважен, ведно със законната лихва от 08.06.2010г. до окончателното
изплащане.
За разликата над нея до
първоначално заявената претенция от 4 480 лева искът следва да се
отхвърли.
Всеки от съделителите дължи
заплащане на държавна такса за извършената делба в размер на 4% върху
стойността на дела, а именно – 766.02 лева.
Върху стойността на дължимите
подобрения, всеки от ищците дължи заплащане на държавна такса в размер на 52.69
лева.
Съобразно отхвърлената част от
иска за подобрения, всеки от ответниците дължи заплащане на държавна такса в
размер на по 25.00 лева, общо – 50.00 лева.
Предвид горното, всеки от ищците
ще дължи държавна такса в размер на 818.71 лева, а всеки от ответниците – в
размер на 791.02 лева.
Сторените от страните разноски за
адвокставки възнаграждения остават за тяхна сметка.
Ищците са сторили разноски за вещи
лица, възлизащи на 160.00 лева, а ответниците – на 80.00 лева (не са доплатили
останалите дължими 35 лева за поисканата от тях експертиза). Общо сторените
разноски са в размер на 240.00 лева и на всяка от страните, според правата й,
се полага участие в размер на 60.00 лева, или общо 120.00 лева за изщците и
120.00 лева за ответниците. При това положение, ответниците следва да заплатят
на ищците сумата от 40.00 лева.
Воден от горното, съдът
Р Е
Ш И:
П О С Т А В Я В О Б
Щ Д Я Л
на Б.Б.С.
с ЕГН ********** и А.Б.Б. с ЕГН **********,***, на основание чл.349 ал.2 от ГПК, следния допуснат до делба и
неподеляем жилищен недвижим имот: самостоятелен обект в сграда с идентификатор
на обекта 41112.504.1418.1.2, представляващ жилище, с административен адрес:
гр.Кюстендил ул.“Т.” №**, етаж **, със застроена площ от 103.55 кв.м. (тази
площ, включваща площта на терасите, а по схема №968/27.02.2009г., издадена от
СГКК-гр.Кюстендил, с площ от 96.62 кв.м.), състоящ се от следните помещения:
преходен хол с площ от 14 кв.м., спалня с площ от 13.76 кв.м., детска стая с
площ от 11.34 кв.м., трапезария с площ от 16.07 кв.м., кухненски бокс с площ от
4.55 кв.м., тоалетен възел с баня с площ от 4.26 кв.м., антре с площ от 4.14
кв.м., при съседи на обекта: на същия етаж – няма, под обекта – обект с
идентификатор 41112.504.1418.1.1, над обекта – няма, който обект се намира в
сграда с №1, разположена в поземлен имот с идентификатор 41112.504.1418 по
Кадастралната карта и кадастралните регистри на гр.Кюстендил, при съседи на
имота: 41112.504.1426, 41112.504.1417, 41112.504.1416, 41112.504.1415,
41112.504.1414, 41112.504.1413, 41112.504.1419, ведно с 1/2 ид.ч. от тавана и
от общите части на сградата, както и с 1/2 ид.ч. от поземления имот с
идентификатор 41112.504.1418 по Кадастралната карта и кадастралните регистри на
гр.Кюстендил, целият с площ от 543.00
кв.м., при съседи на имота: 41112.504.1426, 41112.504.1417,
41112.504.1416, 41112.504.1415, 41112.504.1414, 41112.504.1413, 41112.504.1419
(по стар идентификатор – представляващ парцел Х имот пл.№1760, в кв.223 по
плана на гр.Кюстендил.).
Стойността на имота е 73 392
лева (седемдесет и три хиляди и триста деветдесет и два лева).
П О С Т А В Я В Д Я Л на Н.П.С. с ЕГН ********** ***, за уравняване на
дяловете, допуснатия до делба масивен гараж с площ от около 10.00 кв.м, изграден в поземлен имот с
идентификатор 41112.504.1418 по
Кадастралната карта и кадастралните регистри на гр.Кюстендил, целият с площ от
543.00 кв.м., при съседи на имота:
41112.504.1426, 41112.504.1417, 41112.504.1416, 41112.504.1415, 41112.504.1414,
41112.504.1413, 41112.504.1419 (по стар идентификатор – представляващ парцел Х
имот пл.№1760, в кв.223 по плана на гр.Кюстендил.).
Стойността на имота е 3 183 лева (три хиляди сто
осемдесет и три лева).
О С Ъ Ж Д А Б.Б.С. с ЕГН ********** и А.Б.Б. с ЕГН **********,***,
да заплатят на Н.П.С. с ЕГН ********** *** сумата от 15 967.50 лева (петнадесет
хиляди девестотин шестдесет и седем лева и петдесет стотинки), представляваща
парично уравнение на дяловете в съсобствеността, ведно със законната лихва върху
тази сума, считано от датата на влизане в сила на решението до окончателното
изплащане, която сума следва да бъде заплатена в 6-месечен срок от влизане в сила на решението за
възлагане.
О С Ъ Ж Д А Б.Б.С. с ЕГН ********** и А.Б.Б. с ЕГН **********,***,
да заплатят на Д.П.С. с ЕГН ********** *** сумата от 19 150.50 лева (деветнадесет
хиляди и сто и петдесет лева и петдесет стотинки), представляваща парично
уравнение на дяловете в съсобствеността, ведно със законната лихва върху тази
сума, считано от датата на влизане в сила на решението до окончателното
изплащане, която сума следва да бъде заплатена в 6-месечен срок от влизане в сила на решението за
възлагане.
У К А З В А на Б.Б.С. с ЕГН ********** и А.Б.Б.
с ЕГН **********,***, че същите ще станат собственици при равни права на
жилищния имот, след като изплатят в посочения срок определените парични
уравнения, заедно със законните лихви.
Ако уравненията не бъдат изплатени
в тези срокове, решението за възлагане може да бъде обезсилено по право и
имотът да бъде изнесен на публична продан.
О С Ъ Ж Д А
Н.П.С. с ЕГН ********** *** и Д.П.С. с ЕГН ********** *** да заплатят на Б.Б.С.
с ЕГН ********** и А.Б.Б. с ЕГН **********,*** общо сумата от 2 634.50 лева (две
хиляди шестстотин тридесет и четири лева и петдесет стотинки), или всеки от тях
да им заплати по 1 317.25 лева (хиляда триста и седемнадесет лева и
двадесет и пет стотинки), представляващи сума, с която се се обогатили, в
следствие на извършени от Б.С. и А.Б. подбрения в жилището в сграда с идентификатор на обекта
41112.504.1418.1.2 и с административен адрес: гр.Кюстендил ул.“Т.” №**, етаж ***
и в поземления имот, в който сградата е изградена – такъв с идентификатор
41112.504.1418 по Кадастралната карта и кадастралните регистри на гр.Кюстендил,
ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 08.06.2010г. до
окончателното изплащане, като иска за разликата над сумата от 2 634.50
лева до претендираните 4 480 лева, О
Т Х В Ъ Р Л Я, като неоснователен.
О С Ъ Ж Д А
Б.Б.С. с ЕГН ********** и А.Б.Б. с ЕГН **********,***, да заплатят на Н.П.С. с
ЕГН ********** *** и Д.П.С. с ЕГН ********** *** сумата от 40.00 лева (четиридесет лева), представляваща сторени разноски.
О С Ъ Ж Д А
Н.П.С. с ЕГН ********** ***, да заплати по сметката на Кюстендилски районен съд
държавна такса в размер на 818.71 лева
(осемстотин и осемнадесет лева и седемдесет и една стотинки).
О С Ъ Ж Д А
Д.П.С. с ЕГН ********** ***, да заплати по сметката на Кюстендилски районен съд
държавна такса в размер на 818.71 лева
(осемстотин и осемнадесет лева и седемдесет и една стотинки).
О С Ъ Ж Д А
Б.Б.С. с ЕГН ********** ***, да заплати по сметката на Кюстендилски районен съд
държавна такса в размер на 791.02 лева
(седемстотин деветдесет и един лева и две стотинки).
О С Ъ Ж Д А
А.Б.Б. с ЕГН ********** ***, да заплати по сметката на Кюстендилски районен съд
държавна такса в размер на 791.02 лева
(седемстотин деветдесет и един лева и две стотинки).
Решението подлежи на обжалване с
въззивна жалба пред Кюстендилски окръжен съд в 2-седмичен срок от датата на връчването
му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: