№ 558
гр. София, 25.02.2022 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 3-ТИ ТЪРГОВСКИ, в закрито
заседание на двадесет и пети февруари през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Теодора Кръстева
Членове:Ивайло Младенов
Светлин Михайлов
като разгледа докладваното от Ивайло Младенов Въззивно частно
гражданско дело № 20211000503470 по описа за 2021 година
Производството е по чл. 274 - 278 от ГПК.
Образувано е по частна жалба на „Скалрок“ЕООД срещу протоколно
определение от о.с.з. на 29.06.2021 г., пост. по гр.д. № 364/2011 г. на
Благоевградския окръжен съд, с което е прекратено производството по
делото. В частната жалба се твърди, че съдът неправилно е приел, че страните
не могат да прекратят действието на предварителния договор със съдебна
спогодба, както и че съществуването на предварителния договор не е предмет
на предявения по иск по чл. 19, ал. 3 от ЗЗД. Поддържа се, че след като е
приел, че между страните е сключена извънсъдебна спогодба за прекратяване
на предварителния договор, съдът е следвало да отхвърли иска като
неоснователен, а не да прекрати производството по него. Изложено е, че с
представената по делото молба страните по него изрично са поискали
одобряването на спогодбата от съда и възстановяването на половината от
държавната такса, а не са се споразумели извънсъдебно. Заявен е петитум,
обжалваното определение да бъде отменено и на жалбоподателя да бъде
възстановена половината от внесената от него държавна такса.
Ответникът по предявения иск, производството по който е прекратено с
обжалваното определение - „Илинденци-Мрамор“АД, не е изразил становище
по нея.
Съдът като съобрази данните по делото и инвокираните от
1
жалбоподателя доводи за неправилност на обжалвания акт, намира следното :
Частната жалба е допустима, като подадена в процесуално-
преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 от ГПК, срещу валиден и допустим
съдебен акт, обжалваем по реда на частното производство, от надлежно
легитимирано лице, с правен интерес от неговото обжалване и разгледана по
същество е ОСНОВАТЕЛНА.
Благоевградският окръжен съд е бил сезиран с предявен от
„Скалрок“ЕООД- гр. София срещу „Илинденци-Мрамор“ АД- с. Струмяни,
Благоевградска област иск с правно основание чл. 19, ал. 3 от ЗЗД, във връзка
с чл. 362 - 364 от ГПК за обявяване за окончателен на сключения на 3.06.2011
г. предварителен договор за покупко-продажба на недвижими имоти. С
молба, представена в о.с.з. по делото на 29.06.2011 г. представителите на
страните са заявили, че са постигнали спогодба, с която окончателно са
уредили отношенията си във връзка с предмета на делото и са направили
искане за одобряването ù от съда и като последица от това- за прекратяване
на производството по делото. От съдържанието на молбата е видно, че
страните са се съгласили, ако спогодбата бъде одобрена от съда, да прекратят
сключения между тях предварителен договор за покупко- продажба, както и
че не си дължат взаимно обезщетения или неустойки, включително и
разноски за адвокатски хонорари по делото. В мотивите на обжалваното
определение съдът е изложил съображения, че молбата съдържа постигната
между страните извънсъдебна спогодба, с която те са уредили отношенията
си по претенциите, свързани с процесния предварителен договор, поради
което тя не може да бъде одобрена като съдебна такава. Приел е, че предмет
на иска не е съществуването на предварителния договор, поради което не
може да бъде одобрена съдебна спогодба, с която страните се споразумяват да
прекратят неговото действие. Същевременно, макар да е отрекъл качеството
на молбата на такава за сключване на съдебна спогодба, съдът е приел, че с
обективираното в нея съгласие за прекратяване действието на
предварителния договор от 3.06.2011 г. е отпаднал правният им интерес от
продължаване на исковото производство.
Определението е неправилно.
Преди всичко, определението на съда по чл. 234, ал. 1 от ГПК, с което
съдът одобрява, или отказва да одобри сключена пред него спогодба, не
2
подлежи на обжалване, защото не пода в нито една от хипотезите на чл. 274,
ал. 1 от ГПК- то не прегражда по-нататъшното развитие на делото, доколкото
не обуславя неговото прекратяване, а напротив – предполага продължаване на
развитието му и постановяване на решение по съществото на спора (т. 1),
нито възможността за обжалването му с частна жалба е предвидено в закона.
В този смисъл е определение № 537 от 12.10.2015 г. по ч.т.д. № 2150/2015 г.
на Върховния касационен съд, Т. К., І т. о., според което неодобряването на
спогодбата е по същество отказ от десезиране на съда, предвид липса на
валидна за това предпоставка, респ. запазване висящността на
производството за разрешаване на материалния спор, както и определение №
535 от 15.06.2016 г. по т. д. № 2951/2015 г., Т. К., І т. о. на ВКС, съгласно
което той е касационно необжалваем, тъй като последиците му не са
десезиране с правния спор, нито с произнасянето на съда се разрешава
материалноправен спор, свързан с предмета на производството. В случая в
резолютивната част на определението липсва и диспозитив за отказ да бъде
одобрена предложената от страните спогодба. Ето защо предмет на
настоящото производство е само преграждащата част на обжалваното
определение за прекратяване на производството по делото. За да постанови
този процесуален резултат съставът на първоинстанционния съд е приел, че
молбата, с произнасяне по която е бил сезиран, представлява извънсъдебна
спогодба, която не може да бъде одобрена по реда на чл. 234 от ГПК, но с
която те „декларират“, че нямат правен интерес от продължаване на
производството по иска с правно основание чл. 19, ал. 3 от ЗЗД, защото са
заявили пред съда, че считат предварителния договор за прекратен. Т.е., за да
обоснове последващото отпадане на правния интерес от търсената с иска
защита, като абсолютна процесуална предпоставка за неговата допустимост,
съдът е третирал молбата като извънсъдебно споразумение по чл. 20а, ал. 2 от
ЗЗД.
Това разбиране е неправилно.
Дефинитивно съдебната спогодба е договор, сключен по висящо дело и
потвърден от съда, който има значението на влязло в сила съдебно решение, и
с който се урежда със сила на пресъдено нещо правният спор или част от него,
като съдът се десезира с разглеждането му. Фактическият състав на валидното
му сключване включва кумулативното наличие на три елемента : договор
3
между страните, определение на съда за одобряване на спогодбата, ако тя не
противоречи на закона и морала, и определение за прекратяване на делото.
Само при тяхната едновременна даденост съдебната спогодба поражда
присъщите ù правни последици- своето декларативно (правоустановяващо),
конститутивно и регулативно действие. Съдебната спогодба, която съдът е
отказал да одобри (и в която част определението му не подлежи на
инстанционен контрол по реда на чл. 274 и следв. от ГПК), не се конвертира
в обикновено споразумение с характер на договор по чл. 365 и следв. от ЗЗД,
доколкото чрез него не може да бъде постигната целта на страните- чрез
неговото сключване да прекратят висящността на съдебния спор. Ето защо,
след като не е одобрил заявената пред него спогодба, първоинстанционният
съд неправилно е приел, че съгласието на страните за прекратяване на
предварителния договор, от чието неизпълнение произтича потестативното
право на ищеца, упражнено с иска по чл. 19, ал. 3 от ЗЗД, представлява
извънсъдебна спогодба за прекратяване действието на предварителния
договор, обуславяща отпадане на правния интерес от продължаване на
производството по него. Дори да се приеме противното, въпросът за
наличието или липсата на валидно сключен предварителен договор, годен да
бъде обявен за окончателен, е такъв по съществото на спора, а не по
допустимостта на иска.
Предвид горното, обжалваното определение следва да бъде отменено, а
делото - върнато на първоинстанционния съд за продължаване на
съдопроизводствените действия.
Воден от изложените мотиви, Софийският апелативен съд,
търговско отделение, 3 състав
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯВА протоколно определение от о.с.з. на 29.06.2021 г., пост.
по гр.д. № 364/2011 г. на Благоевградския окръжен съд, с което е прекратено
производството по дело-то.
ВРЪЩА делото на Благоевградския окръжен съд за продължаване на
съдопроизводствените действия.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не може да се обжалва.
4
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5