№ 50
гр. Провадия, 07.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПРОВАДИЯ, I-ВИ СЪСТАВ, в публично заседание
на шести февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Димитър Ст. Михайлов
при участието на секретаря М.Я.М.
като разгледа докладваното от Димитър Ст. Михайлов Административно
наказателно дело № 20243130200431 по описа за 2024 година
Производството е по чл. 59 и следващите от ЗАНН. Образувано е по
жалба на Й. Д. Й., ЕГН ********** против наказателно постановление №24-
0324-000501/13.09.2024г. на Началник на група в ОД на МВР-Варна, РУ-
Провадия, с което на жалбоподателя на основание чл. 53 от ЗАНН и чл. 175а,
ал. 1, предл. 3-то от ЗДвП, е наложено административно наказание глоба в
размер на 3000 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от
дванадесет месеца за извършено нарушение на чл. 104б, т. 2 от ЗДвП.
Жалбоподателят моли съда да отмени наказателното постановление,
като неправилно и незаконосъобразно, като твърди, че не е осъществявал
действията, описани в него. Твърди, че не е извършил вмененото му
нарушение, като приплъзването се дължало на лошата пътна настилка при
излизането му на главен път. Моли за отмяна на обжалваното наказателно
постановление, като претендира и разноски.
Административнонаказващия орган не взема становище по жалбата.
В съдебно заседание жалбоподателят се явява лично и с пълномощника
си, като поддържа написаното в жалбата, че не е осъществил вмененото му
административно нарушение. Не оспорва, че на процесната дата се е
придвижвал с автомобил на посоченото в АУАН и обжалваното НП място, но
по никакъв начин не е създал предпоставка за ПТП, като не определя
1
превъртането на гумите, като „дрифт“, а го отдава на мократа пътна настилка.
Моли наказателното постановление да бъде отменено, като неправилно и
незаконосъобразно. Претендира се и присъждането на адвокатско
възнаграждение.
Жалбата е процесуално допустима, доколкото е подадена в срока по чл.
59, ал. 2 от ЗАНН от лице, имащо правен интерес от обжалване на
наказателното постановление и отговаря на изискванията на чл. 84 от ЗАНН
във вр. с чл. 320 от НПК.
Разгледана по същество същата е основателна.
От събраните по делото доказателства, се установи следното от
фактическа страна:
На 10.07.2024г., около 22,02 часа въззивника се придвижвал с лекия си
автомобил „БМВ 530Д“ с рег.№*** в гр.Провадия, обл.Варна, кв.“север“ в
района на бившето „БКС“, като излизайки на главния път, включвайки се в
него при завиване на ляво посока изхода на града посока гр.Варна, потеглил
по-рязко, като превъртял задвижващите колела на автомобила. Това негово
действие било забелязано от св.М. Г. Г. и св.М. И. М.-служители на РУ-
Провадия, който го застигнали със служебния автомобил и му съставили
АУАН затова, че с действията си е нарушил разпоредбите на чл.104б, т.2 от
ЗДвП.
Акта бил връчен на въззивника, който го подписал без възражения.
Такива не постъпили и в срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН.
На 13.09.2024 г. въз основа на акта за утановяване на административно
нарушение било съставено процесното наказателно постановление, което на
01.11.2024 г. било връчено на жалбоподателя.
Изложената фактическа обстановка съдът установи въз основа на
събраните по делото писмени доказателства, гласни доказателствени
средства-показанията на свидетелите М. Г. Г., М. И. М. и допуснатите
свидетели от страна на въззивника-Е. М. И. и Д. И. Х..
При така установените факти съдът достигна до следните правни
изводи:
Обжалваното наказателно постановление е издадено от компетентен
орган съобразно разпоредбата на чл. 189, ал. 12 от ЗДвП, но санкционираната
2
деятелност е несъставомерна по приложения от наказващия орган чл. 104б, ал.
2 от ЗДвП.
Съдът достигна до този правен извод анализирайки показанията на
свидетелите-очевидци на деянието- М. Г. Г., М. И. М. и допуснатите свидетели
от страна на въззивника-Е. М. И. и Д. И. Х..
В съдебно заседание свидетелите М. Г. Г. и М. И. М. заявяват, че се
движели със служебния автомобил, когато забелязали автомобила на
въззивника, който излизал от бившето „БКС“. При потеглянето по главния
път, същият потеглил рязко и поднесъл, като според полицейските служители
поднасянето продължило още няколко пъти. Според св.Рафедов, пътната
настилка е била суха.
Свидетелите Е. И. и Д. Х. от своя страна твърдят, че пътната настилка е
била мокра и замърсена в участъка от който автомобила е излизал от бившето
„БКС“ и се е включвал в главния път, като именно това е била причината
същият да поднесе. Св.Д. Х. се е движел с автомобила си пред автомобила на
въззивника, като същият споделя, че при излизането на главния път от същото
място е усетил приплъзване, което също отдал на лошата настилка. Когато по-
късно се върнал ма място, видял, че действително пътната настилка е
замърсена с листа на пътя и мокра. Нито един от тези свидетели не казва, че
дрифтенето е продължило по главния път.
Съдът кредитира показанията, както на полицейските служители, така и
тези на допуснатите от страна на въззивника свидетели. Всеки един от тях е
възприел ситуацията от различна гледна точка. Няма спор по какъв маршрут
се е движил Й. и че именно той е шофирал автомобила си.
Предвид на обстоятелството, че в хода на делото се оформят две групи
свидетели които по отношение на деянието излагат противоречива
фактическа обстановка, съдът намира, че извършването на деянието не е
безспорно доказано. От една страна, полицейските служители са забелязали
автомобила от разстояние 50-60 метра, а от друга страна св.И. се е намирала в
самия автомобил на въззивника, а св.Х. е минал по същия път и е изпитал
същото затруднение при излизането на главния път.
Определението за форсиране е предизвикване на по-бързо задвижване, в
случая на автомобил. Описаното движение не съставлява такова, с което да е
нарушена правна норма на чл. 104б, ал. 2 от ЗДвП. Със същата е въведена
3
забрана за използване на пътищата, отворени за обществено ползване, за
други цели, освен в съответствие с тяхното предназначение за превоз на хора и
товари. В акта за установяване на административно нарушение и в
наказателното постановление са описани действия, за които се твърди, че са
извършени от наказаното лице, които принципно съставляват нарушение на
забраната на чл. 104б, ал. 2 от ЗДвП, но от събраните доказателства се
установява, че те не са били осъществени. В наказателното постановление е
посочено, че жалбоподателят е използвал техника на шофиране, като при
потегляне на управляваното моторно превозно средство изфорсирва двигателя
и тръгва рязко губейки сцепление на задната ос и пробоксува, с което създава
опасност за участниците в движението.
От показанията на св. И. се установява, че въззивника е извел извън
контрол моторното превозно средство презавивайки, като това е станало само
веднъж при потеглянето.
Действително автомобилът за много кратко време се е движел с рязко
ускорение и е нормализирал движението си, като това действие обаче не може
да се окачестви като преднамерено извеждане на автомобила извън контрол,
защото автомобилът през цялото време е бил под контрола на водача.
Макар към настоящия момент в българското законодателство да липсва
легално определение на понятието „дрифт“, което в буквален превод означава
„плъзгане, пързаляне“, съдебната практика безпротиворечиво приема, че
дрифтът представлява техника на шофиране, при която водачът преднамерено
извежда дадено превозно средство /най-често автомобил/ извън контрол чрез
презавиване и форсиране, довеждайки по този начин до загуба на сцеплението
на част от колелата, като по време на дрифт движението на автомобила е
напречно на завоя, осъществено под влиянието на тежестта му и инерционния
момент. Именно довеждането на МПС извън контрол обосновава високата
обществена опасност на това деяние, което в настоящия случай липсва.
Приплъзване е налице, но то може да се получи и при неправилно
избрана скорост от страна на водача при осъществяване на завой. Допуснатото
неправилно приложение на материалния закон налага отмяна на процесното
наказателно постановление. Такава се налага и предвид обстоятелството, че
деятелността на жалбоподателя не би могло да се подведе под друга,
съдържаща се в ЗДвП, санкционна норма.
4
Поради гореизложеното съдът намира, че обжалваното НП следва да
бъде отменено.
При този изход на спора на основание чл. 63д от ЗАНН, право на
разноски има жалбоподателя и в конкретния случай те следва да се присъдят,
доколкото по делото са представени доказателства за реално понесени
разноски-договор за правна защита и съдействие, от който е видно, че
жалбоподателят е заплатил адвокатско възнаграждение в размер 500 лева.
Съобразно изхода на делото на въззивника се дължи сумата от 500 лв. за
сторените от него разноски за адвокатско възнаграждение.
По гореизложените съображения и на основание чл. 63 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление №24-0324-000501/13.09.2024г. на
Началник на група в ОД на МВР-Варна, РУ-Провадия, с което на Й. Д. Й., ЕГН
********** на основание чл. 53 от ЗАНН и чл. 175а, ал. 1, предл. 3-то от
ЗДвП, е наложено административно наказание глоба в размер на 3000 лв. и
лишаване от право да управлява МПС за срок от дванадесет месеца за
извършено нарушение на чл. 104б, т. 2 от ЗДвП.
ОСЪЖДА ОД на МВР гр. Варна да заплати на Й. Д. Й., ЕГН
**********, направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение в
размер на 500.00 (петстотин) лева.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен
съд – гр. Варна на основанията, предвидени в НПК и по реда на глава 12 от
АПК в 14-дневен срок от съобщаването му на страните, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Провадия: _______________________
5