РЕШЕНИЕ № 260350
гр. Пловдив, 11.09.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД - ПЛОВДИВ, ІХ граждански състав, в публичното заседание
на единадесети август две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
АННА ДЪБОВА
при секретаря Петя
Карабиберова, като разгледа докладваното гр. дело № 3925 по описа за 2019 г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по предявени от И.Р.Я. против
„Айбекс Риълти“ ЕООД кумулативно обективно кумулативно съединени осъдителни
искове с правно основание чл. 49 ЗЗД вр. с чл. 45 ЗЗД за заплащане на сумата от
5 476, 74 лв. – обезщетение за имуществени вреди, вследствие унищожаване на
движими вещи на ищеца, оставени в наетата от него стая в “Стар Хотел”,
собственост на ответното дружество, както и за заплащане сумата от 4 523, 26
лв. – обезщетение за причинени от противоправното деяние на ответното дружество
неимуществени вреди, ведно със законната лихва върху главниците, считано от
датата предявяване на исковата молба – 21.06.2018 г., до окончателното им
погасяване.
Ищецът твърди, че в средата на м. март 2015 г. до
07.04.2015 г. пребивавал в гр. П., в наета от него стая в „Стар хотел“, с
адрес: гр. П, ул. ***. Още при настаняването си в хотела предплатил всички
нощувки за посочения период. Твърди, че на 07.04.2015 г. му се наложило да
напусне гр. Пловдив за два дни, като преди да замине, уведомил рецепцията на
хотела, че ще отсъства около два дни, но ще се върне и ще продължи да ползва
наетата хотелска стая. След няколко дни ищецът пристигнал в гр. Пловдив и
веднага отишъл в хотела, където установил, че няма достъп до стаята си, както и
че всичките му лични вещи, принадлежности, пари и багаж липсват. Попитал на
рецепцията какво се е случило със стаята и багажа му, а от там го уведомили, че
когато клиент не е заплатил нощувка, то за времето, през което личните му вещи
са заемали хотелската стая, трябва да заплати глоба на стойност 120 лева. За да
получи багажа си ищецът трябвало да заплати стойността на глобата, но вещите си
така и не получил. Твърди, че след това повторно му била поискана същата сума.
Ищецът отново заплатил сумата от 120 лева, но личните му принадлежности пак не
били върнати. Поискал обяснение от ***я и служители на хотела защо са влизали в
стаята му и защо вещите му липсват, като от ***я получил отговор, че вещите си
следва да потърси в ІV-то РПУ на МВР – Пловдив, тъй като поради подаден от тях
сигнал, полицаи от ІV-то РПУ на МВР – Пловдив били иззели личните му вещи,
защото сред тях намерили боеприпаси. Ищецът потърсил личните си вещи от ІV-то
РПУ на МВР – Пловдив, от където му съобщили, че в ползваната от него хотелска
стая не е извършван оглед, нито
претърсване
или изземване, като в хода на извършената от полицията проверка по преписката
не са изземвани и приобщавани лични вещи и багаж от органите на МВР. Ищецът
подал изрично писмено заявление до полицията, заведено с рег. ***г. по описа на
ІV РПУ – гр. Пловдив, като в отговор получил писмо изх. № 1097/29.03.2017 г., с
което ІV РПУ – гр. Пловдив го уведомява, че през 2014 г. в 04 РПУ била
образувана преписка № ***г. след получен сигнал от служители на България Стар
хотел за незаконно притежание на боеприпаси, както и че при извършената
проверка по сигнала от служителите на 04 РУП – Пловдив не са извършвали оглед,
претърсване и изземване от стаята, ползвана от ищеца, както и че по преписката
не са изземвани и приобщавани лични вещи или багаж на ищеца от органите на МВР.
На 14.05.2018 г. ищецът отново се обадил на рецепцията на хотела като отново
обяснил каква е обстановката по случая, както и, че от ІV РУП му посочили, че
вещите му следвало да се намират в хотела. Рецепционистката, която била на
смяна, му отговорила, че тя не може да направи нищо по въпроса, тъй като
личните вещи на ищеца навремето били взети от служител на хотела на име А.,
който вече не работил в хотела и тя не знае къде са тези вещи.
Ищецът описва вещите, принадлежащи на ищеца, които се
намирали в хотелската му стая към 07.04.2015 г., както следва: Наказателно
процесуален кодекс – 1 бр. на стойност 6 лева; ЗИНЗС – 1 бр. на стойност 6
лева; НК – 1 бр. на стойност 6 лева; мобилен телефон с марка „Нокиа“ модел 1000
– 1 бр., зарядно устройство за телефона – 1 бр. и сим карта на оператор „Мтел“
/сегашно наименование „А1“/ - 1 бр., всички на обща стойност от 10 лева;
касетофон – 1 бр. на стойност 20 лева; очила с диоптър +1,50 – 1 бр. на
стойност 3 лева; гребен – 1 брой на стойност 1 лев; химикалки, щракащи с логото
на ПП „Герб“ – 10 бр., единична цена за 1 бр. – 0,60 лева или на обща стойност
от 6 лева; бели листа /бяла копирна хартия/ - 100 бр. на стойност 5 лева;
карирани листи – 100 бр. на стойност 5 лева; якета – зимни, дебели, шушлекови –
3 бр., единична цена на едно яке 24 лева или на обща стойност от 72 лева;
дънки, сини – 3 броя, с единична цена 20 лева или на обща стойност от 60 лева;
бельо и чорапи – 1 сак – на стойност 60 лева; чаршафи и калъфки – бели, шарени,
памучни – 4 бр., комплектът е на стойност 10 лева, общо всички на стойност 40
лева; български лева – 300 лева; евро – 1500 евро с левова равностойност по
фиксинга на БНБ – 2933,74 лева; цигари „Виктори“ – 2 стека по 20 кутии цигари,
при цена на кутия от 4,10 лева или на обща стойност от 82 лева; нескафе 3в1 – 2
кутии или 56 пакетчета, при стойност на едно пакетче разтворимо кафе на
стойност 0,35 лв., или общата стойност на 2-те кутии е в размер на 19,60 лева;
лекарства – 1 чанта със следното съдържание: Ликонекс 100мг – 2 кутии;
Диазепам, ампули – 10 броя на стойност 10 лева; течен аналгин – 10 ампули на
стойност 1 лв.; Парацетамол; Паракопдал; Сопрал; Анаприл за кръвно налягане –
всичките на обща стойност 150 лева; шампоани Палмолив – 2 бр. при цена на един
шампоан от 6 лева, или общо на стойност от 12 лева; сапун Тео – 10 броя, при
единична цена от 1,20 лева, общо на стойност 12 лева; одеколон – 13 вида по
4,50 всеки от тях на обща стойност 58,50 лева; обувки 7 чифта, зимни обувки –
150 лева; летни – 30 лева, от кожа и от плат, на обща стойност 690 лева;
маратонки – 1 бр. на цена от 30 лева; кърпи за лице – 3 бр. по 4,30 лева всяка
от тях на обща стойност 12,90 лева; носни кърпи – 2 стека по 20 пакетчета на
стойност 4 лева; ключове /секретни/ - 8 бр. по 5 лева всеки, или обща стойност
от 40 лева; чехли – 1 бр. на стойност 2 лева; стотинки, събрани в найлонова
торбичка на стойност 500 лева;документи – документ за самоличност лична карта;
карти за игрална зала, от които 2 броя за казино „Тримонциум“ и казино
„Принцес“; експертизи и епикризи за заболяванията му, необходими и важни за
лечението му, инвалидната пенсия; дрехи – 2 броя сакове, съдържащи: зимни
фланелки, зимни и летни ризи, анцузи, пуловери, елечета, тениски, летни блузи,
зимни и летни шапки, ръкавици, хавлии за баня, всички на стойност 250 лева;
сакове – 2 броя на стойност 80 лева. Ищецът твърди, че имуществените вреди
нанесени му вследствие на задържането и невръщането на личните му вещи, пари и
багаж, възлизат на сумата от 5 476, 74 лева – претърпени вреди от ищеца
вследствие неправомерно поведение на ответника.
Твърди се също така, че в резултат на отнетите вещи,
ищецът претърпял множество неудобства – отнети му били вещи на значителна
стойност, които той като „социално слаб“ не би могъл да си позволи закупуването
им отново. Не му били върнати оригинални документи с изключително важно
съдържание и значение за него и здравето му. Единият от тях бил документът му
за самоличност, като за загубването на личната си карта следвало да заплати
глоба и такса за издаване на нов документ за самоличност. В хотелската стая се намирали
и оригинали на ТЕЛК решения и медицински епикризи. Задържането на личните вещи,
документи и лекарства на ищеца възпрепятствали лечението на заболяванията му,
като вследствие задържането на багажа му, здравословното му състояние се
влошило, тъй като за дълъг период не могъл да взема лекарствата си, някои от
които изписвани със „зелена рецепта“. С това той станал сериозна заплаха както
за себе си, така и за околните, защото не могъл да контролира кръвното си
налягане, диабета си, тревожността и нервността си, свързани с психичното му
заболяване. Без лекарствата си и без пари за закупуването на нови, той
претърпял емоционална вреда и психическа обремененост, както и се застрашавал
животът и здравето му. По повод цялата разправия с управата на хотела, станал
раздразнителен, агресивен и сприхав. За период от 3-4 години той бил в
състояние на стрес и в състояние на психически тормоз, тъй като счита, че
управата на хотела го била измамила и ощетила, което пък му отключило високо
кръвно налягане и диабет.
С оглед изложеното моли за постановяване на съдебно
решение, за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 5 476, 74
лева за причинените му имуществени
вреди, както сумата от 4 523, 26 лева за причинените му неимуществени вреди,
ведно със законната лихва върху главниците, считано от предявяване на исковата
молба до окончателното им погасяване. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК, ответникът „Айбекс Риълти” ЕООД е
подал писмен отговор, с който оспорва претенциите по основание и размер.
Твърди, че действително ищецът бил настанен в „Стар хотел“ в гр. п, като в
хотела пребивавал няколко седмици. Напуснал хотелската си стая, като в същата
оставил личните си вещи. Не бил уведомявал рецепцията, че след 2-3 дни ще се
върне, за да продължи да ползва стаята. Пет-шест дни след напускането му не се
появил, не се обадил да потвърди продължаване на престоя си, поради което
персоналът на хотела отворил стаята му, за да я почистят с оглед предстоящо
настаняване на други лица с резервация, като събрали личния му багаж в
собствения му сак и в чувал. При събирането на багажа забелязали пълнител с
патрони на пистолет „Глог“ и сигнализирали полицията. Хотелът бил посетен от
двама полицаи от ІV РПУ на МВР – Пловдив, които преровили багажа на ищеца в
присъствието на рецепциониста А. като поемно лице, намерили заредения пълнител
на пистолет и затворнически книжа. Полицаите описали патроните от два стари
телефона в сака иззели СИМ - картите, след което багажът на ищеца /тениски, анцунг,
чорапи, бельо, два стари телефона, малък транзистор/ бил преместен в багажното
отделение на хотела и впоследствие в неползван сутеренен ресторант в хотела,
където престоял поне година-година и половина. Багажът мухлясал, започнал да
мирише и бил изхвърлен при започнал ремонт в хотела. По-късно по време на
разпит рецепционистът А. /който отдавна не работи в хотела/, разбрал от
полицейски служител щ.от ІV РУП на МВР – Пловдив, че ищецът не се е появил в
хотела, тъй като непосредствено след напускането му е бил задържан на гарата в
гр. Лом за извършени от него престъпления. Ответникът твърди, че съгласно
вътрешните правила на хотела изоставен и непотърсен багаж от напуснал гост се
съхранява един месец и впоследствие се изхвърля. Заявява, че личните вещи на
ищеца не съдържали другите описани в молбата-уточнение на исковата молба
движими вещи извън споменатите по-горе. Прави възражение, че исковите претенции
са погасени по давност съгласно чл. 111, б. „б“ ЗЗД. Със становище с вх. №
32905 от 21.05.2019 г. ответникът твърди, че претенциите на ищеца са абсолютно
произволни, необективни и необосновани. Моли за отхвърлянето им, претендира
разноски.
Съдът, като съобрази събраните писмени доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК,
намира за установено следното от фактическа и правна страна:
Районен съд –
Пловдив е сезиран с кумулативно обективно съединени осъдителни чл. 49 ЗЗД и чл.
45, ал. 1 ЗЗД.
Ответното дружество, в качеството му на юридическо лице, не е
деликтоспособна, тъй като последното формира и изразява правновалидна воля чрез
нейните органи - физически лица и носи само обезпечително-гаранционна
отговорност по чл. 49 ЗЗД като възложител за вредите, причинени виновно от
съответни физически лица при или по повод на изпълнение на възложената им от
общината работа. Съгласно задължителните за съда тълкувателни разяснения,
дадени в Постановление № 7/1959 г. на Пленума на ВС, юридическите лица
отговарят по чл. 49 ЗЗД за вредите, причинени от техни работници и служители
при или по повод на възложената им работа и тогава, когато не е установено кой
конкретно измежду тях е причинил тези вреди.
По делото са представени медицински документи, от които се установява, че
ищецът страда от следните заболявания: лека умствена изостаналост, хипертония и
диабет.
По делото е постъпило писмо с изх. № 441000/22.03.2017 г. от ОД на МВР –
гр. Пловдив, изпратено в отговор на заявление на ищеца от 16.03.2017 г., в
което е посочено, че през 2014 г. е образувана преписка № ***г. след получен
сигнал от служители на “България Стар Хотел” за незаконно притежание на
боеприпаси, както и че не е извършено претърсване и изземване и не са
приобщавани лични вещи по преписката. Към писмото са приложени всички актове,
установяващи действията на разследващите органи по повод постъпилия сигнал.
По делото не е налице спор между страните, че ищецът е пребивавал в “Стар
Хотел” (с предходно наименование „Хотел България“), собственост на ответното
дружество “Айбекс Риълти” ЕООД, през твърдения от ищеца период през месец март
2014 г. и месец април 2014 г., за което обстоятелство не се събраха писмени
доказателствени средства, доколкото такава информация не е съхранявана към
момента на извършване на съдебното дирене пред настоящата съдебна инстанция.
По делото е представено трудово досие на служители на хотела, стопанисван
от ответното дружество “Айбекс Риълти” ЕООД, от които писмени доказателствени
средства се установява, че през процесния период, в обект “Стар Хотел”, А.И.Г.,
К.В.С., Д.Н.Т., К.Ж.Б.и В.Ж.И. са били назначени на длъжността “***”, И.К.Г.–
на длъжността “***, поддръжка сгради”, М.И.Д., Н.Д.Г., В. В.С.– на длъжността “***”
и А.И.Н.– на длъжността “***”.
Постъпила е справка от Главна дирекция “Изпълнение на наказанията”, от
която е видно, че ищецът е бил задържан за срок от 24 часа, както следва: на
13.02.2014 г., на 16.02.2014 г. и на 28.02.2014 г.
Постъпило е писмо от Районна прокуратура – Пловдив, в което е посочено, че
преписка с № ***г. е приключила с внасяне на обвинителен акт за престъпление по
чл. 339, ал. 1 НХ, по който е образувано н.о.х.д. № 1427/2014 г. по описа на
Районен съд – Враца, приключило със споразумение с определено наказание една
година и три месеца лишаване от свобода. По делото е приложено и копие на
образуваната във връзка с посоченото деяние пр.пр. № 5720/2014 г. на Районна
прокуратура – Пловдив. В докладната записка по преписката е посочено, че
последната е образувано по подаден сигнал на 08.05.2014 г. от служители на
хотел “България”, че в изоставен багаж на техен гост са открити 14 броя
боеприпаси – бойни патрони 14 мм за пистолет и един брой пълнител, като е
представен приемо-предавателен протокол от 08.05.2014 г. за предаването им на
полицейските органи от А.Г..
Постъпила е справка от Главна дирекция “Изпълнение на наказанията”, от
която се установява, че ищецът е бил задържан в арести на територията на ОСИН –
София за периода от 18.08.2013 г. до 04.02.2014 г. В справката се съдържат
данни за изтърпяване на наказания лишаване от свобода в Затвора в гр. Враца за
периода от 03.11.2014 г., с начален момент 10.04.2014 г., до 05.06.2015 г. Установява
се, че на 03.08.2015 г. е задържан по мярка за неотклонение “задържане под
стража”, като до 05.09.2019 г. излежава наказание “лишаване от свобода”.
По делото е изготвена съдебно-оценъчна експертиза, която е дала оценка на
описаните в исковата молба движими вещи, като експертът е установил, че тяхната
обща стойност е от 555, 45 лв. Вещото лице не е дало оценка на следните вещи: 1
сак бельо и чорапи, одеколони, обувки и 2 сака дрехи, тъй като не са
индивидуализирани, както и на българските левове, евро, стотинки и документи,
тъй като последните не са вещи.
В производството по делото е изслушан свидетелят А.И.Г., който през 2014 г.
полагал труд на длъжността “***” при ответника. От повече от три години не
работил в хотела. Свидетелства, че през 2014 г. ищецът наел стая в хотела за
период около 2-3 седмици, когато изведнъж изчезнал. За период от два-три дни се
натрупала сметка за заплащане, като не можели да се свържат с него, тъй като
нямали негови контакти. След проведен разговор с ***ката на хотела се взело
решение стаята да бъде освободена, като изпратили ***, която да събере багажа.
Практиката в хотела, съобразно вътрешните правила, била забравените вещи да се
съхраняват за период от 1 месец, след което да се изхвърлят, но обикновено се
изчаквало да мине по-дълъг период. При освобождаване на стаята бил намерен
пълнител за пистолет “Глог” и боеприпаси, поради което подали сигнал до IV РУ,
от където пристигнали полицаи и иззели боеприпасите и СИМ – карти. Освен тези
вещи в стаята му имало обикновени дрехи, тоалетни принадлежности, тениски,
панталони, както и Закон за изпълнение на наказанията и документи, от които
разбрали, че е бил в затвора преди идването му в хотела. В багажа не видял да
има пари, чаршафи и лични документи. След като ищецът напуснал хотела никой не
се е свързвал с тях, две години не са имали вест от него. Свидетелства, че
съхранявали вещите на ищеца буквално докато мухлясат, било за период по-дълъг
от една година. Сочи, че до него не е достигнала информация, че ищецът ще
отсъства от хотела, като при такива ситуации се изисквало плащане, а ищецът
плащал ден за ден. Свидетелства, че ищецът започнал да звъни в хотела и да пита
за багажа си две години след като напуснал хотела.
Снети са и показанията на свидетелката Н.Д.Г., която през 2014 г. работила
при ответника в “Стар Хотел”. Свидетелства, че през 2014 г. имали ситуация, при
която ищецът напуснал хотела без да си вземе багажа и го изчакали няколко дни. Лично
свидетелката събрала багажа и почистила стаята, за да е готова за следваща
резервация. Започнала с дрехите, които прибрала в неговото малко сакче. Имало
анцуг, тениски, бельо, чорапи, два стари телефона, малко транзисторче, при
което вече видяла, че има патрони, при което извикала ***а Г., който се обадил
на IV РУ. Багажът бил прибран в багажното помещение в хотела, където имало
практика да се съхраняват забравени вещи за срок от 1 месец. След това
преместили багажа в помещение под земята, където последният стоял около две
години, но мухлясал, започнал да мирише и го изхвърлили. Свидетелства, че работи
от дълго време в хотела, но ищецът не дошъл и не изпратил никой, за да си
получи вещите. Сочи, че в багажа не е имало пари, чаршафи и възглавници. Само
едно малко сакче с дрехи. Не е видяла да е налична медицинска документация и
лични вещи.
За да възникне притезателното право на увредения за обезвреждане на
неимуществените и имуществените вреди, причинени виновно от изпълнителя при или
по повод на възложената работа, трябва в обективната действителност да бъдат
осъществени следните материални предпоставки (юридически факти): 1) за
увредения да е възникнало право на вземане на извъндоговорно основание срещу
причинителя на вредата – арг. чл. 45, ал. 1 ЗЗД, т. е. вредите да са причинени
от делинквента чрез неговото виновно и противоправно
поведение и 2) виновното лице да е причинило вредите при или при повод на
изпълнение на възложената работа чрез своето действие или бездействие.
Противоправността
като обективен елемент от фактическия състав, обуславяща отговорността за
непозволено увреждане, представлява по своето правно естество несъответствие
между предписаното от уредените нормативни или общоприети правила поведение и
фактическо осъщественото от дееца.
При съвкупната
преценка на събраните по делото и анализирани от съда доказателства се
установява, че служителите при ответното дружество са действали правомерно,
като след напускане на наетото помещение от ищеца Я., са събрали изоставения
багаж, който е съхраняван в хотела, преди да се унищожи, за период по-дълъг от
една година.
В случая липсват установени
нормативни правила, предвиждащи периодът, през който местата за настаняване са
длъжни да съхраняват забравени вещи на гости, напуснали наетите помещения.
Поради което в случая следва да бъдат съблюдавани общоприетите правила за
поведение, при съобразяване нормите на добросъвестността при осъществяване на
определена търговска практика. В случая ответното дружество твърди, че в хотела
са действали вътрешни правила, според които изгубените вещи се съхраняват в
специално обособено за това помещение за срок от един месец. Такива правила не
са представени, поради което следва да се приеме, че последните са общоприета
практика в посоченото място за настаняване.
В производството по делото не бе установена точната дата на напускане на
хотела от страна на ищеца, като за това обстоятелство не са изложени надлежни
твърдения от страна на ищеца. Сочи се, като това обстоятелство е безспорно
между страните, че ищецът е пребивавал в наето помещение в хотела за периода
месец март – месец април 2014 г. От представената по делото прокурорска
преписка № 5720/2014 г. на Районна прокуратура – Пловдив се установява, че
последната е образувана по подаден сигнал на 08.05.2014 г. от служители на
хотел “България”, че в изоставен багаж на техен гост са открити 14 броя
боеприпаси – бойни патрони 14 мм за пистолет и един брой пълнител, като е
представен и приемо-предавателен протокол от 08.05.2014 г. за предаването им на
полицейските органи от А.Г.. Следователно, установява се, че помещението е
освободено от служителите в хотела към 08.05.2014 г.
Датата на напускане на хотела от страна на ищеца може да се свърже с
10.04.2014 г., доколкото от изисканата справка от Главна дирекция “Изпълнение
на наказанията” се установява, че ищецът е задържан по н.о.х.д. № 1427/2014 г. по
описа на Районен съд – Враца с начален момент 10.04.2014 г., като е излежавал
наказания лишаване от свобода до 05.06.2015 г.
От показанията на
свидетелите А.Г. и Н.Г. се установява, че откритите в ползваната от ищеца стая
в хотела вещи са съхранявани в специално за това помещение, съобразно правилата
за дейност на служителите в хотела, за период от един месец, след което са
преместени в друго помещение в приземието на хотела, където са съхранявани за
период по-дълъг от една година. От показанията на посочените свидетели не се
установява ищецът да е направил опит да се свърже с хотела и да изиска своите
вещи, като от показанията на свидетелят Г. се установява, че ищецът е започнал
да звъни и да търси багажа си едва към 2016 г., непосредствено преди свидетелят
да преустанови работата си при ответното дружество.
Ищецът, чиято е
доказателствената тежест за установяване противоправността на деянието, не
установи в процеса на доказване, че е направил опит да се свърже с хотела, за
да потърси багажа си преди 2016 г., съответно не доказа, че багажът му е бил унищожен
по-рано от установения от ответното дружество период на съхранение от една
година.
Следователно
поведението на служителите на ответника е било правомерно, доколкото последните
са съхранили изоставените вещи за период от една година, което е съобразено с
общоприетите норми за поведение.
Обстоятелството, че
ищецът е бил задържан на 10.04.2014 г. не опровергава изводът, до който
настоящият съдебен състав достигна. Това е така, тъй като задържаните лица имат
право на осъществяване на контакти, както и на срещи с упълномощен или назначен
служебен защитник, който може от името на задържаното лице да се свърже с
мястото, в което последният е пребивавал, преди неговото фактическо задържане. В
разпоредбата на чл. 15, ал. 1, т. 2 и т. 4 от Инструкция № 8121з-78/24.01.2015 г.
за реда за осъществяване на задържане, оборудването на помещенията за
настаняване на задържаните лица и реда в тях в МВР е установено, че незабавно
след задържането му задържаното лице се запознава с правото му на адвокатска
защита от момента на задържането (т. 2) и правото му на телефонно обаждане (т.
4).
Нещо повече –
установява се, че ищецът е освободен на 05.06.2015 г., а едва година по късно е
направил опит да потърси вещите си. По делото са налице данни, че едва на
16.03.2017 г. ищецът е подал сигнал
до полицейските органи с оплакване за неправомерно унищожаване на личните му
вещи от страна на ответното дружество.
Следователно и
доколкото не се установи една от предпоставките, обуславящи ангажиране
отговорността на ответното дружество, съдът не следва да пристъпва към
разглеждане на следващите предпоставки по чл. 49, ал. 1 ЗЗД във вр. с чл. 45,
ал. 1 ЗЗД, като по така изложените съображения предявените искове за присъждане
на обезщетение за имуществени и неимуществени вреди, следва да се отхвърлят
като недоказани.
С оглед изхода на правния спор в полза на ответника и на основание чл. 78,
ал. 3 ГПК следва да бъдат присъдени сторените в настоящото съдебно производство
разноски, а именно – 830 лв. за заплатено адвокатско възнаграждение и 15 лв. –
депозит за свидетел, или сумата от общо 845 лв. В случая ищецът е освободен от
задължение за заплащане на такси и разноски в производството по делото на
основание чл. 83, ал. 2 ГПК, но така постановеното не води до отпадане на
отговорността му за разноските, сторени от насрещната страна, при
неблагоприятен изход на правния спор за ищеца. Следва да се прави разлика между
задължението за внасяне на такси и разноски и отговорност за заплащането на
сторените от другата страна разноски, като дори в случай на освобождаване на
страната от задължението да внесе разноски за производството по реда на чл. 83,
ал. 2 ГПК, при неблагоприятен за нея изход на процеса възниква отговорност за
разноските на другата страна. В този смисъл е константната практика на
Върховния касационен съд, обективирана в Решение № 148/19.10.2012 г. по т.д. №
39/2012 г. на ІІ т.о., Решение № 130/04.07.2013 г. по т.д. № 669/2012 г. на ІІ
т.о. и Определение № 955/18.07.2014 г. по гр.д. № 1842/2014 г., ГК, IV г.о. на
ВКС.
Така мотивиран, Районен съд - Пловдив
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявените от И.Р.Я.,
ЕГН **********, с постоянен адрес ***, против „Айбекс Риълти“ ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. Пловдив, ул. “Белград” № 6,
ет. 6, кумулативно обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно
основание чл. 49 ЗЗД вр. с чл. 45 ЗЗД за заплащане на сумата от 5 476, 74 лв. –
обезщетение за имуществени вреди, вследствие унищожаване на движими вещи на
ищеца (описани в уточнителната молба от 14.02.2019 г. - Наказателно процесуален
кодекс – 1 бр. на стойност 6 лева; ЗИНЗС – 1 бр. на стойност 6 лева; НК – 1 бр.
на стойност 6 лева; мобилен телефон с марка „Нокиа“ модел 1000 – 1 бр., зарядно
устройство за телефона – 1 бр. и сим карта на оператор „Мтел“ /сегашно
наименование „А1“/ - 1 бр., всички на обща стойност от 10 лева; касетофон – 1
бр. на стойност 20 лева; очила с диоптър +1,50 – 1 бр. на стойност 3 лева;
гребен – 1 брой на стойност 1 лев; химикалки, щракащи с логото на ПП „Герб“ –
10 бр., единична цена за 1 бр. – 0,60 лева или на обща стойност от 6 лева; бели
листа /бяла копирна хартия/ - 100 бр. на стойност 5 лева; карирани листи – 100
бр. на стойност 5 лева; якета – зимни, дебели, шушлекови – 3 бр., единична цена
на едно яке 24 лева или на обща стойност от 72 лева; дънки, сини – 3 броя, с
единична цена 20 лева или на обща стойност от 60 лева; бельо и чорапи – 1 сак –
на стойност 60 лева; чаршафи и калъфки – бели, шарени, памучни – 4 бр.,
комплектът е на стойност 10 лева, общо всички на стойност 40 лева; български
лева – 300 лева; евро – 1500 евро с левова равностойност по фиксинга на БНБ –
2933,74 лева; цигари „Виктори“ – 2 стека по 20 кутии цигари, при цена на кутия
от 4,10 лева или на обща стойност от 82 лева; нескафе 3в1 – 2 кутии или 56
пакетчета, при стойност на едно пакетче разтворимо кафе на стойност 0,35 лв., или
общата стойност на 2-те кутии е в размер на 19,60 лева; лекарства – 1 чанта със
следното съдържание: Ликонекс 100мг – 2 кутии; Диазепам, ампули – 10 броя на
стойност 10 лева; течен аналгин – 10 ампули на стойност 1 лв.; Парацетамол;
Паракопдал; Сопрал; Анаприл за кръвно налягане – всичките на обща стойност 150
лева; шампоани Палмолив – 2 бр. при цена на един шампоан от 6 лева, или общо на
стойност от 12 лева; сапун Тео – 10 броя, при единична цена от 1,20 лева, общо
на стойност 12 лева; одеколон – 13 вида по 4,50 всеки от тях на обща стойност
58,50 лева; обувки 7 чифта, зимни обувки – 150 лева; летни – 30 лева, от кожа и
от плат, на обща стойност 690 лева; маратонки – 1 бр. на цена от 30 лева; кърпи
за лице – 3 бр. по 4,30 лева всяка от тях на обща стойност 12,90 лева; носни
кърпи – 2 стека по 20 пакетчета на стойност 4 лева; ключове /секретни/ - 8 бр.
по 5 лева всеки, или обща стойност от 40 лева; чехли – 1 бр. на стойност 2
лева; стотинки, събрани в найлонова торбичка на стойност 500 лева;документи – документ
за самоличност лична карта; карти за игрална зала, от които 2 броя за казино „Тримонциум“
и казино „Принцес“; експертизи и епикризи за заболяванията му, необходими и
важни за лечението му, инвалидната пенсия; дрехи – 2 броя сакове, съдържащи:
зимни фланелки, зимни и летни ризи, анцузи, пуловери, елечета, тениски, летни
блузи, зимни и летни шапки, ръкавици, хавлии за баня, всички на стойност 250
лева; сакове – 2 броя на стойност 80 лева), оставени в наетата от него стая в
“Стар Хотел”, собственост на ответното дружество, както и за заплащане сумата
от 4 523, 26 лв. – обезщетение за причинени от противоправното деяние на
ответното дружество неимуществени вреди, ведно със законната лихва върху
главниците, считано от датата предявяване на исковата молба – 21.06.2018 г., до
окончателното им погасяване.
ОСЪЖДА И.Р.Я. да заплати на „Айбекс Риълти“ ЕООД сумата от 845 лв. – разноски в исковото производство по гр.д. № 3925/2019 г.
на Районен съд - Пловдив, IX граждански състав.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен съд - Пловдив в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
ПРЕПИС от настоящото решение да се връчи на
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/
Вярно с оригинала! ПК