РЕШЕНИЕ
№....
гр.Плевен14.06.18г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Плевенски районен съд
Осми наказателен състав
На седемнадесети май две хиляди и осемнадесета година
В публично съдебно заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧАВДАР ПОПОВ
Секретар: ДАРИНА ДИМИТРОВА
Като разгледа докладваното от съдия ПОПОВ
НАХД № 971 по описа за 2018 година
И на основание данните по делото и закона, за да се произнесе взе предвид следното
:
ПРОИЗВОДСТВОТО е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
С наказателно постановление №
1472 от 27.12.2016г. Началникът на Районно управление *** е наложил на
основание чл.81, ал.2 т.2 от Закона за Българските лични документи на Н.К.М., ЕГН
********** административно наказание глоба в размер на 30 /тридесет/ лева, за
извършено нарушение по чл.7 от ЗБЛД.
Недоволен от издаденото
наказателно постановление е останал жалбоподателят Н.К.М., с. ***, която го
обжалва и моли съдът да го отмени, като
незаконосъобразно.
В съдебно заседание
жалбоподателят, редовно призован, не се явява и не се представлява.
В депозирана въззивна жалба са
релевирани аргументи за незаконосъобразност и неправилност на издадения
санкционен акт. Сочи се нарушение на нормата на чл.58 от ЗАНН, което препятства
пълноценното упражняване правото на защита на наказаното лице. Релевират се
доводи, че са налице предпоставките за прилагане на чл.82 от ЗБЛД респективно
на чл.28 от ЗАНН.Оспорва се и приетата за установена фактическа обстановка с
бланкетни доводи за несъответност на обективната действителност. Инкорпорирана
е молба за цялостната отмяна на атакуваното наказателно постановление.
Възвиваемата страна ОДМВР- гр. ***,
редовно и своевременно призована, не изпраща процесуален представител и не
взема становище по жалбата.
След съвкупна преценка на
събраните и проверени в хода на съдебното следствие писмени и гласни доказателства,
съдът приема за установено от фактическа страна, следното:
Обжалваното наказателно
постановление е издадено въз основа на Акт № 1472 от 07.12.2016г. за
установяване на административно нарушение от който е видно, че на 28.11.2016г. Н.Ц.И. – *** съставил акт за установяване на
административно нарушение № 1472 на въззивника за това, че на 28.11.2016г.
около 11,30 часа в *** е установила липсата на личната си карта, като не е
положила достатъчно грижи за опазването и съхранението на документ за
самоличност - лична карта № ***, в следствие на което е допуснала загубването
й.
Актосъставителят
квалифицирал горното като нарушение на чл.7, ал.1 ЗБЛД. Актът бил предявен
същия ден на въззивника, който не направил възражения по констатациите в него.
Въз основа на съставения акт, административно -
наказващият орган е издал Наказателно постановление № 1472/27.12.2016 год.,
като е възприел изцяло констатациите, описани в АУАН и е приел, че е нарушена
разпоредбата на чл.7 от ЗБЛД, за което е
наложил глоба в размер на 30 лв. на основание чл.81 ал.2 т.2 от ЗБЛД.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за
установена, въз основа на инкорпорираните по делото писмени доказателства,
приобщени по делото, както и въз основа на показанията на разпитаните в хода
на съдебното следствие свидетели И.З.В. и Н.Ц. И., чиито показания съдът
кредитира изцяло с оглед тяхната последователна и логическа изложеност и
взаимна кореспондентност с останалия събран по делото доказателствен материал.
Настоящият състав, с оглед установеното от фактическа
правна страна и съобразно възраженията и доводите релевирани в жалбата, както и като съобрази задължението
си в качеството си на въззивна инстанция да проверява изцяло правилността на
наказателното постановление, независимо от основанията, посочени от страните,
съгласно разпоредбата на чл.84, ал.1 ЗАНН, вр. с чл.314,ал.1 НПК, намира, че
подадената жалба изхожда от страна разполагаща с това право срещу подлежащ на
обжалване акт, поради което се явява процесуално допустима и следва да бъде
разгледана.
Разгледана по същество същата се явява ОСНОВАТЕЛНА.
Административнонаказателното производство е строго
формален процес, доколкото чрез него в значителна степен се засягат правата и
интересите на физическите и юридически лица. Последното обуславя и
необходимостта съдебният контрол, установен с разпоредбите на ЗАНН и предвиден
за издадените от административните органи наказателни постановления, да се
съсредоточава върху тяхната законосъобразност. По аргумент от чл.84 от ЗНН, вр.
с чл.14, ал.2 от НПК съдът е длъжен служебно да издири обективната истина и
приложимия материален закон, като съобразява императива относно извършването на
обективно, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото,
независимо от наведените от жалбоподателя аргументи, респ. фактическите
констатации, заложени в АУАН или наказателното постановление.
В конкретиката на казуса административнонаказателното
производство е образувано със съставянето на АУАН в предвидения от ЗАНН срок от
извършване на нарушението, респективно - от откриване на нарушителя. От своя страна
обжалваното наказателно постановление е постановено в 6 - месечния срок. Ето
защо е спазен регламентът на чл.34 ЗАНН, досежно законосъобразното ангажиране
на административнонаказателната отговорност на жалбоподателя от формална
страна.
На следващо място, в издаденото НП, АНО е субсумирал
деянието под хипотезата на новелата на чл. 7, като следва да се отбележи, че
този текст има две алинеи, визиращи различни задължения за гражданите
притежаващи лични документи, като първата алинея въвежда задължение за лицата
да ги пазят от повреждане, унищожаване или загубване, докато втората алинея
въвежда задължение за гражданите намерили личен документ да го предадат на
органите на МВР. Посочените правни норми въвеждат коренно различни задължения
на гражданите, поради което остава неясно както за съда, така и за
жалбоподателя за какво точно деяние е ангажирана административно наказателната
отговорност на жалбоподателят.
Настоящият състав намира, че непосочването на конкретната правна норма е
нарушило правото на защита на жалбоподателя, като му е попречило да разбере в
какво нарушение е обвинен и да организира съответно защитата си.
Не са представени никакви доказателства от страна на
административно-наказващия орган относно вината на жалбоподателя. Налага се да
бъде припомнено, че доказателствената тежест в хода на
административнонаказателното производство е възложена на актосъставителя и
административнонаказващия орган. В случай, че тези компетентни длъжностни лица
не са в състояние да установят по надлежен начин фактите на нарушението, това
не може да съставлява извинително основание за тяхното абстрактно посочване
/или липсата на посочване изобщо/ в издаденото НП. Също така, обстоятелството,
че определено лице се е явило и е заявило, че е изгубило български личен
документ, само по себе си нито е от естество да установи по убедителен начин
извършването на нарушение на чл.7 ЗБЛД, нито - освобождава актосъставителя и
наказващия орган от задължението им да съберат и проверят необходимите
доказателства, за да могат да изяснят: налице ли е деяние, в случай, че е
налице - извършено ли е от нарушителя и в случай, че е извършено от нарушителя
- в какво се е изразило това деяние и какви са неговите обективни и субективни
признаци. В случая наказващият орган не е изпълнил тези свои задължения, а това
на свой ред, е довело до допускане на нарушение на чл.57 ал.1 т.5 ЗАНН. Това
нарушение е съществено, тъй като ограничава правото на защита на нарушителя и
по - конкретно - правото му да научи въз основа на кои факти е ангажирана
административнонаказателната му отговорност. По делото не се събраха
доказателства, които да установяват по безспорен начин, че изгубването на
документа за самоличност на жалбоподателя е резултат на негови съзнателни
действия. Всъщност не е ясно дали изгубването на документа е следствие
действията на жалбоподателя и въобще дали се дължи на негови действия или на
други фактори. Отделно от горното, не е доказано и авторството на нарушението.
От друга страна съдът счита, че обжалваното наказателно
постановление е издадено и в нарушение на материалния закон.
Настоящият състав намира, че дори да се приеме, че АНО правилно
е квалифицирал извършеното нарушение, то същото представлява маловажен случай,
тъй като към момента на издаване на наказателното постановление са били налице
предпоставките на чл.28 от ЗАНН и доколкото наказващият орган не го е приложил,
това е основание за отмяна на наказателното постановление поради издаването му
в противоречие със закона. Преценката на наказващият орган по приложението на
чл.28 от ЗАНН подлежи на съдебен контрол, съгласно ТР № 1/12.12.07 г. по тълк.
н. д. № 1/2005 г. на ОСНК на ВКС. След като законодателят е предвидил
възможност за приложение на чл.28 от ЗАНН за всички административни нарушения,
включително и за тези по ЗБЛД, то административно-наказващият орган е следвало
да изложи мотиви, защо не е приложил чл.28 от ЗАНН, въпреки ниската степен на
обществена опасност на нарушението. Като не е направил това,
административнонаказващият орган не е обосновал упражняването на предоставените
му правомощия в съответствие с целите на закона, поради което издаденото
наказателно постановление се явява постановено при съществено нарушение на
процесуалните правила.
Не на последно място настоящият наказателен състав
намира, че извършеното върху санкционния акт отбелязване относно връчване при
условията на чл.58, ал.2 от ЗАНН е напълно необосновано и незаконосъобразно.
Този извод се налага не само предвид обстоятелството, че видно и от приложеното
по делото удостоверение за адрес, този за получаване на кореспонденция, посочен
от жалбоподателя и пред административните органи, не е бил променян в периода
до 2017г. От друга страна, видно от съдържащата се в материалите докладна
записка, санкционният акт е бил изпратен за връчване чрез органите на районното
управление на МВР по местоживеене на нарушителя. Текстовото оформление и
наличните в него данни относно конкретно проведени действия в изпълнение на
възложената задача, обаче, не дават основание за извод, че е спазен законовият регламент
на нормата на чл.58, ал.2 от ЗАНН. Прочитът на цитираната правна норма налага
извод, че същата въвежда изключение, което може да намери приложение при
наличието на кумулативно изискуеми предпоставки - нарушителят да не е намерен
на посочения от него адрес, а новият му такъв да не е бил известен.
Невъзможността нарушителят да бъде намерен на адреса следва да бъде обоснована
с обстоятелства, налагащи категоричен извод, че е прекъсната трайно връзката
между физическото лице и конкретното място. Същевременно изявлението на полицейските
служители, че не са намерили жалбоподателя на посочения от него адрес, не е
достатъчен аргумент, за да се приеме, че той не живее там, респ. причините,
поради които лицето не е намерено на адреса. При наличието на такива данни за
административнонаказващия орган е възникнало задължението да предприеме активни
действия по създаване на организация за установяване на жалбоподателя,
включително посредством задълбочена проверка относно налични данни за нов
адрес, което очевидно не е извършено. Като не е проявил активност, а прибързано
е възприел приложимостта на нормата на чл.58, ал.2 от ЗАНН, АНО е предпоставил
допускането на съществено процесуално нарушение, водещо до невъзможност да
настъпят правните последици, които законът свързва с проявлението на
материалната законна сила на издадения санкционнен акт.
Неправилното приложение на материалния закон,
допуснатите процесуални нарушения, свързани с липсата на съответствие между
словесно описание на нарушението в АУАН и НП и възведената негова правна
квалификация винаги представлява съществено процесуално нарушение, тъй като
отнема възможността на жалбоподателя да разбере параметрите на претендираната
спрямо него отговорност, съответно да упражни реципрочното си право на защита по
отношение на предприетите спрямо него рестриктивни действия от
административните органи.
Съобразно изложените фактически и правни доводи, така
протеклите фази на административнонаказателното производство по установяване на
административно нарушение и по налагане на административно наказание са
опорочени, а това предпоставя цялостната отмяна на атакуваното наказателно
постановление като незаконосъобразно.
Водим от изложеното и на основание чл.63, ал.1,
предл.3 от ЗАНН С. районен съд,
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ наказателно постановление № № 1472 от
27.12.2016г. на Началника на Районно управление ***, с което е наложено на
основание чл.81, ал.2 т.2 от Закона за Българските лични документи на на Н.К.М.,
ЕГН **********, административно наказание глоба в размер на 30 /тридесет/ лв,
като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване по реда на
АПК пред Административен съд - Плевен в 14 дневен срок от съобщението до
страните, че е изготвено.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: