Р
Е Ш Е Н И Е
гр.Кърджали, 15.03.2021г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Кърджалийският районен съд в публичното заседание на шестнадесети
февруари две хиляди двадесет и първа година състав:
Председател:
Невена Калинова
при участието на секретаря Анелия Янчева като разгледа докладваното от
съдията гр.д. N 996/2020г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Ищецът Х.Ю.М. твърди, че тя едностранно, поради
неизплащане от ответника на дължимото й трудово възнаграждение в пълен размер
за месеци март и май 2020г. и изцяло за месеци април и юли 2020г., и поради едностранно
разпоредено от страна на ответника ползване на неплатен отпуск през периода
16.03.2020г. - 15.05.2020 г., отправила изявление до ответника за прекратяване
на трудовото й правоотношение, по време в което тя била в отпуск по болест в
периода от 27.07.2020г.- 07.08.2020г. и в периода от 08.08.2020г.-
10.09.2020г.Конкретно твърди, че на 13.08.2020г. чрез куриер Еконт изпратила
втория си болничен лист, върнат от работодателя, с отказ да го получи, поради
което на 17.08.2020г. подала жалба в ТП на НОИ, а на 18.08.2020г. чрез нотариус
К.Д. отправила нотариална покана за прекратяване на трудовото й правоотношение,
считано от 11.09.2020г., първият ден, в който следвало да се яви на работа, на
основание чл.327, ал.1, т. 2 и т. 11 от
КТ. Така посочената покана не била връчена на управителя, който отказал да я
получи. Нотариусът не я е оформил като връчена при отказ, а отново я изпратил с
препоръчано писмо с обратна разписка, която и до настоящия момент не била
върната.Ищецът подала на 27.08.2020г. ново заявление за прекратяване на
трудовото правоотношение на същото основание и считано от същата дата, чрез ЧСИ
Р.С., връчено на ответника на 28.08.2020г. Когато на 09.09.2020г. ищецът посетила офиса на ЧСИ Р.С., на същата дата
й били връчени Заповед N 1/27.08.2020г.
и Заповед N 2/27.08.2020г. за налагане на
дисциплинарно наказание „уволнение“ и за прекратяване на трудовото
правоотношение на основание чл.330, ал.2, т.6 от КТ, като с издадената първа
заповед на основание чл.188, т.3 от КТ, вр
чл.190, ал.1, т.2 от КТ, във връзка с
искани от работодателя писмени обяснения от 17.07.2020г., връчени на
17.08.2020г. при условията на отказ, ищецът е наказана с уволнение поради
неявяване в продължение на два последователни работни дни. Така ищецът очертава
спор кое първо по своето време изявление е достигнало до насрещната страна и
съответно е прекратило трудово правоотношение между страните, като счита, че
това, което е отправила е първо във времето и то е прекратило трудовото й
правоотношение, а отправеното от ответника е второ във времето, поради което е
и незаконно по изложените подробно в исковата молба съображения, с искане да
бъде отменено уволнението като незаконно, в т.ч. и заповедта, с която е
извършено и да бъде допусната в трудовата й книжка поправка на вписаното
основание за уволнение. Наред с това, ищецът първоначално претендира да бъде
осъден ответника да изплати неизплатените от м.март до м.юли, без м.юни 2020г.,
трудови възнаграждения, като впоследствие оттегля иска частично и претендира
само за неизплатено трудово възнаграждение за месец юли в размер на 275лв.
Ищецът претендира и неизплатени обезщетение по чл.221, ал.1 от КТ в размер на
585лв. и обезщетение за неизползван платен годишен отпуск в общ размер на 1
581лв., посочен по дни и години в исковата молба за периодите от 2018г. до
2020г. вкл. В съдебно заседание ищецът лично и с упълномощен адвокат поддържа
исковете и увеличава по размер исковете по чл.128 т.2 от КТ, от сумата 275 лв.
на сумата 369.51 лв., и по чл.221, ал.1 от КТ, от сумата 585 лв. на сумата
648.64 лв.
Ответникът „Яшар –АЯА“ ЕООД гр.Кърджали чрез упълномощения
от управителя си адвокат оспорва исковете изцяло и изложените в исковата молба
обстоятелства като неверни по отношение на ползвани отпуски и подробно
обосновава защитната си теза, съгласно която ищецът не се е явила на работа,
поради което и трудовото й правоотношение е прекратено, а посоченото от нея
основание за прекратяване на трудовото й правоотношение поради неизплащане на
трудови възнаграждения е невярно, тъй като такива са й платени на 17.08.2020г.
в общ размер от 1 334.63 лв. и е надплатено дори възнаграждението, със
сума, възлизаща на 74.28лв., за която сума при условията на евентуалност прави
възражение за прихващане с обезщетението по чл.224, ал.1 от КТ.Съответно на
това оспорва да дължи обезщетение по чл.221 от КТ, както и по чл.224, ал.1 от КТ за неизползван платен годишен отпуск, тъй като същият е бил предоставен на
основание чл.173а от КТ за посочените в отговора на исковата молба периоди.Сочи,
че осъщественото от ответника право на уволнение е на предвидено основание и
спазване на процедурата, предвидена в закона за прекратяване на договора,
поради извършено тежко нарушение на трудовата дисциплина.В съдебно заседание
ответникът чрез управителя си и упълномощения адвокат поддържа възраженията
срещу исковете.
Районният съд, като прецени събраните по делото
доказателства и доводите на страните, приема следното:
Предявените искове са по чл.344, ал.1, т.1
от КТ и по чл.344, ал.1, т.4 от КТ, по чл.128, т.2 от КТ за неизплатено трудово
възнаграждение за месец юли 2020г. в размер на 275 лв., увеличено на 369.51 лв.,
по чл.221, ал.1 от КТ за обезщетение в размер на 585 лв., увеличено на 648.64
лв., и по чл.224 от КТ за обезщетение за неизползван платен годишен отпуск в
общ размер от 1 581 лв., от което 610 лв. за 20 дни неизползван платен годишен
отпуск за 2018г., 610 лв. за 20 дни неизползван платен годишен отпуск за 2019г. и 361 лв. за 13 дни
неизползван платен годишен отпуск за 2020г., като ответникът при условията на
евентуалност предявява възражение за прихващане на изплатена на 17.08.2020г.
без основание за трудово възнаграждение сума на ищеца от 74.28 лв., със сумата
по иска за обезщетение по чл.224, ал.1 от КТ, до размера на по-малката сума.
Предметът на делото включва въпросът за
това, кое от двете насрещни волеизявления е прекратило трудовото
правоотношение, това на ищеца като работник/служител или това на ответника като
работодател, и той е разрешим като преюдициален и по двата иска по чл. 344, ал.
1, т. 1 от КТ и по чл. 344, ал. 1, т. 4 КТ, и когато те не са самостоятелно
предявени, съотношението между двата е на обуславящ към обусловен при
допустимост на кумулативното им съединяване съгласно Решение N 110/23.07.2020г. по гр.д. N 3144/2019г., IV г.о., ВКС. Искът по чл. 344, ал. 1, т. 4 от КТ е
кумулативно съединен с иска по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ, защото твърденията са,
че прекратяването на трудовото правоотношение е на основание, различно и
предхождащо това, което е посочено в заповедта за уволнение и е вписано в
трудовата книжка, и това прекратяване изключва правото на работодателя повторно
да прекрати несъществуващото вече правоотношение с работника и служителя. В
действителност искът по чл. 344, ал. 1, т. 4 КТ за поправка на основанието за
уволнение, вписано в трудовата книжка или в други документи, не е средство за
защита на работника или служителя срещу незаконно уволнение, но с него
работникът или служителят разполага не само, когато не оспорва прекратяването
на трудовото правоотношение от работодателя, а само вписаното основание за
прекратяването, но и когато невярното основание работодателят засвидетелства
чрез вписване в трудовата книжка /чл. 349, ал. 1, т. 8 КТ/, след
материализирането му в заповедта за уволнение и е иск за установяване, че
трудовото правоотношение е прекратено на определено правно основание при
упражнени от страните насрещни волеизявления на конкуриращи се правни
основания.В случая искът е допустим, предвид твърденията на ищеца, че
работодателят е издал заповедта за уволнение, след като е бил осъществен
фактическият състав на друго, конкуриращо се основание, довело до прекратяване
на трудовото правоотношение, респективно е вписал в трудовата книжка основание,
различно от действително осъщественото, и единственият път за защита е
посредством този иск, тъй като установяване на незаконност на уволнението, при
твърденията в исковата молба, ще обуслови неоснователност на иска за поправка
на уволнението, защото соченото от ищеца прекратяване на трудовото
правоотношение не се е осъществило.
Ищецът работи при ответника по силата на
трудов договор N 3/06.08.2011г., на длъжност продавач - консултант,
считано от 08.08.2011г., на пълно работно време, 8-часов работен ден, което изрично
твърди и в исковата молба.
На 27.07.2020г. на ищеца е разрешен отпуск
по болест за периода от 27.07.2020г. до 07.08.2020г. поради общо заболяване - болничен
лист за временна неработоспособност N Е20198106919/27.07.2020г., изд. от д-р Г..
В последващия период, от 08.08.2020г. до
10.09.2020г., на ищеца е разрешен отпуск поради общо заболяване на основание
Медицински протокол на ЛКК N 355/12.08.2020г. и болничен лист за временна неработоспособност
N Е20201660199/12.08.2020г., изд. от ЛКК
при МБАЛ „Д-р Атанас Дафовски“ АД, специализирана ЛКК-Неврология, НО.В част
от посочения период, от 08.08.2020г. до
12.08.2020г., ищецът е на лечение в посочените болнично заведение и отделение.
На 13.08.2020г. на спедитор Еконт ищецът
предава 3 документа, болничен лист, за доставянето им на ответника, с посочен
получател както ответника, така и неговият управител, който на 14.08.2020г. в 11.50
ч. отказва да приеме пратката.
На 17.08.2020г. ищецът подава жалба до директора на ТП-НОИ-Кърджали,
в което излага оплаквания, че в периода от 08.08.2020г. до 10.09.2020г. има
издаден болничен лист, изпратен на работодателя й, който отказал да го приеме,
за което поискала съдействие и проверка на случая.След проверка, ответникът
получил болничния лист, издаден на 12.08.2020г., и го представил за изплащане.
На следващия ден, 18.08.2020г., ищецът,
чрез нотариус с N 020 по РНК, отправила покана до ответника, с изявление,
че прекратява сключения трудов договор N 3/06.08.2011г., на основание чл.327, ал.1 т.2
и т.11 от КТ, считано от 11.09.2020г. - първият работен ден след изтичане на
отпуска й по болест.В поканата е посочено, че са дължими трудовите
възнаграждения в частичен размер за м.март и май 2020г. и в пълен размер за
м.април и юли 2020г., тъй като едностранно и в нарушение на чл.160, ал.1 от КТ
управителят й е разпоредил ползване на неплатен отпуск в периода от
16.03.2020г. до 15.05.2020г., по издадена заповед N 1/13.03.2020г., като освен тях, е отправена
покана за плащане на обезщетенията за неизползван платен годишен отпуск за
2018г., 2019г. и 2020г., както и обезщетение по чл.221, ал.1 от КТ.Поканата по
признание на ищеца не е надлежно връчена на ответника.
За неизплатени от ответника суми по
трудовия договор, ищецът още на 21.07.2020г. подава сигнал до Дирекция
„Инспекция по труда“ –Кърджали, която след проверка в периода от 22.07.2020г.
до 13.08.2020г. установява, че управителят на ответника в противоречие със
закона разпорежда ползване на неплатен отпуск от ищеца в периода на
извънредното положение през 2020г. в страната, вместо да изплати дължимото
трудово възнаграждение съгласно чл.267а от КТ, за което е издадено предписание
в срок до 31.08.2020г. да начисли и в
срок до 23.09.2020г. да изплати окончателно дължимото трудово възнаграждение за
месеци март, април и май 2020г.В отговора по сигнала, изпратен до ищеца, е
посочено и, че до приключване на проверката не са представени от ответника документи за прекратяване на трудовия договор
на ищеца, и в писмени обяснения на управителя на ответника от 22.07.2020г. е
декларирано, че ищецът по своя инициатива е преустановила работата си и предала
ключовете от обекта, след отказ да работи в друг обект, като е извършена
ревизия и е съставен протокол.
На 27.08.2020г. управителят на ответника
издава заповед N 1/27.08.2020г., с която на основание чл.188
т.3, вр. чл.190, ал.1 т.2 от КТ и искане за обяснения, връчено при отказ на
17.08.2020г., удостоверен от ЧСИ Р.С., при спазени изисквания на чл.189,
чл.193, ал.1 и чл.194 от КТ, наказва ищеца с дисциплинарно уволнение-неявяване
на работа в течение на два последователни работни –на 13.07.2020г. и на
14.07.2020г. в магазин за конфекция в гр.Кърджали, бул.България N 47, к-с Орфей, а от 20.07.2020г. е следвало да изпълнява длъжността в
друг магазин за конфекция, находящ се на бул.България N 94,
в който не се е явила на работа в периода от 20.07.2020г. до 22.07.2020г., също
в продължение на два последователни дни, без за отсъствието си да е посочила
уважителни причини, като е отказала да получи на 17.08.2020г.-16.45 ч. искането
за обяснения.С издадена Заповед N 2/27.08.2020г.
управителят на ответника прекратил
на основание чл.330, ал.2 т.6 от КТ трудовия договор на ищеца.И двете заповеди
са връчени на ищеца на 09.09.2020г. в кантората на ЧСИ Р.С..
На 27.08.2020г. ищецът депозира при ЧСИ Р.С.
заявление до управителя на ответника за прекратяване на трудовото
правоотношение на основание чл.327, ал.1 т.2 и т.11 от КТ, считано от
11.09.2020г., с идентични, както в нотариалната покана, изявления. Заявлението
е връчено на управителя на ответника на 28.08.2020г.
Основното заключение на ССчЕ по делото
установява, че на 17.08.2020г. ответникът с платежно нареждане за кредитен
превод нарежда в полза на ищеца плащане на сумата 1 334.63 лв., от която
394.96 лв. нето основна заплата за м.март 2020г., 610 лв. основна заплата
м.април 2020 г. и 329.67 лв. нето основна заплата м.май 2020г. и за месеци март, април и май 2020г. е
преведен брутен размер от основна заплата за дните в платен отпуск/наместо
разпоредения неплатен такъв/, с което е преведена в повече сума от 323.67 лв. ,
впоследствие са нанесени корекции и от тази сума е приспадната заплата за м.юли
2020 г. в размер на 248.91 лв., при надплатена от ответника на ищеца разлика от
74.28 лв.Първоначално със Заповед N 1/13.03.2020г.
ответникът разпоредил ищецът да ползва неплатен отпуск за периода от
16.03.2020г. до 15.05.2020г. на основание чл.120в от КТ. След проверка,
Инспекция по труда издала предписание да бъде изплатено окончателно трудово
възнаграждение на ищеца за месеци март, април, май 2020г., в съответствие с
чл.267а от КТ /за времето на преустановяване на работата в случаите по чл.120в
работникът или служителят има право на брутното си трудово възнаграждение/,
поради което управителят на ответника издава
Заповед N 2/14.08.2020г. на
основание чл.120в и чл.173а от КТ на ищеца да се изплати възнаграждение за
ползван платен отпуск в размер на 12 дни за периода от
16.03.2020г.-31.03.2020г., 20 дни за периода от 01.04.2020г. до 30.04.2020г. и
8 дни за периода от 04.05.2020г. до 31.03.2020г. .Същата е представена по
делото и с нея е принудително предоставено ползването на платен годишен отпуск
на ищеца в размер на 20 дни за 2018г. и на 20 дни за 2019г. за горепосочените
периоди, с нареждане да се извършат необходимите корекции във ведомостите за
заплати и да бъде изплатено дължимото трудово възнаграждение.
При така установените обстоятелства,
изявлението на ищеца за прекратяване на трудовото правоотношение между страните
е достигнало първо във времето до насрещната страна по правоотношението и е
осъществило фактическият състав на посоченото основание по чл.327, ал.1 т.2 от КТ - макар към датата 28.08.2020г. работодателят да е изплатил посочените в
изявлението за прекратяване на правоотношението трудови възнаграждения,
плащането е забавено, което единствено е от значение за фактическия състав на
прекратяването при отправено писмено изявление, щом неизплатената част от
възнагражденията не е незначителна по размер по арг. от чл.245, ал.1 от КТ. Чл.327,
ал.1 т.2 от КТ регламентира, че за осъществяване на основанието е достатъчно работникът
или служителят да отправи писмено волеизявление за прекратяване на трудовия
договор, без предизвестие, когато работодателят забави изплащането на трудовото
възнаграждение или на обезщетение по този кодекс. Прекратяването на трудовото правоотношение
на основание, различно от това, посочено в заповедта за уволнение и вписано в
трудовата книжка, което е осъществило своя фактически състав преди издаването
на заповедта за уволнение, извежда неоснователност на иска по чл.344 ал.1 т.1 КТ. Настъпилото прекратяване на трудовото правоотношение по изявлението на
ищеца го погасява, включ. изключва и правото на работодателя повторно да
прекрати несъществуващата правна връзка с работника или служителя. Следователно
искът по чл.344, ал.1 т.1 от КТ за признаване на дисциплинарното уволнение на
ищеца за незаконно и за отмяна на издадената от управителя на ответника Заповед
N 2/27.08.2020г., издадена на основание
чл.330, ал.2 т.6 от КТ, е неоснователен и като такъв следва да се отхвърли,
което обуславя съответно незаконност на вписаното в трудовата книжка на ищеца
основание за уволнение.В случая, с оглед приетото по иска по чл.344, ал.1 т.1
от КТ, спорът какъв е видът на съединяването му с иска по чл.344, ал.1 т.4 от КТ, е без значение, защото изходът на първия обуславя изхода на втория - ако
уволнението на извършеното основание не е осъществено, то не може да фигурира в
трудовата книжка на ищеца и следва да бъде поправено. В представената трудова книжка, стр.6 и 7,
е вписано основание чл.330, ал.2 т.6 от КТ с дата на прекратяване на трудовото
правоотношение 27.08.2020г.Както вписаното основание, така и датата на
прекратяване на трудовото правоотношение не съответстват на обективната
действителност, защото фактическият състав, за който работодателят е издал
заповед за уволнение, не е осъществен. Дисциплинарното наказание се смята за
наложено от деня на връчване на заповедта на работника или служителя или от
деня на нейното получаване, когато е изпратена с препоръчано писмо с обратна
разписка – чл.195, ал.3 от КТ. Връчването на заповедите за налагане на
дисциплинарното наказание и за прекратяване на трудовото правоотношение поради
дисциплинарно уволнение е след
осъщественият фактически състав на друго, конкуриращо се
основание, това на ищеца, което е довело до прекратяване на трудовото
правоотношение.Основанието, породило прекратяването, е това по чл.327, ал.1 т.2
от КТ, тъй като другото посочено по чл.327, ал.1 т.11 от КТ /работодателят е
предоставил неплатен отпуск на работника или служителя без негово съгласие/ е
изменено с последваща заповед от 14.08.2020г., с която е разпоредено плащане на
дължими на ищеца трудови възнаграждения за първоначално разпоредения период на неплатен отпуск, който
работодателят е изменил в платен принудителен отпуск. Предвиденото в чл.327, ал.1 т.2 от КТ основание е за
прекратяване без предизвестие и съдебната практика приема, че за правото да се прекрати едностранно трудовото правоотношение
по чл. 327, ал. 1, т. 2 КТ е без значение
дали са били или не са били налице предвидените в разпоредбата предпоставки за
това - трудовият договор се прекратява с достигане на едностранното изявление
до работодателя, а ако предпоставките не са били налице, работникът/служителят
отговаря за причинените от това вреди на работодателя, в който смисъл решения
на ВКС по гр. д. N 832/2010 г. ІІІ ГО, по гр. д. N 1289/2014 г. ІV ГО, по гр. д. N 3010/2016 г. ІІІ ГО и др. Съгласно чл.335,
ал.2, т.3 от КТ, трудовият договор, при прекратяване без предизвестие, се
прекратява от момента на получаване на писменото изявление за това.Следователно,
прекратяването е от 28.08.2020г., независимо от разрешения отпуск за временна
неработоспособност, правото на обезщетение за който е гарантирано и след
прекратяване на трудовото правоотношение съгласно чл.40, ал.1, вр. ал.5, вр.
чл.42, ал.1 от КСО, щом към настъпване на временната неработоспособност ищецът
е осигурено лице поради общо заболяване.Искът по чл.344, ал.1 т.4 от КТ е
основателен и следва да се допусне поправка на основанието за уволнение,
вписано в трудовата книжка на ищеца, като вместо посоченото, вписано на
27.08.2020г. по чл.330, ал.2 т.6 от КТ, се чете чл.327, ал.1 т.2 от КТ по
едностранно изявление от 27.08.2020г. на Х.Ю.М., достигнало до „Яшар-АЯА“ ЕООД
гр.Кърджали, чрез управителя А.Я.А., на 28.08.2020г..
Съгласно чл.221, ал.1 от КТ при
прекратяване на трудовото правоотношение от работника или служителя без
предизвестие в случаите по чл. 327, ал. 1, т. 2, 3 и 3а работодателят му дължи
обезщетение в размер на брутното трудово възнаграждение за срока на
предизвестието - при безсрочно трудово правоотношение, и в размер на
действителните вреди - при срочно трудово правоотношение. Съгласно чл.228, ал.1
от КТ брутното трудово възнаграждение за определяне на обезщетенията по този
раздел е полученото от работника или служителя брутно трудово възнаграждение за
месеца, предхождащ месеца, в който е възникнало основанието за съответното
обезщетение, или последното получено от работника или служителя месечно брутно
трудово възнаграждение, доколкото друго не е предвидено, като в случая то е за
срока по чл.326, ал.1 изр.1-во от ГПК, тъй като прекратеният договор е
безсрочен. Според основното заключение на ССчЕ последното получено от служителя
брутно трудово възнаграждение в пълен размер е това за м.май 2020г., възлизащо
на 648.64 лв., поради което ответникът следва да се осъди да го заплати на
ищеца, ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска на
08.10.2020г. до окончателното му изплащане, която дата е по-късна от посочената
в чл.228, ал.3 от КТ, поставяща работодателя в забава.
Съгласно основното заключение на ССчЕ брутното
трудово възнаграждение на ищеца за м.юли 2020г. е в размер на 313.42 лв., а
нетното в размер на 248.91 лв. и то е изплатено с кредитен превод на
17.08.2020г. за отработени девет работни дни по ведомост.Същевременно
ответникът твърди, че ищецът не се е явила на работа на 13-14 юли 2020г. и на
20-22 юли 2020г., което му дало основание да я уволни
дисциплинарно.Следователно, общият брой отработени дни от ищеца през м.юли
2020г. не е девет, а единадесет, за които според изчисленията на вещото лице
нетното възнаграждение трябва да възлиза на 304.22 лв., при което не е налице
надплатено възнаграждение по кредитния превод от 17.08.2020г., който е погасил
задължението на ответника да престира на ищеца и трудово възнаграждение за
м.юли 2020г., което е получено добросъвестно
от ищеца и не подлежи на връщане съгласно чл.271, ал.1 от КТ, което
обуславя и неоснователност на възражението на ответника за прихващане със
сумата от 74.28 лв. от евентуално дължимото обезщетение за неизползван платен
годишен отпуск.Така искът по чл.128 т.2 от КТ подлежи на отхвърляне в пълния му
предявен и увеличен размер от 369.51 лв..В исковата молба ищецът твърди, че работи
при ответника по трудов договор на пълно работно време, които свои твърдения
променя в хода на делото, като сочи и полагане на труд в съботен ден.Тези
твърдения ищецът изменя не по надлежния ред, а единствено като изявления в
съдебно заседание. Работата в съботни дни, с допълнителното заключение на ССчЕ,
вещото лице остойностява като извънреден труд, за какъвто ищецът в исковата
молба не излага релевантни твърдения.Наред с това, в исковата молба ищецът
твърди, че след 20.07.2020г. не е допускана на работа.В този случай не се дължи
трудово възнаграждение, а обезщетение за недопускане на работа, какъвто иск не
е предявен.В отправен сигнал до Дирекция „Инспекция по труда“ гр.Кърджали
ищецът признава, че след 17.07.2020г., деня, в който е направила ревизия в
магазина, в който работи, не е допускана до работа.Ангажираните от ищеца гласни
доказателства-показанията на св.А., св.Б. и св.А. установяват, че след
ревизията ищецът се явявала да работи, но магазинът бил заключен и тя нямала
ключ и достъп, като ищецът идвала в продължение на 10 дни и чакала пред
него.Съдът не кредитира показанията на св.А., че на 22-23 юли ищецът е била на
работа, тъй като същите противоречат на твърденията на ищеца.Не ги кредитира и
в частта им за това, че ищецът е работила на 13-14 юли, тъй като се
опровергават от тези на св.Хикмитие Ахмед, на която управителят на ответника
възложил да направи ревизия на магазина, в който работи ищецът.Свидетелката
направила ревизия на 29.06.2020г., след което заедно с управителя посетили за
проверка магазина на 13 и 14 юли, но същият не бил отворен от ищеца, след което
на 17 юли направила заедно с ищеца опис в магазина и ищецът й предала ключовете
за него, защото управителят уведомил свидетелката, че ищецът иска да
напусне.Поради това съдът приема, че трудовото възнаграждение за м.юли 2020 г.,
дължимо за 11 работни дни, е платено, което обуславя неоснователност на иска по
чл.128 т.2 от КТ.
Предвид това, че в несъответствие със
закона ответникът е издал на 13.03.2020г. заповед за ползване от ищеца на
неплатен отпуск за периода от 16.03.2020г. до 15.05.2020г. на основание
чл.173а, ал.1 от КТ, която впоследствие е изменил, като отпускът е разпореден
като платен по чл.173а, ал.1 от КТ, с което по предписание на Инспекция на
труда е отстранил допуснатото нарушение на трудовото законодателство, то ищецът
не е използвала 13 дни платен годишен отпуск, полагащ се за 2020г., обезщетението
за който според основното заключение възлиза на 384.28 лв., при което искът за
обезщетение за този отпуск следва да се уважи до пълния му предявен размер от
361 лв. съгласно чл.224, ал.1 от КТ, ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска на 08.10.2020г.
до окончателното му изплащане, която дата е по-късна от посочената в чл.228,
ал.3 от КТ, поставяща работодателя в забава.Искът в частта му за обезщетение по
чл.224, ал.1 от КТ от 610 лв. за 20 дни неизползван платен годишен отпуск за
2018г. и от 610 лв. за 20 дни неизползван платен годишен отпуск за 2019г. подлежи на отхвърляне, поради преуреждане на
отношенията по разпореденото незаконно ползване на неплатен отпуск в
съответствие с чл.173а, ал.1 от КТ.
Оспорването на авторството на
представената от ответника молба за ползване на платен годишен отпуск от 27.07.2020г.,
подадена от ищеца, е неуспешно-ищецът не установи, че молбата не е подписана от
нея.Според неоспореното заключение на в.л.Я. по назначената експертиза подпис и
почерк именно ищецът е автор на подписа под съдържанието на документа, при
което следва да се отрече, че доказването на неистинността на документа е
осъществено. Независимо, че съдът следва да зачете формалната доказателствена
сила на този частен документ, то същият юридически не е породил правни последици – заявеният с молбата отпуск
не е бил разрешен, обстоятелства за ползване на отпуск по молбата не се твърдят
от страните и не включени в предмета на делото. Единственото, което се
установява е, че молбата е в държане на ответника и неин автор е ищецът,
като очевидно страните са правили опити да уредят отношенията си
извънсъдебно.
На основание чл.78, ал.1 от ГПК ищецът има право на разноски съразмерно на
уважената част от исковете, а на основание чл.78, ал.3 от ГПК ответникът има право на разноски съразмерно на отхвърлената част от исковете.Тъй като както ищецът, така и
ответникът получават защита по един от двата неоценяеми искове, разноските
следва да се определят съразмерно на уважената и отхвърлената част на
оценяемите искове.Ищецът прави разноски за адвокатско възнаграждение от
1 920 лв., от което има право на 756.25 лв.Ответникът право разноски за
адвокатско възнаграждение от 500 лв., от което има право на 303.06 лв.
Ищецът е освободен от заплащане на държавна такса и
разноски по делото на основание чл.83, ал.1 т.1 от ГПК, при което на основание
чл.78, ал.6 от ГПК, вр. чл.1 и чл.3 от ТДТГПК, в тежест на ответника следва да
се възложи държавната такса по делото съразмерно с уважената част от исковете -
70 лв. по иска по чл.344, ал.1 т.3 от КТ и по 50 лв. по исковете по чл.221,
ал.1 от КТ и по чл.224, ал.1 от КТ, общо 170 лв., както и 108.50 лв. от
заплатеното от бюджетните средства на съда от 179 лв. възнаграждение на вещото
лице по ССчЕ. В тежест на бюджета остава възнаграждението по назначената по
делото експертиза на почерк и подпис по неоснователното оспорване от ищеца на
представения от ответника документ.
Мотивиран от горното, Районният съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА за недоказано оспорване истинността на авторството на подписа на Х.Ю.М. в
Молба от 27.07.2020г., представляваща лист 306 от делото.
ОТХВЪРЛЯ предявения от Х.Ю.М. с ЕГН **********, ***, общ.Кърджали, обл.Кърджали, срещу
„Яшар-АЯА“ ЕООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Кърджали,
ул.Д. Маджаров 55, представлявано от А.Я.А., иск за признаване за незаконно на наложено
дисциплинарно уволнение със Заповед N 1/27.08.2020г. на управителя на „Яшар-АЯА“
ЕООД с ЕИК *********, издадена на основание чл.188 т.3, вр. чл.190, ал.1 т.2 от КТ и за отмяна на Заповед N 2/27.08.2020г.
на управителя на „Яшар-АЯА“ ЕООД с ЕИК *********, с която е прекратено
трудовото правоотношение по трудов договор с Х.Ю.М. с ЕГН ********** за
изпълнение на длъжността „продавач консултант“.
ДОПУСКА
поправка на основанието за уволнение, вписано в трудовата книжка на Х.Ю.М. с
ЕГН **********, за прекратяване на трудовото правоотношение с „Яшар-АЯА“ ЕООД с
ЕИК *********, гр.Кърджали, ул.Д. Маджаров 55, като вместо вписаното на
27.08.2020г. по чл.330, ал.2 т.6 от КТ, се чете „ чл.327, ал.1 т.2 от КТ по
едностранно изявление от 27.08.2020г. на Х.Ю.М., достигнало до „Яшар-АЯА“ ЕООД
гр.Кърджали, чрез управителя А.Я.А., на 28.08.2020г.“.
ОСЪЖДА „Яшар-АЯА“ ЕООД с ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление гр.Кърджали, ул.Д. Маджаров 55, представлявано от А.Я.А., да
заплати на Х.Ю.М. с ЕГН **********, ***, общ.Кърджали, обл.Кърджали, сумата 648.64
лв., представляваща обезщетение по чл.221, ал.1 от КТ при прекратяване на
трудов договор на основание чл.327, ал.1 т.2 от КТ, ведно със законната лихва
от датата на предявяване на иска на 08.10.2020г. до окончателното му изплащане.
ОТХВЪРЛЯ предявения от Х.Ю.М. с ЕГН **********, ***, общ.Кърджали, обл.Кърджали,
срещу „Яшар-АЯА“ ЕООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр.Кърджали, ул.Д. Маджаров 55, представлявано от А.Я.А., иск за сумата 369.51
лв., представляваща неизплатено трудово възнаграждение за м.юли 2020г.
ОСЪЖДА Яшар-АЯА“
ЕООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Кърджали, ул.Д.
Маджаров 55, представлявано от А.Я.А., да заплати на Х.Ю.М. с ЕГН **********, ***, общ.Кърджали, обл.Кърджали, сумата 361
лв., представляваща обезщетение по чл.224, ал.1 от КТ за 13/тринадесет/ дни неизползван
платен годишен отпуск за 2020г., ведно със законната лихва от датата на
предявяване на иска на 08.10.2020г. до окончателното му изплащане.
ОТХВЪРЛЯ предявения от Х.Ю.М. с ЕГН **********, ***, общ.Кърджали, обл.Кърджали,
срещу „Яшар-АЯА“ ЕООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр.Кърджали, ул.Д. Маджаров 55, представлявано от А.Я.А., иск обезщетение по
чл.224, ал.1 от КТ за сумата 610 лв., представляваща обезщетение за 20/двадесет/
дни неизползван платен годишен отпуск за
2018г. и за сумата 610 лв., представляваща обезщетение за 20/двадесет/ дни неизползван платен годишен
отпуск за 2019г..
ОСЪЖДА „Яшар-АЯА“
ЕООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Кърджали, ул.Д.
Маджаров 55, представлявано от А.Я.А., да заплати на Х.Ю.М. с ЕГН **********, ***,
общ.Кърджали, обл.Кърджали, сумата 756.25 лв., представляваща разноски по
делото съразмерно на уважената част от исковете.
ОСЪЖДА Х.Ю.М. с ЕГН **********, ***, общ.Кърджали, обл.Кърджали, да заплати на „Яшар-АЯА“ ЕООД с ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление гр.Кърджали, ул.Д. Маджаров 55, представлявано от А.Я.А.,
сумата 303.06 лв., представляваща разноски по делото съразмерно на отхвърлената
част от исковете.
ОСЪЖДА „Яшар-АЯА“
ЕООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Кърджали, ул.Д.
Маджаров 55, представлявано от А.Я.А., да заплати по сметка на РС-Кърджали държавни
такси по делото в размер на 170 лв. по уважените искове, от които 70 лв. по
иска по чл.344, ал.1 т.4 от КТ, 50 лв. по иска по чл.221, ал.1 от КТ и 50 лв.
по иска по чл.224, ал.1 от КТ, както и сумата 108.50 лв., представляваща
възнаграждение за вещо лице по ССчЕ съразмерно на уважената част от исковете.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Кърджалийския
окръжен съд в 2-седмичен срок от връчването
му.
Съдия: