№ 143
гр. И, 21.09.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – И, ПЕТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на първи юли през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Димитър Г. Цончев
при участието на секретаря Цветелина Хр. Велева
като разгледа докладваното от Димитър Г. Цончев Административно
наказателно дело № 20221840200182 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 58д и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба депозирана от С. И. В. срещу Наказателно
постановление № 802/14.03.2022 г., издадено от директора на Регионална
дирекция по горите – София, с което за нарушение на чл. 257, ал. 1, пр. 1, т. 1
във вр. с чл. 190, ал. 2, т. 1 ЗГ на основание чл. 257, ал. 1, пр. 1, т. 1 от Закона
за горите, на въззивника е наложено административно наказание „глоба“ в
размер на 300 лева.
В депозираната жалба е отправено е искане за отмяна на НП като
неправилно и незаконосъобразно.
В съдебното заседание процесуалният представител на жалбоподателя
поддържа жалбата и развива подробни съображения относно
незаконосъобразността на наказателното постановление.
Административнонаказващият орган (АНО) в писмено становище
развива съображения за неоснователност на въззивната жалба. Отправено е
искане за потвърждаване на наказателното постановление, като правилно и
законосъобразно.
По допустимостта на жалбата:
1
Жалбата е подадена в срока по чл. 59, ал. 2 ЗАНН, от процесуално
легитимирано лице и съдържа всички изискуеми реквизити обуславящи
нейната редовност, което предпоставя пораждането на предвидения в закона
суспензивен и деволутивен ефект.
Разгледана по същество е основателна.
Районен съд-И, като разгледа жалбата и изложените в нея твърдения и
след като се запозна със събраните по делото доказателства, доводите и
възраженията на страните по реда на чл. 84 ЗАНН вр. чл. 14, чл. 18 и чл. 107,
ал. 5 НПК, намира за установено следното:
От фактическа страна:
Административно-наказващият орган е установил неправилно
фактическата обстановка.
На 28.10.2021г. е извършена проверка от служители на РДГ – София в
отдел 105, подотдел „в“, землище на с. Б, община И – общинска горска
територия. При проверката било констатирано, че е извършена сеч на 60бр.
дървета от зимен дъб, с обем 17,0 м.куб. и 1бр. дърво от череша, с обем 0,39
м.куб, или общо 17,39 м.куб., немаркирани с контролна горска марка.
За това, че в периода от 01.04.2021 г. до 28.10.2021 г. С. В. в качеството
си на лице по чл. 188, ал. 1, т. 3 ЗГ не е изпълнил задълженията си да опазва
поверените му със Заповед № 14/29.03.2021 г. на директора на ОГП – И
горски територии от незаконни ползвания и увреждания, вследствие на което
в отдел 105, подотдел „в“ е извършена сеч на 60бр. дървета от зимен дъб, с
обем 17,0 м.куб. и 1бр. дърво от череша, с обем 0,39 м.куб или общо 17,39
м.куб., немаркирани с контролна горска марка - нарушение по чл. 257, ал. 1, т.
1 във вр. с чл. 190, ал. 2, т. 1 ЗГ.
Въз основа на АУАН при същата фактическа обстановка с обжалваното
Наказателно постановление № 802/14.03.2022 г., издадено от директора на
Регионална дирекция по горите – София, за нарушение на чл. 257, ал. 1, пр. 1,
т. 1 във вр. с чл. 190, ал. 2, т. 1 ЗГ на основание чл. 257, ал. 1, пр. 1, т. 1 от
Закона за горите, на въззивника е наложено административно наказание глоба
в размер на 300 лева.
По доказателствата:
2
Горната фактическа обстановка се установява от събраните гласни
доказателства, обективирани в показанията на свидетелите Е. А., С. Б., Л. Ц. и
П. Д., писмените доказателства Констативен протокол № 008754,
Допълнително споразумение № 4/01.01.2021г. към тр.д. № 23/01.12.2011г.
между ОГП и С. В., Заповед № 14/29.03.2021г. на Общинско горско
предприятие /ОГП/; доклад с рег. № РДГ14-11017/30.11.2021г., изготвено от
гл. специалист Е. А.; сортиментна ведомост за изчисляване на обема и
сортиментите от маркирания лесосечен фонд; Заповед № РД № 49-194 от
16.05.2011 г. на министъра на земеделието и храните.
Възприетата фактическа обстановка се установява от изброените
доказателствени източници. Те са логични, непротиворечиви и взаимно
допълващи се. От тях се установяват всички обстоятелства около процесната
проверка и констатациите на проверяващите.
От показанията на свидетелите А., Б., Ц. и Д. следва несъмнен извод, че
при проверка на 28.10.2021 г. в отдел 105, подотдел „в“ в землището на с. Б е
извършена сеч на 60бр. дървета от зимен дъб, с обем 17,0 м.куб. и 1бр. дърво
от череша, с обем 0,39 м.куб.м., или общо 17,39 м.куб. немаркирани с
контролна горска марка.
Свидетелите непротиворечиво изясняват, наличието на отсечени дървета,
немаркирани с контролна горска марка, както и как са направили извод, че
една част от новоизградените пътища са отразени в технологичния план, а
друга не. Показанията им се подкрепят от изготвените по делото констативни
протоколи.
Свидетелите непротиворечиво изясняват наличието на отсечени дървета
немаркирани с контролна горска марка. Показанията им се подкрепят от
изготвения по делото констативен протокол.
От Допълнително споразумение № 84/01.01.2021г. към тр.д. №
23/01.12.2011 г. се установява, че въззивникът С. В. е назначен на длъжност
горски стражар.
От Заповед № 14/29.03.2021 г. на директора на ОГП – И се установява,
че въззивникът С. В. е определен да предотвратява и установява нарушения в
ОУ „Б“, отдели №№ 93-107, 118-142, 155-160, 177-230 попадащи в землището
на с. Б, но не и в процесния отдел № 105, подотдел „в“, землище на с. Б,
община И.
От приложените молби и заповеди се установява, че въззивникът е
ползвал 10 работни дни платен годишен отпуск, както и че е депозирал
рапорт на 25.08.2021г., за това че след ползвания годишен отпуск при
3
извършена проверка е констатирал незаконна сеч, поради което е подал
сигнал до ръководителя на горския участък.
Изброените доказателства и липсата на противоречия в
доказателствените източници позволиха на въззивната инстанция да приеме
описаната по-горе фактическа обстановка и на тази фактическа основа да
прави своите правни изводи.
От правна страна:
Административно-наказателното производство е строго формален
процес, тъй като чрез него се засягат правата и интересите на физическите и
юридически лица в по-голяма степен. Предвиденият в ЗАНН съдебен контрол
върху издадените от административните органи наказателни постановления е
за законосъобразност. От тази гледна точка съдът не е обвързан нито от
твърденията на жалбоподателя, нито от фактическите констатации в акта или
в наказателното постановление /арг. чл. 84 ЗАНН във вр. чл. 14, ал. 2 НПК и
т. 7 от Постановление № 10 от 28.060.16073 г. на Пленума на ВС/, а е длъжен
служебно да издири обективната истина и приложимия по делото закон. В
тази връзка на контрол подлежи и самият АУАН по отношение на неговите
функции – констатираща, обвинителна и сезираща.
В настоящия случай АУАН и издаденото, въз основа на него НП, са
съставени от длъжностни лица в пределите на тяхната компетентност.
Съдът, служебно констатира че са спазени императивните процесуални
правила при издаването на АУАН и НП – тяхната форма и задължителни
реквизити, съгласно разпоредбите на чл. 40, 42, 43, ал. 5, чл. 57 и чл. 58, ал. 1
ЗАНН. Налице е пълно съвпадение между установените фактически
обстоятелства и тяхното последващо възпроизвеждане в атакуваното НП,
като с изискуемата се от закона конкретика административните органи са
очертали времето, мястото, механизма и обстоятелствата, при които са били
извършени нарушенията.
Административно-наказателното производство е образувано със
съставянето на АУАН в предвидения от ЗАНН 3-месечен срок от открИ.е на
нарушителя, респективно – 1 година от извършване на нарушението. От своя
страна обжалваното наказателното постановление е постановено в
законоустановения 6-месечен срок. Ето защо са спазени всички давностни
срокове, визирани в разпоредбата на чл. 34 ЗАНН, досежно
законосъобразното ангажиране на административно-наказателната
4
отговорност на жалбоподателя от формална страна.
Не се споделят доводите на жалбоподателя изразени в жалбата за
незаконосъобразност и неправилност на издадените АУАН и НП.
Описани са всички признаци от обективна страна на изпълнителното
деяние по всяко от нарушенията. Налице е пълно съответствие между
словесното описание на релевантната фактическа обстановка в акта, очертана
чрез изискуемата се конкретика, нейното последователно възпроизвеждане в
атакуваното наказателно постановление и възприетата цифрова
квалификация. Описани сa всички съставомерни признаци, като е посочено,
че жалбоподателят в качеството си на лице по чл. 188, ал. 1, т. 3 ЗГ не е
изпълнил задълженията си да опазва поверените му горски територии от
незаконни ползвания и увреждания. В този смисъл признаците на състава на
административното нарушение по по чл. 257, ал. 1, пр. 1 т. 1 ЗГ вр. чл. 190, ал.
2, т. 1 ЗГ са ясни и конкретно описани, както от фактическа така и от правна
страна.
Непосочването на точна дата на извършване на нарушението не е
ограничило правото на защита на жалбоподателя. Посочено обективно
възможното и установено при проверката – датата на открИ.е на нарушението
28.10.2021 г. (денят на проверката), както и за пълнота периода, в който е
извършено 01.04.2021г. до 28.10.2021г.. Очевидно е, че с оглед вида на
конкретното нарушение при липсата на данни за точния ден, в който
дърветата са отсечени, посочването на конкретна дата или дати, в които са
извършено е невъзможно. Следва да се отбележи, че конкретното нарушение
е продължено, създава се едно противоправно състояние, което обхваща
времето от възникване на задължението за действие до преустановяване на
това бездействие или до установяването му по надлежния ред, като в случая
както в съставения акт за установяване на административно нарушение, така
и в издаденото въз основа на него наказателно постановление, се сочи датата
на извършената проверка - 26.10.2021 година, поради което правото на защита
на санкционираното лице не е нарушено (вж. в този смисъл Решение № 988
от 8.10.2021 г. на АдмС - София област по к. а. н. д. № 633/2021 г.). В случая
изискването за посочването на дата на извършване на нарушението в АУАН и
НП е свързано приложението на разпоредбата на чл. 34, ал. 1 ЗАНН. Съгласно
цитираната норма не се образува административно-наказателно производство,
5
ако не е съставен акт за установяване на нарушението в продължение на три
месеца от открИ.е на нарушителя или ако е изтекла една година от
извършване на нарушението. Според задължителните за съда указания,
дадени в т. 2 от Тълкувателно решение № 48 от 28.12.1981 г. по н. д. №
48/1981 г., ОСНК на ВС, тримесечният срок по чл. 34, ал. 1 ЗАНН започва от
деня, в който органът, който е овластен да състави акта, е узнал кой е
нарушителят. Бездействието на този орган повече от три месеца от открИ.е на
нарушителя е пречка за съставяне на акта и изключва отговорността на
нарушителя.
В конкретния случай субектът на нарушението, изразяващо се в
неизпълнение на задължения за контрол, става известен на 28.10.2021 г. в
момента на проверката и на 23.11.2021 г. е съставен акт за установяване на
нарушението. Към тази дата нито един от двата давностни срока, предвиден в
чл. 34 ЗАНН не е изтекъл, поради което посочване в АУАН на периода на
извършване на нарушението от 01.04.2021г. до 28.10.2021 г. не представлява
процесуално нарушение.
Предвид изложеното, въззивната инстанция приема, че АУАН и НП са
съставени без допуснати съществени нарушения на процесуалния закон,
които да обусловят отмяната на атакуваното наказателно постановление на
формално основание.
Административнонаказателната отговорност на въззивника С. В. е
ангажирана за нарушение на чл. чл. 257, ал. 1, пр. 1, т. 1 във вр. с чл. 190, ал.
2, т. 1 ЗГ на основание чл. 257, ал. 1, пр. 1, т. 1 от Закона за горите.
Съгласно чл. 188, ал. 1, т. 3 ЗГ предотвратяването и установяването на
нарушения в горските територии се извършва от служители, назначени от
общините - собственици на гори - за горските територии - тяхна собственост.
Нормата на чл. 190, ал. 2, т. 1 ЗГ предвижда, че функциите по опазване на
горските територии, независимо от тяхната собственост, се възлагат на лица с
лесовъдско образование, които опазват поверените им горски територии от
незаконни ползвания и увреждания.
В санкционната разпоредба на чл. 257, ал. 1, т. 1 ЗГ е предвидена глоба
от 300 до 5000 лв., ако не е предвидено по-тежко наказание, за длъжностно
лице, което не изпълни или изпълни несвоевременно задължения или
контролни правомощия, възложени му по този закон, подзаконовите актове
6
по прилагането му, както и решения и предписания, основани на тях.
По делото се установява, че С. В. е работил като горски стражар.
Превратни обаче са изводите на АНО, че със Заповед № 14/29.03.2021 г. на
директора на ОГП – И, е определен да предотвратява и установява нарушения
в отдел 105, подотдел „в“ в землището на с. Б. Видно от приложената заповед
цитираният подотдел не е поверяван на наказания. Със заповедта на
възивника са поверени отдели, находящи се в землището на с. Б. Като е
приел, че със Заповед № 14/29.03.2021 г. на директора на ОГП – И жалб. ВМ е
определен да предотвратява и установява нарушения в в отдел 105, подотдел
„в“ в землището на с. Б, административнонаказващият орган е извратил
действителното съдържание на заповедта. Извод за различията в землищата
на с. Б и с. Б, може да се черпят и от публичната интернет страница на АГКК,
от кадастралната карта на която е видно, че двете населени места са с
различни кодове.
В хода на съдебното производство АНО не представи доказателства,
липсват и данни, посочените по-горе участъци, находящи се в землището на
с. Б да са поверени на наказания. Това значи, че невярната доказателствена
интерпретация е резултирала в неправилно приложение на материалния
закон. Както беше посочено нормата на чл. 190, ал. 2, т. 1 ЗГ предвижда, че
функциите по опазване на горските територии, да се възлагат на лица с
лесовъдско образование, които опазват поверените им горски територии от
незаконни ползвания и увреждания. В случая процесните територии не са
поверени на жалбоподателя, следователно липсва елемент от обективна
страна на състава на трите административни нарушения и той неправилно е
наказан. Ето защо и на основание чл. 63, ал. 3, т. 1 вр. ал. 2, т. 1 вр. чл. 58д, ал.
1, т. 1 ЗАНН наказателното постановление следва да бъде отменено изцяло.
Само за пълнота е нужно да се посочи, че дори да бъде прието за
доказано твърдението в НП, че участъкът е бил поверен на наказания в
периода 01.04.2021 г.- 28.10.2021 г. по делото липсват каквито и да е
доказателства представени от АНО, такива не бяха получени и при разпитите
на свидетелите на нарушението, от които да се направи извод, че дърветата са
били отсечени в този период.
Така мотивиран, Районен съд –И и на основание чл. 63, ал. 3, т. 1 вр. ал.
2, т. 1 вр. чл. 58д, ал. 1, т. 1 ЗАНН
7
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 802/14.03.2022 г. издадено от
директора на Регионална дирекция по горите – София.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба по реда на АПК
пред Административен съд–София област в 14-дневен срок от получаване на
съобщението, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – И: _______________________
8