О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№307 12.05.2022г. Стара Загора
СТАРОЗАГОРСКИЯТ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД
На
дванадесети май 2022г.
в
закрито заседание в следния състав:
СЪДИЯ: ДАРИНА ДРАГНЕВА
Като разгледа докладваното от съдия
Драгнева административно дело №263 по описа за 2022г. и за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл. 88
ал.3 от АПК, образувано по жалбата на Г.П. П. против Решение №117/31.03.2022г
на Директор на ТД на НАП Пловдив, с което на основание чл.88 ал.1 т.3 от АПК
вр. с §2 от ДОПК, е оставена без разглеждане като недопустима жалбата на П.
против Разпореждане №С210024-029-0003222/04.02.2021г за изпълнение на запорно
съобщение, издадено от публичен
изпълнител до УниКредит Булбанк гр. София.
За да приложи разпоредбата на чл. 88
ал.1 т.3 от АПК, конкретно, за да приеме, че е налице не уреден случай по
чл.266 и сл. от ДОПК, решаващия орган е приел, че Разпореждането за изпълнение
на запорно съобщение, като издадено на основание чл.228 ал.1 от ДОПК, след като
Постановление за налагане на обезпечителни мерки
№С2000024-003-0057853/18.11.2020г не е обжалвано и е влязло в сила, като на
същата дата 18.11.2020 е получено и потвърждение за наложен запор въз основа на
изпратено до същата банка запорно съобщение, не представлява индивидуален
административен акт по смисъла на чл.21 ал.5 от АПК – то е действие, което е
част от производството по изпълнение на постановлението за налагане на запор,
което е индивидуален административен акт, подлежащ на изпълнение след влизането
му в сила. Следователно, е заключил решаващия орган, разпореждането от
04.02.2022г за незабавно изпълнение на запорното съобщение от 18.11.2020г, не
подлежи на административен контрол за законосъобразност, а случаят не е уреден
от ДОПК.
С жалбата се твърди, че приложимия ред за
разглеждане на жалбата против Разпореждането от 04.02.2022г за незабавно
изпълнение, отправено до УниКредит Булбанк гр. София е този по чл.266 и сл. от АПК, поради което следва да се приеме, че обжалването по административен ред е
допустимо и да се постанови съдебен акт за отмяна на решението за оставянето й
без разглеждане на основание чл. 88 ал.1 т.3 от АПК като се върне преписката за
произнасяне по същество.
Ответника Директор на ТД НАП Пловдив,
чрез процесуалния си представител в писмено становище поддържа изложените в
решението доводи за недопустимост на административното контролно производство,
поради това, че разпореждането за изпълнение на запорно съобщение не е
индивидуален административен акт, защото е част от производството по изпълнение
на наложения запор и иска от съда да отхвърли жалбата като присъди
възнаграждение за юрисконсулт.
Административен
съд Стара Загора като взе предвид доводите на страните, съобразно
доказателствата и закона, намира за установено следното: Жалбата е подадена на
12.04.2022г, а решение №117/31.03.2022г е връчено на 11.04.2022г, поради което
7-дневния срок е спазен. Жалбата е допустима, а разгледана по същество е
основателна.
Производство по изпълнение на наложен
запор няма в правната регламентация на ДОПК. Касае са за прилагане на способ за
принудително изпълнение по смисъла на чл.215 ал.1 т.1 от ДОПК – принудителното
изпълнение на вземанията се извършва, чрез изпълнение върху вземанията и
паричните средства на длъжника в банки и в други доставчици на платежни услуги.
Производството, което публичния изпълнител провежда, за да събере публичните
вземания се нарича „Принудителното
изпълнение“ Глава десета на ДОПК и то има своята регламентация – изпълнителни
основания, страни, предмет, способи, действия – образуване, започване на
производството, спиране, отлагане и възобновяване, прихващане, прекратяване,
актове издавани от публичния изпълнител в изпълнение на правомощията му да
образува, да започне, да спре, да прекрати, да събере вземанията, а когато се
касае до фактически действия /опис на пример/, публичния изпълнител съставя
протоколи, в които удостоверява времето, мястото, извършеното от и пред него
действие. Оттук става ясно, че разпоредбата на чл.266 ал.1 от ДОПК, поместена в Глава двадесет и осем „ Защита
срещу принудителното изпълнение“, следва да се разбира според нейното
предназначение и във връзка с правомощията на публичния изпълнител, но главното
е, че законодателя не си служи с термина „индивидуалните административни
актове“ нито с термина „актовете по чл. 226 на публичния изпълнител“, а
напротив служи с термина „ Действията на публичния изпълнител“. Кои са тези
действия, които според чл.266 ал.1 от ДОПК подлежат на обжалване, ще следва да
се определи според самия ДОПК и това очевидно са онези, които са посочени в
Раздел ІV „Действия“ от Глава двадесет и пета „ Принудително изпълнение“.
Тъкмо в раздел ІV „Действия“ е поместена и разпоредбата на чл.228 озаглавена
„Изпълнение върху вземания на длъжника от банки и други доставчици на платежни
услуги“. Следователно разпореждането за изпълнение на запорно съобщение следва
да бъде действие на публичния изпълнител, съобразно нормите на чл.266 ал.1 вр.
с тези по Раздел ІV „Действия“ от Глава двадесет и пета от ДОПК, но по аргумент
от по-силното основание изрично е казано в чл. 226 от ДОПК, че в изпълнение на
своите правомощия, сред които и това да нареди незабавно изпълнение на наложен
запор, публичния изпълнител издава разпореждане. То е акт по силата на чл.226
от ДОПК, а този акт като поместен в Раздел ІV „Действия“ подлежи на обжалване
от длъжника от момента на съобщаването му или от момента на узнаването му, на
основание чл.266 ал.1 от ДОПК. Неприложими са разпоредбите на чл.21 от АПК,
нито е налице основание за субсидиарно прилагане на чл.88 от АПК по силата на
§2 от ДОПК, тъй като в чл.267 ал.1 т.6 от ДОПК изрично е уредено правомощия на
решаващия орган да остави без разглеждане жалбата, подадена при липса на правен
интерес. Тук е мястото да се каже, че решаващия орган е смесил в мотивите си доводи
за неоснователност на искането да бъде отменено разпореждането от 04.02.2022г
за незабавно изпълнение на запора – посочил е, че постановлението за налагане
на запор, не е обжалвано, запора е наложен, потвърдено на 18.11.2020г от
УниКредит Булбанк, като не е обсъдил единствено дали следва да се изпълнява
върху вземания, които са постъпили в банковата сметка като субсидии от Държавен
фонд „Земеделие“ Изложените доводи за това, че е налице основание за издаване
на разпореждане за незабавно изпълнение на запорно съобщение касаят съществото
– има ли основание да бъде отменено това действие на публичния изпълнител.
Аргументите, че то не представлява индивидуален административен акт поради
изричното изключване, направено в чл.21 ал.5 от ДОПК касаят допустимостта на
обжалването, но са неотносими и сочат на неправилно приложение на закона при
постановяване на решение с правно основание чл.88 ал.1 т.3 вр. с чл.21 ал.5 от ДОПК за оставяне без разглеждане на жалба, която е допустима като насочена
срещу действие по смисъла на чл.266 ал.1 от ДОПК, подадена от длъжника като
страна в производството по принудително изпълнение на публичните вземания.
Други производства, включени в него по последващо принудително изпълнение на
издадените по чл.226 от ДОПК актове на публичния изпълнител е довеждане до
абсурд на съдържанието на правните норми. Публичния изпълнител провежда
производство по изпълнение на влязъл в сила акт, който представлява
изпълнително основание като предприема действия в широк смисъл, включващ и
актовете по чл.226 от ДОПК, за обезпечаване събирането на публичния дълг, чрез
различни мерки по запор или възбрана, налагани спрямо предмета на изпълнението.
Всички действия на публичния изпълнител се предприемат с цел събиране на
вземането и представляват принудително изпълнение на акта, който е изпълнително
основание, поради това и те подлежат на обжалване като способ за защита срещу
тях от длъжника и третото лице / насочени са по определение срещу имущество на
длъжника като са способни евентуални да засегнат и имущество на трето лице/, а
решенията на решаващия орган по чл.267 ал.2 т.2, т.4, т.5 и т.6 от ДОПК могат
да се оспорват пред съда само от длъжника или взискателя – той може да е
засегнат от отмяната на определено действие, но не и от третото лице, което
може да подаде жалба само по административен ред, тъй като установяването на
материалните права на третото лице е предмет на установителен иск, който от
административен орган не може да се разрешава – следи за законосъобразността на
действието, но не е юрисдикция, съответно и съда в производството по чл.268 от ДОПК не разрешава този спор – проверява
законосъобразността на контролното решение. Ето защо и законодателя е предоставил
на третото лице отделен способ за защита по същество на материалните му права с
установителния иск, който се предявява срещу длъжника и взискателя.
Решение №117/31.03.2022г на директора на
ТД на НАП Пловдив следва да се отмени, а жалбата на П. да се върне за
разглеждане по същество. Жалбоподателя не е направил искане за присъждане на
разноски, нито е представил списък.
Мотивиран от изложеното и на
основание чл.88 ал.3 от АПК, Административен съд Стара Загора
О П Р Е Д Е Л И
ОТМЕНЯ Решение №117/31.03.2022г
на Директор ТД на НАП Пловдив по жалба на Г.П. П..
ВРЪЩА преписката по жалбата
на Г.П. П. против Разпореждане №С210024-029-0003222/04.02.2021г за изпълнение
на запорно съобщение, издадено от
публичен изпълнител до УниКредит Булбанк гр. София за разглеждане по реда на
чл.266 и сл. от ДОПК.
Определението не подлежи
на обжалване. Препис да се връчи на страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: