Решение по дело №5/2019 на Окръжен съд - Перник

 

                                                  Р     Е      Ш     Е     Н     И     Е                                                            

 

                                                                            № 22

                                                   Гр.Перник 08.04.2019 год.

 

 

                                         В    И М Е Т О    Н А      Н А Р О Д А

 

Пернишкият окръжен съд, наказателна колегия в публичното заседание на 27. февруари през  две хиляди и деветнадесета година в  състав :

 

                                                                   Председател: Виктор Георгиев                                                                          

                                                                            Членове : Бисер Петров

                                                                                            Симона Кирилова

 

При секретаря Катя Станоева, с участието на прокурора А.Джамалова, като разгледа докладваното от В.Георгиев ВНОХД  № 5 по описа за 2019 год.,  за да се произнесе взе предвид следното :

С присъда №648/24.10.2018год., постановена по нох.дело №00944/2018год. Пернишкият районен съд е признал подсъдимият С.С.М. - роден на *** ***, с постоянен и настоящ адрес:***, българин, български гражданин, *** образование, женен, работи  като ***, неосъждан,  с ЕГН **********, за ВИНОВЕН в това, че на 06.12.2015г. за времето между 19,30 часа и 20,00 часа, в гр.Перник, *** се заканил с убийство на П.Н.Т. с думи, че ще го изпрати при починалата му съпруга, и че парите които му е платил за делото през 2013 г., ще му послужат за погребение, както и с думите „Само да чуя малко да тропнеш и ще те ликвидирам“ и това заканване е възбудило у него основателен страх за осъществяването му, поради което и на основание чл.144, ал.3, пр.1, вр. с ал.1, вр. чл. 54, вр.чл.55, ал.1, т.2 от НК съдът го е ОСЪДИЛ на наказание „Пробация” със следните пробационни мерки: „Задължителна регистрация по настояща адрес” с продължителност от петнадесет месеца, с периодичност на изпълнение два пъти седмично и „Задължителни периодични срещи с пробационен служител” с периодичност от петнадесет месеца.

 С присъдата съдът е ОСЪДИЛ подсъдимия С.С.М. – със снета по делото самоличност, да заплати на частния тъжител и граждански ищец П.Н.Т. с ЕГН:********** сумата от 800,00лв /осемстотин лева/, представляваща обезщетение за претърпените от него неимуществени вреди от непозволено увреждане в резултат на престъплението по чл. 144 ал.3, вр. с ал.1 от НК, ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането – 06.12.2015г. до окончателното изплащане на задължението, като е отхвърлил предявения граждански иск като неоснователен и недоказан в частта над уважената сума до пълния претендиран размер от 2000 лв. /две хиляди лева/.

Съдът е осъдил подсъдимия С.С.М. - със снета самоличност, да заплати по сметка на ОДМВР- Перник сумата в размер на 86,94 лв. /осемдесет и шест лева и 94 ст./, представляваща направени разноски в хода досъдебното производство, по сметка на Националното бюро за правна помощ сумата от 400,00 лв. /четиристотин лева/, представляваща определеното и изплатено възнаграждение за назначения му в хода на досъдебното производство служебен защитник, а по сметка на РС-Перник сумата от 70,00 лв./седемдесет лева/, представляваща направени разноски в хода на съдебното следствие, както и сумата от 50,00лв. /петдесет лева/, представляваща държавна такса върху уважената част на гражданския иск.

 

Недоволен от така постановената присъда е останал подсъдимият С.М., който чрез защитникът си адв.Г.М. в срок е депозирал въззивна жалба. В жалбата се релевират доводи, че постановената присъда е незаконосъобразна и необоснована. Акцентира с върху това, че не са събрани достатъчно категорични доказателства, които по несъмнен начин да доказват авторството на деянието в лицето на подсъдимия. Прави се искане въззивната инстанция да отмени постановената осъдителна присъда и вместо нея да постанови нова такава, с която да признае подсъдимия за невиновен и да го оправдае. Алтернативно се прави искане за намаляване на размера на наложеното наказание.

Представителят на Окръжна прокуратура гр.Перник е изразил ставище, че постановената присъда е законосъобразна и обоснована, а наложеното наказание е справедливо определено. Предлага присъдата да бъде потвърдена изцяло.

Гражданският ищец и частен обвинител П.Т. чрез повереника си адв.М. е изразил становище, че присъдата е законосъобразна, обоснована и справедлива и моли да бъде потвърдена.

Пернишкият окръжен съд като провери обжалваната присъда с оглед на сочените в жалбата доводи и изцяло служебно по реда на чл.314 от НПК , намери за установено следното:

           Като е обсъдил поотделно и в съвкупност събраните по делото гласни и писмени доказателства, първостепенният съд е установил точно развилата се по делото фактическа обстановка, а тя се свежда до следното:

 Свидетелят П.Н.Т. е съпруг на починалата сестра на подсъдимия М.. Двамата живеят в една жилищна сграда, находяща се в ***, като Т. сам обитава първия етаж на къщата, а М., заедно със съпругата си К.П.М. и сина си К.С. М., втория етаж.

По повод извършения строеж на къщата и поддържането на имота отношенията между подсъдимия и Т. били влошени, като често първият предизвиквал словесни и физически конфликти с пострадалия. За такъв инцидент, който е станал на 04.09.2012 г., С.М.  е бил признат с присъда № 348/02.04.2013 г. по нчхд № 1714/2012 г. на Районен съд - Перник, влязла в сила на 14.06.2013 г., за виновен за извършено от него престъпление по чл. 130, ал.2 от НК спрямо Т., за което му било наложено административно наказание глоба по чл. 78а от НК. Със съдебният акт М. бил осъден да заплати на Т. обезщетение за причинените му неимуществени вреди в размер на 500 лева. Срещу подсъдимия била издадена и Заповед за незабавна защита от 23.11.2012 г. по гр.дело № 5926/2012 г. на Районен съд – Перник, с която по реда на Закона за защита от домашното насилие Т. се ползвал от мярка за осигуряване на защита спрямо подсъдимия. Независимо от постановените съдебни актове вербалните заплахи от страна на подсъдимия продължавали.

На 06.12.2015 г. П.Т. гостувал у дома на сина си – свидетеля Я.П. Н.. Там била и неговата дъщеря – свидетелката Е.П.Н.. Т. си тръгнал, около 19:00 часа, към своето жилище. Между 19:30 часа и 20:00 часа той влязъл в двора на дома си в ***. В този момент от тъмнината изскочил подсъдимия С.М., който му отправил множество вербални заплахи, а именно: че ще го изпрати при починалата му съпруга и че парите, които е платил за делото през 2013 г. ще му послужат за погребение. Заявил му и следното: “Само да те чуя малко да тропнеш и ще те ликвидирам”. Думите били придружени със застрашително поведение от М., който държал дясната си ръка във вътрешния джоб на връхната си дреха, като че ли ще извади нещо. Така обективираните с думи закани за убийство в комбинация с упоритостта и увеличаващ се интензитет на психическо въздействие върху личността на Т. породили страхови изживявания у последния. Той успял да влезе в жилището си. Предвид възбудения у Т. основателен страх за осъществяване на отправените му закани за убийство, той веднага се обадил по телефона на свидетелите Я. Н. и Е.Н., на които съобщил за инцидента. Последните възприели неговото притеснение от случилото се. След тази дата Т. променил поведението си, като започнал да изпитва страх да излиза от дома си, за да не срещне М.. Целенасочената проява на подсъдимия срещу личността на пострадалия, целяща засягане на психическата му неприкосновеност формирала у последния постоянен страх от осъществяване на заканите. Свидетелите Я. Н. и Е.Н. започнали да придружават Т., когато се налагало той да се прибере в дома си в по-късен час, а когато нямали възможност – поддържали непрекъсната телефонна връзка с него. Започнали да търсят вариант пострадалият да напусне дома си и да се премести да живее на друго място. Същевременно подсъдимият не преустановил своето противоправно поведение, което обективирал на 05.01.2016 г., когато изчаквайки пострадалия му нанесъл удари с метална верига. За този инцидент били сигнализирани полицейските органи, като била издадена по реда на Закона за защита от домашното насилие и Заповед за защита по гр.дело № 00356/2016 г. на Районен съд –Перник.

Възприемайки отправените на 06.12.2015 г. на *** закани за убийство от подсъдимия, като реална възможност да ги осъществи, пострадалият напуснал своя дом на посочения адрес и трайно се установил през пролетта на 2016 г. във ветеринарната лаборатория на сина си Я. Н.,***, въпреки че същата разполагала единствено с помещение за осъществяване на операционна дейност и не била пригодена за живеене. От този момент Т. посещавал рядко имота си в ***, като винаги бил придружаван от друго лице, тъй като се страхувал да не срещне подсъдимия, който да осъществи заканите си за убийство.

Първостепенният съд е подложил на обстоен анализ заключението по назначена съдебно психиатрична експертиза, съгласно което П.Н.Т. страда от разстройство в адаптацията с протрахиран ход с давност от около 20 години. Същото е в резултат на системно упражнявания психически тормоз спрямо него от страна на М., като отправената срещу пострадалия закана за убийство през м. декември 2015 г. е обострила за пореден път тревожно-депресивните изживявания на освидетелствания и е влошила за пореден път качеството и комфорта му на живот. Районният съд е отделил дължимото внимание на поясненията на вещото лице д-р К. който в съд.заседание е уточнил, че от психиатрична гледна точка, ако дразнителят на стресовите ситуации не е отстранен, разстройството в адаптацията при пострадалия се удължава за неопределен период от време през който не може да се преодолее.:

Обосновано първостепенният съд е отделил спорното от безспорното, като е приел, за безспорно това, че преди инкриминирания инцидент на 06.12.2015 г. отношенията между подсъдимия и пострадалия са били конфликтни, като между тях са възниквали не само словесни контакти, но и физически такива. Това обстоятелство се доказва, предвид приетите като писмени доказателства справката за съдимост на М. с рег. № *** на Бюро “Съдимост” при Районен съд - Перник, ведно с приложения към нея препис на бюлетин за наложено административно наказание по чл. 78а от НК, сочещи, че с присъда № 348/02.04.2013 г. по нчхд № 1714/2012 г. на Районен съд - Перник, влязла в сила на 14.06.2013 г., подсъдимия е бил признат за виновен за извършено от него престъпление по чл.130, ал.2 от НК, осъществено спрямо П.Т.. Същевременно представения препис на издадена Заповед за незабавна защита от 23.11.2012 г. по гр.дело № 5926/2012 г. на Районен съд– Перник установява по категоричен начин, че по реда на Закона за защита от домашното насилие Т. се е ползвал и от мярка за осигуряване на защита спрямо подсъдимия.

Спорният въпрос по делото е дали подсъдимият е обективирал на 06.12.2015 г. заканите за убийство по отношение на пострадалия в часовия интервал от време между 19:30 часа и 20:00 часа на адреса в ***, където и двамата живеят и ако да, същите годни ли са били да предизвикат основателен страх от осъществяването им у заплашения.

Обосновано съдът е приел за доказан фактът, че на 06.12.2015 г. за времето от 19:30 часа и 20:00 часа в ***, където се намира жилището на пострадалия, между него и подсъдимия е имало словесен контакт, предвид показанията именно на острадалия  П.Т., които са  последователни и логични, вътрешно непротиворечиви и кореспондиращи със събрани по делото други гласни и писмени доказателства. Именно Т. е бил непосредствен участник във влошените отношения с подсъдимия, върху него лично е въздействал М., упражнявайки психическо и физическо насилие, дало основание за налагането на последния на наказание по горепосоченото нчхд № 1714/2012 г. на Районен съд - Перник и издаването на Заповед за незабавна защита от 23.11.2012 г. по гр.дело № 5926/2012 г. на същия съд. Аргументирано съдът е приел, че Т. е дал подробни показания и за случилото се на 06.12.2015 г., индивидуализирайки конкретните заплахи за убийство, отправени от подсъдимия към него, като е описал детайлно и самото поведение на дееца. В показанията си Т. конкратно и недвусмислено е цитирл заканите, които подсъдимият му е отправил и които непосредствено е споделил по телефона със свидетелите Я. Н. и Е.Н.. Пострадалият е заявил, че е изпитал основателен страх за осъществяването на тези заплахи, предвид тяхното естество, времето, мястото и начина по който са били отправени - в тъмната част на деня, на обезлюдено мястото, с изключителна целенасоченост и агресивност от страна на подсъдимия към него, като многократните конфликти с М., които са били иницирани от последния също са допринесли за задълбочаване на притеснението, че могат да бъдат осъществени.

 Обосновано съдът еприел, че показанията на свидетеля Т. не са изолирани, а тъкмо обратното- подкрепят се и от приобщените по делото други гласни доказателствени средства - разпитите на свидетелите Я.П. Н. и Е.П.Н.. Тези свидетели с показанията си възпроизвеждат в детайли инкриминирания инцидент, за който са били сигнализирани от своя баща непосредствено след приключването му. Същевременно тези свидетели са дали показания и за случая станал на 05.01.2016 г., когато подсъдимият е нанесъл по Т. удари с метална верига. Събраният поделото доказателствен материал издържа канстатацията на съда, че Т., Я. Н. и Е.Н. с показанията си са обективни относно факта, че на посочената от обвинението дата-06.12.2015 г., между 19:30 часа и 20:00 часа на *** е възникнал словесния конфликт между подсъдимия и пострадалия по време на който М. е обективирал заканите за убийство.

Показанията на тези свидетели анализирани в съвкупност с приетите по делото като писмени доказателства преписи на  два броя Заповеди за незабавна защита по Закона за защита от домашното насилие и заключението на съдебнопсихиатричната експертиза на пострадалия допълват изнесената от свидетелите фактология, като способстват за изясняването й.

Законосъобразно съдът е кредитирал заключението на съдебнопсихиатричната експертиза по отношение  на пострадалия, тъй като същата е обективна, пълна и компетентно изготвена в отговор на поставените въпроси.

 Обосновано съдът е приел обясненията на подсъдимия, дадени в смисъл, че на инкриминираната дата и час не е бил в района на дома си в ***, а е бил на гости  на свидетелката Н.С., която живее на адрес, който е отдалечен от неговото жилище за опровергани и компроментирани. Правилно съдът е приел тези негови обяснения само и единствено като защитна позиция, тъй като същата се представя неубедително от свидетелските показания на съпругата му К.П.М. и на сина му К.С. М.. Аргументирано съдът е приел, че е нелогично от житейска страна К.М. и К. М. да помнят в изключителни детайли как е преминало гостуването им в дома на С., предвид както на отдалечения период от време от това събитие, така и при положение, че системно й гостуват, поради което и изключително малка е вероятността достоверно и обективно да излагат съответните факти. По отношение на свидетелските показания на Н. С. съдът правилно е констатирал, че те са съществено противоречиви не само в двете фази на наказателното производство, но същата ги е променяла и в хода на самото досъдебно производство, което поведение я компроментира като надежден свидетел.

По отношение на това дали отправените закани са предизвикали основателен страх от осъществяването им, правилно съдът е приел, че за да се прецени дали е налице този съставомерен признак задължително следва да се съобразят конкретните обстоятелства-обстановката, при която е отправена заканата, начинът на отправянето й, състоянието на дееца, личните му отношения с пострадалия, предвид подробните и точни разяснения в Тълкувателно решение № 53 от 18.09.1989 г. по н. д. № 47/1989 г., ОСНК на ВС. В конкретния случай несъмнена е агресивната роля, която е изиграл подсъдимият по време на инцидента, тъй като той е бил инициатора на сблъсъка, предвид факта, че лично е пресрещнал пострадалия в непосредствена близост до входа на неговото жилище, където е отправил словесно процесните закани за убийство. Безспорно установено по делото е, че след инцидента пострадалият не е смеел да се прибере у дома си след смрачаване на времето, когато мястото не е оживено. Наред с това от събрания по делото доказателствен материал е видно, че инкриминирания случай няма инцидентен характер във влошените отношения между подсъдимия и пострадалия, поради което и отправените закани за убийство разгледани в контекста на цялостното поведение на подсъдимия преди и по време на инцидента изключват спонтанност в казаното.

 Свидетелски показания на пострадалия, на Я.Н. и Е.Н. обективират категоричната промяна в поведението на Т., който бил придружаван от своите деца, когато се налагало да се прибере в дома си в по-късен час, а когато нямало такава възможност той поддържал непрекъсната телефонна връзка с тях, търсейки същевременно място, където да се премести да живее, което и е сторил през пролетта на 2015 г. От този момент започнал постоянно да обитава ветеринарната лаборатория на своя син в ***, макар и същата да не е била пригодена за жилище. Показанията на тази група свидетели в тази им част кореспондират и със заключението на съдебно медицинската експертиза. Според тези доказателства, които няма причина да не бъдат кредитирани, пострадалият е преживял стрес, изпитал е основателен страх, че заканата за убийството му може да бъде изпълнена, като е променил начина си на живот.

 

 Законосъобразно съдът е приел, че установената фактическа обстановка налага извода, че подсъдимият С.С.М. е осъществил от обективна и субективна фактическия състав на чл.144, ал.3, предл.1-во, вр. с ал.1 от НК, тъй като на 06.12.2015 г., за времето от 19:30 часа до 20:00 часа, в *** се заканил с убийство на П.Н.Т. с думи, че ще го изпрати при починалата му съпруга, и че парите които му е платил за делото през 2013 г. ще му послужат за погребение, както и с думите „Само да чуя малко да тропнеш и ще те ликвидирам“ и това заканване е възбудило у него основателен страх за осъществяването му.

От обективна страна изпълнителното деяние е обективирано с думи-отправяне на закана за убийство по отношение на пострадалия, която е възбудила основателен страх у П.Т., че ще бъде осъществена.

От  субективна страна подсъдимият е действал виновно, при форма на вината пряк умисъл по смисъла на чл.11, ал.2, предл.1-во от НК, като умисълът му е обхващал представите относно всички обективно съставомерни признаци от престъпния състав с горепосочената правна квалификация. Подсъдимият е съзнавал, че като насочва вербални закани, може да възбуди страх у пострадалия за живота му и е целял това.

При индивидуализация на наказанието по реда на чл.54 от НК съдът обосновано е взел предвид като смекчаващи отговорността обстоятелства чистото съдебно минало на подсъдимия, напредналата му възраст, влошеното му здравословно състояние, предвид кредитираните по делото четири броя негови епикризи, като е приел, че отговорността на С.М. се смекчава и с оглед продължителния срок от реализиране на престъплението до санкционирането му. При наличието на посочените смекчаващи отговорността обстоятелства законосъобразно първостепенният съд е намерил, че и най-лекото предвидено в закона наказание е несъразмерно тежко, което обосновава приложението на чл. 55 от НК. Предвид изложеното и на основание чл. 144, ал.3, предл.1-во, вр. с ал.1, вр. с чл. 54, вр. с чл. 55, ал.1, т.2 от НК съдът е осъдил М. на наказание „пробация” със следните пробационни мерки: „задължителна регистрация по настояща адрес” с продължителност от петнадесет месеца, с периодично на изпълнение два пъти седмично и „задължителни периодични срещи с пробационен служител” с периодичност от петнадесет месеца. При определяне на пробационните мерки и техния срок съдебният състав обосновано е е приел, че същият следва да бъде близо до средния, предвиден в чл. 42а, ал.3, т.1 от НК, тъй като агресията на подсъдимия по никакъв начин не е била провокирана от пострадалия, като същевременно вредните последици за Т. – изпитваните от него негативни изживявания не са преодолени през продължителен период от време.

Съгласно разпоредбата на чл.52 от ГПК размера на дължимото обезщетение се определя от съда по справедливост. Справедливо съдът е приел, че сумата от 800 лв /осемстотин лева/ е в съответствие с посочената разпоредба, предвид продължаващите негативни емоции, предизвикани у пострадалия в резултат от отправените му закани, неговата възраст, промяната в начина му на живот, като се отчита и поведението на самия Т., който не е допринесъл по никакъв начин за възникване на инцидента. Като неоснователен и недоказан съдът е отхвърлил предявения граждански иск в частта над уважената до пълния претендиран размер от 2000 лв. /две хиляди лева/.

Предвид главния иск срещу подсъдимия М., съдът е разгледал и акцесорната претенция за осъждането му за заплащане на обезщетение за забава в размер на законната лихва върху претендираната главница, считано от 06.12.2015 г. до окончателното изплащане на задължението. Законосъобразно съдът е приел, че с оглед чл. 86 и чл. 84, ал.3 от ЗЗД, този иск е доказан по основание и размер и следва да бъде уважен, поради което и подсъдимия е осъден да заплати на Т. обезщетение за забава, в размер на законната лихва върху уважена част на гражданския иск, считано от датата на увреждането – 06.12.2015 г., до окончателното изплащане на задължението

По делото са събрани всички доказателства, необходими за всестранното му изясняване. Въз основа на тях, след направен съвкупен и обстоен анализ, районния съд е установил точно фактическата обстановка. Направените правни изводи са правилни. В тази насока следва да се подчертае, че първостепенния съд в пределите на своята компетентност, по реда и със средствата, предвидени в НПК, е взел всички мерки за разкриване на обективната истина. Постановил е присъдата си по вътрешно убеждение, основано на обективно, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото. Изпълнил е задължението си по чл. 305, ал. 3 НПК, като в мотивите е посочил установените обстоятелства, доказателствата, които ги подкрепят и правните си изводи. Изложил е и съображенията си по отношение на доказателствения материал, неговата относимост към решаването на делото по същество и противоречията. Отговорено е на всички релевантни доводи. При всичко това е установено по несъмнен начин, че подсъдимия е извършил престъплението, за което е обвинен при фактическа обстановка която напълно се възприема от настоящата инстанция.

При така изяснената фактическа обстановка, районен съд Перник е направил обосновани и законосъобразни правни изводи относно авторството и правната квалификация. Изложените съображения налагат извода, че обжалваната присъда е обоснована, законосъобразна, постановена при спазване на процесуалните правила и наложеното наказание е справедливо, поради което липсват основания за нейното изменяване или отменяване.

Като взе предвид изложеното, Пернишкият окръжен съд

 

Р     Е    Ш    И :

 

ПОТВЪРЖДАВА присъда №648/24.10.2018 год., постановена по НОХД №00944/2018 год. по описа на Районен съд гр.Перник.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на жалба и протест.

 

   ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

                                                                                     2.