№ 221
гр. Ямбол, 20.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ЯМБОЛ, II ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесети септември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Красимира В. Тагарева
Членове:Г.а Ив. Вълчанова Люцканова
Яна В. Ангелова
при участието на секретаря Ц.Х.Г.
като разгледа докладваното от Яна В. Ангелова Въззивно гражданско дело №
20222300500327 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
Делото е образувано по въззивна жалба на Д. Г. К. от с.***, депозирана чрез
пълномощника й– адв.М. А. от АК- Ямбол против Решение № 298/14.06.2022г. постановено
по гр.д. №3864/2021 г. по описа на ЯРС, с което по предявеният от ищцата– въззивник Д. Г.
К. иск по чл.108 от ЗС е прието за установено по отношение ответникът - въззиваем „БГ
Ленд мениджмънт" ЕООД, ЕИК **********, че Д. Г. К. от с*, с ЕГН **********, е
собственик на 7/50 идеални части от следните недвижими имоти: поземлен имот с
идентификатор №40484.1.16, в местността „ВЕЛЕВ БРЯСТ" в землището на с.Кукорево, с
площ 20972 кв.м., с трайно предназначение: земеделска, начин на трайно ползване нива,
категория на земята-трета, номер по предходния план-001016, при съседи: имот
№40484.1.234, имот №40484.1.212, имот №40484.1.10, имот №40484.1.223, имот
№40484.1.8; поземлен имот с идентификатор №40484.21.8 в местност „МИШАТА" в
землището на с.Кукорево, с площ 3698 кв.м., с трайно предназначение: земеделска, начин на
трайно ползване: нива, категория на земята- четвърта, номер по предходния план-021008,
при съседи: имот №40484.21.14, имот №40484.21.9, имот №40484.21.7, имот №40484.23.108;
поземлен имот с идентификатор №40484.12.7 в местност „АФУЗОВ КЪР" в землището на
с.Кукорево, с площ 9298 кв.м., трайно предназначение: земеделска, начин на трайно
ползване: нива, категория на земята-трета, номер по предходния план-012007, при съседи:
имот №40484.12.81, имот №40484.12.66, имот №40484.12.12, имот №40484.12.8, като искът
за разликата над 7/50 до 1/6 идеални части от имотите, като неоснователен е отхвърлен. Със
1
същото решение съдът е отхвърлил искането на Д. Г. К., с ЕГН ********** срещу „БГ Ленд
мениджмънт" ЕООД-гр.Сливен, ЕИК **********, да бъде осъден ответникът да й предаде
владението върху 1/6 ид. част от описаните по- горе поземлени имоти. Отхвърлени са
предявените от Д. Г. К. от с*, ЕГН ********** срещу „БГ Ленд мениджмънт" ЕООД-
гр.Сливен, ЕИК ********** и Г. П. М. от гр.*, ЕГН ********** искове по чл. 26, ал.1, пр.1,
вр. с чл. 229, ал.2 от ЗЗД- да бъде прогласена нищожността на клаузата от Договор за наем
на земеделска земя от 26.02.2018 г. с нотариална заверка на подписите рег.№
1059/26.02.2018 г. на нотариус рег.№ 487, вписан в Служба по вписванията при ЯРС с рег.№
1229/28.02.2018 г., том 2, стр.№54, за срока над три години до шест години и иска по чл.59,
ал.1 от ЗЗД на Д. Г. К. от с*, с ЕГН ********** срещу „БГ Ленд мениджмънт" ЕООД -
гр.Сливен, ЕИК **********, да бъде осъден ответникът да й заплати наемоподобни доходи
за стопанската 2018/2019 г. в размер на 209,46 лв., за 2019/2020 г.-220,78 лв., за 2020/2021 г.-
243,42 лв. и за 2021/2022 г.- 243,42 лв., ведно със законната лихва от подаването на исковата
молба. Със същото Решение ответникът– въззиваем „БГ Ленд мениджмънт" ЕООД -
гр.Сливен, ЕИК **********, е осъден да заплати на ищцата- въззивник Д. Г. К. от с.*,
направените по делото разноски в размер на 225.00 лв., а ищцата- въззивник Д. Г. К. е
осъдена да заплати на Г. П. М. от гр.*, ЕГН ********** направените по делото разноски в
размер на 300 лв. и на "БГ Ленд мениджмънт" ЕООД - гр.Сливен направените по делото
разноски в размер на 1000 лв.
В жалбата се сочи, че решението е неправилно, необосновано и
незаконосъобразно, като постановено в нарушение на материалния закон и на
процесуалните правила и в противоречие със съдебната практика. В подадената въззивна
жалба на първо място са изложени доводи за неправилно установени от
първоинстанционния съд притежавани от въззивницата идеални части от правото на
собственост върху процесните земеделски земи, като е приел, че същите са в размер на 7/50
ид.ч., а не 1/6 ид. части, като съдът е счел, че ищцата черпи правото си на собственост по
наследяване, изхождайки единствено от удостоверението за наследници от 06.04.2022г. на
Кметство с.Кукорево, общ.Тунджа, представено от ответниците с отговора по исковата
молба, без да съобрази представения нотариален акт за собственост на недвижими имоти,
възстановени по Закона за собствеността и ползуването на земеделските земи №6, том I,
дело №20/96г на нотариус с район на действие Районен съд-Ямбол. Според въззивницата, в
разрез със закона и със съдебната практика, първоинстанционният съд е приел, че в случая
разпоредбата на чл.4а от специалния ЗСПЗЗ изключва приложението на чл.32, ал.1 от ЗС,
като се позовава на практиката на ЯОС и ВКС по други сходни казуси. Твръди се, че
въззиваемия Г. П. М., който като наемодател е сключил процесния договор за наем с другия
въззиваем- „БГ Лленд мениджмънт" ООД като наемател, притежава 19/60 ид.ч. от
поземлените имоти, а не повече от половината от имотите, поради което се твърди, че
договорът не е противопоставим на всеки един от останалите съсобственици- заедно или
поотделно, в т.ч. и на въззивницата. Не се оспорва изведеният от първоинстацинноият съд
извод, че когато мнозинството съсобственици сключи договор за наем със срок над три
години, договорът поражда действие за срок от три години, след което може да продължи да
2
обвързва страните като безсрочен, но се оспорва, че в конкретния случай въззивницата не е
участвала при сключването на процесния договор за наем, както и не го е потвърждавала с
декларация с нотариална заверка на подписите, поради което счита, че договорът за наем й е
непротивопоставим. В тази насока се сочи, че за сключването на този договор няма и
решение на съсобствениците, взето с мнозинство минимум 50% от притежаваните идеални
части от правото на собственост върху имотите и при това положение договора се явява
непротивопоставим на всеки един от тях. Твърди се във въззивната жалба, че процесните
имоти и към момента се държат от въззиваемата страна- ЮЛ, без правно основание, тъй
като договора за наем е сключен от съсобственик, който не би могъл да предоставя права за
ползване на имотите за посочения срок, освен това е налице съсобственост, по отношение на
която намира приложение разпоредбата на чл.32, ал.1 от ЗС, като са оспорени като
неправилни изводите на първоинстанционния съд, с които е прието, че ответното дружество
държи имотите на правно основание. В тази връзка във въззивнага жалба се сочи, че самото
предявяване на иск по чл.26, ал.1, предл.1-во от ЗЗД, вр.с чл.229, ал.2 от ЗЗД от
въззивницата, като притежаваща 1/6 идеална част от земеделските земи- предмет на
процесния договор за наем, е равнозначно на изразено несъгласие от нейна страна за
сключването на това договорно правоотношение, поради което същото й е
непротивопоставимо и договорът за наем не я обвързва, тъй като не е участвала при
сключването му с оглед разпоредбата на чл.32, ал.1 от ЗС. Това си становище въззивницата
обосновава и с разпоредбата на чл.21 от ЗЗД, съгласно която договорът поражда действие
само между страните, които са го сключили, а спрямо третите лица- само в предвидените в
закона случаи, в които настоящият случай не попада. Поради тези си съображения
въззивницата намира за погрешен извода на първоинстанционния съд, че процесният
договор й е противопоставим, като без значение е дали същата го е приела или не. В
жалбата са изложени и доводи, с които като неправилно се атакува решението на ЯРС и в
частта му, с която искът на ищцата- въззивник по чл.59, ал.1 от ЗЗД е приет за
неоснователен, с оглед на установеното основание за ползване на имотите от ответното
дружество през трите изтекли стопански години- наличие на договор за наем, който
обвързва и ищцата, а по отношение на четвъртата стопанска година е прието, че същата не е
изтекла и вземането за нея не е изискуемо. Актът на първоинстанционния съд в тази му част
се атакува с визираните по-горе доводи, че процесният договор за наем, сключен между
двамата ответници- въззиваеми, не обвързва ищцата-въззивник, тъй като същата не е
участвала при неговото сключването, нито го е потвърдила с декларация, която да я обвърже
със срока на действие на договора. Позовавайки се на приетото в цитираното в жалбата
Решение №262 от 22.02.2013г. на ВКС по гр.д. №1480/2011г., Ill г.о., ГК и на други
посочени в жалбата съдебни актове на ВКС /Решение №55/28.02.2012г. по гр.д. №652/2011г.
на ВКС, III г.о. постановено по реда на чл.290 от ГПК, Определение №519/20.11.2018г. по
гр.д. №1475/2016г. на ВКС, I г.о./, въззивницата излага аргументи, че в случая фактическия
състав на неоснователното обогатяване по чл.59 от ЗЗД е изпълнен, като се сочи, че
неоснователното обогатяване на лицето, което държи имота се изразява в
облагодетелстването му със спестения от него наем, а съгласно чл.59 от ЗЗД, всеки който се
3
е обогатил без основание за сметка на другиго, дължи да му върне онова, с което се е
обогатил, до размера на обедняването. Съгласно чл.93 от ЗС добивите от вещта,
представляващи наем за използването й, принадлежат на собственика й, като същите права
според въззивницата имат и съсобствениците за своята част от общата вещ и добивите от
вещта се дължат на собственика/съсобственика и без покана. Освен това в жалбата изрично
се формулират и съображения, че съставът на чл.59 от ЗЗД е изпълнен и когато
обогатяването на получателя се изразява в спестяване на разходи за сметка на имуществото
на претърпялото обедняване лице, т.е. обогатяването и обедняването произтичат от
единството на фактическия състав, който поражда едното и другото. В жалбата се сочи, че
тъй като в хода на производството пред РС-Ямбол ответника „БГ Ленд мениджмънт" ЕООД
й е заплатил сумата, установена от вещото лице като дължима на база средните пазарни
цени, обявени от НСИ по предявената искова претенция по чл.59, ал.1 от ЗЗД, тя е в правото
си да претендира от ответното дружество плащане на разноските по делото, за което е
представен и списък на същите по чл.80 от ГПК, които разноски не са й присъдени поради
това, че първоинстанционния съд неправилно с обжалваното решение е приел, че иска е
неоснователен и го е отхвърлил. Предвид на тези си съображения въззивницата Д. Г. К.
моли за отмяна на обжалваното решение на ЯРС изцяло и за постановяване на ново решение
от въззивния съд, с което предявените искове с правно основание чл.108 от ЗС, чл. 26, ал.1,
пр.1, вр. чл. 229, ал.2 от ЗЗД и чл. 59 от ЗЗД бъдат уважени, с присъждане на разноските
пред двете съдебни инстанции.
В писмения отговор на „БГ ЛЕНД МЕНИДЖМЪНТ"ЕООД - гр.Сливен и Г. П. М.
от гр.*, действащи чрез пълномощника си – адв.Х. К. от АК-Ямбол, се сочи, че въвизвата
жалба е неоснователна. Изразява се становище, че решението на ЯРС е правилно и
законосъобразно и не страда от пороците, посочени в жалбата. Твърди се, че правните
изводи на първоинстанционния съд са формулирани въз основа на направен пълен,
задълбочен и всестранен анализ на фактите и приобщените по делото доказателства. С
отговора е заявено искане въззивният съд да остави без уважение въззивната жалба и да
потвърди обжалваното решение. Претендира се присъждане на сторените разноски по
настоящото въззивно производство.
В с.з. жалбата се поддържа от пълномощникът на въззивницата.
Въззиваемите страни „БГ Ленд Мениджмънт“ ЕООД и Г. П. М., чрез
пълномощникът си оспорват жалбата и претендират за нейното отхвърляне.
За да се произнесе, от фактичеса страна съдът установи следното:
С Решение № 2201 от 03.05.1995г. на ПК- Тунджа за възстановяване правото на
собственост върху земеделсдки земи съгласно плана за земеразделяне в землищетно на с.
Кукорево, на наследниците на Г.Ж.Г., б.ж. на с. *, е възстановено правото на собственост
върху земеделски земи: НИВА от 20.974 дка в м. „Велев бряст“; НИВА от 9.298 дка в м.
„Афузов кър“ и НИВА от 3.698 дка в м. „Мишата".
Въз основа на това решение е бил издаден констативен нотариален акт №6, т.I,
4
дело №20/1996г. От 05.01.1996г. на нотариус при РС- Ямбол, с който Д.Г.Т., Т.Г.Ж., Г.Г.В. и
И.Г.Т. са признати за собственици по наследство от Г.Ж.Г. на процесните три недвижими
имота- земеделски земи, находящи се в землището на с. Кукорево, общ Тунджа.
Към момента, съгласно кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени
със Заповед № РД- 18-330 от 13.09.2017г. на изп. директор на АГКК, имотите представляват
както следва: 1. поземлен имот с идентификатор №40484.1.16, в местността „ВЕЛЕВ
БРЯСТ" в землището на с.Кукорево, с площ 20972 кв.м., с трайно предназначение:
земеделска, начин на трайно ползване нива, категория на земята- трета, номер по
предходния план-001016, при съседи: имот №40484.1.234, имот №40484.1.212, имот
№40484.1.10, имот №40484.1.223, имот №40484.1.8; 2. поземлен имот с идентификатор
№40484.21.8 в местност „МИШАТА" в землището на с.Кукорево, с площ 3698 кв.м., с
трайно предназначение: земеделска, начин на трайно ползване: нива, категория на земята-
четвърта, номер по предходния план-021008, при съседи: имот №40484.21.14, имот
№40484.21.9, имот №40484.21.7, имот №40484.23.108; 3. поземлен имот с идентификатор
№40484.12.7 в местност „АФУЗОВ КЪР" в землището на с.Кукорево, с площ 9298 кв.м.,
трайно предназначение: земеделска, начин на трайно ползване: нива, категория на земята-
трета, номер по предходния план-012007, при съседи: имот №40484.12.81, имот
№40484.12.66, имот №40484.12.12, имот №40484.12.8.
С нотариален акт за дарение №108, т.1, рег. №2242, дело 84 от 02.05.2017г. К.Г.К.
и К.Г.Т. са дарили на Г. П. М. 1/60 ид.ч. от своите 19/60 ид. части от процесните три
поземлени имота.
С нотариален акт за покупко- продажба №109, т.1, рег. №2244, дело 85 от
02.05.2017г. К.Г.К. и К.Г.Т. са продали Г. П. М. 18/60 ид.ч. от своите 19/60 ид. части от
процесните три поземлени имота.
На 26.02.2018г. между Г. П. М. като наемодател и „БГ Ленд Мениджмънт" ЕООД
като наемател, е бил сключен договор за наем по отношение на процесните три поземлени
имота за срок от шест стопански години, считано от 01.10.2018г. до 30.09.2024г. Договорът
за наем е вписан в СлВ- Ямбол с вх. рег. № 1229 от 28.02.2018г., т.2, стр. 54. В договора е
уговорено заплащане на годишна наемна цена от наемателя на наемодателя в размер на не
по- малко от 40 лв/дка, платима в срок до 30 дни от приключването на съответната
стопанска гоадина.
В представената от ответника „БГ Ленд мениджмънт“ ЕООД покана, съставена от
негово име от адв. Х. К., адресирана до ищцата, „по повод посещението й в офиса на
дружеството, получаване и връщане на дължимото наемно плащане“ с мотив, че притежава
по-голяма част от земята, е заявено, че идеалните й части са определени съобразно
представените официални документи и разпоредбите на ЗН. Ищцата е поканена да
представи документи в подкрепа на твърденията си, ако разполага с такива, както и да
изпрати банкова сметка за плащане на дължимата й наемна цена по договора за наем.
Представени са и товарителница от 15.11.2021 г. на „Спиди“ за изпращане на ищцата на
документ- „Искане да представи банкова сметка за плащане“, както и разпечатки от
5
интернет страницата на куриера за проследяване на пратката чрез онлайн услуга, според
които е получена информация за пратката в с.Кукорево.
В първоинстанционното производство ищцата признава по реда на чл. 176 от
ГПК, че е посещавала офиса на дружеството, но твърди, че това й посещение не е било с цел
да получи наема, а да си вземе земята. Посочва, че на няколко пъти с пощенски запис й е бил
изпращан наем, но тя го е връщала на наемателя по договора. Говорила е по телефона с адв.
К., но й е казала, че не се интересува от наема, а си иска земята. Признава, че в хода на
производството е получила пари по банковата си сметка от наемателя по договора за наем.
По делото е представено Преводно нареждане за кредитен превод от 15.04.2022 г.
на „Юробанк България“ АД, за установяване на факта, че по банковата сметка на ищцата е
приведена сума в размер на 860.52 лева от "БГ Ленд мениджмънт" ЕООД с посочено
основание „плащане на ползване на земеделска земя“.
От заключението на вещото лице по назначената и изслушана в
първоинстанционото производство съдебно- икономическата експертиза, неоспорена от
страните и приета от съда като обективна и компетентна, се установява, че за стопанските
2018/2019 г., 2019/2020 г. и 2020/2021 г. при квота в съсобствеността от 1/6, на ищцата е
дължима на база протоколи от ОД „Земеделие“ за средното годишно рентно плащане за
землището на с.Кукорево сумата 764.28 лв., а на база средните пазарни цени, обявени от
НСИ (по Инфостат) дължимата сума е 860.52 лв.
От представените по делото удостоверения за наследници се установява, че
Г.Ж.Г., б.ж. на с. *, обл. *, поч. на ***г. е бил наследен от преживяла съпруга- М.И.Г. и
четири деца- Т.Г.Ж., Г.Г.В., Д.Г.Т. и И.Г.Т., като три от тях- Т.Г.Ж., Г.Г.В., Д.Г.Т., са деца,
родени от първия брак на Г.Ж.Г., а И.Г.Т. е родена от брака между Г.Ж.Г. и М.И.Г.. След
смъртта си на *** година М.И.Г. е наследена от децата си от първия си брак- П.Г.Н., М.Г.С.,
Г.Г.Ч. и дъщеря си И.Г.Т., родена от брака й с Г.Ж.Г.. Синът на Г.Ж.Г.- Т.Г.Ж. е починал на
**г. Тъй като същият не е оставил свои низходящи и възходящи, е наследен от сестрите си
Г.Г.В., Д.Г.Т. и И.Г.Т.. Г.Г.В. е починала на *г. и е оставила за свои наследници по закон две
деца- М.Г.Д. и ищцата Д. Г. К.. Д.Г.Т. е починала на **г. и е наследена от съпруг- И.Д.Т.,
поч. на *г. и две деца- Д.И.Д. и Г.И.Д.. И.Г.Т. е починала на *. и е наследена от двете си
деца К.Г.Т. и К.Г.К..
С отговора на исковата молба ответниците са представили 4 бр. писмени
декларации от Г.И.Д. /син на Д.Г.Т./ до ОСЗ „Тунджа“, с които за стопанските 2018/2019г.,
2019/2020г, 2020/2021г. 2021/2022г. е заявил, че желае правното основание за съответната
стопанска година на имотите да бъде регистрирано с договор за наем от 26.02.2018г.
При тази фактическа обстановка, съдът прави следниште правни изводи:
Въззивната жалба е подадена в преклузивния срок по чл.259 от ГПК, от надлежна
страна и при наличие на правен интерес от обжалване, поради което е процесуално
допустима.
6
Разгледана по същество жалбата се преценя за частично основателна по следните
съображения:
Правилно предявените искове са квалифицирани от първоинстанционния съд като
такива с правно основание чл.108 от ЗС, чл.26, ал.1, предл.1-во от ЗЗД, вр. чл.229, ал.2 от
ЗЗД и по чл.59, ал.1 от ЗЗД. Такава е и правната валификация на предявените искове,
посочена от ищеца в исковата му молба.
По иска с правно основание чл.108 от ЗС:
Искът за собственост по чл.108 ЗС е иск на невладеещия собственик срещу
владеещия несобственик. Собственикът на една вещ, наред с останалите правомощия от
съдържанието на правото на собственост, притежава правото да владее вещта- лично или
чрез избрано от него лице, упражнявайки фактическа власт върху нея, която изключва
упражняването на непосредствена фактическа власт от всяко трето лице. По този иск
ищецът следва да докаже при условията на пълно и главно доказване, че е собственик или
носител на ограничено вещно право върху вещта и че ответникът владее, респ. държи вещта.
Качеството собственик се доказва според твърдяното от ищеца придобивно основание,
което обуславя правнорелевантните факти, подлежащи на установяване в процеса, а също и
допустимите доказателства и доказателствени средства, чрез които се провежда доказването.
Ответникът носи доказателствената тежест за установяване наличието на правно основание
за упражняване на фактическата власт върху вещта, ако твърди, че такова съществува.
Искът по чл.108 от ЗС съдържа в себе си две искания за правна защита, отправени
до съда: искане да бъде установено, че ищецът притежава правото на собственост върху
процесния имот/и и искане да бъде осъден ответникът да му предаде владението върху
имота, респ. имотите. Съгласно приетото в т.2А от Тълкувателно решение №4/14.03.2016
година по тълк. д. №4/2014г. на ОСГК на ВКС, съдът, сезиран с осъдителен иск по чл.108 от
Закона за собствеността, следва да се произнесе с отделен установителен диспозитив за
принадлежността на правото на собственост към патримониума на ищеца. Ако в хода на
делото бъде установено, че ищецът притежава правото на собственост върху процесния
имот и ответникът го владее без основание, противопоставимо на собственика, съдът следва
да уважи и двете искания: да се произнесе с установителен диспозитив, признаващ правото
на собственост на ищеца и с осъдителен диспозитив, осъждащ ответника да му предаде
владението върху спорния имот. Ако в хода на делото по предявен иск по чл.108 ЗС не бъде
установено правото на собственост на ищеца върху процесния имот, съдът ще отхвърли и
двете искания за защита. Ако в хода на делото се установи, че ищецът по ревандикационния
иск е собственик на процесния имот, но ответникът не владее този имот или го владее на
правно основание, противопоставимо на собственика, съдът следва да уважи първото искане
за правна защита като признае с установителен диспозитив, че ищецът е собственик на
имота, а с отделен диспозитив да отхвърли второто искане за правна защита- за предаване на
владението на имота. Така решението ще формира сила на пресъдено нещо по въпроса
относно собствеността върху имота, който въпрос няма да може да бъде пререшаван в
бъдещ процес между същите страни.
7
Въз основа на доказателствената съвкупност, съдът преценя предявеният иск с
правно основание чл.108 от ЗС в установителната му част за частично основателен и
доказан. Правилно и законосъобразно въз основа на събраните по делото доказателства
първоинстанциинният съд е приел за установено, че ищцата Д. Г. К. е собственик на 7/50
идеални части, като е уважил иска с правно основание чл.108 от ЗС в установителната му
част до този размер, а за разликата до претендирания размер от 1/6 ид. част от процесните
имоти го е отхвърли като неоснователен. При установяване на лицата, призовани към
наследяване на Г.Ж.Г. и техните наследствени права се установява следното: След смъртта
си на ***г. Г.Ж.Г. е наследен от преживялата го съпруга М.Г. и четири деца- Т.Г.Ж., Г.Г.В.,
Д.Г.Т. и И.Г.Т.. Съгласно разпоредбата на чл.5, ал.1 от ЗН, децата на починалия наследяват
по равни дялове, а на основание чл.9, ал.1 от ЗН съпругът наследява част, равна на частта на
всяко дете. Или в случая наследниците на Г.Ж.Г. имат равни дялове, като всеки от тях е
придобил по 1/5 ид.ч. от наследството. След смъртта си на ***г. М.И.Г. е наследена от
своите низходящи от първи ред- децата си П.Г.Н., М.Г.С., Г.Г.Ч. и И.Г.Т., като всеки от тях е
получил равен дял от наследството, оставено от тяхната майка, или по 1/4 от 1/5 или по 1/20
ид. ч. Т.Г.Ж., починал на ** година, е оставил за свои наследници три сестри- Г.Г.В., Д.Г.Т.
и И.Г.Т., последната еднокръвна. Съгласно разпоредбата на чл.8, ал.3 от ЗН, когато
починалият е оставил само братя и сестри, еднокръвните и едноутробните братя и сестри
получават половината от това, което получават родните братя и сестри. Така от дела на
Т.Г.Ж. родните му сестри Г.В. и Д.Т. са наследили по 2/5 от 1/5 ид.ч. или 2/25 ид.ч., а
еднокръвната му сестра И.Г.Т. е наследила 1/5 от 1/5 ид.ч. или 1/25 ид.ч. Починалата на *г.
Г.Г.В. е наследена от двете си деца- ищцата Д. Г. К. и син М.Г.К., като всеки от тях е
получил равен дял от наследството. Или общия наследствен дял на ищцата е 7/50 ид.ч. и
представлява половината от дела на нейната майка Г.В., в който са включени 1/5 ид.ч.,
придобити от нейния баща Г.Ж.Г. и 2/25 ид.ч., придобити от нейния брат Т.Г.Ж..
В представеният по делото констативен нотариален акт за собственост на
недвижими имоти, възстановени по ЗСПЗЗ №6, т. I, дело № 20/1996г. на ЯРС не са посочени
всички наследници на Г.Ж.Г., призовани към наследяване на процесните имоти, а именно,
не са посочени трите деца от първия брак на М.И.Г., съпруга на наследодателя към момента
на смъртта му. Безспорно е, че П.Н., М.С. и Г.Ч. не са преки наследници на Г.Ж.Г., но
същите като наследници на своята майка М.И.Г. са призовани да наследят съответните ид.ч.
от наследството, оставено от нея, в което е включена и придобитата от М.Г. по силата на
наследяването 1/5 от земеделските имоти, оставени в наследство от Г.Ж.Г.. Представеният
по делото констативен нотариален акт за собственост на недвижими имоти въз основа на
писмени доказателства не се ползва с материална доказателствена сила по чл.179, ал.1 от
ГПК относно констатацията на нотариуса в нотариалното производство за принадлежността
на правото на собственост, поради което и няма обвързваща сила за съда в настоящото
производство по отношение на този въпрос. В този смисъл възраженията, изложени във
въззивната жалба са неоснователни.
По делото не е налице спор, че ответникът държи процесните недвижими имоти,
8
включително и дела на ищцата, като страните спорят относно наличието на правно
основание за това.
Страни по договора за наем, сключен на 26.02.2018г., вписан в СлВ гр. Ямбол, с
вх. рег. № 1229 от 28.02.2018г. са Г. П. М. като наемодател и „БГ Ленд Мениджмънт“ ЕООД
като наемател. При сключването на този договор първият ответник Г. М. е действал като
съсобственик на отдадените под наем с договора имоти. Правото на собственост върху
съответните идеални части от процесните имоти наемодателят Г. М. е придобил на
02.05.2017г. на основание договор за дарение и договор за покупко- продажба, съгласно
представените по делото два нотариални акта. Съгласно документите за собственост, от
които въззиваемият М. черпи правата си, същият е придобил от К.Г.Т. и К.Г.К.- наследници
на И.Г.Т., поч. на *. 19/60 ид.ч. от процесните имоти. Правилни и законосъобразни са
изведените от първоинстанционния съд правни изводи касателно притежаваните идеални
части от правото на собственост върху процесните имоти на праводателите на ответника Г.
М.- К.Г.Т. и К.Г.К.. Тяхната наследодателка- И.Г.Т. е придобила по силата на наследяването
1/5 ид.ч. от имотите от своя баща Г.Ж.Г.. От майка си М.И.Г. И.Т. е придобила по
наследство 1/4 от нейната 1/5 ид.ч. или 1/20 ид.ч. От еднокръвния си брат Т.Г.Ж. И.Г.Т. е
придобила 1/5 от неговата 1/5 ид.ч., или 1/25 ид.ч. Така общия дял в съсобствеността на
И.Г.Т. е бил 29/100 ид.ч., който е бил наследен от децата й К.Г.Т. и К.Г.К. /по 29/200 ид.ч. за
всеки от тях/. Тъй като това е притежаваният от И.Г.Т. обем от правото на собственост
върху процесните имоти, с този обем са могли да се разпореждат и нейните наследници.
Според правилото, че никой не може да се разпорежда с повече права отколкото има, двете
прехвърлителни сделки са произвели действие до размера на 29/100 ид.ч. от съсобствеността
и придобитият от приобритателя Г. М. дял е в този размер- 29/100 ид.ч. Този дял надвишава
25% ид.ч. от съсобствените имоти, но не надвишава половината от правото на собственост
върху съсобствената вещ.
Новата разпоредба на чл.4а, ал.1 и ал.2 от ЗСПЗЗ, въведена с изменението на
закона в ДВ бр.42/2018г., предвижда договор за наем на земеделсдка земя за срок по - дълъг
от една година да се сключи от съсобственик или съсобственици на земеделска земя, които
притежават повече от 25 на сто идеални части от съсобствения имот, като уреждането на
отношенията между съсобствениците да се извършва по реда на чл.30, ал.3 от ЗС.
Посочената разпоредба е материалноправна и няма обратно действие. По отношение на
заварени към момента на изменението договори за наем, за които не е изпълнено тона
изискване, преходната разпоредба на §10, ал.1 ПЗР ЗИД ЗСПЗЗ от ДВ бр.42/2015г. и бр.
55/2018г. урежда възможност съсобствениците с декларация с нотариално заверен подпис да
потвърдят договора, така, че да се постигне изискуемата квота от 25 % от правото на
собственост. Ако потвърждаване не бъде извършено, договорът за наем се заличава
служебно в Службата по вписванията и в съответната Общинска служба по земеделие след
изтичане на стопанската година- ал.3 на §10, а ако още не е регистриран в службата по
земеделие, регистрацията му се отказва- ал.8 на §10. При извършване на потвърждаването
договорът за наем запазва регистрацията си в Общинската служба по земеделие и
9
вписването си в Службата по вписването. С акта на потвърждаване договорът става
задължителен и обвързва съсобствениците, които са го потвърдили, включително за
уговорения в него срок.
Настоящият съдебен състав намира, че с цитираните норми законодателят урежда
необходимите предпоставки за сключването на договор за наем на земеделска земя,
включително за срок по- дълъг от една година, както и задължителната форма за
действителност, но не определя максимален срок, за който тези договори могат да бъдат
сключвани. Максималните срокове за договорите за наем са уредени в разпоредбата на
чл.229 от ЗЗД. Съобразно ал.2 на същата, лицата, които могат да извършват само действия
по обикновено управление, не могат да сключват договори за наем за повече от три години.
Такива, съгласно чл.32, ал.1 от ЗС, са съсобствениците, притежаващи повече от половината
от общата вещ- същите могат да вземат решения за нейното управление и използване, но не
и да се разпореждат с нея. В процесния случай договорът за наем е сключен от
съсобственик, който притежава повече от 25 на сто идеални части от съсобствените имоти за
срок по- дълъг от една година, а именно за шест стопански години, поради което и същият
при сключването му е отговарял на изискванията на чл.4а, ал.2 от ЗСПЗЗ. По делото не са
представени доказателства, установяващи въззивницата Д. Г. К. да е потвърдила договора за
наем по реда на §10, ал.1 ПЗР ЗИД ЗСПЗЗ. От друга страна, по делото е установено, че
наемодателят по договора за наем- виззиваемият Г. П. М. не притежава повече от
половината от правото на собственост върху съсобствената вещ. В правната теория и
практика не е налице спор относно това, че договор за наем може да бъде сключен и от едни
или няколко съсобственици, когато правото на собственост принадлежи на две или повече
лица. Договорът за наем обвързва неучаствалите съсобственици за срок до три години,
когато договорът е сключен от съсобственици с мажоритарен дял в съсобствеността /чл. 32,
ал. 1 ЗС и чл. 229, ал. 2 ЗЗД/ и в този случай отношенията между тях се уреждат от чл. 30,
ал. 3 ЗС. В такъв случай техен ревандикационен иск срещу наемателя би бил неоснователен
в осъдителната част– това е един от предвидените в закона случаи /чл. 21, ал. 1 ЗЗД/, в който
договорът поражда действие и за лица, които не са участвали като страни при неговото
сключване. Когато договорът за наем е сключен от съсобственици с миноритарен дял в
съсобствеността, какъвто е и настоящият случай, или от съсобственици с мажоритарен дял в
съсобствеността, но за срок над три години договорът не обвързва останалите
съсобственици, поради което отношенията им с наемателя се уреждат от неоснователното
обогатяване, а отношенията с наемодателя се уреждат в зависимост от отправено или не
писмено поискване. Във всеки от тези два случая ревандикационен иск от неучаствалите
съсобственици срещу наемателя би бил основателен и в осъдителната част /в този см.
Определение №119 от 01.04.2021г. на ВКС по ч.гр.д. №794/2021г., IV г.о., ГК, Решение №12
от 01.03.2018г. на ВКС по гр.д. 1251/2017г., II г.о./. Предвид на това, че в настоящия случай
съсобствената вещ е отдадена под наем само от един от съсобствениците- въззиваемият Г.
М., който е съсобственик с миноритарен дял в собствеността, този договор не е нищожен, но
същият не е противопоставим на всеки един от останалите съсобственици на имотите заедно
или поотделно, освен ако са го приели изрично или мълчаливо /например получавайки
10
припадащата се на дела им част от наемните плащания/. По делото не е установено ищцата,
сега въззивник, да е приела договора за наем изрично или мълчаливо, получавайки наемни
плащания. Извършените на въззивницата плащания от наемателя са връщани от нея, като в
случая е без правно значение какъв е бил мотивът на ищцата за това- претенция за по- голям
дял или неприемане на договора за наем.
По изложените по- горе съображения относно обема на притежаваните права в
съсобствеността на ответника Г. М. /притежаващ по- малко от 50 % от правото на
собственост/ правомощията, с които той разполага съобразно дела му в съсобствеността,
следва да бъде изведен извод, че искът по чл.108 от ЗС за осъждане на ответника- наемател
„БГ Ленд мениджмънт“ ЕООД е основателен и доказан до размера на притежаваните от
ищцата идеални части от правото на собственост върху процесните имоти, а именно 7/50 ид.
а за разликата над този размер до предявения размер от 1/6 ид.ч. е неоснователен и следва да
бъде отхвърлен. Като е достигнал до други прави изводи първоинстанционният съд е
постановил неправилно и незаконосъобразно решение в частта, с която е отхвърли искането
на ищцата ответникът- наемател по договора за наем, който държи съответните идеални част
от имотите, собственост на ищцата, да й предаде владението им, поради което в тази му част
решението следва да бъде отменено и постановено ново решение по съществото на спора, с
което иска в тази му част да бъде уважен. В останалата част иска с правно основание чл.108
от ЗС в осъдителната му част- за разликата над 7/50 ид. части до 1/6 ид.ч. обжалваното
решение като правилно и законосъобразно следва да бъде потвърдено.
По иска с правно основание чл.26, ал.1, пр.1, вр. чл.229, ал.2 от ЗЗД:
С предявяването на този иск ищцата претендира да бъде прогласена за нищожна
клаузата от Договор за наем на земеделска земя от 26.02.2018г. за срока над три години до
шест години. Искът с правно основание чл.26, ал.1, пр.1, вр. чл.229, ал.2 от ЗЗД е съединен
кумулативно с иска с правно основание чл.108 от ЗС, а не е предявен като евентуален иск по
отношение на ревандикационния иск по чл.108 от ЗС. Предвид уважаването на предявения
от ищцата иск с правно основание чл.108 от ЗС до размера на притежаваните от нея идеални
части в съсобствеността, с мотив, че договорът за наем на земеделски земи от 26.08.2018г.
не е противопоставим на ищцата, т.е. не я обвързва, искът за обявяване по отношение на
ищцата на нищожността на клаузата от договор за наем на земеделска земя от 26.02.2018г.
за срока над три години до шест години, се явява недопустим, поради липса на правен
интерес за ищцата от предявяването му. Поради това и решението на първоинстанционния
съд в часттта с която е отхвърлил предявеният иск за нищожност на клауза от договора за
наем, относно неговия срок, като недопустимо, следва да бъде обезсилено.
По иска с правно основание чл. 59, ал.1 от ЗЗД.
С този иск ищцата Д. Г. К. претендира осъждане на ответника- наемател „БГ Ленд
Мениджмънт“ ЕООД да й заплати наемоподобен доход за притежаваните от нея 1/6 ид.ч. от
процесните недвижими имоти- земеделски земи за четири стопански години, както следва:
за стопанската 2018/2019г. - сума в размер на 209.47 лева, за стопанската 2019/2020г.- сума в
11
размер на 220.80 лева, за стопанската 2020/2021г.- сума в размер на 243.44 лева и за
стопанската 2021/2022г.- сума в размер на 243.44 лева, ведно със законната лихва върху
всяка от сумите, считано от датата на подаване на исковата молба.
В задължителната и трайно установена практика на ВС и ВКС /ППВС №1/1979
год., Решение №190/12.12.2017 год. по т.д.№512/2017 год., I т.о.; Решение 067/05.04.2016
год. по гр.дело №4147/2015 год., IV г.о.; Решение №190/12.12.2017 год. по т.д.№512/2017
год., I т.о.; Решение №88/28.08.2017 год. по т.д.№834/2016 год., II т.о.; Решение
№262/22.02.2013 год. по гр.дело №1480/2011 год., III г.о.; Решение №73/07.06.2017 год. по
гр.дело №3034/2016 год., III г.о. на ВКС и др./, се приема, че когато липсва друга
възможност за правна защита, а е увеличено без основание имуществото на едно лице за
сметка на имуществото на друго лице, обеднелият разполага с иск по чл.59 от ЗЗД. Връзката
между обогатяването и обедняването е винаги конкретна, подлежи на установяване във
всеки отделен случай, като следва да се изясни дали обедняването на ищеца и обогатяването
на ответника произтичат от един общ факт или от обща група факти /т.1 и т.5 от ППВС
№1/1979 год./. В тежест на ищеца по иска с правно основание чл.59, ал.1 от ЗЗД е да докаже
както своето обедняване, така и обогатяването на ответника, също и общите факти, от които
произтичат обедняването и обогатяването– връзката между тях. В случаите, в които
наемният договор, сключен с трето лице е противопоставим на съсобствениците, те
разполагат с възможност да търсят гражданските плодове, събрани изключително от
съсобствениците– наемодатели, по силата на чл. 30, ал. 3 ЗС. По изключение, ако напр.
договорът за наем е сключен по начин, вреден за общата вещ или е явно неизгоден за
съсобствениците, притежаващи по-малко от половината от общата вещ, те могат да търсят
наред с припадащата им се част от наема, още и обезщетение по чл.31 ал.2 от ЗС,
представляващо разликата между уговорена наемна цена и средната пазарна цена, когато
първата е по-ниска (в този см. ТР 7/2012 г. на ОСГК). Когато обаче договорът за наем не
обвързва съсобствениците по чл. 32 ЗС, те могат да търсят обезщетение за това, че са
лишени от възможността да ползват своя дял от общия имот. Съгласно ТР № 7/2012 г. на
ОСГК на ВКС, лично ползване по см. на чл. 31, ал. 2 ЗС се осъществява от ползващия
съсобственик чрез непосредствени негови действия, чрез действия, осъществени от член на
неговото семейство или чрез трето лице, на което безвъзмездното той е предоставил общата
вещ. Щом сделката, въз основа на която третото лице е допуснато да ползва вещта е
възмездна, отговорността не е по чл. 31, ал. 2 ЗС, а по чл. 30, ал. 3 ЗС, когато тя е
противопоставима на другите съсобственици или те са я приели, съответно по чл. 59, ал. 1
ЗЗД, когато сделката е непротивопоставима на съсобственика и той не я приема. В
последната хипотеза задължено е лицето, което фактически ползва вещта, тъй като
основанието му е непротивопоставимо на съсобственика –ищец. Ответникът Г. П. М. не
притежава повече от половината от собствеността върху недвижимите имоти, предмет на
договора за наем, поради което този договор, сключен между него и вторият ответник е
валиден, но непротивопоставим на ищцата, която има качеството на съсобственик по
отношение на имотите, предмет на договора за наем. По отношение на нея ползването на
вещта от наемателя се явява без основание, за което последният дължи обезщетение по чл.
12
59, ал. 1 ЗЗД, определено съобразно квотата й в собствеността и средногодишният пазарен
наем за съответните стопански години.
Въз основа на приетото по делото заключение по назначената съдебно-
икономическа експертиза, се установява след извършване на необходимите преизчисления
на посочените от вещото лице стойности от съда, за които не се изискват специални знания
и умения, че средногодишния пазарен наем на база данни на НСИ за средни цени на
договорите за наем/аренда на земеделска земя, който би могъл да бъде реализиран от
притежаваните от ищцата 7/50 ид.ч. е както следва: за стопанската 2018/2019г.- 175.95 лв.; за
стопанската 2019/2020г.- 185.47 лв.; за стопанската 2020/2021г.- 180.60 лв.; за стопанската
2021/2022г. - 180.60 лв.
Искът за заплащане на обезщетение по чл.59, ал.1 от ЗЗД за стопанската
2021/2022г. в размер на 243.44 лева се явява неоснователен и недоказан. Стопанската
2021/2022г. приключва на 30.09.2022г., поради което както към датата на подаване на
исковмата молба, така и към момента на приключване на съдебното дирене пред първата и
пред въззивната инстанция, вземането не е било изискуемо, в какъвто смисъл са и
изведените от ЯРС правни изводи досежно основателността на иска по чл.59, ал.1 от ЗЗД в
тази му част. Искът с правно основание чл.59, ал.1 от ЗЗД се явява доказан стопанските
2018/2019г., 2019г./2020г. и 2020/2021г., каякто следва: за стопанската 2018/2019г.- 175.95
лв.; за стопанската 2019/2020г.- 185.47 лв.; за стопанската 2020/2021г.- 180.60 лв., или общо
за сумата от 542.02 лева. В хода на първоинстанционното производство- с платежно
нареждане от 15.04.2022г. ответникът „БГ Ленд Мениджмънт“ ЕООД е привел по
банковата сметка на ищцата сумата от 860.52 лева с посочено основание „плащане на
ползване на зем. земя“, който факт не се оспорпва от ищцата. Предвид на извършеното
плащане в хода на производството в размер, по- висок от дължимия, което обстоятелство
следва да бъде отчетено при постановяване на въззивното решение, искът с правно
основание чл. 59, ал.1 от ЗЗД за сумата от общо 664.71 лева /съгласно заявеният петитум/,
следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
По разноските:
В хода на първоинстанционното производство ищцата е направила разноски в
общ размер на 1844.35 лева, от които заплатена д.т. в размер на 164.35лв., възнаграждение
за вещо лице в размер на 180 лв. и заплатено адвокатско възнаграждение в размер на
1500.00 лв. /600.00 лв. по иска с правно основание чл.108 от ЗС, 600.00 лв. по иска с правно
основание чл.26, ал.1 от ЗЗД и 300.00 лв. по иска с правно основание чл.59, ал.1 от ЗЗД/,
съобразно представен списък на разноските. По предявения иск с правно основание чл.108
от ЗС ответникът в първоинстанционното производство „БГ Ленд Мениджмънд" ЕООД
дължи на ищцата на основание чл.78, ал.1 от ГПК разноски съразмерно на уважената му
част в размер на 554.40 лв., а по иска с правно основание чл.59, ал.1 от ЗЗД дължимите от
този ответник разноски са в размер на 347.90 лв., поради това, че плащането на дължимата
сума по този иск е извършено от ответника след подаване на исковата молба.
13
Пред въззивната инстанция ищцата е направила разноски в общ размер на 1577.18
лв., от които заплатена д.т. в размер на 77.18 лв. и заплатено адвокатсксо възнаграждение в
размер на 1500.00 лв. /600.00 лв. по иска с правно основание чл.108 от ЗС, 600.00 лв. по
иска с правно основание чл.26, ал.1 от ЗЗД и 300.00 лв. по иска с правно основание чл.59,
ал.1 от ЗЗД/, съобразно представен списък на разноските. По иска с правно основание чл.108
от ЗС въззиваемият „БГ Ленд Мениджмънд" ЕООД дължи на въззивницата на основание
чл.78, ал.1 от ГПК разноски съразмерно на уважената му част в размер на 525.55 лв., а по
иска с правно основание чл.59, ал.1 от ЗЗД дължимите от този ответник разноски са в
размер на 236.05 лв.
По иска с правно основание чл.26, ал.1 от ЗЗД на ищцата не се дължат разноски.
Дължимите се от ищцата на ответниците разноски, направени пред първата
инстанция, съобразно изхода на делото и на основание чл.78, ал.3 от ГПК, са както следва:
на ответника „БГ Ленд Мениджмънд" ЕООД ищцата дължи разноски съразмерно
отхвърлената част от иска по чл.108 от ЗС в размер на 96.00 лева, а по иска с правно
основание чл.59, ал.1 от ЗЗД разноски в размер на 82.60 лв. На двамата ответници ищцата
дължи разноски в размер на по 300.00 лв., направени от тях във връзка с предявеният от нея
иск по чл.26, ал.1 от ГПК.
Дължимите от въззивницата разноски на въззиваемите, сторени от тях пред
въззивната инстанция, на основание чл.78, ал.3 от ГПК, са както следва: на въззиваемия „БГ
Ленд Мениджмънд" ЕООД- разноски съразмерно отхвърлената част от иска по чл.108 от ЗС
в размер на 96.00 лева, а по иска с правно основание чл.59, ал.1 от ЗЗД разноски в размер на
82.60 лв. На двамата въззиваеми ищцата дължи разноски в размер на по 300.00 лв.,
направени от тях във връзка с предявеният от нея иск по чл.26, ал.1 от ГПК.
Мотивиран от изложеното, Ямболският окръжен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 298 от 14.06.2022г. на ЯРС, постановено по гр.д. №
864/2021г. по описа на същия съд, В ЧАСТТА , с която е постановено отхвърлене на
предявения от Д. Г. К. от с*, ул. ***, ЕГН ********** против „БГ ЛЕНД МЕНИДЖМЪНТ“
ЕООД - гр.Сливен, бул. „Банско шосе“ №22, ЕИК **********, представлявано от
управителя А.А., ревандикационен иск по чл.108 от ЗС в осъдителната му част за предаване
на владението на 7/50 ид. части от: поземлен имот с идентификатор №40484.1.16, в
местността „ВЕЛЕВ БРЯСТ" в землището на с.Кукорево, с площ 20972 кв.м., с трайно
предназначение: земеделска, начин на трайно ползване нива, категория на земята-трета,
номер по предходния план-001016, при съседи: имот №40484.1.234, имот №40484.1.212,
имот №40484.1.10, имот №40484.1.223, имот №40484.1.8; поземлен имот с идентификатор
№40484.21.8 в местност „МИШАТА" в землището на с.Кукорево , с площ 3698 кв.м., с
трайно предназначение: земеделска, начин на трайно ползване: нива, категория на земята:
четвърта, номер по предходния план-021008, при съседи: имот №40484.21.14, имот
14
№40484.21.9, имот №40484.21.7, имот №40484.23.108; поземлен имот с идентификатор
№40484.12.7 в местност „АФУЗОВ КЪР" в землището на с.Кукорево , с площ 9298 кв.м.,
трайно предназначение: земеделска, начин на трайно ползване: нива, категория на земята-
трета, номер по предходния план-012007, при съседи: имот №40484.12.81, имот
№40484.12.66, имот №40484.12.12, имот №40484.12.8., както и В ЧАСТТА за разноските,
вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА „БГ ЛЕНД МЕНИДЖМЪНТ“ ЕООД - гр.Сливен, бул. “Банско шосе“
№22, ЕИК **********, представлявано от управителя А.А., на основание чл.108 от ЗС ДА
ПРЕДАДЕ на Д. Г. К. от с*, ул. ***, ЕГН ********** владението на собствените й 7/50
идеални части от: поземлен имот с идентификатор №40484.1.16, в местността „ВЕЛЕВ
БРЯСТ" в землището на с.Кукорево, с площ 20972 кв.м., с трайно предназначение:
земеделска, начин на трайно ползване нива, категория на земята-трета, номер по предходния
план-001016, при съседи: имот №40484.1.234, имот №40484.1.212, имот №40484.1.10, имот
№40484.1.223, имот №40484.1.8; поземлен имот с идентификатор №40484.21.8 в местност
„МИШАТА" в землището на с.Кукорево , с площ 3698 кв.м., с трайно предназначение:
земеделска, начин на трайно ползване: нива, категория на земята- четвърта, номер по
предходния план-021008, при съседи:имот №40484.21.14, имот №40484.21.9, имот
№40484.21.7, имот №40484.23.108; поземлен имот с идентификатор №40484.12.7 в местност
„АФУЗОВ КЪР" в землището на с.Кукорево , с площ 9298 кв.м., трайно предназначение:
земеделска, начин на трайно ползване: нива, категория на земята-трета, номер по
предходния план-012007, при съседи: имот №40484.12.81, имот №40484.12.66, имот
№40484.12.12, имот №40484.12.8.
ОСЪЖДА „БГ ЛЕНД МЕНИДЖМЪНТ“ ЕООД - гр.Сливен, бул. „Банско шосе“
№22, ЕИК **********, представлявано от управителя А.А. да заплати на Д. Г. К. от с*, ул.
***, ЕГН ********** на основание чл.78, ал.1 от ГПК направените по делото разноски пред
ЯРС и ЯОС в общ размер на 1663.90 лв., съразмерно уважената част от исковете.
ОСЪЖДА Д. Г. К. от с*, ул. ***, ЕГН ********** да заплати на Г. П. М. от гр.*,
ж.к. **, ЕГН **********, на основание чл.78, ал.3 от ГПК направените по делото разноски
пред ЯРС и ЯОС в общ размер на 300.00 лв., съразмерно отхвърлената част от исковете.
ОСЪЖДА Д. Г. К. от с*, ул.***, ЕГН ********** да заплати на „БГ ЛЕНД
МЕНИДЖМЪНТ“ ЕООД - гр.Сливен, бул.“Банско шосе“ №22, ЕИК **********,
представлявано от управителя А.А., на основание чл.78, ал.3 от ГПК направените по делото
разноски пред ЯРС и ЯОС в общ размер на 657.20 лв., съразмерно отхвърлената част от
исковете.
ОБЕЗСИЛВА Решение № 298 от 14.06.2022г. на ЯРС, постановено по гр.д. №
864/2021г. по описа на същия съд, В ЧАСТТА , с която е отхвърлен предявения от Д. Г. К.
от с*, ул. ***, ЕГН ********** срещу „БГ ЛЕНД МЕНИДЖМЪНТ“ ЕООД - гр.Сливен, бул.
„Банско шосе“ №22, ЕИК **********, представлявано от управителя А.А. и Г. П. М. от гр.*,
ж.к. **, ЕГН **********, иск с правно основание чл.26, ал.1, предл.1 от ЗЗД- да бъде
прогласена нищожността на клаузата от Договор за наем на земеделска земя от 26.02.2018 г.
15
с нотариална заверка на подписите рег.№ 1059/26.02.2018 г. на нотариус рег.№ 487, вписан в
Служба по вписванията при ЯРС с рег.№ 1229/28.02.2018 г., том 2, стр.№54 за срока над три
години до шест години, КАТО НЕДОПУСТИМО и прекратява производството по делото в
тази му част.
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 298 от 14.06.2022г. на ЯРС, постановено по гр.д.
№ 864/2021г. по описа на същия съд, В ЧАСТТА , с която е прието за установено по
отношение на „БГ ЛЕНД МЕНИДЖМЪНТ“ ЕООД - гр.Сливен, бул. “Банско шосе“ №22,
ЕИК **********, представлявано от управителя А.А., че Д. Г. К. от с*, ул. ***, ЕГН
**********, е собственик на 7/50 идеални части от: поземлен имот с идентификатор
№40484.1.16, в местността „ВЕЛЕВ БРЯСТ" в землището на с.Кукорево, с площ 20972 кв.м.,
с трайно предназначение: земеделска, начин на трайно ползване нива, категория на земята-
трета, номер по предходния план-001016, при съседи: имот №40484.1.234, имот
№40484.1.212, имот №40484.1.10, имот №40484.1.223, имот №40484.1.8; поземлен имот с
идентификатор №40484.21.8 в местност „МИШАТА" в землището на с.Кукорево, с площ
3698 кв.м., с трайно предназначение: земеделска, начин на трайно ползване: нива, категория
на земята- четвърта, номер по предходния план-021008, при съседи: имот №40484.21.14,
имот №40484.21.9, имот №40484.21.7, имот №40484.23.108; поземлен имот с идентификатор
№40484.12.7 в местност „АФУЗОВ КЪР" в землището на с.Кукорево, с площ 9298 кв.м.,
трайно предназначение: земеделска, начин на трайно ползване: нива, категория на земята-
трета, номер по предходния план-012007, при съседи: имот №40484.12.81, имот
№40484.12.66, имот №40484.12.12, имот №40484.12.8.; В ЧАСТТА, с която искът по чл.108
от ЗС в установителната му част е ОТХВЪРЛЕН за разликата над 7/50 ид. части до 1/6 ид.
части от описаните по- горе поземлени имоти, както и В ЧАСТТА, с която е отхвърлен иска
по чл.108 от ЗС в осъдителната му част за предаване от ответникът „БГ Ленд мениджмънт“
ЕООД - гр.Сливен, бул.“Банско шосе“ №22, ЕИК **********, представлявано от управителя
А.А. на ищцата Д. Г. К. от с*, ул. ***, ЕГН ********** на владението върху трите
поземлени имота за разликата над 7/50 ид. части до 1/6 ид. части.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок от
връчването му на страните пред ВКС.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
16