№ 5514
гр. София, 30.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Г СЪСТАВ, в публично
заседание на тринадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Татяна Димитрова
Членове:Румяна М. Найденова
Гюлсевер Сали
при участието на секретаря Алина К. Тодорова
като разгледа докладваното от Румяна М. Найденова Въззивно гражданско
дело № 20221100507072 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 258 - 273 ГПК.
С решение № 20032131 от 26.04.2022 г., постановено по гр. д. № 1341/2021 г. на
Софийски районен съд, 166 състав, е признато за установено по предявените от „Софийска
вода” ЕАД, ЕИК ******* срещу П. К. П., ЕГН **********, искове с правно основание чл.
422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД, че последният дължи на ищеца следните
суми: сумата от 2947,90 лв.- главница, представляваща стойността на доставена и потребена,
но незаплатена вода за имот, находящ в гр. София, ж.к. „*******, *******, отчитан с
клиентски № **********, за периода от 05.12.2017 г. до 02.08.2020 г., ведно със законна
лихва за периода от 11.11.2020 г. до изплащане на вземането, както и сумата от 121.96 лв.,
представляваща мораторна лихва за забава за периода 04.01.2018 г. до 02.08.2020 г., за които
вземания е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 55805/2020 г. по
описа на СРС, 166 с-в, като е отхвърлен предявеният иск за главница за разликата над
уважената част от 1567.44 лв. и за периода 04.10.2014г. до 04.12.2017г. и предявеният иск за
мораторна лихва за разликата над уважения размер до пълния предявен размер от 344.63 лв.
Решението е обжалвано от П. К. П., срещу неизгодната за него част, в която
районният съд е признал за установено по предявените искове, че П. дължи на въззиваемия
сумата от 2947,90 лв.- главница, представляваща стойността на доставена и потребена, но
незаплатена вода за периода от 05.12.2017 г. до 02.08.2020 г., ведно със законна лихва за
периода от 11.11.2020 г. до изплащане на вземането, както и сумата от 121.96 лв.,
представляваща мораторна лихва за забава за периода 04.01.2018 г. до 02.08.2020 г.
Във въззивната жалба се излагат подробни съображения, че решението в обжалваната
част е неправилно, незаконосъобразно, необосновано, постановено в несъответствие със
събраните доказателства. Поддържа, че по делото е останало недоказано потребеното
количество вода. Излага съображения, че СРС не е изискал от „Софийска вода” АД
1
представянето на поискана от него справка. Моли се решението в обжалваната част да бъде
отменено, а предявените искове да бъдат изцяло отхвърлени, като се присъдят направените
пред двете инстанции разноски.
В установения от закона срок, въззиваемият „Софийска вода“ АД, не е депозирал
отговор на въззивната жалба.
Софийски градски съд, като обсъди събраните по делото доказателства, становищата
и доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира от фактическа
и правна страна следното:
Жалбата е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК и е процесуално допустима, а
разгледана по същество - неоснователна.
Първоинстанционното решение е валидно и допустимо, налице е постановен
диспозитив в съответствие с мотивите на решението. При произнасянето си по правилността
на решението съгласно чл.269, изр. второ от ГПК и задължителните указания, дадени с т. 1
от ТР № 1/09.12.2013 г. по т.д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, въззивният съд е ограничен
до релевираните във въззивната жалба оплаквания за допуснати нарушения на
процесуалните правила при приемане за установени на относими към спора факти и на
приложимите материално правните норми, както и до проверка правилното прилагане на
релевантни към казуса императивни материално правни норми, дори ако тяхното нарушение
не е въведено като основание за обжалване. Не се установи при въззивната проверка
нарушение на императивни материално правни норми. Първоинстанционният съд е изложил
фактически констатации и правни изводи, основани на приетите по делото доказателства,
които въззивният съд споделя и на основание чл. 272 ГПК, препраща към тях, без да е
необходимо да ги повтаря.
Относно правилността на първоинстанционното решение, въззивният съд намира
наведените с въззивната жалба доводи за неоснователни.
За да постанови решението си в обжалваната част, районният съд е приел, че между
страните е налице облигационна връзка, а от приетите по делото СТЕ и ССЕ се установяват
потребените количества вода и тяхната стойност.
Основателността на исковата претенция по чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, вр. с чл. 198, ал. 1 от
ЗВ е обусловена от кумулативното наличие на следните предпоставки (юридически факти),
а именно: валидно облигационно правоотношение за предоставяне на В и К услуги в
процесния имот и сочения период срещу заплащане на определена цена от ответника;
действително предоставяне на услугите в претендираните от ищеца количество и стойност;
настъпила изискуемост на вземанията за доставената услуга; липса на плащане на
претендираните вземания.
Съгласно чл. 193 от Закона за водите (ЗВ), обществените отношения, свързани с
услугите за водоснабдяване и канализация, се уреждат със Закона за регулиране на
водоснабдителните и канализационните услуги (ЗРВКУ), при спазване изискванията на този
закон. Според нормата на чл. 1, ал. 2 от (ЗРВКУ), водоснабдителните и канализационните (В
и К) услуги са тези по пречистване и доставка на вода за питейнобитови, промишлени и
други нужди, отвеждане и пречистване на отпадъчните и дъждовните води от имотите на
потребителите в урбанизираните територии (населените места и селищните образувания),
както и дейностите по изграждането, поддържането и експлоатацията на водоснабдителните
2
и канализационните системи, включително на пречиствателните станции и другите
съоръжения. Според дадената в § 1, т. 2, б. „б“ от ДР на ЗРВКУ легална дефиниция на
понятието „потребители на В и К услуги“, това са юридически или физически лица –
собственици или ползватели на имоти в етажната собственост. В разпоредбата на чл. 3, ал. 1
от приложимата Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на
потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи (в редакция
– попр., бр. 93 от 19.10.2004 г.; изм. с Решение № 3887 от 28.04.2005 г. на ВАС на РБ- бр. 41
от 13.05.2005 г., в сила от 13.05.2005 г.) е указано, че потребители на услугите В и К са
собствениците и лицата, на които е учредено вещно право на строеж или право на ползване
на жилища и нежилищни имоти в сгради – етажна собственост (в този смисъл е и чл. 2, ал. 1
от Общите условия на ищеца). Получаването на тези услуги се осъществява при публично
известни общи условия, предложени от оператора и одобрени от собственика на В и К
системи и от съответния регулаторен орган, които общи условия влизат в сила в
едномесечен срок от публикуването им в централен ежедневник – чл. 8, ал. 1 и ал. 3 от
Наредбата.
При съобразяване на цитираните нормативни разпоредби и на събраните в процеса
доказателства се налага извод, че въззивникът е имал качеството потребител на В и К услуги
по смисъла на § 1, ал. 1, т. 2, б. „б“ от ДР на ЗРВКУ и чл. 3, ал. 1, т. 1 вр. ал. 2, т. 2 от
Наредба № 4/14.09.2004 г. през исковия период, тъй като е собственик на имота.
Предоставянето на В и К услуги на потребителите срещу заплащане се осъществява от В и
К оператори, като в границите на една обособена територия само един оператор може да
извършва тази дейност – по арг. чл. 198о, ал. 1 и ал. 2 от ЗВ. В настоящия случай е
безспорно, че оператор на В и К услуги на територията на гр. София е ищцовото дружество.
Съгласно чл. 2, ал. 1 от общите условия на ищцовото дружество потребители на ВиК
услуги са собственици или ползватели на имоти. За установяване на това обстоятелство
въззиваемият е представил справка от Агенция по вписванията, неоспорена от
жалбоподателя. Видно от същата П. е собственик на водоснабдения имот. Липсват
отбелязвания и заличавания по партидата за лице след датата на придобиване на имота,
следователно към датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК ответникът е
собственик на имота. Нещо повече, ответникът не оспорва да е собственик на
водоснабдения имот. Твърди единствено липса на облигационна връзка поради това, че
между страните не е налице облигационен договор, а задължението следвало да бъде
заплащано към етажната собственост. Тези възражения на жалбоподателя са неоснователни.
Същият, като потребител, е в облигационни отношения със „Софийска вода” АД и дължи
заплащане на сумите към водоснабдителното дружество. С оглед разпоредбата на чл. 2, ал. 1
от ОУ и обстоятелството, че П. е собственик на водоснабдения имот, му придава
качеството на потребител. Ето защо, съдът приема, че е налице валидно облигационно
отношение между страните по делото.
Неоснователно е и другото възражение на въззивника. Видно от приетата по делото
СТЕ, на ответника е било доставено твърдяното количество вода. Вещото лице е изготвило
3
експертизата въз основа на карнети по партидата, дубликати на фактури, извлечение от
информационната система на „Софийска вода” АД, които са били предоставени на вещото
лице за целите на експертизата. Ето защо, неоснователни са твърденията на жалбоподателя,
че не са били изискани справки от водоснабдителното дружество. Съгласно СТЕ отчитането
на консумацията на вода е по водомери и фактурираното от ищеца отговаря на отчетеното.
Отчетените количества вода са фактурирани по утвърдените от ДКЕВР цени за съответния
период. Горното налага извод, че по делото е установено, че за процесния период и за
сочения обект реално са доставяни В и К услуги, било е налице непроверено средство за
измерване и е установен начинът на изчисляване на потребеното количество вода,
респeктивно релевираните в тази насока оплаквания са неоснователни.
По отношение на оплакванията, касателно заключението на назначената по делото
СТЕ следва да се посочи още, че същото е изготвено от експерт, притежаващ необходимите
специални знания из областта на съответните науки, изпълнило е обективно и пълно
поставените задачи, като не са налице основания съдът да не даде вяра на същото и да не го
ползва за разрешаване на правния спор, предмет на делото. Ето защо и поддържаните с
въззивната жалба в тази връзка доводи са неоснователни.
С оглед изложеното, съдът намира, че по делото е установено реалното количество
доставена вода, като неоснователни са възраженията на жалбоподателя в тази връзка.
Не могат за бъдат споделени доводите на въззивника, че СРС не е взел предвид
влязлото в сила определение от 29.10.2019г. по гр. д. № 27037/2019г. на СРС, 47 с-в. Със
същото е била обезсилена издадената заповед за изпълнение по това дело, поради
непредявяване на иска в срок. Липсва произнасяне на съда с акт по същество на спора. Ето
защо, няма пречка ищецът да подаде ново заявление по чл. 410 ГПК, респективно да
предяви иск за същия период.
Представените от въззивника в съдебно заседание разпореждане от 16.05.2023г. по
гр. д. № 37213/2020г. на СРС, 44 с-в и възражение по делото, са ирелевантни към настоящия
спор. Видно от разпореждането, издадената по това дело заповед по чл. 410 ГПК, също е
била обезсилена поради непредявяване на иска в срок от „Софийска вода АД”, поради което
съдът не следва да ги обсъжда като неотносими към предмета на делото.
Поради съвпадане изводите на двете съдебни инстанции, решението в обжалваната
част следва да се потвърди.
По разноските за въззивната инстанция:
Въззиваемия не е претендирал разноски във въззивното производство и не представя
доказателства за такива, поради което съдът не дължи произнасяне.
Воден от изложеното, съдът
РЕШИ:
4
ПОТВЪРЖДАВА в обжалваната част решение № 20032131 от 26.04.2022 г.,
постановено по гр. д. № 1341/2021 г. на Софийски районен съд, 166 състав.
В останалата част първоинстанционното решение като необжалвано е влязло в сила.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване, съгласно чл. 280,
ал. 3, т. 1 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5