№ 889
гр. София, 25.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 4-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на седемнадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година
в следния състав:
Председател:Мария Яначкова
Членове:Десислава Б. Николова
Миглена Йовкова
при участието на секретаря Мариела П. Миланова
като разгледа докладваното от Десислава Б. Николова Въззивно гражданско
дело № 20241000501466 по описа за 2024 година
Производството е образувано по реда на член 258 и сл. от ГПК, по
въззивни жалби на двете страни : с вх.№ 50011/ 29.04.2024 г. и с вх.№
41245/9.04.2024 г. ( по регистратурата на СГС ) на ищеца Ю. П. Х. и
Прокуратурата на Република България срещу решение № 1777 от 26.03.2024
г. на СГС, I – 19 състав по гр.д.№ 8211/ 2023 г. , постановено по спор по член
2,ал.1,т.3 във връзка с член 4,ал.1 от ЗОДОВ и член 86,ал.1 от ЗЗД.
Жалбата на ищеца е насочена срещу частта от решението, с която са
отхвърлени искът за обезщетение за неимуществени вреди за горницата над
10 000 лева до 30 000 лева; искът за обезщетение за забава при плащането му
за периода на забавата 14.07.2020 г. – 17.07.2023 г. за горницата над 3 138,91
лева до 9 351 лева и исковете за обезщетение за имуществени вреди в размер
на 1 500 лева и обезщетение за забава при плащането му в посочения по – горе
период в размер на 467 лева. Съдържа оплаквания за неправилно обсъждане
на доказателствата и допуснато нарушение на член 52 от ЗЗД, обусловило
присъждане на обезщетение в занижен размер и необоснованост на изводите
относно исковете за обезщетение за имуществени вреди и лихва за забава .
1
Жалбата на ответника е насочена срещу частта от решението , с която
искът за обезщетение за неимуществени вреди и обезщетение за забава при
плащането му са уважени до размерите от 10 000 лева и 3 138,91 лева.
Ответникът оспорва извода, че е доказано увреждането на ищеца, прави
оплакване за несъобразяване на обуславящите вредите обстоятелства –
тежестта на престъплението, продължителността на наказателното
производство, отражението на обвинението и обществените критерии за
справедливост, нарушение на материалния закон – член 52 от ЗЗД и
непроизнасяне по възражението за погасяване на вземането за лихва за забава
по давност. Поддържа, че не отговаря за действията на други органи - ДАНС и
СДВР .
Всяка от страните оспорва въззивната жалба на насрещната страна като
неоснователна.
При проверката на обжалваното решение с оглед оплакванията в
жалбите, изразените от страните чрез представителите им становища в о.с.з. и
съобразно член 269 от ГПК, въззивният съд намира, че то е валидно,
допустимо, неправилно в една част и правилно в останалата част .
Решението е произнесено по искове по член 2,ал.1,т.3 от ЗОДОВ и член
86,ал.1 от ЗЗД на Ю. П. Х. от град София срещу Прокуратурата на Република
България за осъждане на ответника да му заплати обезщетения за
неимуществени и имуществени вреди в размери на 30 000 лева и 1 500 лева и
обезщетения за забава при плащането им в размер на законната лихва за
периода на забавата от 14.07.2020 г. до 17.07.2023 г. в размери на 9 351 лева и
467 лева . Твърденията в исковата молба са за това, че по досъдебно
производство, образувано по жалба на управител на „ ЗММ – Солар“ ЕООД –
бивш работодател на ищеца длъжностни лица в ДАНС извършили действия по
разследването , едно от тях било претърсване на 29.11.2013 г. в 4 часа сутринта
в апартамента в град София, обитаван от ищеца, майка му – тогава в ремисия
от раково заболяване и партньорката му с времетраене - четири часа; то
стресирало близките му и съседите му ; при отвеждане в сградата на ДАНС на
ищеца било повдигнато обвинение в извършване на престъпление по член
144, ал.3 от НК – закана с убийство на И. М.; определена била мярка за
неотклонение – парична гаранция в размер на 1 000 лева ; бил предаден на съд
за същото обвинение; образуваното н.о.х.д. № 145/2014 г. по описа на СРС
2
производство продължило над 3 години с провеждане на множество съдебни
заседания и приключило с осъдителна присъда, с която на ищеца са наложени
наказание – лишаване от свобода за срок от 3 години , отложено за срок от 5
години и пробационна мярка за същия срок; по жалба на ищеца втората
инстанция изменила присъдата с окончателен акт, като намалила срока на
наказанието ; по образуваното н.д. № 298/2020 г. по описа на САС искането на
защитника за възобновяване на производството било уважено и след отмяна
на присъдата ищецът бил оправдан с окончателно решение № 10228 от
14.07.2020 г. По време на наказателното преследване за срок от седем години
бил подложен на стрес, загубил вяра в правосъдната система , изолирал се от
приятелите, изнервил се, започнал да се кара с партньорката си ; изпитал
страх от ефективно осъждане на лишаване от свобода и чувство на обреченост
; ограничил времето, в което прекарвал с дъщеря; изгубил комуникация със
съседите ; удар за него била смъртта на майката му, която съсипана от
притеснение за бъдещето му, починала на 30.08.2019 г. ; бил неспособен да
работи, а преди бил зает в сферата на охранителната дейност; за защитата по
досъдебното производство и в производството по възобновяване заплатил на
адвоката си хонорар в размер от 500 лева и 1 000 лева .
Ответникът оспорил исковете с възражения, че разследването е
протекло в разумен срок, не е разрешавал на ДАНС и СДВР да извършват
действия по разследването ; няма ръководни функции в съдебната фаза на
наказателния процес, която е продължила по – дълго; адвокатските хонорари
не са заплатени реално; претендираното обезщетение за неимуществени вреди
е силно завишено по размер . Възражение за частично погасяване на
вземанията за обезщетения за забава не е направено .
Правилно СГС е приел, че са доказани предпоставките по член 2,
ал.1,т.3 от ЗОДОВ : ищецът е обвинен в извършване на престъпление по член
144,ал.3 във връзка с ал.1 от НК , по което е оправдан . За вредите от
незаконното обвинение отговаря Прокуратурата , тъй като разследването се
провежда под нейния надзор, дори когато отделни процесуални действия се
извършват от служители на ДАНС съобразно действалата правна уредба -
член 194а от НПК ( в ред. от Дв,бр. 52 от 2013 г. ) и Прокуратурата
осъществява държавната функция по обвинение в наказателния процес в
досъдебната и съдебната му фаза .
3
За да уважи иска срещу Прокуратурата за обезщетение за
неимуществени вреди до размера от 10 000 лева, първоинстанционният съд е
приел, че приложената спрямо ищеца за срок от около 7 години наказателна
репресия е засегнала психичното и емоционалното му равновесие и
променила стереотипа му на поведение , довела е според свидетелствата на А.
Ч. ( партньор ) до отрицателни изживявания и социална изолация , но това са
обичайни вреди . Съобразил , че ищецът е обвинен в извършване на тежко по
смисъла на член 93,т.7 от НК престъпление , наказуемо с лишаване от свобода
до 6 години, приложена е мярка за неотклонение „парична гаранция“ в размер
на 1 000 лева, считано от 29.11.2013 г. ( а след 8.04.2014 г. мярка за
неотклонение „ подписка“ ); виновността на ищеца е призната от две съдебни
инстанции ; влязло в сила като необжалваемо е въззивното решение , с което е
наложено наказание – лишаване от свобода за срок от една година при
приложение на член 66 от НК – при определяне на изпитателен срок от три
години и пробационна мярка „ ограничение в свободното придвижване“ за
същия срок; ищецът е оправдан поради обективна несъставомерност на
инкриминираното поведение - при извод, че употребените в електронното
съобщение думи и изрази не обосновават закана с убийство - едва в
производството по възобновяване на наказателното дело с окончателно
решение от 14.07. 2020 г. на САС по н.д.№ 298/2020 г. като предпоставка за
изпитване на интензивен стрес в значителен период от време като осъдено
лице. СГС добавил, че размерът на обезщетението следва да се определи
според стандарта на живот в периода на търпене на вредите .
Според трайната и последователна практика на ВКС конкретното
обезщетение на неимуществените вреди по исковете по член 2,ал.1 от ЗОДОВ
се определя от съда по справедливост,съгласно член 52 от ЗЗД, но винаги
зависи от установените във всеки отделен случай факти – колко и какви
процесуални действия са били предприети спрямо обвинения в престъпление,
вида и тежестта на обвинението, постановената мярка за неотклонение,
продължителността на наказателното преследване. При определяне на
дължимото обезщетение от значение са отделните негативни изживявания на
пострадалия и създадените от наказателното преследване неудобства в личен
и професионален план , включително степента на засягане на достойнството и
авторитета му в обществото от разгласяване на случая , както и обществено –
икономическите условия в страната.
4
Въззивният съд намира, че обуславят по – високи по интензитет вреди
следните обстоятелства : извършеното в обитаваното от ищеца и близките му
жилище претърсване от дата 29.11.2013 г. с участие на разследващ агент и
служители от ДАНС в рамките на около един час; 7- годишната обща
продължителност на наказателното производство при приключило в кратък
срок разследване; по – високата тежест на обвинението, повдигнато на ищеца
с чисто съдебно минало ; постановяването на два съдебни акта, един от които
окончателен, с които ищецът е признат за виновен в извършване на
престъплението и му е наложено наказание „лишаване от свобода“, макар при
приложение на член 66 НК. От друга страна, въззивникът Х. е бил с най –
леките мерки за процесуална принуда – парична гаранция и подписка ;
претърпял е типичните несигурност, напрежение, социално неудобство и
неспокойство и страх от осъждане; обвинението не е рефлектирало
необратимо върху социалните му контакти и връзката му с неговата дъщеря ;
не е доказано да е останал без работа по причина на обвинението. С оглед на
тези обстоятелства въззивният съд намира, че справедливото по смисъла на
член 52 от ЗЗД обезщетение за претърпените от ищеца неимуществени вреди
се равнява на 8 000 лева, малко по – ниско по размер от определеното в
решението – от 10 000 лева. Ответникът дължи обезщетение за забава в
размер на законната лихва за периода на забавата 14.07.2020 г. – 17.07.2023 г.
в размер на 2 511,12 лева , също по – ниско от от присъденото при изчисляване
в решението от 3 138,91 лева .
Видно от приложените два договора за правна защита и съдействие, един
в рамките на досъдебното производство и друг в рамките на производството
по възобновяване, уговорени със защитника са адвокатски възнаграждения в
размери на 500 лева и 1 000 лева, но нито в договорите , нито в други
документи е удостоверено заплащането им . Това обосновава извод, че за
ищеца не са възникнали имуществени вреди, които да подлежат на
обезщетяване . Отхвърлянето на исковете за обезщетение за тези вреди и
лихва за забава е законосъобразен резултат .
Предвид изложените съображения подадената от Прокуратурата
въззивна жалба е частично основателна , а въззивната жалба на ищеца –
неоснователна. Въззивният съд отменя обжалваното решение в осъдителната
част по иска за неимуществени вреди и по иска за лихва за забава за
5
съответните горници и относно разноските за адвокатско възнаграждение над
размера от 773,19 лева ( 763,19 лева – съразмерната на уважените искове част
от възнаграждението + 10 лева – държавна такса), постановява отхвърлянето
на исковете за тях и потвърждава решението в останалите обжалвани от
страните части.
За въззивното производство въззивникът – ищец - има право на
разноски за платената държавна такса в размер от 5 лева на основание член
10,ал.3 от ЗОДОВ . Направил е разноски в размер на 4 000 лева, които не
надхвърлят минималния размер на адвокатското възнаграждение, изчислен
според член 7,ал.2,т.4 от НМРАВ, в действалата към 24.10.2024 г. редакция от
3 955,44 лева, но по възражението за прекомерност съдът намалява на
половина до 1 977,72 лева с оглед явяването на адвоката в едно о.с.з. , в което
са извършени малък обем процесуални действия без събиране на
доказателства и присъжда част в размер на 503,12 лева съразмерно на
интереса по неоснователната жалба на Прокуратурата .
Воден от горните съображения , ВЪЗЗИВНИЯТ СЪД
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение №№ 1777 от 26.03.2024 г. на СГС, I – 19 състав по
гр.д.№ 8211/ 2023 г. в частта, с която Прокуратурата на Република България е
осъдена да заплати на Ю. П. Х., ЕГН: ********** от град София обезщетение
за неимуществени вреди, в размера на горницата над 8 000 лева до 10 000 лева
и обезщетение за забава при плащането му за горницата над 2 511,12 лева до
3 138,91 лева и разноски над размера от 773,19 лева до присъдените 963,98
лева , КАТО ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА :
ОТХВЪРЛЯ предявените от Ю. П. Х., ЕГН: ********** от град София
срещу Прокуратурата на Република България искове за обезщетение за
неимуществени вреди от обвинение в престъпление , за което ищецът е
оправдан с влязло в сила на 14.07.2020 г. решение № 10228 от 14.07.2020 г. по
н.д.№ 298/2020 г. по описа на САС, НО, 7-ми състав и за обезщетение за
забава в размер на законната лихва за периода на забавата 14.07.2020 г. –
17.07.2023 г. за горниците над 8 000 лева до 10 000 лева и над 2 511,12 лева
6
до 3 138,91 лева .
ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата му част .
ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България да заплати на Ю. П.
Х., ЕГН: ********** от град София разноски за въззивното производство в
размер от 5 ( пет ) лева – държавна такса и 503,12 ( петстотин и три лева и
дванадесет стотинки) лева – разноски за адвокатско възнаграждение .
РЕШЕНИЕТО ПОДЛЕЖИ НА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ пред
ВКС в едномесечен срок от съобщаването му на страните .
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7