СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, II-Г въззивен състав, в публичното заседание на двадесет и първи юли
две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СОНЯ НАЙДЕНОВА
ЧЛЕНОВЕ:
ЙОАНА ГЕНЖОВА
мл. съдия КРИСТИНА ГЮРОВА
при секретаря Алина Тодорова, като разгледа
докладваното от съдия Гюрова в. гр. д. №
15991 по описа за 2018 г., за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С Решение № 496207 от 27.09.2018 г. по гр. д. № 71344/2017 г. по описа на Софийски районен съд, І ГО, 62 състав, „Т.И.“ ЕООД, ЕИК *******, е осъден да заплати на „С.“ ЕООД, ЕИК *******, на основание чл.
266 ЗЗД, сумата от 5472,83 лв., представляваща
стойността на изработени „марки и платформи“ и „парапети“, за което са издадени
и надлежно осчетоводени следните фактури: фактура № **********/10.11.2015 г.,
на стойност 2926,08 лв.; фактура № 00000005261/10.11.2015 г., на стойност
4392,00 лв. и фактура № 00000005416/16.12.2015 г., на стойност 394,75 лв.,
ведно със законната лихва от 05.10.2017 г. до окончателното погасяване
на задължението, както и на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД, сумата от 1008,91 лв.,
представляваща обезщетение за забава, като искът с правно основание чл. 86, ал.
1 ЗЗД е отхвърлен за разликата над уважения размер от 1008,91 лв. до пълно
предявения размер от 1423,51 лв.
С решението „Т.И.“ ЕООД, ЕИК ******* е осъден да заплати на „С.“ ЕООД, ЕИК *******, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от 660,00 лв., представляваща
разноски по делото.
Срещу така постановеното решение е подадена въззивна
жалба от „Т.И.“ ЕООД, в която са развити съображения за незаконосъобразност и неправилност. Въззивникът твърди, че при
постановяване на съдебния акт първоинстанционният съд се е позовал на
заключението на приетата по делото ССчЕ, чието допускане било извършено в
нарушение на закона, тъй като искането за назначаването й било преклудирано. Моли
първоинстанционното решение да бъде отменено, а исковите претенции да бъдат отхвърлени изцяло. Претендира разноски.
В
срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от „С.“ ЕООД, с който жалбата се оспорва и се моли първоинстанционното решение да бъде
оставено в сила/потвърдено. Твърди, че между страните има установени търговски
отношения, по повод на които ищецът добросъвестно и без забележки изпълнил
възложената от ответника изработка на марки и платформи, както и изработка на
парапети, като за всяка от извършените услуги дружеството-изпълнител издало фактури,
които били приети и подписани от възложителя. Сочи, че ответното дружество и
към настоящия момент не е заплатило дължимите се по процесните фактури
плащания, на обща стойност 5472,83 лв.
Софийски
градски съд, след като обсъди събраните по делото доказателства и становищата
на страните, съгласно разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира следното от
фактическа и правна страна:
Производството е образувано по въззивна жалба, подадена от процесуално - легитимирана страна, в законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 ГПК и
срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което същата е процесуално допустима.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд
се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в
обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в
жалбата.
Настоящият съдебен състав приема, че обжалваното
решение е валидно, но е недопустимо.
По недопустимостта на обжалваното съдебно решение съдът приема следното:
С протоколно определение от 06.11.2019 г., СГС, II-Г въззивен състав е оставил
исковата молба без движение и е дал указания до ищеца за отстраняване на
нередовностите в исковата молба в едномесечен срок, считано от
датата на проведеното по делото открито съдебно заседание,
както следва: 1. Да отстрани съществуващите противоречия
между обстоятелствената част и петитума на исковата молба, изразяващи се в
следното: в обстоятелствената част на исковата молба е посочено, че ищецът е
подал заявление с вх. № 3055870/18.07.2017 г. за издаване на заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, като ответникът е депозирал
възражение срещу издадената заповед за изпълнение по гр. дело № 48373/2017 г.,
по описа на СРС, а в петитума на исковата молба се иска осъждане на ответника
да заплати претендираните суми, и да посочи дали предявява установителен или осъдителен иск, като в случай, че
предявява осъдителен иск да обоснове интерес от предявяването му, доколкото се
съдържат данни по делото да е подадено възражение срещу издадената заповед за
изпълнение;
2 – Да конкретизира фактическите си
твърдения, от които извежда правото си да претендира процесното възнаграждение
от ответника.
С определението от 06.11.2019 г., делото е отложено и
насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание на 15.04.2020 г., от 14:30
ч.
Поради Заповед от 10.03.2020 г. на зам.-председателя на СГС във вр. с
решение на СК на ВСС от 10.03.2020 г., предвид епидемичната обстановка в
страната, по делото не е проведено насроченото открито съдебно заседание по
делото на 15.04.2020 г., от 14:30 ч.
С Разпореждане № 10659/11.05.2020/29.04.2020 г. по в. гр. дело № 15991/18
г., по описа на СГС, II-Г въззивен състав,
съдията-докладчик е насрочил делото за разглеждане в открито съдебно заседание
на 08.07.2020 г., от 14:30 ч. С разпореждането от 11.05.2020 г. въззивният съд
е оставил
исковата молба без движение и е дал указания до ищеца за отстраняване на
нередовностите в исковата молба в срок до 08.07.2020 г.,
както следва: 1. Да уточни на какви обстоятелства се дължи разликата в
размера на сумите по издадените три броя фактури, които възлизат в общ размер
от 7712,83 лв. /фактура №
**********/10.11.2015 г., на стойност 2926,08 лв.; фактура №
00000005261/10.11.2015 г., на стойност 4392,00 лв. и фактура №
00000005416/16.12.2015 г., на стойност 394,75 лв., /, и общият размер на сумата, която се претендира в петитума на исковата
молба от 5472,83 лв., и да приведе обстоятелствената
част на исковата молба в съответствие с отправения петитум като опише поединично заплащането на какъв размер от сумите по издадените три
броя фактури претендира;
2 – Да изпълни и дадените с
протоколно определение от 06.11.2019 г. указания за отстраняване на
нередовности в исковата молба. С разпореждането на въззиваемия са указани последиците, че при неизпълнение в срок
на дадените указания, исковата молба ще бъде върната,
първоинстанционното решение обезсилено, а произвовството по делото прекратено.
Препис от определението от 06.11.2019 г., както и от разпореждането от
29.04.2020 г., са надлежно връчени на дружеството-ищец на 22.05.2020 г., чрез
счетоводител Г.С..
В проведеното по делото открито съдебно заседание на 08.07.2020 г., въззиваемото
дружество не изпраща представител. До датата на съдебното заседание /08.07.2020
г./ не е постъпило от страна на ищеца изпълнение на дадените му указания.
Действително
първостепенният съд не е дал указания на ищеца по отстраняване
нередовността на исковата молба. Това е основание въззивната инстанция,
след като констатира наличие на такава нередовност да стори това. В този
смисъл са и мотивите към т. 2 от Тълкувателно решение № 1/09.12.2013 г. по т.
д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, съгласно което непосредствена цел на въззивното
производство е повторното разрешаване на материалноправния спор, при което
дейността на първата и на въззивната инстанция е свързана с установяване
истинността на фактическите твърдения на страните чрез събиране и преценка на доказателствата,
и субсумиране на установените факти под приложимата материалноправна норма.
Въззивният съд е длъжен да реши спора по същество, като съобразно собственото
си становище относно крайния му изход може да потвърди или да отмени решението
на първата инстанция. Уредбата на второинстанционното производство като
ограничено (непълно) въззивно обжалване, и произтичащото от това ограничаване
на възможността пред втората инстанция делото да се попълва с нови факти и
доказателства, не променя основните му характеристики като въззивно. Обект на
въззивната дейност не са пороците на първоинстанционното решение, а решаването
на материалноправния спор, при което преценката относно правилността на акта на
първата инстанция е само косвен резултат от тази дейност.
Индивидуализацията
на спорното право се извършва от ищеца чрез основанието и петитума на исковата
молба, която трябва да отговаря на предвидените в чл. 127, ал. 1, т. 4 и т. 5 ГПК изисквания. За редовността на исковата молба съдът следи служебно, тъй като
надлежното предявяване на иска е условие за допустимост на процеса и на
постановеното по съществото на спора съдебно решение. При констатиране на
несъответствие между съдържанието на исковата молба и изискванията на чл. 127,
ал. 1, т. 4 и т. 5 ГПК съдът трябва да процедира по начина, указан в чл. 129,
ал. 2 ГПК като предостави възможност на ищеца да отстрани пороците на молбата
чрез ясно и точно формулиране на исковата претенция, а ако той бездейства - да
върне исковата молба на основание чл. 129, ал. 3 ГПК. Процесуалните действия по
чл. 129, ал. 2 ГПК са абсолютно задължителна предпоставка за прилагане на
неблагоприятните последици по ал. 3 на същия текст. Когато недостатъците на
исковата молба са констатирани за пръв път във въззивното производство, въззивният
съд е длъжен да процедира по аналогичен начин, в каквато насока са и
задължителните указания, дадени в т. 4 на ТР № 1/2001 г. от 17.07.2001 г. по
гр. д. № 1/2001 г. на ОСГК на ВКС, които са в сила и при действието на ГПК от
2007 г. В същия смисъл са и указанията, дадени в мотивите към т. 5 от
Тълкувателно решение № 1/09.12.2013 г. по т. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
Такъв
е и настоящият случай. Между изложените в
обстоятелствената част на исковата молба факти и обстоятелства и формулирания петитум съществува противоречие. В
обстоятелствената част на депозираната искова молба ищецът е изложил твърдения, че претендира исковите суми по издадените и подписани от ответното
дружество три броя фактури, които възлизат в общ размер от 7712,83 лв. /фактура №
**********/10.11.2015 г., на стойност 2926,08 лв.; фактура №
00000005261/10.11.2015 г., на стойност 4392,00 лв. и фактура №
00000005416/16.12.2015 г., на стойност 394,75 лв., /. В
петитума на подадената искова молба пък е поискал да бъде осъден ответникът „Т.И.“ ЕООД да
му заплати сумата от 5472,83 лв По изложените
съображения въззивният съд е дал подробни указания на ищеца. Същевременно
го е уведомил и за неблагоприятните за него правни последици от неизпълнението
на съдебните указания.
Независимо
от предоставения срок за изпълнение указанията на въззивния съд, ищецът
–въззиваема страна, не е отстранил конститираните нередовности по
депозираната от него искова молба. Не е уточнил дали претендира стойността на сумите по издадените три броя фактури, които възлизат в общ
размер от 7712,83 лв. или общият размер на
сумата, която се претендира е 5472,83 лв. Не
е посочил и в какво се изразява твърдяното различие. Същите
не са уточнени по вид, размер и период, както е подробно указано в определението,
постановено от настоящия съдебен състав ищецът-въззиваем
да опише поединично заплащането на какъв размер от сумите по издадените три
броя фактури претендира.
Не е отстранена и другата констатирана
нередовност на исковата молба, тъй като въззиваемата страна- ищец не е
конкретизирала в какво се изразяват съществуващите
противоречия между обстоятелствената част и петитума на исковата молба, доколкото в обстоятелствената част на
исковата молба е посочено, че ищецът е подал заявление с вх. №
3055870/18.07.2017 г. за издаване на заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК, като ответникът е депозирал възражение срещу
издадената заповед за изпълнение по гр. дело № 48373/2017 г., по описа на СРС,
а в петитума на исковата молба се иска осъждане на ответника да заплати
претендираните суми, и да посочи дали предявява установителен или осъдителен иск, като в случай, че
предявява осъдителен иск да обоснове интерес от предявяването му, доколкото се
съдържат данни по делото да е подадено възражение срещу издадената заповед за
изпълнение. С
даването на указания и предоставянето на срок за изпълнението им, съдът е
изчерпал процесуалните възможности за отстраняване на пороците
на исковата молба, но тя е останала нередовна, поради процесуалното бездействие
на ищеца.
С обжалваното решение съдът се е произнесъл по нередовна
искова молба, което изискване за редовност е едно от условията за допустимост
на иска. От своя страна, допустимостта на иска обуславя допустимостта на
производството, а от тук и постановяването на валидно и допустимо съдебно
решение.
Предвид обстоятелството, че с обжалваното решение
първоинстанционният съд се е произнесъл на нередовна искова
молба, следва да се приеме, че решението е процесуално
недопустимо по смисъла на чл. 270, ал. 3, изр. 1 ГПК. По изложените съображения и на основание чл. 270, ал. 3, изр. 1 ГПК обжалваното решение следва да се обезсили
изцяло, а производството по делото да се прекрати.
По разноските:
При този изход на спора, на основание чл. 273 вр. чл. 78, ал. 4 ГПК, въззиваемата страна „С.“ ЕООД следва да бъде осъдена да заплати на въззивника „Т.И.“ ЕООД сумата от 25 лева, представляваща държавана такса за въззивно
обжалване.
Мотивиран от горното, Софийски градски
съд
Р Е Ш И:
ОБЕЗСИЛВА Решение № 496207 от 27.09.2018 г. по гр. д. №
71344/2017 г. по описа на Софийски районен съд, І ГО, 62 състав и
ВРЪЩА искова молба, с вх. № 2025142 от 05.10.2017 г., подадена от „С.“ ЕООД, ЕИК *******, чрез процесуален представител - адв. Н.М., срещу „Т.И.“ ЕООД, ЕИК *******,
като нередовна.
ПРЕКРАТЯВА
производството по нея,
включително и настоящото по в. гр. дело № 15991/2018 г., по описа на СГС, II-Г въззивен
състав.
ОСЪЖДА
„С.“ ЕООД,
ЕИК ******* да заплати на „Т.И.“ ЕООД, ЕИК *******
сумата от 25 лв. – разноски във въззивното производство.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване с касационна
жалба в 1- месечен срок от съобщаването му на страните пред Върховния
касационен съд.