№ 198
гр. София, 23.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО VIII ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично
заседание на десети февруари през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Мина Мумджиева
Членове:К.ка К.ова
Стойчо Попов
при участието на секретаря Татяна Огн. Шуманова
в присъствието на прокурора С. Д. Т.
като разгледа докладваното от К.ка К.ова Въззивно наказателно дело от общ
характер № 20221100604603 по описа за 2022 година
Производството е по реда на глава XXI от НПК.
С Присъда № 20030855 от 19.04.2022 г. по НОХД № 9776/2020г. по описа на
Софийски районен съд, НО, 105 състав, СЪДЪТ е признал подсъдимия Б. В. В. за
НЕВИНОВЕН в това, че на 11.06.2019г. около 08.30ч. в гр.София, жк. Гевгелийски, в
пространството между бл. ******* се заканил с убийство на М.Ф.С., като насочил нож към
главата му, замахнал с нож към главата на С. с думите „ Бегай от тука, щото ще те заколим“
и това заканване би могло да възбуди основателен страх за осъществяването му, поради
което и на основание чл. 304 от НПК го ОПРАВДАЛ по повдигнатото обвинение за
извършено престъпление по чл. 144 ал. 3 вр. ал. 1 от НК.
По депозиран протест от държавното обвинение е образувано ВНОХД 4603/2022 г.
по описа на СГС НО, VIII въззивен състав, с който е атакувана постановената присъда на
СРС с доводи за неправилност на постановения съдебен акт. Посочва се, че въз основа на
доказателствената съвкупност е доказано по категоричен начин реализираното
престъпление и авторството му. Отправя се искане за отмяна на постановения съдебен акт и
за осъждане на подсъдимото лице. Депозирано е и допълнение към протеста, в което се
критикува преценката на районния съд относно липсата на кредитиране на показанията на
свидетелите очевидци С.,Й., Б., Р. и А.. Прокурорът изразява несъгласие с установените от
преходната инстанция противоречия, станали причина за некредитирането на гласните
доказателствени средства, като изтъква че съдът е могъл да осъществи повторни разпити
или следствен експеримент за отстраняване на несъответствията, както и че всички
свидетели са категорични, че подсъдимото лице е държало хладно оръжие. Отправя се
критика спрямо районния съд, че не е взел предвид показанията на свидетелите Й.,Б., Р. и А.
от досъдебната фаза, тъй като е изминал продължителен времеви период, който е
въздействал отрицателно върху възприятията на свидетелите и е довел до преиначаване и
1
липсата на спомен за конкретни обстоятелства. Възразява се по отношение на кредитирането
на твърдението на свидетелката И.а, като се посочват близките и отношения с подсъдимия и
това, че е разпитана за първи път в съдебна фаза. Представителят на СРП прави подробен
анализ на показанията на свидетелката И.а и обясненията на подсъдимия, като посочва че са
налице противоречия между тях, които не са били обсъдени от районния съд. Посочва се
още, че е налице превратно тълкуване на доказателствената съвкупност. Коментира се и
писмената доказателствена съвкупност като се посочва, че не е изследвана възможността за
устно възлагане на конкретна работа по косене на тревните площи.
С депозирания протест не се прави искане за събиране на доказателства.
В проведеното закрито заседание на 08.12.2022 г. въззивният съд по реда на чл. 327
от НПК прецени, че за изясняване на обстоятелствата по делото не се налага разпит на
подсъдимия, свидетели и експерти пред настоящата инстанция, както и ангажирането на
нови доказателства.
В откритото съдебно заседание проведено на 10.02.2023г. прокурорът от СГП
поддържа направения протест. Отправят се твърдения, че констатираните от предходната
инстанция противоречия в свидетелските показания на Й., Б., Р. и А. са несъществени.
Посочва се, че обвинението е доказано от обективна и субективна страна. В заключение
моли съда да осъди подсъдимия по повдигнатото му обвинение.
Защитата на подсъдимия В. намира постановената присъда за правилна и протестът
на прокуратурата за неоснователен. Иска от съда да потвърди присъдата.
Подсъдимият моли съда да потвърди първоинстанционния съдебен акт.
Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства, обжалвания
съдебен акт, изложеното в протеста, както и доводите и възраженията, направени в
съдебното заседание и след като въз основа на императивно вмененото му задължение
извърши цялостна служебна проверка на обжалвания съдебен акт по отношение на неговата
законосъобразност, обоснованост и справедливост, съобразно изискванията на чл. 314 от
НПК, намира за установено следното:
Упражнявайки правомощията си за цялостна проверка на атакувания съдебен акт,
настоящият въззивен състав счита, че първоинстанционната присъда е постановена при
изяснена фактическа обстановка, която по категоричен начин се установява от събраните по
делото доказателства, обсъдени достатъчно подробно в мотивите на присъдата. С оглед на
което въззивният съдебен състав изцяло възприема установените от първостепенния съд
факти, които се изразяват в посоченото:
Подсъдимият Б. В. В. е роден на******* година в град София, българин, българско
гражданство, с основно образование, осъждан, разведен, безработен, живущ в гр. София,
ж.к. „Гевгелийски“, ул. „Мировци“ *******, с ЕГН **********.
М.Ф.С. работел на длъжност „метач“ в „РТК“ ООД.
Сутринта на 11.06.2019 г. Б. В. и И. И. се намирали в апартамента си в кв.
Гевгелийски“, ул. „Мировци“ *******. Свидетелката И. се приготвяла подсъдимия В. да я
закара на работа. През това време се чул силен шум от машина, идващ отвън. И. И.а и
подсъдимия възприели непознати за тях лица да притичват през неоградения двор, намиращ
се пред кооперацията, в която живеел В..
Междувременно свидетелят М.Ф.С. косил трева по собствена инициатива без да му е
било възложено в двора на междублоковото пространство между кооперациите 18а и 24 в
квартал „Гевгелийски“. В близост до М.Ф. се намирали свидетелите С.Д. Й., Н.Г. Б., Р.А. Р.
и И.С. А..
Б. В. излязъл от дома си и се насочил към М. С., който междувременно косял
2
тревните площи в междублоковото пространство. Подсъдимият В. се развикал на свидетеля
С. да преустанови дейността си и да се махне от собствения му двор, тъй като няма право да
коси в тази част. След това Б. В. взел дървена тояга, която се намирала до входната врата и я
размахвал към М. С.. Свидетелят С. се отдалечил от подсъдимия В. и подал сигнал към
компетентните органи. На място пристигнали полицейски служители А.В. и Х.Е. от 03 РУ
СДВР.
При постановяване на съдебния акт първостепенният съд е обсъдил събраните пред
него и на досъдебно производство относими гласни и писмени доказателства и
доказателствени средства, способи за доказване, в това число: показанията на свидетелите
А.И.В. /л.73 от СП пред СРС, показанията на свидетеля, дадени пред орган в досъдебното
производство л. 36, са прочетени на основание чл.281, ал. 5, вр. ал. 1, т. 1 от НПК/, Х.А.Е.
/л.73 от СП пред СРС, показанията на свидетеля, дадени пред орган в досъдебното
производство л.37, са прочетени на основание чл.281, ал. 5, вр. ал. 1, т. 1 от НПК/, Ц.Г.Б.
/л.74 от СП пред СРС, показанията на свидетеля, дадени пред орган в досъдебното
производство л.38, са прочетени на основание чл.281, ал. 5, вр. ал. 1, т. 1 от НПК/, М.Ф.С.
/л. 97 - 98 от СП пред СРС, показанията на свидетеля, дадени пред орган в досъдебното
производство л.30- 31, са прочетени на основание чл.281, ал. 1, ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК/,
С.Д. Й. /л. 99 от СП пред СРС/, Н.Г. Б. /л. 192 - 193 от СП пред СРС, показанията на
свидетеля, дадени пред орган в досъдебното производство л.33, са прочетени на основание
чл.281, ал. 5, ал. 1, т. 2 от НПК/, Р.А. Р. /л. 193 - 194 от СП пред СРС, показанията на
свидетеля, дадени пред орган в досъдебното производство л.34, са прочетени на основание
чл.281, ал. 5, ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК/, А.М. Ч. /л. 222 - 223 от СП пред СРС/, И.С. А. /л. 223
от СП пред СРС, показанията на свидетеля, дадени пред орган в досъдебното производство
л.35, са прочетени на основание чл.281, ал. 4, вр. ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК/, обяснения на
подсъдимия В. /л. 264 - 265 от СП пред СРС/, И. Й. И.а /л. 275 – 276 от СП пред СРС/, Е.Т. Т.
/л. 276 от СП пред СРС/, протокол за разпознаване на лица и предмети, ведно с албум /л. 41 -
43 от ДП/, протокол за извършена техническа експертиза /л. 46 - 48 от ДП/, копие на трудов
договор, длъжностна характеристика, работен график и заповед за прекратяване на трудов
договор /л. 56 - 59 от ДП/, отговор от РТК ООД с изх. № 60/18.03.2021 г. /л. 81 от ДП/,
отговор от Столична община район „Илинден“ , ведно с приложение /л. 111 - 112 от СП пред
СРС/, справка за съдимост и бюлетин за съдимост /л. 115 - 130 от СП пред СРС/, графическа
експертиза /л. 247 - 252 от СП пред СРС/, предоставена документация от РТК ООД /л. 288 -
310 от СП пред СРС/.
Пред настоящата съдебна инстанция не бе проведено съдебно следствие, респективно
не бяха представени и събрани нови доказателства и доказателствени средства. Въззивният
съд изгради своите фактически и правни изводи изцяло на база на доказателствата, събрани
и проверени в хода на съдебното следствие пред първата съдебна инстанция, които намери
за достатъчно по своя обем и категоричност, за да позволят формиране на еднозначни
изводи по фактите.
Въззивният съд намира, че вътрешното убеждение на първоинстанционния съдебен
състав по съставомерните факти е формирано въз основа на правилен анализ на събрания по
делото доказателствен материал като споделя доводите и съображенията му.
Съдът достигна до същите аналитични изводи като тези на предходната инстанция
относно свидетелските показания на М. С., С. Й., Н. Б., Р. Р. и И. А..Твърденията на
посочените свидетелите следва да бъдат ползвани само по отношение на информацията,
касаеща присъствието им в инкриминирания от прокуратурата район, това че същите са
възприели наличието на словесен конфликт между подсъдимия В. и свидетеля С..
Настоящата инстанция се присъединява към отчетените от районния съд противоречия,
установени от показанията на разпитаните лица, касаещи конкретното местоположение на
3
присъстващите, възприетите от тях реплики, които са отправени от страна на подсъдимия,
както и какъв предмет е държал в ръцете си Б. В.. В тази връзка противоречия са
констатирани не само между различно изложените твърдения от страна на разпитаните
лица, но и в показанията им пред съда и тези дадени в досъдебното производство. В тази
насока свидетеля С., който се явява пострадал в настоящето наказателно производство и
следва да е лицето, което да възпроизвежда най-последователни възприятия за случилото се
не излага еднопосочни твърдения относно конкретното място, на което са отправени
заплашителните думи и действия, като в тази част предходната инстанция е приобщила
показанията на свидетеля, за да отстрани непоследователността в твърденията му. Не се
припокриват и посочените пред съда заплашителни думи, които свидетеля изтъква, че е чул
от страна на подсъдимия. Пред районния съд М. С. изобщо не посочва конкретно
инкриминираната в обвинителния акт реплика отправена спряно него, свидетелят я
възпроизвежда едва след като са прочетени показанията му от досъдебното производство.
Посочената реплика в обвинението не се споменава и в свидетелските показания на С. Й., а
останалите свидетели очевидци Н. Б., Р. Р. и И. А. пред съда не излагат изобщо конкретната
закана, а посочват, че подсъдимият е наругал М. С., както и че между пострадалия и
подсъдимото лице е имало словесен конфликт. Съгласно показанията на посочените
свидетели от досъдебното производство съдът констатира конкретно отразени закани в
изложените твърдения на свидетеля Р., които при приобщаването им в съдебна зала не са
потвърдени от страна на свидетеля, тъй като същият посочва, че не е чул подсъдимия да
казва нещо конкретно на М. С..
Относно предметът, който е държал в себе си подсъдимия, както и конкретни
действия предприети от Б. В. спрямо М. С. съдът отново констатира липса на синхрон в
показанията на свидетелите очевидци. Част от тях посочват, че са възприели нож, други
сабя, а свидетелят Р. излага доводи пред районния съд, че е видял подсъдимия да държи
дърво. Разнопосочни твърдения излагат свидетелите и по отношение на описанието на
предмета, както районния съд е отбелязал. Предвид констатираните съществени
разминавания в характеристиките на предмета съдът намира, че не би могъл да достигне до
еднозначен извод, доверявайки се на изложените твърдения от посочените свидетели
относно относими към изпълнителното деяние обстоятелства, свързани с отправените
словесно думи от страна на подсъдимия, както и конкретния предмет, държан от Б. В., и
осъществените от подсъдимия действия с него.
От друга страна, свидетелите са единодушни, че е било шумно, защото е работила
машината за косене на трева, като част от тях споделят, че на са чули какво точно е казал
подсъдимия, но го определят като ругатни.
В тази връзка неоснователни са наведените от страна на прокуратурата доводи, че
посредством гласните доказателствени средства на посочените свидетели се установява, че
подсъдимият е държал хладно оръжие, предвид липсата на еднозначно описание на
държания във фактическа власт предмет, както и предприетите с него действия от страна на
Б. В.. В тази връзка нито един от свидетелите пред предходната инстанция не е изложил
твърдения, които да отстранят противоречията в показанията на свидетелите Р. и А. от
досъдебното производство, касаещи траекторията на замахването. Нещо повече, И. А. се
разграничава от твърденията си, изложени в хода на досъдебното производство, свързани
със замахването с нож от страна на подсъдимия към М. С..
В тази връзка несъстоятелни са изложените твърдения на прокуратурата, свързани с
това, че съдът е следвало да отчете изминалия период от време от инкриминираното деяние
при анализа на показанията на свидетелите Р., А., Й. и Б. и да вземе предвид изложените
обстоятелства от страна на свидетелите очевидци в хода на досъдебното производство. Този
довод би бил релевантен в случай че в показанията си посочените свидетели пресъздават по
4
еднопосочен, логичен и последователен начин относимите към обвинението обстоятелства.
Още в досъдебна фаза е налице противоречие в изложените факти в показанията на
свидетелите А. и Р. във връзка със замахването. От друга страна, двамата свидетели след
прочитане на показанията им от досъдебната фаза се разграничават от твърденията си,
изложени пред разследващите органи. Предвид което предложението на представителят на
обвинението, че районният съд е могъл да проведе допълнителни разпити и процесуално-
следствени действия, включващи коментираните свидетели би било безрезултатно.
Въззивният съд се присъединява към преценката на проверяваната инстанция
относно кредитирането на свидетелските показания на И. Т.а и Е.Т.. Районният съд е взел
предвид обстоятелството, че свидетелката Т.а се намира във фактическо съжителство с
подсъдимия и е сравнил изложената информация с твърденията на свидетеля Т., като е
стигнал до верен извод за припокриване на изложените данни. В тази връзка И. Т.а посочва,
че Б. В. е взел със себе си тояга, която наподобявала пръчка и се е отправил към събралите
се лица, за да ги изгони извън двора на кооперацията. Представените от свидетелката
твърдения се намират в синхрон със свидетелските показания на Е.Т., който посочва че
подсъдимото лице се е опитвало да изгони свидетеля С. и придружаващите го лице, като е
носил със себе тояга. Посочените от двамата свидетели обстоятелства се припокриват и с
част от изложените свидетелски показания от страна на Р. Р. относно предмета, който е
държал подсъдимия, както и относно обстоятелството, че В.Б. е изгонил свидетеля С. извън
двора и не е продължил да го следва.
Настоящият съдебен състав се присъединява към изложеното от страна на районния
съд по отношение на свидетелските показания на полицейските служители. От
съдържанието на същите не се извличат данни относно конфликта между подсъдимия и
пострадалия, а информация относно изложените от пострадалия обстоятелства за
инкриминираното деяние. Свидетелските показания на А. Ч. не съдържат съществена
информация, която да е относима към предмета на делото, с оглед на което резонно
предходната инстанция не е поставила в основата на крайните си изводи посочените гласни
доказателствени средства.
При съпоставка на обясненията на подсъдимия с доказателствената съвкупност
настоящата инстанция прецени, че същите следва да бъдат кредитирани като годен източник
на информация относно инкриминираното деяние. Изложените твърдения на подсъдимия
намират доказателствена опора в показанията на свидетелите Т. и И.а.
От друга страна, достоверността на свидетелските показания на М. С., С. Й., Н. Б., Р.
Р. и И. А. се разколебава и от представения от „РТК“ ООД отговор относно графика за
осъществяване на дейностите по почистване и косене в кв. „Гевгелийски“, от който е видно,
че на инкриминираната дата на свидетеля С. не му е било възложено да осъществява
дейност по косене на тревни площи, нещо повече посочената дейност е следвало да започне
да се извършва в период последващ инкриминираната дата. В тази връзка съдът намира за
неоснователни разсъжденията в депозирания протест, че не е изследван въпроса за устно
възлагане на дейността, тъй като липсата на писмено възлагане би внесло объркване в
предварително съставения писмен график, въз основа на който се отчита извършената
работа и контрола върху нея. Настоящата инстанция намира за изяснен въпроса относно
какви дейности по почистване и от кого е следвало да бъдат осъществявани на
инкриминираната дата, като не споделя виждането на прокуратурата, че трябва да бъдат
допълнителни проверени чрез изискване на допълнителна писмена документация и разпит
на прекия ръководител на свидетеля С.. За нуждите на наказателното производство е била
предоставена необходимата документация от страна на „РТК“ ООД, а процесуално-
5
следствени действия по разпит на прекия ръководител не биха изяснили защо М. С. е
осъществявал дейността без да му бъде възложена, тъй като е изминал достатъчно дълъг
времеви период от инкриминираната дата и за самото обстоятелство няма да има съхранен
спомен.
Съдът взе предвид и останалата приобщена писмена доказателствена съвкупност,
състояща се от документи, установяващи трудовата ангажираност на свидетеля
Фердинандов към изследвания времеви период, както и работния график на свидетеля и
останалите служители за осъществяване на дейностите по почистване в инкриминирания
район.
Настоящата инстанция намира за надлежно съставен при спазване на процесуалните
правила протокола за разпознаване на лице и предмети. По отношение на съдебното минало
на подсъдимия, съдът даде вяра на приложената по делото справка за съдимост, от която
изведе данни за обременено съдебно минало. Съдът ползва с доверие експертните
заключения на изготвените експертизи в хода на наказателното производство. Въз основа на
експертните резултати от техническата експертиза съдът изгради представа за съдържанието
на подадения сигнал от свидетеля С. към полицията, а от заключението на графическата
експертиза се констатира, че обективираните подписи на протокола за разпит на свидетел от
29.11.2019 г. са положени от разпитаното лице свидетеля Р..
От правна страна и с оглед задълженията си, съгласно чл. 339, ал. 2 от НПК
въззивният състав в решението си дължи отговор на доводите и възраженията, изложени в
протеста, както и на тези от съдебно заседание, поради което намира за необходимо да
посочи следното:
Настоящата инстанция намира депозирания протест за неоснователен. В сезиращия
въззивното производство протест са изложени твърдения, свързани с оспорване на
преценката на предходната инстанция да не вземе предвид показанията на свидетелите С.,
Р., Й., Б. и А.. След като въззивният съд осъществи самостоятелна проверка на
доказателствената съвкупност достигна до идентични с тези на районния съд изводи
относно кои доказателствени източници следва да бъдат ползвани с доверие и кои не следва
да бъдат взети предвид. Въз онова на свидетелските показания, които подкрепят
повдигнатото обвинение не се установиха по безспорен, еднопосочен начин
обстоятелствата, значими за повдигнатото обвинение, касаещи конкретните заплашителни
думи, описание на предмета, който подсъдимия е държал, както и предприетите от него
действия, които обективират заканата. Неотносими към съставомерността на
престъплението са и разсъжденията на прокуратурата, отнасящи се до съдебното минало на
подсъдимото лице. Обремененото съдебно минало на подсъдимия може да бъде съобразено
при индивидуализацията на наказанието при осъдителен съдебен акт, но не и във връзка с
достоверността на свидетелски показания. Относно констатираните в протеста
разминавания в изложените твърдения от страна на подсъдимия и свидетелката И.а, съдът
намира че същите са несъществени и не внасят съмнение в крайните изводи на
съда.
Предвид изложеното при така установената фактическа обстановка съдът намира, че
Б. В. не е осъществил обективните и субективните признаци на състава на престъплението
по чл. 144, ал. 3, вр. ал. 1 от НК.
От обективна страна осъществяването на състава на инкриминираното деяние
изисква действие, което се изразява в обективиране на намерение от дееца към пострадалия,
че ще извърши престъпление срещу него, като в конкретния случай става въпрос за закана за
убийство.От събраните доказателства не се установи по категоричен начин изпълнителното
деяние, в това число не се доказа изведеният от страна на обвинението израз „Бегай от тука,
щото ще те заколим“ да е изречен на инкриминираната дата от страна на В.Б.. Не се доказа
по категоричен начин и обстоятелството подсъдимото лице да е насочило нож към главата
6
на М. С..
Поради липсата на осъществяване на състава от обективна страна се явява
безпредметно настоящата инстанция да обсъжда наличието на субективна страна на
инкриминираното деяние.
В духа на горните разсъждения, императивната уредба на процесуалния закон и
константната съдебна практика е недопустимо постановяването на осъдителна присъда в
случаите, когато обвинението спрямо конкретно лице за конкретно престъпно деяние не е
доказано по несъмнен и категоричен начин. Настоящият съдебен състав намира, че
събраните по делото доказателства се оказват абсолютно недостатъчни, за да бъде признат
подсъдимия за виновен в извършване на посоченото по-горе престъпление.
Предвид изхода на делото съдът е дал законосъобразен отговор и във връзка с
направените по делото разноски, които следва да останат за сметка на Държавата.
С оглед на гореизложеното, солидаризирайки се с правните изводи на районния съд и
на основата на така изяснената фактическа обстановка, въззивният съд намира, че
протестираната присъда е правилна и законосъобразна и като такава следва да се потвърди.
Мотивиран от горното и на основание чл. 334, т. 6 от НПК, Софийски градски съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Присъда № 20030855 от 19.04.2022 г. по НОХД № 9776/2020г. по
описа на Софийски районен съд, НО, 105-ти състав.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и/или протестиране
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7