Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 416/16.09.2019 г.
гр. Монтана
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Монтана, касационен състав, в
публично заседание на тринадесети септември през две хиляди и деветнадесета
година в състав:
Председател:
Огнян Евгениев
Членове: Соня Камарашка
Мария
Ницова
при секретаря Антоанета Лазарова и с участието на
прокурор Галя Александрова при Окръжна прокуратура - Монтана, като разгледа
докладваното от съдия Соня Камарашка касационно административно - наказателно дело
№ 388 по описа на Административен
съд - Монтана за 2019г., за да се
произнесе, взе предвид следното
Производството
е по реда на чл.208 и сл. от АПК /редакцията на
разпоредбите след изменението, публ. в ДВ бр. 77 от 2018 г., в сила от
01.01.2019г.), във връзка с чл.63, ал.1 от ЗАНН.
Предмет на касационното административно – наказателно
производство е Решение №269 от 26.06.2019 г. по АНД № 553 по описа за 2019г. на
Районен съд – Монтана, с което е потвърдено наказателно
постановление № 19-0996-000679 от 20.03.2019 г. на Началник сектор „Пътна полиция” при
ОД МВР гр.Монтана, упълномощен със Заповед №8121з-515/14.05.2018год. на Министъра
на вътрешните работи, с което на Б.Г.Б. ***, за
извършено административно нарушение по чл.50, ал.1 от ЗДвП му е наложено административно наказание глоба в
размер на 200.00лева /двеста/, на основание чл.179, ал.2 във вр. ал.1, т.5,
предл. четвърто от ЗДвП,
Касационният жалбоподател Б.Г.Б.,
редовно призован се явява лично, като твърди, че решението на въззивния съд е неправилно
поради съществени нарушения на процесуалните правила и противоречие с
материалния закон. Излага доводи, че административно наказващия орган не е
установил правилно фактическата обстановка, тъй като знак Б-2 се намира на
около 10метра от кръстовището за което е посочено, че е път с предимство. Моли
за отмяна решението на въззивния съд и потвърденото с него НП.
Ответника по
касационната жалба
Началник сектор „Пътна полиция” към ОД МВР гр.Монтана, редовно
призован чрез
процесуалния си представител главен юрисконсулт Катя Димитрова, оспорва жалбата счита решението на въззивния съд за
правилно и законосъобразно, отрича наличието на касационните основания за
неговата отмяна, като излага конкретни съображения в тази насока. Моли за
потвърждаване на въззивното решение.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.211, ал.1 АПК от страна във въззивното производство, за която обжалваното съдебно решение
е неблагоприятно, при което същата е допустима.
С касационната жалба не са представени доказателства относими
към касационните основания, които да променят фактическите и правни изводи на
въззивния съд в обжалваното решение.
Разгледана по същество и в пределите на касационната
проверка по чл.218 от АПК във вр. чл.63, ал.1, изр. второ от ЗАНН е
НЕОСНОВАТЕЛНА.
Обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно.
След обсъждане на жалбата, доказателствата по делото и
становищата на страните, прие следното: касационните основание, които са
заявени и поддържани пред настоящата инстанция са за неправилно приложение на
материалния закон и допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените
правила – чл.63,ал.1 от ЗАНН във вр. чл.348, ал.1, т.1 и т.2 от НПК.
За да постанови обжалваното решение, с което е
потвърдил издаденото наказателно постановление, съставът на Районен съд – Монтана
е приел от фактическа страна, че на 16.02.2019год. в 17,30часа в гр.Монтана на
ул.”Т*** март” Б.Г.Б., като водач на лек
автомобил марка „О*** ”, модел „А*** ” с рег. №ВН 2316АВ, на паркинга на
магазин „К*** ”, при приближаване на кръстовище и наличие на пътен знак Б-2,
навлиза в кръстовището, като не пропуска движещият се по пътя с предимство лек
автомобил с рег. № СВ 9885ВМ, който го блъска в предна лява част, с което
реализира ПТП с материални щети. За да потвърди НП в тази му част
районният съд е приел, че при издаването на НП не са допуснати съществени
нарушения на административно производствените правила, които да са нарушили
правото на защита на оспорващия, а от събраните по делото доказателства
безспорно се установява изложената в АУАН и в издаденото въз основа на него НП
фактическа обстановка, т. е. установен е фактът на нарушението на правилото за
движение по пътищата, формулирано в чл.50, ал.1
от ЗДвП и извършването му виновно от страна на Б.Г.Б.. Посочено е в Решението на въззивния
съд, че правилно е приложена разпоредбата на чл. 179, ал.
2 във вр. с ал. 1, т. 5
пр. 4 от ЗДвП предвид конкретно установената от събраните по делото
доказателства /гласни и писмени/ фактическа обстановка, съответстващата на
описаната такава в АУАН и издаденото въз основа на същия НП, а по отношение на
размера на наложеното наказание – че същото е във фиксирания от законодателя
размер.
Районният съд е спазил принципите на служебно
начало и дирене на обективната истина, като е допуснал до разпит и е провел
такъв на актосъставителя и на свидетеля, съобразил се е с приложените и приети
писмени доказателства, и въз основа на така събраните доказателства е изложил
подробни и задълбочени мотиви по релевантните за спора факти и обстоятелства,
включително е изложил съображения и по всяко едно от повдигнатите от оспорващия
възражения, формулирани в жалбата с която е бил сезиран. Фактите по делото са
обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност. Съобразени са в пълнота както
писмените доказателства, така и събраните гласни доказателства по делото.
Въз основа на правилно установената
фактическа обстановка, са направени обосновани изводи относно приложението,
както на материалния, така и на процесуалния закон.
Както фактическите констатации, така правните
изводи формирани от районния съд се споделят напълно от настоящата инстанция.
Това прави излишно тяхното повтаряне, вкл. и с препрещане към мотивите на
районния съд съобразно правилото на чл. 221, ал.
2 предл. последно от АПК във вр. с чл. 63, ал. 1
изр. второ от ЗАНН.
Що се касае до конкретните възражения в
касационната жалба, следва да се посочи, че не се констатираха нарушения при
извършване преценката на събрания доказателствен материал и установяване въз
основа на него на фактическата обстановка по случая и формиране на правните
изводи. Не се установи и допуснато процесуално нарушения от състава на съда, за
което са налични подборни аргументи, вкл. и с позоваване на наличните по делото
писмени доказателства приложения по делото протокол за ПТП, които не е бил
оспорен от страните, всички те съпоставени по съответния за това ред и
разписани без възражения от самия оспорващият. Всъщност доказателствата по
делото разкриват по категоричен начин установената фактическа обстановка вкл.
липсват възражения в АУАН.
На следва място касационната инстанция
напълно споделя и изводите, че при съставяне на АУАН в пълнота е спазено
соченото изискване на правната норма за описание на нарушението, с всички негови
съставомерни признаци, вкл. и посредством нарушената правна норма, както и правилно
е приложена санкционна такава. Не се констатираха противоречия. По идентичен
начин е описано и констатираното нарушение и в самото НП.
За пълнота на изложеното, съгласно §6,т. 8.
"Кръстовище"
е място, където два или повече пътя се пресичат, разделят се или се събират на
едно ниво, а съгласно §6, т.31 "Предимство" е правото на един участник
в движението да премине преди друг през дадено място от пътното платно, като в
случая видно от изготвения протокол за ПТП на мястото на нарушението е бил
налице поставен пътен знак Б-2, с които без да се съобрази нарушителят е
навлязъл в кръстовището и не е пропуснал движещия се по път с предимство
автомобил, което на място е видно и от пътната маркировка.
Или в обобщение този съдебен състав намира,
че правилно Районния Съд е преценил всяко доказателство поотделно, събрано в
хода на съдебното производство, а освен това и всички в съвкупност, като е
достигнал до единствения правилен извод, а именно, че е установено по безспорен
начин факта на извършеното нарушение по чл. 50, ал. 1
от ЗДвП и неговия автор.
АУАН и НП са издадени от компетентни органи.
При съставянето им не са нарушени административно производствените правила,
материалният закон и целта на същия. Наказанието е правилно определено предвид
характеристичните данни за нарушителя и съобразно разпоредбата на ЗДвП.
В обобщение на изложеното касационата
инстанция не констатира наличието на поддържаните от касатора основания за
отмяна на проверяваното решение на Районен съд – Монтана, други такива не бяха
установени и при служебно дължимата проверка по чл.218, ал.2 от АПК, поради
което решението следва да бъде оставено в сила като правилно и законосъобразно.
По изложените съображения на основание
чл.221, ал.2 от АПК във вр. с чл.63, ал.1 от ЗАНН, настоящият касационен състав
на Административен съд - Монтана,
Р
Е Ш И:
ОСТАВЯ В
СИЛА Решение №269
от 26.06.2019 г. по АНД № 553 по описа за 2019г. на Районен съд – Монтана, с
което е потвърдено наказателно постановление № 19-0996-000679 от
20.03.2019 г. на Началник сектор
„Пътна полиция” при ОД МВР гр.Монтана, като правилно и законосъобразно.
Решението е
окончателно и не подлежи на обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: