РЕШЕНИЕ№ 262307
гр. Пловдив, 04.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД - ПЛОВДИВ, ІХ граждански
състав, в публичното заседание на
шестнадесети септември две хиляди и двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
АННА ДЪБОВА
при секретаря Петя Карабиберова, като разгледа докладваното гр. дело № 7701 по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по
предявени от „ДЗИ – Общо застраховане” ЕАД
против Община Пловдив осъдителен иск с правно основание чл. 410, ал. 1 КЗ във вр. с чл. 49 ЗЗД и чл. 45, ал. 1 ЗЗД осъждане на ответната община да
заплати сумата от 331 лв., представляващо застрахователно обезщетение от 316
лв., ведно с ликвидационни разноски от 15 лв., по щета № *** за вреди, причинени на лек автомобил „БМВ 730
Д“ с рег. № ***, управляван от К.П.Д., вследствие на пътно-транспортно
произшествие, настъпило на *** г. в гр. П., ул. „***“, ведно със законната
лихва върху главницата от датата на депозиране на исковата молба в съда – ***
г., до окончателното изплащане на вземането.
Ищцовото
дружество твърди, че на *** г. при движение в гр. П., ул. „***“, „БМВ 730 Д“ с
рег. № ***, управляван от К.П.Д., преминава през необезопасена и необезопасена
дупка на платното за движение. Твърди, че вследствие на настъпилото пътно-транспортно
произшествие, на застрахованото по застраховка „Каско +" със
застрахователна полица № *** със срок на валидност от 20.05.2018 г. до
19.05.2019 г., моторно превозно средство са нанесени материални вреди, за което
е образувана щета № ***. Твърди, че са увредени
следните части на лекия автомобил: джанта лята – предна лява, гума – предна
лява, джанта лята – задна лява и гума – задна лява. Сочи, че застрахованият е
представил доказателства за извършени разходи в размер на 400 лв., като
застраховката, поради износването на гумите е призната частично до сумата от
316 лв. Твърди, че определеното застрахователно обезщетение е приспаднато от
дължимата от страна на застрахования застрахователна премия от 1 347, 93
лв. Поддържа, че за пътно-транспортното произшествие е съставен Протокол за ПТП
с № ***от *** г. от длъжностно лице в *** при Община П.. Твърди, че със заплащане на застрахователното
обезщетение е встъпил в правата на увредения кредитор срещу О. П.. По така
изложените съображения се моли за уважаване на предявения иск.
В
срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор на исковата молба от
ответника Община Пловдив, в който се излагат доводи за нейната неоснователност.
Оспорва предявените искове по основание и размер. Твърди, че видно от
съставения Протокол за пътно-транспортно произшествие е, че последното е
настъпило в гр. П., на бул. „***“, в близост до базата на ***. Оспорва на
посочената дата и на посоченото място е съществувала необезопасена и
необозначена дупка. Оспорва мястото на настъпване на произшествието да попада в
рамките на Община П., като твърди, че соченият от ищеца участък представлява
землищна граница между Община *** и Община ***, в който смисъл твърди, че не е
легитимиран да отговаря по предявения иск. Твърди, че представеният по делото
Протокол за ПТП не установява механизма на ПТП и наличието на причинно –
следствена връзка между претендираните от ищеца щети и механизма на настъпване
на произшествието. Релевира възражение за съпричиняване на вредоносния резултат
от страна на водача на автомобила, който се е движил с несъобразена скорост по
смисъла на чл. 20, ал. 2 ЗДвП, като твърди, че по време на настъпване на
произшествието видимостта е била намалена, каквато представлява здрач, мъгла,
валеж и запрашеност. По така изложените съображения се моли за отхвърляне на
предявените искове, респ. за намаляване на присъденото застрахователно
обезщетение. Претендира разноски.
Съдът, като съобрази събраните
писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на
чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна
страна:
Районен съд – Пловдив е сезиран с кумулативно
обективно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 410, ал. 1 КЗ във
вр. с чл. 49 ЗЗД и чл. 45, ал. 1 ЗЗД и по чл. 86, ал. 1 ЗЗД
В чл. 410, ал. 1 КЗ е уредено едно специално
суброгационно право в отклонение от правилото на чл. 74 ЗЗД, тъй като при
настъпване на застрахователното събитие застрахователят не изпълнява чуждо
правно задължение. Изплащайки застрахователно обезщетение последният изпълнява свое
договорно задължение, вследствие на което по силата на чл. 410, ал. 1 КЗ
встъпва в правата на увредения срещу причинителя на вредата.
За да възникване регресното притезателно право на
застрахователя по имуществено застраховане срещу възложителя за имуществените
вреди, причинени виновно от изпълнителя при или по повод на възложената работа,
трябва в обективната действителност да бъдат осъществени следните материални
предпоставки (юридически факти): 1) наличие на действително застрахователно
правоотношение между увредения и ищеца; 2) за увредения да е възникнало право
на вземане на извъндоговорно основание срещу причинителя на вредата – арг. чл.
45, ал. 1 ЗЗД, т.е. вредите да са причинени от делинквента чрез неговото
виновно и противоправно поведение; 3) виновното лице да е причинило вредите при
или при повод на изпълнение на възложената работа и 4) застрахователят по
имущественото застраховане да е изплатил застрахователно обезщетение за
настъпилото увреждане на застрахованата вещ.
От фактическите твърдения на ищеца в исковата
молба се установява, че той е предявил спорното регресно право, основавайки го
на виновното поведение на определени физически лица, на които собственикът на
процесната улица – Община ***, е възложила да поддържат в изправност общинските
улици и носи отговорност за бездействията на тези лица.
Когато причинител на вредата е лице, комуто е
възложено някаква работа, по силата на чл. 49 ЗЗД, във вр. с чл. 45, ал. 1 ЗЗД,
отговорност носи и възложителят за вредите, причинени от изпълнителя на
възложената работа при или по повод нейното изпълнение, в който смисъл е разпоредбата
на чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ, предвиждаща възможност за встъпване в правата на
увредения срещу възложителя на работата, при или по повод на която са
възникнали вреди по чл. 49 ЗЗД. Когато собственик на вещта, от която настъпват
вредоносните последици, принадлежи на юридическо лице, то следва да носи
уредената в чл. 49 ЗЗД, във вр. с чл. 45 ЗЗД гаранционно-обезпечителна
отговорност за виновното деяние (действие или бездействие) на физическите лица, на които е възложило да поддържат
в изправност вещта, която е станала
непосредствена причина за настъпване на вредоносния резултат. Когато при
ползване на вещта е допуснато нарушение на предписани или други общоприети
правила, отговорността е по чл. 45 ЗЗД, съответно чл. 49 ЗЗД. В този смисъл са
и задължителните за съдилищата тълкувателни разяснения, дадени в т. 3 от
Постановление № 4/1975 г. на Пленума на ВС и т. 2 от Постановление № 17/1963 г.
на Пленума на ВС.
Общината като признато от правото юридическо лице
(чл. 136, ал. 3 КРБ) не е деликтоспособна, тъй като тя формира и изразява
правновалидна воля чрез нейните органи - физически лица и носи само
обезпечително-гаранционна отговорност по чл. 49 ЗЗД като възложител за вредите,
причинени виновно от съответни физически лица при или по повод на изпълнение на
възложената им от общината работа.
Съгласно задължителните за съда тълкувателни
разяснения, дадени в Постановление № 7/1959 г. на Пленума на ВС, юридическите
лица отговарят по чл. 49 ЗЗД за вредите, причинени от техни работници и
служители при или по повод на възложената им работа и тогава, когато не е
установено кой конкретно измежду тях е причинил тези вреди.
В производството по делото е спорно
обстоятелството дали ответната община е материалноправно легитимирана да
отговаря по предявения иск, доколкото е налице спор дали пътният участък, на
който се твърди да е настъпило процесното произшествие се намира в рамките на
Община Пловдив.
По делото е представен Протокол за ПТП № *** от ***
г., съставен от младши инспектор към „Пътна полиция“ – П.. От така приложения
протокол за ПТП се установява, че след посещение на местопроизшествието от
административен орган по контрол на движението, последният е установил, че
управляваният от К.П.Д., посочен като участник № *, лек автомобил „БМВ 730 Д“,
с посочен номер на рама, собственост на Д. К. Й., е попаднал в необезопасена и
необозначена дупка с образувани остри ръбове на пътното платно в гр. П., ул. „***“
до автопарк ***. В протокола е обективирана схема на ПТП, в която е посочено
местонахождението на дупката на пътното платно. Длъжностното лице е установило,
че на лекия автомобил е причинена увреда в следните части – спукана предна и
задна леви гуми. В протокола е вписано, че последният е съставен в гр. П., ул.
„***“ до автопарк „***“.
Съгласно чл. 6 и чл. 7 от Наредба № I – 167 от
24.10.2002 г. за условията и реда на взаимодействие между контролните органи на
МВР, застрахователните компании и Агенцията за застрахователен надзор при настъпване
на застрахователни събития, свързани с МПС, вр. чл. 125 а, ал. 1 и чл. 125 ЗДвП
и чл. 9 от същата наредба, протоколите, съставяни за пътнотранспортни
произшествия, са два основни вида: 1. които се издават от органите на полицията
при задължително посещение на мястото на ПТП в случаите, очертани в чл.125 ЗДвП, /т.нар. „констативен протокол за ПТП”- при смърт или нараняване на човек
и „протокол за ПТП” при материални щети- чл. 6 и чл. 7 от наредбата/ и 2. които
се съставят по чл. 9 от Наредбата, без посещение на мястото на ПТП от
служителите за контрол на МВР, само въз основа на данните, посочени от
участника в ПТП в подаденото от него в седмодневен срок от настъпване на
събитието писмено заявление, при условие, че компетентната служба на МВР е уведомена
за произшествието в срок от 24 часа от настъпването му. В първата хипотеза,
съставителят удостоверява пряко
възприети от него факти при огледа,
относими за определяне на механизма на ПТП, като местоположението на МПС,
участници в ПТП, характера и вида на нанесените щети, пътните знаци и
маркировката на мястото на произшествието и други.
Трайна е практиката на Върховния касационен съд
(така Решение № 85/ 28.05.2009 г. по т.д.
№ 768/2008 г. на ВКС, II ТО, Решение № 24/10.03.2011 г. по т.д. № 444/2010 г.,
I ТО, Решение № 73/22.06.2012 г. по т.д. № 423/2011 г. на ВКС, I ТО и Решение №
98/25.06.2012 г. по т.д. № 750/ 201 1г. на ВКС, II ТО), в която се приема,
че протоколът за ПТП, издаден от служител на МВР в кръга на правомощията му в
установената форма и ред, представлява официален свидетелстващ документ. Като
такъв той се полза, не само с обвързваща формална доказателствена сила относно
авторството на документа, но съгласно чл. 179, ал.1 ГПК, и със задължителна материална доказателствена
сила, като съставлява доказателство за факта на направени пред съставителя
изявления и за извършените от него и
пред него действия.
В този смисъл е и Решение № 24 от 10.03.2011 г. на ВКС по т. д. № 444/2010 г., I т. о.,
ТК, в което се приема, че „Протоколът за Пътно-транспортно произшествие,
съставен от длъжностно лице в кръга на служебните му задължения, съставлява
официален документ по смисъла на чл. 179 ГПК (чл. 143 ГПК - отм.). Официалният
свидетелстващ документ има материална доказателствена сила и установява, че
фактите са се осъществили така, както е отразено в този документ ... В случая
не е оспорена автентичността на Акта за ПТП или удостоверителната компетентност
на актосъставителя, или реда по който е съставен акта, в който случай
свидетелските показания на актосъставителя хипотетично биха имали значение.
Въпреки че изявлението, че той го е съставил, но не си спомня обстоятелствата,
е лишено от доказателствена стойност и в тази хипотеза… Поради обстоятелството,
че в откритото производство по чл. 154, ал. 3 предл. 1 ГПК (отм.) материалната
доказателствена стойност на Протокола за ПТП не е оборена, тя ще бъде зачетена
и съдът ще следва да приеме, че фактите са се осъществили така, както е
отразено в протокола.”;
В случая длъжностното лице е установило наличието
на дупка на пътното платно на ул. „***“ до автопарк „***“ в гр. П., която е
необезопасена, както и увреден лек автомобил, чиито щети се изразяват в увреждане
на предна лява и задна лява гума. Тези обстоятелства са пряко установени от
длъжностното лице, като в протокола са обективирани личните му възприятия за
наличието на неравност на пътя, представляваща дупка, която е необезопасена,
както и за наличие на материални щети по лекия автомобил.
Следователно в производството по делото е безспорно
установено, че мястото на настъпване на процесното произшествие е в гр. П., ул.
„***“ до автопарк
„***“.
По делото е представено извлечение от
Устройствения план на гр. П. обхващащ посочения пътен участък, данните от което
са снети чрез допусната по почин на съда съдебно-техническа експертиза. От
приетата по делото съдебно-техническа експертиза, която съдът цени като
компетентно изготвена, се установява, че пътният участък от бул. „***“ в района
на автобаза „***“ попада в регулационните граници на гр. П., т.е. в населеното
място и е в рамките на Община П..
Следователно в случая ответната община е
материалноправно легитимирана в производството по делото, в който смисъл съдът
намира за неоснователни възраженията, релвирани в отговора на исковата молба.
По делото е представена застрахователната
полица № ***, от
която се установява, че лек автомобил
„БМВ 730 Д“ с рег. № ***, собственост на Д. К. Й., е бил застрахован при
ищцовото дружество „ДЗИ Общо Застраховане“ ЕАД по имуществена застраховка
„Каско +“ с период на покритие от 20.05.2018 г. до 19.05.2019 г. Установено е,
че застрахователната премия от 1 797, 24 лв. се заплаща разсрочено на 4
броя вноски с падеж на 19.05.2018 г., 19.08.2018 г., 19.11.2018 г. и на
19.02.2019 г.
От изслушаната в производството по
делото и неоспорена от страните съдебно-счетоводна експертиза се установява, че
застрахователната премия по договора е в размер на 1 797, 24 лв., която е
платима на 4 погасителни вноски, като към 30.07.2018 г. е погасена първата
вноска от 449, 31 лв. и към датата на настъпване на застрахователното събитие
не са налице незаплатени вноски с настъпил падеж.
Следователно при приложение на
разпоредбата на чл. 351, ал. 3 КЗ, съгласно която освен
ако е уговорено друго, застрахователното покритие започва след заплащането на
дължимата премия по договора или на първата вноска по нея - при разсрочено
плащане на премията,
застрахователното събитие от *** г. е настъпило в срока на действие на
сключената между ищеца и собственика на увредения автомобил имуществена
застраховка.
Обстоятелството, че увреденият
автомобил е собственост на Д. К. Й. се установява от представения по делото
препис от Свидетелство за регистрация, част II.
При застрахователното дружество е била образувана
щета № ***/*** г., по която е определена вида на вредата по опис заключение за
вреди, а именно – джанта и гума предна лява и джанта и гума задна лява, и
нейната стойност в общ размер от 516 лв. по три броя издадени фактури, както и
стойността на дължимото застрахователно обезщетение, след приспадане на
овехтяване, в размер от 316 лв.
В производството по делото се установява, че така
определеното застрахователно обезщетение не е заплатено на собственика на
увредения автомобил, а прихванато с насрещното му задължение за заплащане на
вноска по застрахователната полица, което обстоятелство се установява от
приложения по делото ликвидационен акт от *** г., с което се определя, че
застрахователното обезщетение не подлежи на заплащане на упълномощения
представител на собственика на автомобила, а се приспада авансово от
задължението му за заплащане на вноска за покриване на застрахователната
премия. Това обстоятелство се установява и от изслушаната в производството по
делото съдебно-счетоводна експертиза.
От показанията на свидетеля К.
П.Д. – водач и собственик на увредения лек автомобил „БМВ 730“ се установява,
че при движението му в посока гр. П. по ул. „***“ попаднал в дупка на пътното
платно в района на автобаза „***“. Свидетелства, че не успял да види дупката
преди попадането в нея, като вследствие на произшествието се спукали двете леви
гуми на автомобила, за което свидетелят сигнализирал полицейските органи и
застрахователя. При предявяване на
протокола за ПТП на свидетеля в съдебно заседание, разпознава подписа си, като
посочва този на участник под номер *.
Настоящата съдебна инстанция, преценявайки по реда на
чл. 172 ГПК показанията на с. Д. - водач на увредения автомобил, приема, че те
са достоверни и житейски логични, неповлияни от изхода на правния спор, предмет
на настоящото съдебно производство. Те са последователни, безпротиворечиви,
кореспондиращи с останалите събрани по делото доказателства по делото.
Съдът като съобрази показанията на водача на
автомобила и приложения по делото Протокол за ПТП приема за установен по
безспорен начин механизмът на процесното ПТП, а именно - че уврежданията по
автомобила са настъпили вследствие на попадане на автомобила в необезопасена
дупка, находящо се на пътното плато на ул. „***“ до автобаза „***“ в гр. П..
В практиката на Върховния касационен съд се
приема, че доказателствената сила на протокола за ПТП не обхваща направените от
длъжностното лице, въз основа на констатираните факти, изводи за наличие или липса на вина на водач на МПС, участващ в
пътнотранспортното произшествие, тъй като това излиза извън обхвата на
удостоверителното изявление относно възприет от съставителя на протокола факт,
поради което ищецът, претендиращ обезщетение във връзка с увреждането, носи
доказателствената тежест на установяването му посредством ангажирането и на
други доказателства - разпит на свидетели, вкл. и чрез назначаване на вещи лица
и изслушване на автотехническа, медицинска или комбинирани експертизи, ако
преценката на фактите, от значение за механизма на ПТП, изисква специални
познания, които съдът не притежава. Съдът намира, че в случая представеният по
делото протокол за ПТП не обективира изявления на водача, съотв. изводи на
длъжностното лице, досежно механизма на деянието, а единствено пряко установени от последния при
проверка на местопроизшествието факти досежно наличието на дупка на пътното
платно, която е необезопасена и наличието на лек автомобил с материални щети,
находящ се на пътното платно. Съдът намира за необходимо да посочи, че
практиката на Върховния касационен съд в цитирания смисъл досежно
доказателствената стойност на протокола за ПТП относно неговия механизъм, е постановена
при друга конкретика на разглежданите казуси и пътно-транспортно произшествие с
двама участници, при което констатацията на длъжностното лице за механизма на
ПТП и вината на единия от водачите, не се ползва с доказателствена сила и
подлежи на установяване с всички доказателствени средства от страна на ищеца.
В протокола за ПТП е обективирана таблица с
наличие на отбелязване в цифров вид на обстоятелства, нарушения, условия и
причини за ПТП. Обективираните в таблична форма данни досежно тези обстоятелства
са установени от вещото лице по допусната и приета по делото първоначална
съдебно авто-техническа експертиза, като вещото лице е посочило значението на
наличната в таблицата цифра до всяка колона. От заключението на вещото лице се
установява, че броят на участниците в ПТП е един и последното се изразява с
блъскане в препятствие на пътя. Посочено е, че ПТП е настъпило при дъждовно
време на прав, хоризонтален пътен участък с неравности и мокро, асфалтово
покритие на пътното платно.
От заключението на вещото лице по
съдебно-техническата експертиза се установява, че описаните в доказателствата
по делото ремонтно-възстановителни работи са били необходими за отстраняване на
вредите по автомобила, а именно – леви джанти в степен за ремонт и боядисване и
леви пневматични гуми в степен за подмяна. Вещото лице е установило, че при
осъществяване на механизма на произшествието е технически възможно увреждане на
всички авточасти в посочената степен, като е налице причинно – следствена
връзка между произшествието и увреждането на автомобила. Вещото лице е
изяснило, че при страничен контакт на автомобилна гума при скорост над 20 км/ч.
е възможно да настъпи увреждането й, състоящо се до непоправимо нарушаване на
качествата й. Експертизата е посочила, че увреждане на пневматични автомобилни
гуми в степен за подмяна и на автомобилни джанти в степен за ремонт е
технически възможно да настъпят при попадане на автомобила в негативна
неравност, с удар в изходния ръб на неравността, при скорост над 40 км/ч.
Експертизата е установила, че стойността на вредата по пазарни цени е в размер
на сумата от 567, 53 лв. с ДДС.
Причинно-следствената връзка между наличието на
необезопасена неравност върху пътното платно и движещият се по него автомобил и
твърдения вредоносен резултат е установена и от приетата като компетентно
изготвена съдебна авто-техническа експертиза. Вещото лице е формирало своите
фактически (доказателствени) изводи въз основа на установените по делото
обстоятелства, като установява, че повредите върху автомобила съответстват на
механизма на настъпване на процесното ПТП. Съдът намира, че вредите са
закономерна, естествена и необходима последица от попадането на лекия автомобил
в необезопасена дупка на пътното платно.
Съгласно чл. 167, ал. 1 и ал. 2, т. 1 ЗДвП, службите
за контрол, определени от кметовете на общините, контролират в населените места
изправността на състоянието на пътната настилка, пътните съоръжения и пътната
маркировка, като администрацията сигнализира незабавно за препятствията и ги
отстранява във възможно най-кратък срок. Следователно, по силата на ЗДвП на О.
П. е вменено задължение да стопанисва и поддържа улиците в гр. Пловдив, което
включва и недопускането, съответно отстраняването на дупки по тях. Общината
изпълнява тези дейности чрез служителите си или други лица, на които е
възложила изпълнението на посочените задължения, като носи обективна
гаранционно – обезпечителна отговорност при действията/бездействията на лицата,
натоварени с извършването на възложената работа по поддръжката на улиците на
територията на съответното населено място. С оглед на това, че наличието на
дупка на пътното платно, явяваща се причина за пътно-транспортното
произшествие, е резултат от бездействието на длъжностните лица, на които Община
Пловдив е възложила изпълнението на очертаните по-горе задължения, която освен
това е и собственик на улицата, при наличие на обективна възможност за
обезопасяването й, общината отговаря спрямо увреденото лице на основание чл. 49 ЗЗД.
Възражението на ответника за наличие на съпричиняване
на вредоностния резултат от страна на водача - участник в произшествието,
остана недоказано в производството по делото, тъй като ответникът, чиято е
доказателствената тежест на установяване на това правнорелевантно
обстоятелство, надлежно разпределена с доклада по делото, не установи в процеса
на доказване своите възражения. Не се установява ответникът да се е движил с
несъобразена с пътните условия скорост. Това е така, тъй като от заключението
на вещото лице се установява, че вреда в установената степен е възможно да
настъпи при движение на автомобила с над 40 км/ч., която скорост е в рамките на
разрешената за движение в процесния пътен участък. Произшествието е настъпило в
светлата част на денонощието, на мокра пътна настилка и валеж от дъжд, което
обаче от своя страна на изисква движение на участниците със скорост под 40
км/ч.
Следователно, за ищеца се е породило право на
вземане на извъндоговорно основание срещу Община Пловдив. Тъй като причинените
вреди са закономерна, необходима последица от противоправното поведение на
работници или служители при О. П. при или при повод на извършваната от тях
работа, настоящата съдебна инстанция счита, че всички елементи на
фактическия състав, пораждащ гаранционно-обезпечителната отговорност на ответника
срещу увредения от процесното ПТП, са осъществени в обективната действителност.
Съгласно чл. 386, ал. 2 КЗ при настъпване на
застрахователно събитие застрахователят е длъжен да плати застрахователно
обезщетение, което е равно на действително претърпените вреди към деня на
настъпване на събитието, освен в случаите на подзастраховане и застраховане по
договорена застрахователна стойност. Следователно нормативната цел на тази
правна норма е насочена към пълно репариране на вредоносните последици, което обстоятелство
обуславя наличието на застрахователния интерес. В този смисъл съдът съобрази и
практиката на Върховния касационен съд, която остава приложима, макар да е
постановена при действието на отменения КЗ - така Решение № 52/08.07.2010 г. по т. д. № 652/2009 г. на ВКС, ТК, в
което е прието, че „при съдебно предявена претенция за заплащане на
застрахователно обезщетение съдът следва да определи застрахователното
обезщетение по действителната стойност на вредата към момента на настъпване на
застрахователното събитие – чл. 208, ал. 3 КЗ, като ползва заключение на вещо
лице, но без да е обвързан при кредитирането му да проверява дали не се
надвишават минималните размери по Методиката към Наредба № 24/08.03.06 г. С
оглед на отговора на поставения по реда на чл. 280, ал. 1 ГПК въпрос въззивното
решение съответства на тълкуването на закона, направено от касационния съд.
Застрахователното обезщетение е определено по заключението на изслушаната
автотехническа експертиза, в което са изчислени разходите за нови части и труд
за ремонт на увреденото МПС по пазарни
цени към датата на ПТП”.
Следователно, дължимото застрахователно
обезщетение за причинените имуществени вреди на собственика на процесния
увреден автомобил се равнява на пазарната стойност на ремонтните дейности по
неговото възстановяване – в размер на сумата от 567, 53 лв. (съгласно
заключението на допусната и приета от съда САТЕ). Установява се, че
застрахователят е определил размер на щетата в по-нисък размер – от 516 лв.,
като е установено обезщетение, след приспадане на процент на овехтяване от 316
лв., което е прихванато с насрещното задължение на застрахования за заплащане
на вноска по застрахователната премия. Следователно искът е основателен до размер на претендираното от застрахователя
обезщетение от 316 лв., като следва в полза на застрахователното
дружество да се присъдят и претендираните ликвидационни разноски от 15 лв.,
които са пряка и непосредствена последица от застрахователното събитие и
образуваната щета за заплащане на застрахователно обезщетение. Следователно
общо дължимото обезщетение, ведно с ликвидационните разноски, е в размер от 331
лв., поради което исковата претенция следва да бъде уважена изцяло.
С оглед изхода на правния спор в полза на ищеца,
съобразно уважената част от иска, и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК следва да
бъдат присъдени сторените в настоящото съдебно производство разноски в общ
размер от 583 лв., от които - 50 лв. за държавна такса, 168 лв. с ДДС за
заплатено адвокатско възнаграждение, 130 лв. за съдебна авто-техническа
експертиза, 120 лв. за съдебно-техническа експертиза, 100 лв. за
съдебно-счетоводна експертиза и 15 лв. – депозит за свидетел. Ищецът е внесъл
сумата от общо 25 лв. депозит за изслушване на свидетел, но доколкото, поради
пропуск на съда в полза на свидетеля е изплатена сумата от 15 лв., тя подлежи
на възстановяване на ищеца по реда на чл. 78, ал. 1 ГПК, а останалата в размер
от 10 лв. подлежи на възстановяване на ищеца, при съответно отправено искане за
това.
Така мотивиран, Районен съд - Пловдив
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА на основание чл. 410, ал. 1 КЗ във вр. с чл. 49 ЗЗД и чл. 45, ал. 1 ЗЗД Община Пловдив, ЕИК *********, с адрес гр. Пловдив, пл.
„Стефан Стамболов“ № 1, да заплати на
„ДЗИ – Общо застраховане” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. София, бул. „Витоша“ № 89 Б, сумата от 331 лв.,
представляваща определено застрахователно обезщетение от 316 лв., ведно с
ликвидационни разноски от 15 лв., по щета № *** за вреди, причинени на лек
автомобил „БМВ 730 Д“ с рег. № ***, управляван от К.П.Д., вследствие на
пътно-транспортно произшествие, настъпило на *** г. в гр. П., ул. „***“, ведно
със законната лихва върху главницата от датата на депозиране на исковата молба
в съда – *** г., до окончателното изплащане на вземането
ОСЪЖДА Община Пловдив, ЕИК *********, да заплати на „ДЗИ – Общо застраховане” ЕАД, ЕИК
*********, сумата от 583 лв. –
разноски в исковото производство по гр.д. № 7701/2020 г. на Районен съд -
Пловдив, IX граждански състав.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен съд - Пловдив в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
ПРЕПИС от настоящото
решение да се връчи на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:п/А.Дъбова
Вярно с оригинала.
М.К.