Р
Е Ш Е
Н И Е
№…….....................
гр. София, 19.02.2020г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, IV-Б състав, в публичното заседание на тринадесети февруари, две хиляди и двадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РЕНИ КОДЖАБАШЕВА
ЧЛЕНОВЕ: СТАНИМИРА ИВАНОВА
мл.с. МАРИНА ГЮРОВА
при
секретаря К.Лозева, като разгледа докладваното съдия Станимира Иванова въззивно гр. дело № 3574 по описа за 2019г. на СГС, за да се
произнесе взе предвид следното.
Производството е по реда на чл.
258 и сл. ГПК.
С Решение № 1244/03.01.2019г. по гр.д. № 37933 по описа за 2017г. на
Софийски районен съд, 140-ти състав са отхвърлени исковете, предявени с искова
молба вх.№ 2016494/08.06.2018г. на „Д.з.”ЕАД,
ЕИК ******със седалище и адрес на управление:*** Б срещу ЗАД”ОЗК-Застраховане” ЕИК ******, със седалище и адрес на управление:***
с правно основание чл. 213
от КЗ (в сила от 01.01.2006г., отм) и
чл. 86 от ЗЗД за заплащане на сумите, както следва: сумата от 375,68лв., ведно със законната лихва от подаване на
исковата молба-08.06.2018г. до
изплащането й, представляващи изплатено
застрахователно обезщетение за вреди по застрахован при Д.з.”ЕАД по застраховка
„Каско” автомобил „Тойота айго”, рег. № ******,
причинени при ПТП от 01.10.2016г. на автомагистрала „Струма” в посока от гр.
Дупница към гр. Благоевград, в района на „км 44 + 500”, при което застраховано
МПС преминава през намиращ се на пътно платно протектор на спукана преди това
гума на товарен автомобил „Скания Р 124”, рег. № ******, застрахован при ЗАД”ОЗК-Застраховане
по застраховка „Гражданска отговорност”,
като Д.з.”ЕАД е осъдено да заплати на ЗАД”ОЗК-Застраховане”
ЕИК ****** съдебни разноски от 350лв.
Срещу така постановено решение е
депозирана въззивна жалба вх.№ 5013674/28.01.2019г.,
изпратена по пощата на 24.01.2019г. от ищеца „Д.з.”ЕАД, ЕИК ******в частта, в която исковете са отхвърлени. Изложило е съображения,
че решението е неправилно, постановено при нарушение на съдопроизводствени
правила и на материалния закон. Посочило е, че неправилно районният съд приел,
че водач на товарен автомобил не носел вина, а събитието било случайно.
Товарният автомобил се спускал по наклон и спукал задна дясна гума, част от нея
изхвърчала на пътно платно и в нея се ударил автомобил „Тойота”. Спукването
на гума било присъщо качество на вещта и приложима била разпоредбата на чл. 50
от ЗЗД, защото обичайните причини за това са износване, свръх-херметизация,
загуба на механичните й свойства. Вредата в случая била произтекла от характера и състоянието на
вещта . Районният съд неправилно бил дал правна квалификация по чл. 45 от ЗЗД и
това водело и неправилност на решението му. Дори да се приемело, че правилната
квалификация е чл. 45 от ЗЗД то и тогава исковете били основателни, защото
водач не бил положил необходима грижа за изправност на автомобила, вкл. и
гумите. Неправилно районният съд приел, че виновен за ПТП бил водач на Тойота,
защото не бил заобиколил препятствието.
Неправилно били кредитирани показанията на св. И., те били опровергани от
другите събрани доказателства. Хипотетични били изводите на вещото лице.
Водачът на „Тойота не можел да избегне
препятствието, защото то се било появило внезапно, а и пътно платно било заето
от други коли. Претендирало е разноски.
Въззиваемият-ответник по исковете ЗАД”ОЗК-Застраховане” ЕИК ****** в предоставения срок е оспорил жалбата. Навело е твърдения че
решението в обжалвана част е правилно. Посочило е, че нямало пречка водач на „Тойота“ да избегне
препятствието, участък на пътя бил прав, нямало други движещи се МПС, лява
лента е била свободна, самото препятствие било около 80-100см. и било видимо,
но погрешно водач на „Тойота“ решил да премине през него вместо да го избегне.
Същевременно водачът на камиона спрял
своевременно и се отправил към пътно платно за отстраняване на остатъка от
протектора на гумата от пътното платно. Претендирало е разноски.
Съдът, след като прецени доводите на страните и събраните по делото
доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
Първоинстанционният съд е сезиран
с искова молба вх.№ „Д.з.”ЕАД, ЕИК ******със
седалище и адрес на управление:*** Б срещу ЗАД”ОЗК-Застраховане”
ЕИК ******, със седалище и адрес на управление:*** с която е поискало от съда
на основание
чл. 213 от КЗ (в сила от
01.01.2006г., отм) и чл. 86 от ЗЗД да осъди ответника да му заплати сумите, както
следва: сумата от 360,68лв., ведно
със законната лихва от подаване на исковата молба-08.06.2018г. до изплащането й, представляващи изплатено застрахователно обезщетение за
вреди по застрахован при Д.з.”ЕАД по застраховка „Каско” полица №
440115111001911 автомобил „Тойота айго”, рег. №
******, причинени при ПТП от 01.10.2016г. на автомагистрала „Струма” в
посока от гр. Дупница към гр. Благоевград, в района на „км 44 + 500”, при което
застраховано МПС преминава през намиращ се на пътно платно протектор на спукана
преди това гума на товарен автомобил „Скания Р 124”, рег. № ******, застрахован
при ЗАД”ОЗК-Застраховане по застраховка „Гражданска отговорност” полица № BG/23/115002797243/12.11.2015г.;
сумата от 15лв., ведно със законната
лихва от подаване на исковата молба-08.06.2018г.
до изплащането й, представляващи ликвидационни разноски по щетата. Навело е твърдения,
че на 01.10.2016г. било настъпило ПТП, при което била увредена бронята на
застрахования по него автомобил за обезщетяване на които платил 360,68лв., направил
ликвидационни разноски от 15лв., поканил ответника да му я плати, но това не
било направено. Причина за ПТП било, че
водач на „Скания“ след спукване на дясната задна гума не предприел мерки за безопасност
на движението, поради което и част от гумата се ударила в предната част на
движещия се зад него автомобил Тойота”. Претендирало
е разноски.
Ответникът ЗАД”ОЗК-Застраховане” ЕИК ******, в предоставения срок е оспорило исковете. Посочило е, че механизма
по протокола за ПТП не бил установен,
този протокол не обвързвал в тази част съда, водач на Скания не бил провел
виновно противоправно поведение, ПТП било резултат от случайно събитие - внезапно
настъпила техническа неизправност на автомобила, поведението на водачът на камиона „Скания“ не
било единствената причина за ПТП, вредите по автомобил „Тойота“ не били
причинени изцяло от това ПТП, размер на иск бил прекомерен, не дължал лихва. Претендирало
е разноски.
По делото е прието извлечение от
регистъра на Гаранционен фонд, съгласно което за автомобил с рег. № ******ответникът
е декларирал, че е сключил договор за застраховка Гражданска отговорност”
полица № BG/23/115002797243/12.11.2015г.
за срок от 1 година, считано от 12.11.2015г. и не е декларирал прекратяването
й.
По делото са приети неоспорени от
страните застрахователна полица по застраховка „Каско” № 440115111001911/25.09.2015г. , Общи
условия, преписка по щета № 44012131623505, вкл. фактура и платежно нареждане, съгласно които
на 2125.09.2015г. Д.з.”ЕАД е сключило с П.Б.С. договор за застраховка „Каско” за
период от 07.10.2015г. до 07.10.2016г. за територия на Република България за
автомобил „Тойота айго”, рег. № ****** при
застрахователна сума от 6400лв., по
искане на застрахования на 03.10.2016г. е образувана щета за обезщетяване на вреди
по това МПС по предна броня, настъпили на 01.10.2016г. на АМ „Струма” в посока към София на „км. 44”
преди гр.София при преминаване през спукана гума на камион, ищецът е огледал
щетите и е установил че са по облицовка
на предна броня, спойлер и решетка на предна броня, възложил е ремонт на вреди
на „ Автосервиз „Суаб-Сба”ЕООД и за извършения ремонт е платил на 06.12.2016г.
сумата от 360,68лв., начислил е ликвидационни разноски, от 15лв.
и е отправил искане до ответника за възстановяването им.
По делото е приет Протокол за ПТП
№ 1583254/01.10.2016г., съставен от органи на КАТ в 15,45ч. посетили
местопроизшествието, носещ подпис и за водачи на автомобили, съгласно който на
01.10.2016г. в 15,30ч. на АМ „Струма”, „км 44 + 500” община Дупница е настъпило
ПТП, при което по време на движение на товарен автомобил „Скания Р 124”, рег. №
******, управляван от Б.Р.И.възниква внезапна неизправност – спуква се задна
дясна гума и част от нея се удря в предната броня на „Тойота айго”, рег. № ******, управляван от П.С. , при което е
деформирана предна броня на този автомобил. В протокола за ПТП се съдържа схема
на ПТП, съгласно която автомобилите са
се движели към гр. София един зад друг в средна лента от три ленти за движение.
По делото са приети неоспорени от
страните писмо от АП, Разрешение за
ползване, извадка от проект по част „Организация на движението” за участък на
АМ „Струма”, „км 44 + 500” - стар „312 +
843”, съгласно който този участък е прав, отсечката е въведена в експлоатация
на 22.12.2015г.
Разпитан по делото св. Б.Р.И.е посочил, че преди 2-3 години
управлявал товарен автомобил по автомагистрала „Люлин” в посока към гр. София
със скорост от 80-90км/ч. с товар от 6 тона при норма от 18 тона, след гр.
Дупница се спукала задна дясна гума, спрял вдясно и видял, че протектора на
гумата останал в средната лента за движение, тръгнал да го премести, за да не
настъпи ПТП, като в този момент видял приближаващ се червен автомобил „Тойота”, движещ се в средната
лента, нямало други автомобили на пътя в този момент, учудил се , че водач на
Тойота не сменил лентата за движение в най-лява, а минал през протектора.
Заявил е, че след това „Тойота“ спрял пред камиона, а свидетелят махнал
протектора от гума от пътно платно и отишъл да си смени гумата, жената –водач
на Тойота се обадила на органи на КАТ и полицаите дошли докато свидетелят още
си сменял гумата. Посочил е, че протектора на гумата на пътното платно бил на
около 30м.-40м. от спрелия камион, тази част от протектора била дълга около
50см.-60см., с височина около 10-15см. над пътно платно, имало видимост на
пътя, участък бил прав и равен, поне 50м. било разстоянието от билото до протектора, тоест от момент в който водач на „Тойота“ е можел да
види протектора от гума на пътното
платно. Три били лентите за движение в посока към гр.София – две за движение и
една аварийна лента,протектор бил в средната лента.
Разпитана по делото св. П.Б. С.
е заявила, че в началото на октомври 2016г. се връщала от Гърция, управлявала лек
автомобил „Тойота”, не помнела къде точно, но било преди гр. Благоевград,
видяла че в аварийна лента има спрял голям камион –тип ТИР, или бил в процес на
спиране в аварийната лента. Не помнела дали участък е стръмен с наклон нагоре
или надолу, не помнела и нещо да пречело на видимостта й, но видяла изведнъж от
този камион да изхвърчат части, които се
разпилели по двете платна на пътя, нямало други автомобили на пътя, което
вероятно означавало че случилото се било при нейното застигане на товарния
автомобил. Посочила е, че нямало как да лавира между частите, защото между тях
имало малко разстояние, не можела и да ги заобиколи, трябвало да мине през една
от тях. Посочила е, че късно възприело тези части и не можела да спре или да ги
заобиколи, движела се с разрешена за участъка скорост, усетила препятствието
след преминаването през него, не се била разсеяла, за първи път видяла
препятствието 10-15м. преди него, то било около 80-100см. дълго, при удара се
откачила предната й броня. Посочила е, че по пътното платно имало повече от
една част, поне още 1-2 от тях били като това, през което била преминала, тоест
с размери около 80-100км. дължина. Лентите за движение в нейната посока били
две, една от тях била аварийна, частите били разпилени в лявата лента, по която
тя се движела, в дясната лента бил спрял камиона и това не й позволило да премине в
дясната лента, защото щяла да се удари в спрелия там товарен автомобил.
Движението в обратната посока било отделено с мантинела от платно за движение в
посока към гр. София. Не помнела дали има лента за движение в нейната посока от
лявата й страна, тя управлявала автомобила в лентата от ляво на аварийната
лента.Когато спряла видяла, че водач на камион е в предната му част, направила
му забележка, че не е събрал разпилените части по пътното платно които били на площ
от около 10-15м. по пътното платно. Тогава водачът на камиона ги събрал частите
и след това дошли органи на КАТ, които
тя извикала. Частите от пътното платно водач на камион събрал за около
10-15минути, преди да дойдат полицаите. Не били минали други автомобили преди
да бъдат събрани частите.
С приетото по делото заключение
по съдебно-авто-техническата експертиза, вещото лице е посочило, че щетите по
лек автомобил Тойота” за които са предявени претенции са в пряка
причинно-следствена връзка от ПТП с механизъм, посочен в протокола за ПТП., следната пазарна стойност на тези
вреди към дата на ПТП е 442,56лв., а при прилагане на коефициент на овехтяване
– 381,73лв. Посочило е, че на този участък от пътя лентите за движение са три, като при внезапно спукване на гума е
възможно части от нея да се отделят и траекторията им да пресече тази на задно
движещия се автомобил, ако не се спази достатъчна дистанция. Посочило е, че при
низходящ наклон протектора от гумата, който е изпъкнал на пътното платно може
да се възприеме от разстояние 60-100см. При възходящ наклон той можел да се
възприеме от повече от 100м. Възможността за спиране на Тойота при скорост от 100км/ч. била опасна зона от 95,05м., а при скорост от
120км/ч-127,5м. Протекторът се откъсвал внезапно, но удар с автомобил не е
внезапен, можело е да се извърши маневра за преминаване в най-лява лента.
С оглед на така установената фактическа обстановка,съдът приема от правна страна следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 269
от ГПК въззивния съд се произнася служебно по валидността на решението а по
допустимостта му – в обжалваната част. По останалите въпроси въззивния съд е
ограничен от посоченото в жалбата.
В конкретния случай постановеното
по делото решение е валидно и в
обжалваната част е допустимо. Районният съд се е произнесъл по исковете
така, както са предявени, дадената правна квалификация на същите не е от
естество да обоснове извод за недопустимост на обжалваното решение.
По правилността на решението в обжалваната част :
Доколкото застрахователното
събитие е настъпило през 2016г.,но
при договор за застраховка „Гражданска отговорност”, сключен през 2015г., то съдът
приема, че приложимият материален закон
за процесния случай е Кодекса за застраховането (в сила от 01.01.2006г.,
отм).
Предявените искове са с правно
основание чл. 213 от КЗ (отм) вр. с чл. 86 от ЗЗД.
Съгласно разпоредбата на чл. 213,
ал. 1, изр. 2 от КЗ (отм) с плащането на застрахователното обезщетение
застрахователят встъпва в правата на застрахованото лице срещу застрахователят
му по застраховка „Гражданска отговорност” до размера на изплатеното
обезщетение и на обичайните разходи, като искът може да се предяви направо към
застрахователя по „Гражданска отговорност”.
Правото на застрахователя да иска
от третото лице, причинило вредата, съответно от застрахователя му по
„Гражданска отговорност”, след плащането на застрахователното обезщетение, е право,
произтичащо по силата на закона, като основанието му не е само
застрахователното правоотношение, а и фактът на плащането на сумите на
правоимащите лица по силата на договора за застраховка и произтичащото от
закона право на регрес – чл. 213, ал.1 от КЗ (отм). Именно с оглед на това плащане
застрахователят встъпва в правата на застрахованите при него лица. Встъпвайки в
правата на застрахования, застрахователят не би могъл да получи повече права от
тези, които има застрахования срещу
третото лице и застрахователят носи риска от всички възможни възражения,
които може да направи третото лице на застрахования.
За да възникне регресното право
на застрахователя по имуществена застраховка е необходимо кумулативно наличие
на предпоставките: деликтна отговорност на ІІІ-то лице по отношение на
увредения-застрахован по смисъла на чл. 45, 49, чл. 50 и сл. от ЗЗД, поради причиняване на
застрахователно събитие и плащане на застрахователно обезщетение от
застрахователя, като в хипотезата на чл. 213, ал.1, изр. 2 от КЗ (отм)следва да
се установи и наличие на застрахователно правоотношение по застраховка „ГО” на
делинквента, за които предпоставки ищецът следва да проведе главно и пълно
доказване.
Плащането на застрахователно
обезщетение съгласно разпоредбите на чл. 202 и чл. 208 от КЗ може да бъде
извършено чрез изплащане на сума в
размер на пазарната стойност на действително претърпените вреди, изчислени към момента на настъпване на събитието
или натура или чрез прихващане,
включително и с дължимите вноски при разсрочено заплащане на застрахователната
премия.
Предметът на делото са въведените от ищеца с
исковата молба права, чиято защита търси. Правната им квалификация се определя
от твърденията на ищеца за фактите, които са ги породили. В случая с исковата
молба ищецът изрично е посочил, че основанието на иска е виновно противоправно поведението на водача на автомобила,
застрахован при ответника по застраховка „Гражданска отговорност”. Това е така,
защото ищецът се е позовал на
бездействие на този водач, който „...
не взел мерки за безопасността на
движението, след като е спукал задна дясна гума на автомобила...”. При така
наведените от ищеца твърдения правилно районният съд е приел, че правната
квалификация на предявените исковете е чл.
213 от КЗ (отм) вр. с чл. 45 от ЗЗД
– деликтно поведение на водача на товарния
автомобил. Твърденията, че вредите са причинени от типичните свойства на
вещта – задна дясна гума на автомобила, евентуално- неполагане на грижа
заизправност на автомобила, са наведени за първи път от ищеца с въззивната
жалба и не са от естество да обосноват
извод, че правната квалификация на исковете е различна от тази, посочена от
районния съд.
Съдът приема, че в конкретния
случай по делото е установено от приетите по делото писмени доказателства, заключение
по техническа експертиза, която съдът кредитира като неопровергана от другите
доказателства, неоспорена от страните, че застрахован при ищеца автомобил „Тойота
айго”, рег. № ****** по застраховка
„Каско” на 01.10.2016г. на Автомагистрала „Струма” в посока от гр. Дупница към
гр.София, в района на „км 44 + 500”, е преминал през намиращ се на пътно платно
протектор на спукана задна дясна гума на товарен автомобил „Скания Р 124”, рег.
№ ******, застрахован при ЗАД”ОЗК-Застраховане по застраховка „Гражданска
отговорност, в следствие на което автомобил „Тойота“ е бил с увредена облицовка
на предна броня, на решетка и спойлер на предната броня, за обезщетяване на
вредите ищецът е заплатил сумата от 360,68лв., която не надхвърля пазарната
стойност на вредите към дата на ПТП, направил е и ликвидационни разноски от
15лв.
Спорният въпрос по делото е дали
водачът на товарния автомобил „Скания” е провел виновно противоправно
поведение, посочено от ищеца - „... не
взел мерки за безопасността на движението
след като е спукал задна дясна гума на автомобила...”, поради което и да
има основание за ангажиране отговорността на ответника за заплащане на
процесните суми. Тежестта на доказване на това обстоятелство по несъмнен начин
е за ищеца по делото.
Съгласно разпоредбата на чл. 101
от Закона за движение по пътищата (ЗДвП) когато по време на движение възникне
повреда или неизправност в пътното превозно средство, което застрашава
безопасността на движението, водачът е длъжен да спре и да вземе мерки за отстраняването
й.
Съгласно чл. 59 от ЗДвП водач на превозно средство, движещо се
по автомагистрала, принуден да спре по
независещи от него обстоятелства, може да го направи в лента за принудително
спиране извън платно за движение.
При така уредената нормативна
уредба съдът приема, че посоченото от ищеца поведение на водача на камиона би
било деликтно, ако се установи по делото
че е проведено и тогава отговорността на ответника за плащане на сумите, за които
са предявени исковете, би могла да се
ангажира.
Съдът приема, че по делото е
установено, че процесното ПТП е настъпило на автомагистрала „Струма”, на „км 44
+ 500” след гр. Дупница в посока към гр. София, който участък на пътя е с три
ленти за движение в посока към гр. София, едната от които е аварийна лента,
участък на пътя е равен , без
ограничения на видимостта при процесното ПТП.
Тези обстоятелства се установяват от приетия по делото Протокол за ПТП,
извадка от проект по част „Организация на движението” за участък на АМ
„Струма”, „км 44 + 500” - стар „312 +
843”, показания на св. И., които в тази
част съдът кредитира като неопровергани от другите събрани по делото
доказателства. Съдът не кредитира показанията на св. С., заявила, че ПТП е
настъпило преди гр. Благоевград и че е
имало две ленти за движение-аварийна и още една. Показанията на св. С. са опровергани от останалите събрани по
делото доказателства посочени по-горе, отделно показанията на свидетеля са
вътрешно-противоречиви и не са категорични в тази част - свидетелят е заявила, че не помни добре
събитието, че не помни да е имало лента за движение от лявата на страна на
тази, по която се е движела и която била лява по отношение на най-дясната
аварийна лента, части били разпилени по двете платна, но не помнела да е имало
такива в аварийна лента. Така дадени показания са взаимоизключващи се в частта
за броя на лентите за движение в посока към гр. София – от една страна не
помнела да има трета лента, но имало разпилени части по две ленти, но не
помнела да има такива в аварийна лента. Приетият по делото протокол за ПТП носи
подписи на водачи на двете превозни средства, както и на органи на КАТ,
посетили местопроизшествие. Последните са установили, че ПТП е настъпило на АМ
„Струма”, „44 + 500”, където има три ленти за движение в посока към гр. София.
В тази част протокола за ПТП обвързва съда с материална доказателствена сила,
защото мястото на настъпването на произшествието и броя на лентите за движение са възприети от
органите на КАТ. Тази доказателствена сила на протокола за ПТП не е опровергана
по делото и съдът приема за установени закрепените в протокола за ПТП обстоятелство
за място на настъпване на произшествието и за броя на лентите за движение в
посока към гр. София.
По делото не се спори и се
установява от събраните по делото доказателства, че товарния автомобил „Скания
Р 124”, рег. № ****** е спукал задна дясна гума, протектор от която с дължина около
60см-80см. попаднал в средната лента за движение, товарният автомобил е спрял
непосредствено след спукването на гумата в аварийна лента. Тези обстоятелства
се установяват и от събраните по делото писмени и гласни доказателства,
последните в тази част са непротиворечиви , резултат от личните впечатления на
свидетелите и съдът ги кредитира.
Съдът приема за установено, че
водачът на товарния автомобил „Скания” незабавно след спирането в аварийната
лента е слязъл от камиона и е тръгнал назад, за да вдигне от пътното платно
протектора на спуканата гума, попаднал в средната лента за движение и в този
момент по тази лента за движение се е приближил лекият автомобил „Тойота” и
преминал през протектора. Тези обстоятелства
се установяват от показанията на св. И., които съдът кредитира като
последователни, категорични и логични, резултат
от личните му впечатления, неопровергани от другите събрани по делото
доказателства. Съдът не кредитира
показанията на св. С. заявила, че била на 10-15м. от товарния автомобил в
момента, в който от него изхвърчали частите, че те били много и поне три от тях
били с размери 60-80см., като едва след
като тя е спряла след преминаването през една от тези части и след нейна забележка към шофьора на камиона
той е предприел действия за вдигане на протектора от пътното платно, че не е
имала възможност да избегне преминаването през частта от протектора.
Показанията на този свидетел са вътрешно-противоречиви и не са категорични,
поради което и не следва да се кредитират. Житейски неоправдано е да се приеме,
че в средна лента за движение е имало
повече от една част с големи размери – 60-80см.; но водач на Тойота“ е успял да
премине само през една от тях и то без да напуска средната лента за движение.
Така описания механизъм на ПТП от св. С. противоречи на житейската логика при съобразяване
на ширината на пътното платно , ширината на „Тойота“ и дължината частите от протектора на гумата, посочени от
свидетеля.
Отделно, тези показания не установяват противоправното поведение на
водача на камиона, посочено от ищеца. Показанията на св. С., са че е спряла пред товарния автомобил след
като преминала през падналата част от гума и видяла водач на товарен автомобил
в предна част на камиона и едва след нейна забележка той се бил отправил да
събира разпилените по платното части. Същевременно, свидетелят С. е посочила, че
видяла товарния автомобил спрял или в процес на спиране в аварийната лента и в
този момент видяла от него да изхвърчат части . Така дадените показания на св. С.
не опровергават показанията на св. И., че веднага се е заел с отстраняването на
протектора, попаднал на пътното платно. Това е така, защото свидетелят е
посочила, че е спряла почти веднага след попадането на пътното платно на части
от гумата , тоест отправяне на забележката й към водача на камиона е направена
в момент, преди който е било невъзможно той да предприеме действия за вдигане
на частите от протектора на гумата Така установените обстоятелства обосновават
извод, че дори да се приеме за вярно посоченото от св. С., то и при тази хипотеза
водачът на камион не е имал време да
вдигне протектора от пътното платно преди през него да премине Тойота”,
тоест не е провел противоправното поведение, посочено от ищеца.
Съдът приема за установено, че по
пътното платно не е имало разпилени части от товарния автомобил в най-лявата
лента за движение. Свидетелят И. е бил категоричен в показанията си, че тази
лента е била свободна, посочил е, че е
видял приближаващия се автомобил „Тойота” и бил учуден, че не сменил средната
лента за движение със свободната в този момент от препятствия и от автомобили
най-лява лента за движение. Съдът кредитира показанията на св. И. като логични, последователни и резултат от личните
му впечатления , неопровергани от останалите събрани по делото
доказателства. Показанията на св. С. за
броя на лентите и за части от гумата по лява лента, са опровергани по делото и
съображения за същото изложи по-горе. При така установеното съдът приема, че за
водач на „Тойота“ не е имало пречка да премине в най-лява лента за движение ,
която не е била заета с автомобили и с части от гумата на камиона и така да
избегне процесното ПТП. Съдът приема, че доколкото участъкът от пътя, на който
е настъпило ПТП е бил равен, не е имало ограничения на видимостта, то като
съобрази и установения от свидетелските показания размер на падналата част от
протектора на гумата - 60-80см., заключението по съдебно-техническата
експертиза, то по делото е установено, че за водач на „Тойота“ не е имало
пречки своевременно да възприеме попадналия в следната лента протектор и да
предприеме преминаване в лява лента.
С оглед гореизложеното съдът
приема за установено по делото, че незабавно след спукването на задна дясна
гума водачът на товарния автомобил „Скания” е спрял в аварийната лента, слязъл е от автомобила и се е отправил
към средната лента на пътното платно, за да вдигне падналата на него част от протектора на спуканата гума, в този
момент най-лявата лента за движение е
била свободна от автомобили и от препятствия на пътя, поради което и съдът
приема, че преминаването на водача на „Тойота“ през падналата в средна лента
част от протектора на гумата не е причинено от виновно противоправно поведение
на водача на камиона „Скания”, за което ищецът е навел твърдения – че водач на
камион „... не взел мерки за безопасността на движението, след като е
спукал задна дясна гума на автомобила...” . В подкрепа на извода на съда,
че водач на „Тойота“ е могъл да избегне преминаването през протектора е и
заключението по съдебно-автотехническата експертиза, с което вещото лице е
посочило, че е имало видимост поне 50м. за водач на „Тойота” преди удар за падналата
на пътно платно част и това е
достатъчно, за да се премине в най-лява лента, а и дори да се приеме, че „Тойота”
се е движела непосредствено след камиона, то при спазване на необходимата
дистанция и в този случай би могло водач на „Тойота” да избегне удара, като
премине в най-лява лента за движение.
При така възприето съдът приема,
че по делото не е установено по несъмнен начин виновно противоправно поведение
на водач на камион, посочено от ищеца, в следствие на което да е настъпило ПТП,
поради което решението на Софийски районен съд в обжалваната част е правилно и следва
да се потвърди.
По отговорността за разноски:
С оглед изхода на делото съдът
приема, че отговорността за разноски следва да се постави в тежест на
въззивника и той следва да бъде осъден да заплати на въззиваемия сумата от
100лв. възнаграждение за юрисконсулт. Същото е определено от съда съобразно
нормите на чл. 78, ал. 8 от ГПК вр. със Закона за правната помощ и чл. 25 от
Наредбата за заплащане на правната помощ при съобразяване на сложността на делото.
Така мотивиран, Софийският градски съд
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 1244/03.01.2019г. по гр.д. № 37933 по описа за 2017г.
на Софийски
районен съд, 140-ти състав в обжалваната
част.
ОСЪЖДА „Д.з.”ЕАД, ЕИК ******със седалище и адрес на управление:*** Б да заплати на ЗАД”ОЗК-З.” ЕИК ******, със седалище и адрес на управление:*** на
основание на чл. 78, ал. 3 вр. с ал. 8
от ГПК сумата от 100лв. (сто
лева ), представляващи съдебни разноски за възнаграждение за юрисконсулт в производството пред СГС.
Решение е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.