Окръжен съд - Велико Търново |
|
В публично заседание в следния състав: |
като разгледа докладваното от | Иванка Вачкова | |
Производство по чл.258 ГПК С решение № ... от 12.07.2011 год. по гр.д. № ... по описа за 2011 год. Горнооряховският районен съд е осъдил П. Е. П. с постоянен адрес с.Д. Д. ,обл.В.Т. да заплати на З.”А. Б.” - С. сумата от 4 766. 95 лв.,представляваща изплатено обезщетение по застрахователна полица „Пълно Каско - валутна клауза” № .../240/5000003 по щета № .../06/240/500394 и по щета № .../06/217/500499,ведно със законната лихва,считано от датата на подаване на исковата молба- 24.02.2011,до окончателното изплащане,както и сумата от 615,98 - лихва за забава върху главницата за периода от 05.11.2009 год. - до 24.02.2011 год.Осъдил е П. Е. П. да заплати на З.”А. Б.” - С. сумата от 895,68 лв. разноски ,направени по делото.Отхвърлил и претенцията на П. Е. П. за присъждане на направените разноски . Против решението е постъпила въззивна жалба от ответника П. Е. П.,чрез неговия пълномощник адвокат К.М. -ВТАК.Жали се решението в цялост.Навеждат се доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила.Основното възражение е за недопустимост на исковата претенция поради това,че вземането на ищеца се е погасило с изтичане на три-годишна погасителна давност от настъпване на събитието.В случая следвало да намери приложение специаÙния закон- КЗ,а не общия закон,предвиждащ общата пет годишна погасителна давност - ЗЗД.На следващо място навежда довод за неоснователност на исковата претенция.Прави се искане за събиране на доказателства. Моли въззивния съд да отмени решението на първата инстанция и да отхвърли исковата претенция.Претендират се разноски. В законовия срок е постъпил отговор от адвокат Н.Б. -ВТАК,пълномощник на ищеца З.”А. Б.”.Навежда довод за неоснователност на въззивната жалба и правилност на постановеното решение на първата инстанция. В съдебно заседание страните се представляват от упълномощените адвокати. Въззивният съд като взе предвид наведените в жалбата оплаквания и като прецени събраните по делото доказателства заедно и поотделно,приема за установено следното: След извършената служебна проверка по реда на чл.269,ал.1 ГПК въззивният съд счита,че обжалваното решение е валидно и допустимо.Разгледано по същество същото се явява правилно и законосъобразно. Районният съд е обсъдил събраните по делото доказателства.Направил е правилни изводи какви обстоятелства от фактическа страна се установяват с тях. Въззивният съд преценявайки събраните в първоинстанционното производство доказателства,приема за установени от фактическа страна същите обстоятелства,приети за установени от районния съд.Поради което счита,че не е необходимо отново да възпроизвежда какви обстоятелства от фактическа страна приема за установени от събраните в първоинстанционното производство доказателства.Във въззивната инстанция е разпитан по реда на чл.176 ГПК ответника От приетите за установени обстоятелства в първата и въззивна инстанция съдът прави следните правни изводи: Предявен е иск по чл.213,ал.1 от ЗК,вр.чл.45 от ЗЗД и ,вр.чл.86 ЗЗД,които съдът намира за основателни и доказани. Правните изводи на първоинстанционния съд,формирани въз основа на установената от този съд фактическа обстановка са правилни.Въззивнната инстанция с оглед разпоредбата на чл.272 ГПК възприема изцяло мотивите на първоинстанционния съд,които са изчерпателни и са изцяло в съответствие със закона.На основание горепосочения текст въззивният съд препраща към мотивите на първоинстанционния съд относно основателността и доказаността на предявените искове. Установено е от събраните доказателства и не се спори по делото,че на 09.06.2006 год. в 11.30 ч. на ГП -І- 4 145+ 600 км. е настъпило ПТП между ПС с животинска тяга с водач П. Е. П.,ответника и лек автомобил .”Мерцедес МЛ 320 ЦДИ”,с Рег.№ ТХ ... РХ,управляван от И.И.И.Не е спорно,че ищецът е заплатил на трето лице /застрахования „Е. И.”ЕООД, собственик на л.а.”Мерцедес МЛ 320 ЦДИ”,с Рег.№ ТХ ... РХ/ обезщетение в размер на 8 798,90 лв.Не е спорно,че ищецът е приел,че е налице съпричиняване на вредата,поради което претендира срещу ответника половината от изплатената на застрахования сума. По наведеното оплакване за недопустимост на предявения иск,поради това,че е погасен по давност:Възражението ,че искът е погасен по давност води до отхвърляне на основателния иск като погасен по давност, а не до прекратяване на производството поради недопустимост на иска.При института на погасителната давност се погасява правото на страната да предяви иск,а самото вземане съществува. Съдът намира направеното възражение за неоснователно по следните съображения:Съгласно разпоредбата на чл.131,ал.1 от КЗ с плащаните на застрахователното обезщетение застрахователят встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на вредата до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски,направени за неговото определяне.Правото на застрахователя по застраховка „Каско” да иска от третото лице,причинило вредата на застрахованата вещ или от неговия застраховател по застраховка „Гражданска отговорност” е сумата,която е платил на застрахования, е право на регрес.В случая предявения от ищеца ´ротив ответника иск е регресен,правното основание на който не е застрахователното правоотношение,а факта на плащане на сумите на правоимащите лица, по силата на застраховката и установеното от закона право на регрес.На това основание застрахователят встъпва в правата на застрахования след плащането,като упражнява същите от свое име.Регрестният иск е самостоятелен иск,който се основава на закона ,а не на договора.Това не е иск за заплащане на застрахователно обезщетение,а регресен иск на встъпилия в правата на удовлетворения кредитор за вреди,причинени от непозволено увреждане,за което се прилага общата 5-годишна погасителна давност ,считано от датата на плащане на застрахователното обезщетение - чл.110 от ЗЗД.Неоснователно е възражението,че спрямо ищеца не може да се приложи института на суброгацията,т.к. не е уведомил длъжника за прехвърляне на вземането.Задължението за уведомяване закона свързва с прехвърляне на вземане/цесия/,какъвто не е настоящия случай.В случая застрахователят е платил за застрахования и се е суброгирал в правата на удовлетворения кредитор,което му дава право да предяви срещу длъжника настоящия регресен иск. По направеното възражение,че ответникът не е имал правна възможност да обжалва наказателното постановление,поради законовата забрана,свързана с ниската стойност на административното наказание - глоба в размер на 50 лв.За ответника в настоящото производство е съществувала правната възможност по чл.70 - 72 от ЗАНН в две годишен срок от влизане в сила на наказателното постановление да иска възобновяване на административното производство. По направеното възражение за неоснователност на исковата претенция.Във въззивната инстанция съдът е разпитал подробно ответника П. Е. П..Обясненията на страната са в противоречие на всички събрани по делото даказателства - писмени и гласни,в т.ч. и с показанията на съпругата му,свидетелката С.П.Обясненията на страната не налагат промяна във фактическите и правни изводи на съда.Настоящата инстанция изцяло възприема изложеното от първоинстанционния съд и както бе изложено по -горе, препраща към мотивите. По изложените съображения въззивната жалба се явява неоснователна и следва да се остави без уважение. Въззивният съд споделя изводите на първата инстанция изложени в мотивите,поради което решението като правилно следва да бъде потвърдено. Водим от горното и на основание чл.271 ГПК въззивния съд Р Е Ш И : ПОТВЪРЖДАВА решение № ... от 12.07.2011 год. по гр.д. № ... по описа за 2011 год. на Горнооряховския районен съд. РЕШЕНИЕТО е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ : |