№ 86
гр. София , 22.02.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 6-ТИ ТЪРГОВСКИ в публично заседание
на трети февруари, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Иван Иванов
Членове:Зорница Хайдукова
Валентин Бойкинов
при участието на секретаря Невена Б. Георгиева
като разгледа докладваното от Зорница Хайдукова Въззивно търговско дело
№ 20201001002603 по описа за 2020 година
Производството е по чл. 258 ГПК - чл. 273 ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на ответника „Нова инвестмънт трейд“
ЕООД срещу решение № 1162 от 05.08.2020г. по т.д. № 66/2019г. по описа на
Софийски градски съд, ТО, VI – 8 с-в, в частта му, с която са уважени
предявените от главен публичен изпълнител към Дирекция Събиране на ТД
на НАП София искове по чл. 216, ал. 1, т. 3 ДОПК срещу ответниците „Крит“
ЕООД и „Нова инвестмънт трейд“ ЕООД и е прогласен за недействителен по
отношение на държавата на извършения апорт в капитала на „Нова
инвестмънт трейд“ ЕООД на седем броя недвижими имота – апартамент №
401 В, апартамент № 501 В, апартамент № 601 В, ателие № Д 102, ателие № Д
103, ателие № Д 105 и апартамент № П 302, ведно с принадлежащите им
помещения и идеални части от общите части на сградата, находяща се в УПИ
I – 414, 415, 416 от квартал 64 по плана на гр. ***, местност „*** – ***“.
Жалбоподателят поддържа обжалваното решение да е неправилно предвид
постановяването му в нарушение на процесуалния закон, материалния закон и
с оглед неговата необоснованост. Сочи в нарушение на процесуалния закон в
мотивите на обжалваното решение съдът да е приел, че в доказателствена
1
тежест за ответника е да установи липсата на редовно връчване на заповедта
за възлагане на процесната ревизия. Сочи последният факт – по невръчване,
да отрицателен и да не следва да бъде доказван от ответника, и напротив
положителния факт за извършено връчване да ползва ищеца, по която
причина и последният следва да го докаже по делото. Оспорва като противна
на процесуалния закон и преценката на първоинстанционния съд с решението
си да не обсъди заявените с отговора на исковата молба оспорвания, че
заповедта за възлагане на ревизия и издаденият ревизионен акт не са
надлежно подписани с квалифициран електронен подпис по реда на ЗЕДЕП.
Поддържа и след негово искане по делото да не са представени
удостоверения по чл. 24 ЗЕДЕП, предвид на което и последните актове на
администрацията - заповедта за възлагане на ревизия и издаденият
ревизионен акт, следва да бъдат определени като недействителни. Излага
доказателствената сила на електронния документ да е такава като на писмен
документ, предвид на което и поддържа на основание чл. 193 ГПК да оспорва
заповедта за възлагане на ревизия и издадения ревизионен акт като
неистински документи, че не изхождат, не са подписани от посочените в тях
техни издатели. На последното основание поддържа и оспорените заповед за
възлагане на ревизия и издаденият ревизионен акт да не са издадени от
компетентните органи и по тази причина да са нищожни. Сочи съобразно
приетото с решението по ТР № 2 от 14.05.1991г. по гр.д. 2/1991г. на ОСГК на
ВКС валиден да е само актът, издаден от компетентния орган, като липсата на
компетентност да за последица нищожност на административния акт.
Поддържа нищожният административен акт да не поражда правни последици,
като съдът е длъжен да прогласи неговата нищожност. Излага, че следва да
бъде съобразено и друго становище по решение № 16033 от 14.10.2015г. по
адм.д. № 5794/2015г. по описа на ВАС, IV отделение, съобразно което
неподписаният административен акт не е нищожен, но е незавършен акт, и
едва след подписването му ще е налице формирана воля от административния
орган. Сочи и представените по делото доказателства за връчване на
заповедта за възлагане на процесната ревизия да сочат на дата на връчването
и три месеца след издаването на заповедта, а заповедта за изменението и е
връчена на следващия ден след издаването и, които обстоятелства поддържа
да е следвало да бъдат взети предвид от съда при преценка възраженията на
ответниците, че заповедта не му е връчена редовно. Излага ревизионният акт
2
да е издаден след извършването на процесния апорт, по която причина и към
датата на апорта ответникът „Крит“ ЕООД не е знаел за извършвана ревизия.
По тези доводи моли обжалваното решение да бъде отменено и вместо него
постановени друго, с което исковете да бъдат отхвърлени.
Ответникът, „Крит“ ЕООД, взема становище за основателност на
жалбата на другаря му „Нова инвестмънт трейд“ ЕООД и моли същата да
бъде уважена.
С депозиран в срок писмен отговор от Главен публичен изпълнител в
дирекция „Събиране“ при ТД на НАП въззиваемата страна оспорва жалбата
като неоснователна. Излага заповедта за възлагане на ревизия и всички книжа
в хода на проверката да са редовно връчвани на проверяваното лице „Крит“
ЕООД на посочения от последния с данъчната му декларация по чл. 92 ЗКПО
електронен адрес, което връчване е редовно съобразно нормата на чл. 29, ал. 4
ДОПК. Поддържа след връчването на доклада за ревизията на ответника
„Крит“ ЕООД да му е станало ясно, че ще има ревизионен акт, по която
причина е спрял да отваря същата електронна поща и самият ревизионен акт е
връчен по реда на чл. 32 ДОПК чрез прилагането му към досието, след като
органите по приходите не са могли да открият представител на адреса му на
управление, който да получи книжата при две посещения през период от 7
дни. Оспорва като преклудирани възраженията на ответника по въззивната му
жалба досежно авторството и надлежното подписване на заповедта за
възлагане на ревизия и процесния ревизионен акт с доводи същите документи
да са представени с исковата молба и да не са оспорени от ответниците в
срока за писмен отговор на същата. По изложените доводи моли жалбата като
неоснователна да не бъде уважавана, а решението в обжалваната му част да
бъде потвърдено като правилно. Претендира присъждането на разноски по
делото.
Предвид нормата на чл. 269 ГПК въззивната инстанция дължи проверка
за валидността на решението, за неговата допустимост, в обжалваната част, а
за правилността му единствено на въведените в жалбата основания.
При изпълнение правомощията си по чл. 269 ГПК настоящият въззивен
състав намира обжалваното решение за валидно. Решението е допустимо и
правилно в обжалваната му част.
3
Първоинстанционният съд при съобразяване с установения с нормата на
чл. 6 ГПК принцип на диспозитивното начало се е произнесъл в рамките на
сезиралото го искане и на заявените с исковата молба обстоятелства, като е
разгледал предявените при евентуално съединения искове съобразно
заявената от ищеца последователност и е постановил допустим съдебен акт в
обжалваната му част.
Предявеният като главен иск е с правно основание чл. 216, ал. 1, т. 3
ДОПК, както правилно е приел първоинстанционият съд, за обявяване за
недействителни по отношение на държавата по иск на публичен изпълнител
на извършените апорти в капитала на новоучреденото дружество „Нова
инвестмънт трейд“ ЕООД на описаните в исковата молба и предмет на
решението в обжалваната му част недвижими имоти, част от имуществото на
длъжника, след връчване на заповедта за възлагане на ревизия № Р -
22221015010925-020-001/28.12.2015г. на ответника „Крит“ ЕООД, като в
резултат на ревизията са установени публични задължения.
Настоящият състав на съда споделя подробно мотивираните изводи на
първоинстанционния съд по делото да се установяват всичките елементи от
състава на чл. 216, ал. 1 , т. 3 ДОПК, а оплакванията на ответника по
въззивната му жалба са неоснователни по следните мотиви:
На първо място, както въззивният съд е приел с определението си по чл.
267 ГПК във връзка с въведените с жалбата на ответника доводи за
процесуалния нарушения, допуснати от първоинстанционния съд, видно от
преписката по делото ищецът с исковата си молба е представил като писмени
доказателства електронните документи - заповед за възлагане на ревизия № Р
-22221015010925-020-001/28.12.2015г. и ревизионен акт № Р –
22221015010925-091-001/15.09.2016г., на хартиен носител, заверен от
страната, с което чл. 184, ал. 1 ГПК е спазен. Видно от извършения
удостоверителен запис по документите същите е отразено да са издадени чрез
ИС „Контрол“ и да са подписани с електронен подпис от С. Т. К. на длъжност
Началник сектор, като удостоверението съдържа генерирания код при
полагане на подписа, както и дата и час на подписване на документите.
С депозираните писмени отговори на исковата молба ответниците
изрично са заявили, че не възразяват приложените към исковата молба
4
доказателства да бъдат приети, като не са направили искане по чл. 184, ал.1,
изр. 2-ро ГПК документите да бъдат представени на електронен носител.
Ответниците с депозираните писмени отговори и в срока за
представянето им пред съда не са заявили оспорване на приложените към
исковата молба документи, включително заповед за възлагане на ревизия №
Р - 22221015010925-020-001/28.12.2015г. и ревизионен акт № Р –
22221015010925-091-001/15.09.2016г., и в частност, че не изхождат от
сочения в документите автор, респективно, че не са подписани от него.
Съобразно разпоредбата на чл. 193 ГПК срокът за заявяване на
оспорване в горния смисъл е срокът за отговор на съдопроизводственото
действие, с което документите са представени – в случая срокът за
депозиране на писмен отговор на исковата молба. Аналогична е и
разпоредбата на чл. 370 ГПК, която предвижда, че когато в установения срок
за писмен отговор ответникът не оспори писмен документ, представен с
исковата молба, той губи възможността да направи това по-късно, освен ако
пропускът се дължи на особени непредвидени обстоятелства.
Ответниците не сочат никакви обстоятелства, които да могат да бъдат
квалифицирани като особени и непредвидени такива, и които да са
обосновали заявяването на оспорване истинността на горепосочените,
представени с исковата молба, писмени доказателства след изтичане на срока
за отговор – с депозирания допълнителен писмен отговор на допълнителната
искова молба, предвид на което и възраженията им като преклудирани
правилно не са разгледани от първоинстанционния съд и няма да бъдат
разглеждани в процедура по чл. 194 ГПК и от настоящият въззивен състав на
съда.
Доколкото по горните мотиви на съда не е оспорена в срок истинността
на представените по делото заповед за възлагане на ревизия № Р -
22221015010925-020-001/28.12.2015г. и ревизионен акт № Р –
22221015010925-091-001/15.09.2016г., съдът зачита формалната им
доказателствена сила, установена в чл. 180 ГПК, и в частност, че изхождат от
сочения в документите автор, който и е подписал документите с електронен
подпис.
5
Следва да бъде добавено, че в депозираните писмени отговори
ответниците не са възразили и досежно верността на извършеното
удостоверяване за подписване на документа с електронен подпис, както и по
отношение на начина на удостоверяване на последното, предвид на което
заявените по –късно и поддържани с жалбата възражения за липса на
надлежно удостоверяване по ЗЕДЕУ/преди ЗЕДЕП/ са преклудирани.
Независимо от изложеното, следва да бъде добавено, че представените с
исковата молба заповед за възлагане на ревизия № Р - 22221015010925-020-
001/28.12.2015г. и ревизионен акт № Р – 22221015010925-091-
001/15.09.2016г. отговарят на дефиницията на действалата редакция на
ЗЕДЕП/сега изм. в ЗЕДЕУ/ досежно електронния документ, дадена с чл. 3, ал.
1, а именно – електронно изявление, записано върху магнитен носител, който
дава възможност да бъде възпроизвеждано. При подписване на документите е
спазена и редакцията на чл. 13, ал. 1 ЗЕДЕП/ЗЕДЕУ/, действала към датата на
създаване им, като електронният подпис е отразен в документите като
информация в електронна форма, добавена и логически свързана с
електронното изявление за установяване на неговото авторство. Съобразно ал.
4 на същата разпоредба електронният подпис има значението на саморъчен
подпис.
Аналогично е и разрешението, дадено с действащия към датата на
създаване на документите Регламент (ЕС) № 910/2014г. на Европейския
парламент и на Съвета от 23.07.2014г. относно електронната идентификация
и удостоверителните услуги при електронни трансакции на вътрешния пазар
и за отмяна на Директива 1999/93/ЕО, като в чл. 3, § 10 електронният подпис
е дефиниран като данни в електронна форма, които се добавят към други
данни в електронна форма или са логически свързани с тях, и които
титулярът на електронния подпис използва, за да се подписва. Съобразно
пряко приложимата разпоредба на чл. 3, § 14 от Регламент (ЕС) № 910/2014г.
на Европейския парламент и на Съвета от 23.07.2014г. удостоверение за
електронен подпис означава електронен атестат, който свързва данните за
валидиране на електронен подпис с физическо лице и потвърждава най-
малко името или псевдонима на това лице. Удостоверение в последни смисъл
е поставено върху процесните два документа и същото не е оспорено от
ответниците досежно верността му в указания в процесуалния закон срок,
6
предвид на което и съдът приема приложените по делото заповед за възлагане
на ревизия № Р - 22221015010925-020-001/28.12.2015г. и ревизионен акт № Р
– 22221015010925-091-001/15.09.2016г. да са надлежно подписани с
електронен подпис от сочения техен автор електронни документи. Само за
пълнота следва да бъде добавено, че соченото от жалбоподателя
удостоверение по чл. 24 от ЗЕДЕУ/преди ЗЕДЕП/, има различно придадено с
националния закон значение и нормативната уредба не изисква прилагането
на такова към всеки подписан с електронен подпис документ.
Неоснователно е и второто поддържано с въззивната жалба възражение,
че по делото не се установява заповедта за възлагане на ревизия № Р -
22221015010925-020-001/28.12.2015г. да е връчена на ответника „Крит“
ЕООД.
С исковата молба е представено удостоверение за извършено връчване
по електронен път в ИС „Контрол“, съобразно записа по което документът
заповед за възлагане на ревизия № Р - 22221015010925-020-001/28.12.2015г. е
изпратен на задълженото лице „Крит“ ЕООД, ЕИК ********* на 14.01.2016г.,
като електронната препратка към съобщението за електронно връчване на
документи е активирана на 10.03.2016г. от IP 212.43.48.115 и документът е
изтеглен от имейл ****@***.**.
Съобразно разпоредбата на чл. 28, ал. 2 ДОПК в приложимата към
процесния период редакция всяко лице има право да посочи пред органите на
приходите електронен адрес за получаване на съобщения, в който случай
последният адрес е адрес за кореспонденция по смисъла на чл. 28 ДОПК.
Предвид редакцията на чл. 29, ал. 4, вр. ал. 2 и ал. 1 ДОПК връчването на
съобщенията в административното производство се извършва на адреса за
кореспонденция на субекта от органа по приходите или друг служител, като
съобщенията могат да бъдат изпращани и по електронен път при използване
на КЕП от органите по приходите. Съобразно чл. 30, ал. 6 от ДОПК
електронното съобщение се смята за връчено, когато адресатът изпрати
потвърждение за получаването му чрез обратно писмо или при активиране на
електронна препратка или изтеглянето му от информационната система на
съответната администрация. Съдържанието на електронното съобщение се
удостоверява чрез заверена от органа по приходите разпечатка на записа в
информационната система.
7
Видно от представената по делото Годишна данъчна декларация по чл.
92 от ЗКПО за данъчния финансов резултат и дължим годишен корпоративен
данък вх.н. 2210И0208626/28.03.2015г. ответникът „Крит“ ЕООД в графа E-
mail на декларацията е посочил електронен адрес за получаване на съобщения
– ****@***.**.
Предвид приложеното по делото удостоверение за извършено връчване
по електронен път в ИС „Конторл“ именно на последния сочен от
задълженото лице адрес е изпратена заповед за възлагане на ревизия № Р -
22221015010925-020-001/28.12.2015г. на дата 14.01.2016г., като от съставения
при условията на чл. 30, ал. 6 ДОПК протокол, представляващ приложеното
удостоверение, се установява, че електронната препратка към съобщението е
активирана и документът изтеглен на 10.03.2016г. от IP 212.43.48.115 от
имейл ****@***.**.
Това е датата, на която при приложение на чл. 30, ал. 6 ДОПК съдът
приема, че е редовно връчена на ответника „Крит“ ЕООД, заповедта за
възлагане на ревизия № Р - 22221015010925-020-001/28.12.2015г.
Видно от приложения по делото ревизионен акт № Р – 22221015010925-
091-001/15.09.2016г. в резултат на ревизията са установени публични
задължения в размерите по ревизионния акт или за сумата 4 552 255,19 лв.
дължим ДДС, и 2 133 537,20 лв. – лихви, с което се покрива и втория елемент
от фактическия състав на чл. 216, ал. 1, т. 3 ДОПК.
Възраженията за нищожност на ревизионния акт не са заявени от
ответниците в срока за депозиране на писмен отговор на исковата молба,
предвид на което и поддържаните в по-късен етап възражения в този смисъл
са преклудирани на основание чл. 370 ГПК, в който смисъл е и практиката по
определение № 176/07.03.2014г. по ч.гр.д. 670/2014г., ГК, IV ГО на ВКС.
Независимо от горното, при дължимата съобразно нормата на чл. 17, ал.
2 ГПК проверка за валидност на приложения по делото административен акт,
съдът приема същият да не страда от такива съществени пороци, които да
имат за последица, неговата нищожност.
По вече изложените доводи от съда ответниците не са оспорили в срок
авторството на ревизионния акт № Р – 22221015010925-091-001/15.09.2016г.,
8
предвид на което съдът зачита формалната доказателствена сила на
документа и приема последният електронен документ да е надлежно
подписан и в този смисъл административният акт да е издаден от
компетентния орган С. Т. К. на длъжност Началник сектор, възложил
ревизията, а възраженията на ответниците за нищожност на
административния акт, основани на доводи за липса на подпис и неиздаване
на акта от посочения автор, се явяват неоснователни. Съобразно разпоредбата
на чл. 119, ал. 2 ДОПК ревизионният акт се издава от органа, възложил
ревизията, и ръководителя на ревизията, в случая това е именно С. Т. К. на
длъжност Началник сектор, предвид на което и административният акт е
издаден от компетентен орган.
Напълно необосновани са и поддържаните пред първата инстанция и с
въззивната жалба доводи, че наличното решение № 152/03.02.2017г. на
дирекция „Обжалване и данъчно – осигурителна практика“, с което е обявена
нищожността на ревизионен акт № П – 22221016192863-003-001/02.11.2016г.
за поправка на фактическа грешка в процесния ревизионния акт № Р –
22221015010925-091-001/15.09.2016г., има отношение към валидността на
последния ревизионен акт. Видно от диспозитива, а и мотивната част, на
решение № 152/03.02.2017г. на дирекция „Обжалване и данъчно –
осигурителна практика“ проверка е извършена единствено по отношение на
ревизионния акт за отстраняване на очевидна грешка и приемането на
последния за нищожен, има за правна последица, че процесният ревизионен
акт № Р – 22221015010925-091-001/15.09.2016г. е в сила във вида, в който е
издаден, без поправките по обявения за нищожен акт.
С писмения отговор на исковата молба и двамата ответници са заявили,
че ревизионен акт № Р – 22221015010925-091-001/15.09.2016г., с който е
приключила процесната проверка, е връчен по реда на чл. 32 ДОПК и влязъл
в сила, предвид на което и съдът приема въведените с исковата молба факти
от ищеца в този смисъл да са безспорни и да не се нуждаят от доказване на
основание чл. 153 ГПК. Неоспорени са и констатациите по издадения
протокол за връчване на ревизионния акт по реда на чл. 32 ДОПК, предвид на
което и съдът приема по делото да се установява редовно връчване на
ревизионния акт, както и влизането му в сила предвид липсата на жалба
срещу същия в установения в закона срок.
9
Неотносими са към фактическия състав на предявения иск по чл. 216, ал.
1, т. 3 ДОПК заявените от ответниците оспорвания, че дължимите суми за
публични задължения от ищеца са в различен от установения с ревизионния
акт размер, доколкото нормата не отдава значение на размера на публичните
задължения, а само на установяването на такива. Предвид пропускането на
срока за обжалване на ревизионния акт ответникът „Крит“ ЕООД е пропуснал
възможността да оспорва същия като незаконосъобразен – постановен при
неправилно изчисляване на дължимия данък, а последните му възражения не
могат да бъдат изследвани в настоящия процес с оглед разпоредбата на чл.
17, ал. 2 ГПК. Макар и да не са относими към релевантния кръг факти по
сезиралия съда иск, следва да бъде добавено, че видно и от събраните
заключения по единична и две допълнителни ССчЕ, се установява ответникът
да остава задължен за публични задължения, включително непогасени такива
по процесния ревизионен акт, с оглед на което освен неотносими
възраженията му да няма публични задължения в твърдения от ищеца размер,
са и опровергани като неверни от събраните по делото доказателства. Без
правно значение са и поддържаните в ход по същество възражения досежно
начина на счетоводно отразяване в НАП на публичните задължения на
ответника „Крит“ ЕООД.
По делото се установява при липсата на спор между страните и
последната уредена в закона предпоставка, а именно след връчването на
заповедта за възлагане на ревизия длъжникът „Крит“ ЕООД е извършил
непарична вноска на процесните недвижими имоти, част от имуществото му.
От представения по делото учредителен акт на „Нова инвестмънт
трейд“ ЕООД и от вписванията по партидата на последни търговец в
ТРРЮЛНЦ се установява, че „Нова инвестмънт трейд“ ЕООД е дружество,
учредено с решение на едноличния собственик на капитала му – „Крит“
ЕООД, като капиталът на новоучреденото дружество „Нова инвестмънт
трейд“ ЕООД е в записан размер от 1 430 372 лв., разпределен в 1 430 372
броя дялове на стойност 1 лв., и е внесен чрез апорт на недвижими имоти от
едноличния собственик „Крит“ ЕООД, на записаната стойност на капитала,
определена от оценка на вещи лица. Недвижимите имоти, за които искът по
чл. 216, ал. 1, т. 3 ДОПК е уважен с първоинстанционното решение в
обжалваната му част - – апартамент № 401 В, апартамент № 501 В,
10
апартамент № 601 В, ателие № Д 102, ателие № Д 103, ателие № Д 105 и
апартамент № П 302, ведно с принадлежащите им помещения и иделани
части от общите части на сградата, находяща се в УПИ I – 414, 415, 416 от
квартал 64 по плана на гр. ***, местност „*** – ***“, са част от имуществото
на „Крит“ ЕООД, с което ответникът „Крит“ ЕООД е извършил непарична
вноска. Апортът и новоучреденото дружество са вписани на 10.09.2016г. –
след датата на връчване на заповедта за възлагане на процесната ревизия,
приключила с ревизионен акт за установяване на публични задължения.
Противно на поддържаните пред първата инстанция възражения на
ответниците законът не отдава правно значение на размера на престациите по
атакуваните по чл. 216, ал. 1, т. 3 ДОПК действия на длъжника по извършване
на непарични вноски на имуществени права на длъжника, предвид на което и
възраженията на ответниците за липса на увреждащо поведение не са
относими към основателността на предявения иск, като законодателят е счел
за атакуемо всяко действие по непарична вноска на имущества на длъжника,
независимо от възмездния характер на последното, както и независимо от
получаваните в резултат на апорта дялове от капитала. Без правно значение за
основателността на иска е и дали длъжникът разполага с друго имущество
или не, предвид на което възраженията на ответниците в тази насока са
неотносими.
По горните мотиви на съда всички елементи от фактическия състав на
предявения като главен иск по чл. 216, ал. 1, т. 3 ДОПК се установяват по
делото и правилно с решението в обжалваната му част исковете с последната
правна квалификация са уважени от съда, като решението в тази му част
следва да бъде потвърдено на основание чл. 272 ГПК.
При този изход на спора право на разноски има въззиваемата страна. В
полза на Национална агенция за приходите следва да бъде присъдено
възнаграждение за представителството по делото от публичен изпълнител с
юридическо образование, в размер на 300 лв., при съобразяване на чл. 78, ал.
8 ГПК, като разходът ще бъде възложен в тежест на въззивника „Нова
инвестмънт трейд“ ЕООД.
Мотивиран от горното, Софийски апелативен съд
11
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 1162 от 05.08.2020г. по т.д. № 66/2019г.
по описа на Софийски градски съд, ТО, VI – 8 с-в, В ОБЖАЛВАНАТА ЧАСТ,
с която са уважени предявените от главен публичен изпълнител към
Дирекция Събиране на ТД на НАП София искове по чл. 216, ал. 1, т. 3 ДОПК
срещу ответниците „Крит“ ЕООД, ЕИК *********, и „Нова инвестмънт
трейд“ ЕООД, ЕИК *********, и е прогласен за недействителен по
отношение на държавата на извършения от „Крит“ ЕООД апорт в капитала на
„Нова инвестмънт трейд“ ЕООД на седем броя недвижими имота –
апартамент № 401 В, апартамент № 501 В, апартамент № 601 В, ателие № Д
102, ателие № Д 103, ателие № Д 105 и апартамент № П 302, ведно с
принадлежащите им помещения и иделани части от общите части на сградата,
находяща се в УПИ I – 414, 415, 416 от квартал 64 по плана на гр. ***,
местност „*** – ***“.
ОСЪЖДА „Нова инвестмънт трейд“ ЕООД, ЕИК *********, да заплати
на Национална агенция за приходите сумата 300 лв. - разноски по делото
пред САС.
В останалата прекратителна част решението като необжалвано е влязло
в сила.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС в едномесечен
срок от връчването му на страните при условията на чл. 280 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
12