Номер
2211 03.07.
2017г. Град ПЛОВДИВ
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Пловдивски
Районен съд ХХ-ти
граждански състав
На тринадесети юни 2017 Година
В
публично заседание в следния състав:
Председател: : ЗОЯ БОГДАНОВА
при секретаря КАМЕНКА
КЯЙЧЕВА,като разгледа докладваното от съ дията гр. дело N3101 по описа за 2017
год., за да се произнесе взе пред вид следното:
Производството е по реда на чл. 422 ГПК вр.
чл. 415 ГПК, обра зувано по предявени от ЗК“Лев Инс“АД ЕИК121130788 със съд.
адрес *** против Р. К. Д.ЕГН********** с адрес *** обектив но съединени искове
с правно осн. чл. 274, ал.1 т.1 от КЗ /отм/ и чл.86 от ЗЗД.
Ищецът твърди, че на
21.09.2014г в *****ответ никът при
управление на лек автомобил марка „Волво“, модел С70 с рег. №** ******с
несъобразена скорост излиза от пътя и реализира ПТП в ограда и мантинела на
ул.“****“№**.След произшествието ответникът отказал да бъде изпробван с
техническо средство,с което виновно се от клонил от проверка за алкохол.За
настъпилото произшествие бил изгот вен протокол за ПТП№30/21.09.2014г.Твърди че
виновният водач имал валидно сключена
застраховка „Гражданска отговорност“ поради което ищецът заплатил
застрахователно обезщетение на собственика на увредената ограда в размер на
217лв.Тъй като при настъпване на пътно транспортното произшествие ответникът
отказал да се подложи и винов но се отклонил от проверка за алкохол. ищецът
счита, че има право на регресен иск спрямо ответника, виновно причинил вредите.
Твърди че ответникът извършил частично плащане в размер на 50лв в резултат на
което неплатения остатък от обезщетението възлизал на сумата от 167лв. Поради
това,че ответникът изпаднал в забава,същият дължал обезще тение за забавено
плащане в размер на 33,23лв за периода 22.12.2014г-05.12.2016г. За така
описаните суми се снабдил със заповед за изпълне ние на парично задължение по
чл.410 от ГПК издадена по ч. гр. д.№280/ 2017 по описа на ПРС срещу която
ответникът възразил.Възоснова на изложеното от съда се иска да постанови
решение, с което да признае за установено спрямо ответника ,че същият дължи на
ищеца гореописаните суми ведно със законната лихва върху главницата считано от
датата на пода ване на заявлението в съда до окончателното й заплащане, за
които е издадена заповед за изпълнение
на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч. гр. д.№280/ 2017 по описа на ПРС.
Претендира разноски.
Ответникът признава
обстоятелствата относно механизма на произ шествието Оспорва размера на иска
като прекомерно завишен.
Съдът след преценка на събраните по
делото доказателства-поот делно и в тяхната съвкупност, намира за установено
следното:
По
приложеното ч.гр.д.№ 280/2017 г. на ПРС в полза на ищеца е из дадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК сре щу ответника за вземанията,
предмет на настоящия иск. Срещу заповед та ответникът е подал възражение в
срока по чл.414 ГПК, като исковата молба е депозирана в срока по чл.415 ГПК.Изложеното сочи,че предя веният установителен иск е допустим.
По същество:За да възникне правото на
регресно вземане на застра хователя ищец в хипотезата на чл.274, ал.1 т.1 от КЗ/отм/,действала за релевантния период,в тежест на последния е да докаже
кумулативното осъществяване на следните предпоставки: 1/валидно правоотношение
по задължителната застраховка "Гражданска отгворност" между застра
хователя и делинквента относно управлявания от последния автомобил;
2/отговорност на ответника за причинени вреди по чл.45, ал.1 ЗЗД при следния фактически състав:
деяние, вреди, противоправност, причинна връзка и вина, т.е. че вредите са
причинени от деликвента, с негово ви новно и противоправно поведение;3/ плащане
от ищеца на дължимо за страхователно обезщетение в полза на пострадалия;
4/ответникът винов но да се е отклонил от проверка за алкохол.
Няма спор по делото,а и от съдържанието на
представения по делото /л.4/ протокол за ПТП с пострадали лица№50/21.09.2014г.
се устано вява,че на 21.09.2014г. ответникът при управление на лек автомобил
марка „Волво“,модел С70 с рег.№** ******поради несъобразена ско рост излиза от
пътя и реализира ПТП,при което нанася щети на оградата на къщата и мантинелата
на ул.“****“№** в с.****.В протокола изрично е отразено,че ответникът отказал
да бъде изпробван с техничес ко средство,с което виновно се отклонил от
проверка за алкохол. Протоколът за ПТП е официален документ по смисъла на чл. 179, ал. 1 от ГПК и притежава материална
доказателствена сила. Той установява по несъмнен начин факта на настъпване на
произшествието, участниците в него и механизма му, като констатира и видимите
щети
Видно от приетата по делото в заверен препис
преписка по случая е било образувано досъдебно производство№ЗМ/Т-415/14г срещу
ответни ка за
престъпление по чл.343 б от НК по описа на РП Пловдив.
Предвид на гореизложеното съдът приема за
установен фактическия състав на
деликта.В резултат на противоправното поведение на ответ ника, осъществено при
управлението на собствения му автомобил са настъпили щети по ограда,собственост
на Р. Х. К. Субективният елемент от
състава на гражданския деликт - вината, съгласно чл. 45, ал.2 ЗЗД се презюмира до доказване на
противното, като в тежест на ответната страна е да проведе обратно доказване,
като ангажира съответни доказателства за липсата й. Такива не са предста вени,
а и ответникът не оспорва вината си за настъпване на произшествието
От
заключението на приетата САТЕ е видно, че посочените щети по оградата могат да
бъдат причинени при установения механизъм на ПТП.Следователно настъпилите вреди
са в пряка причинно-следствена връзка с поведението на ответника.
Няма спор,а и видно от представения на л.6
от делото застрахо вателна полица№********** от 23.06.2014г. към датата на
произ шествието за автомобила,причинил увреждането е имало
валидно склю чен договор за
застраховка „Гражданска
отговорност“ при ищеца, пора ди което била образувана преписка за обезщетяване
на собственика на увредената ограда.От представените по делото искане за оценка
на щети по застраховка, доклад по щета и опис на увредено имущество /л.7-11 от
делото/ се установяват вида на щетите на оградата,както и стойността на
разходите, необходими за репарирането им в общ
размер на 217лв.
С платежно нареждане от 27.11.2014г./л.14
от делото/ ищецът е извършил плащане на сумата от 217лв на собственика на
увреденото имущество по застраховката „ГО“.
Предвид наличие на данни за предприети мерки за извършване на проверка
за алкохол на участник в ПТП,от която той виновно да се откло нил, налице са
предпоставките на чл. 274, ал. 1, т. 1, предл. по следно КЗ
/отм/,обуславящи регресните права на платилия по договора за застра ховка
"Гражданска отговорност" застраховател срещу деликвента на за
страхования автомобил.Неоснователно е възражението на ответника във връзка с
размера на исковата претенция е прекомерно завишен. Според заключението на
приетата СТЕ стойността на разходите необхо дими за репариране на нанесените на
оградата щети в материали и труд възлиза на сумата от 230,06лв. или щетата е
оценена в по-голям размер от исковата претенция.Следователно исковата претенция
се явява доказа на по основание и размер, поради което следва да бъде признато
за установено по отношение на ответника наличие на вземане на ищеца в
претендирания размер.Върху главницата на осн чл.422 ал.1 от ГПК след ва да се
присъди законната лихва от датата на подаване на заявлението в
съда-11.01.2017г.до окончателното й заплащане.
По акцесорната
претенция: Видно от представената по делото регресна
покана с известие за доставяне към нея ищецът е
поканил ответника да му възстанови сумата от 217лв- изплатено застрахователно обезщетение във връзка с ПТП-то, при което е увредена процесната ограда. Поканата е получена от лицето Д.на 22.12.2014г.,като не е посочено как во е качеството на това лице,поради което
не е ясно каква е връзката му с ответника. При това положение не би могло да се
приеме за установено че ответникът е надлежно уведомен за задължението си към
ищеца на посочената дата,респ че е изпаднал в забава.Предвид на изложеното тази
искова претенция като недоказана,следователно-неоснователна сле два да се
отхвърли.
По разноските Досежно
претенцията на ищеца за присъждане на разноските по делото и в частност
юрисконсултско възнаграждение, претендирано в заповедното производство по чл.
410 ГПК в размер на 300лв.Съдът като взе предвид чл. 26 от Наредба за плащането
на прав ната помощ във връзка с чл. 78 ал. 8 ГПК, включително нисък мате риален
интерес, а също така обстоятелството, че делото не се отличава с действителна фактическа
и правна сложност, следва така предявената претенция да бъде редуцирана на 50
лева или разноските в заповедното производство възлизат на сумата от 75лв.,а
разноските в исковото произ водство- на сумата от общо 495лв.Определени
съразмерно уважената част на иска разноските,които ответникът следва да бъде
осъден да зап лати на ищеца възлизат на сумата от 474,62 лв.
Мотивиран от горното, Съдът
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО по отношеине на Р.К.Д.
ЕГН********** с адрес ***,че същият дължи на ЗК“Лев Инс“АД ЕИК121130788 със съд
адрес гр.София район Лозенец бул.“Черни връх“№51Д сумата от
167лв.,представляваща регресно обезщетение,изплатено по застраховка “Гражданска
отговор ност”,дължимо на осн. чл.274, ал.1 т.1 от КЗ/отм/ за причинени щети на ограда,собственост на Р. Х. К. при
ПТП произ текло на 21.09.2014г. в *****по вина на Р. К. Д. при управление на
лек автомобил марка „Волво“ модел С 70 с рег.№** ******,ведно със законната
лихва върху посочената сума от 11.01.2017г. до окончателното й заплащане,за
която е издадена запо вед за изпълнение
на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч. гр. д. №280/ 2017 по описа на ПРС.
ОТХВЪРЛЯ предявеният от ЗК“Лев Инс“АД ЕИК121130788 със съд.
адрес *** иск за признава не за
установено,че Р.К.Д. ЕГН ********** ***
му дължи сумата от 33,23лв пред ставляваща обезщетение за забавено плащане за
периода 22.12. 2014г-05.12.2016г.,за която сума е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч. гр. д.№280/ 2017 по
описа на ПРС.
ОСЪЖДА Р.К.Д. ЕГН********** с адрес ***
да заплати на ЗК“Лев Инс“АД ЕИК 1211 30788 със съд адрес гр.София район Лозенец
бул.“Черни връх“№51Д сумата от 474,62лв
разноски за настоящото производство
Решението подлежи на обжалване пред
Пловдивски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п./З.Б.
Вярно с оригинала.
КК