№ 725
гр. София, 01.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-А СЪСТАВ, в публично
заседание на трети февруари през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Мариана Георгиева
Членове:Виолета Йовчева
Димитър Ковачев
при участието на секретаря Емилия М. Вукадинова
като разгледа докладваното от Виолета Йовчева Въззивно гражданско дело
№ 20211100511855 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.
С решение от 04.08.2020г., поправено с решение от 01.06.2021г.,
постановени по гр.д № 45931/2019 по описа на СРС, 59 състав, на основание
чл. 74 от КТ е обявена за недействителна клауза за уговаряне на срок за
изпитване от шест месеца в полза на работодателя в трудов договор № РД-
15/21/07.06.2019 г., сключен при условията на чл. 67, ал. 1, т. 1 от КТ и чл. 70
от КТ между М. Г. Ч. и С.О. – район „Красно село“, поради злоупотреба с
право от страна на работодателя, като е признато за незаконно уволнението на
М. Г. Ч. и е отменена заповед № РД-15/23 от 21.06.2019г., с която на
основание чл. 71, ал. 1 от КТ е прекратено трудовото правоотношение като
незаконосъобразна, възстановил е ищцата на заеманата от нея до момента
длъжност – „старши експерт“ в отдел „Управление на общинската
собственост“ и е осъдил С.О. – район „Красно село“ да заплати на М. Г. Ч., на
основание чл. 225, ал. 1 от КТ, сумата 5 062. 20 лв. – обезщетение за оставане
без работа за периода от 21.06.2019 г. до 21.12.2019г., ведно със законната
лихва от 06.08.2019 г. до окончателното изплащане на сумата. С решението е
прекратено производството досежно предявения иск по чл. 344, ал. 1, т. 4 от
КТ.
Решението в частта за уважаване на исковете е обжалвано с въззивна
жалба от ответника С.О. – район „Красно село“, в която са изложени
съображения за неговата неправилност и необоснованост. Поддържа се, че
1
съдът не може по своя инициатива да обявява недействителността на
трудовия договор, нито на отделни клаузи от него, като направеното от него
произнасяне в тази насока е свръхпетитум. От друга страна, излага доводи, че
недействителността на договора следва да бъде обявена при нарочен иск в
отделно производство. Поддържа, че решението подлежи на обезсилване и за
периода от 21.06.2019г. до 24.06.2019г., за който е изплатено обезщетение по
чл. 225, ал. 1 от КТ, доколкото трудовият договор се счита за прекратен от
момента на получаване на изявлението на работодателя за това. Поддържа се,
че недопустимо съдът е дал на ищцата нов срок за изменение на размера на
иска, след изтичане на срока по чл. 214, ал. 1 от ГПК, като по този начин се е
произнесъл свръхпетитум за увеличената част. По същество излага доводи, че
трудовото правоотношение между страните е възникнало за първи път и
предвид липсата на опит в администрацията на ищцата, включването в
договора на клауза за изпитване е обосновано. Излага съображения, че
първоинстанционният съд е извършил непълен анализ на доказателствата по
делото, като е приел, че ищцата не е започнала изпълнението на трудовите
функции по длъжността. Сочи, че този извод е в противоречие с изложените
от ищцата твърдения, че е изпълнявала задълженията си по трудовото
правоотношение. Твърди, че доколкото трудовият договор по чл. 70 от КТ е
отделен вид трудов договор, обявяването недействителността на клаузата за
изпитване би довело до недействителност на целия договор и в този смисъл –
липса на трудово правоотношение. Навежда доводи, че страната, в полза на
която е уговорен изпитателният срок, може да прекрати трудовото
правоотношение по всяко време, едностранно и без да излага причини за
това. Жалбоподоталеят излага, че е имал преки впечатления върху работата
на ищцата и е могъл да формира мнение за възможностите . В случая била
категорична преценката на работодателя, че ищцата не би могла да изпълнява
възлаганите задачи, поради това, че позицията е свързана със срещи с
граждани, кореспонденция с държавни институции и процедури, като съдът
не може да замества тази преценка. Оспорва извода на съда за злоупотреба
при упражняване на правото за прекратяване на договора, поради липса на
оборена презумпция за добросъвестност по чл. 8, ал. 2 от КТ. Излага
съображения, че поведението на ищцата при общуването й с колеги и
граждани е довело до тежко разстройство на работния процес, дори за кратък
период от време, но тези обстоятелства не са изложени в заповедта поради
липса на законово изискване за излагане подобни мотиви. Посочва, че
единствено от липсата на попълване в трудовата книжка не може да се
направи извод за оставането без работа на ищцата, доколкото тя не е
ангажирала други доказателства в тази насока – удостоверение за регистрация
като безработен в „Бюрото по труда“, респ. за липса на регистрирани трудови
договори в НАП. Оспорва размера на обезщетението по чл. 225, ал. 1 от КТ
като неправилно определен. Моли съда да отнеми първоинстанционното
решение в обжалваната част, като отхвърли предявените от ищцата искове, с
присъждане на разноски.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК въззиваемата – ищца М. Г. Ч. не е подала
отговор на жалбата.
2
Софийски градски съд, като обсъди събраните по делото
доказателства, становищата и доводите на страните, съгласно
разпоредбата на чл.235, ал.2 от ГПК, намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
Въззивната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежна
страна, в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК и срещу обжалваем съдебен акт.
Съгласно чл. 269 ГПК, въззивният съд проверява правилността на
първоинстанционното решение само в рамките на релевираните оплаквания, а
служебно следва да ограничи проверката си само за валидност, допустимост
на решението в обжалваната част, както и спазване на императивните норми
на материалния закон /т. 1 на Тълкувателно решение № 1/09.12.2013г. по
тълк.д. № 1/2013г., ОСГТК на ВКС/.
Първоинстанционното решение е валидно. Същото, съдът намира и да е
допустимо в обжалваната част. Неоснователни са изложените във въззивната
жалба доводи, че като е обявил недействителността на клаузата за изпитване,
районният съд се е произнесъл свръхпетитум. В открито съдебно заседание на
28.11.2019г. ищцата е направила уточнение на исковата молба, като се е
позовала на недействителност на изявлението на работодателя за
прекратяване на трудовото правоотношение, което следва да бъде ценено като
довод за недействителност на основанието, на което това изявление е
направено, а именно процесната клауза за изпитване. По същество ищцата е
изложила, че уволнението е извършено без основание, доколкото е
изпълнявала надлежно трудовите си задължения, т.е. че клаузата за изпитване
не е уговорена с оглед преценка на годността да изпълнява възложената
работа, което по начало е основание за нейната недействителност.
Едновременно с това е направила и изрично искане за произнасяне относно
недействителността , доколкото този въпрос е от значение за надлежното
упражняване на правото на уволнение на работодателя, настоящият съдебен
състав намира да е предявен по реда на чл. 100 от ГПК, инцидентен
установителен иск по чл. 212 от ГПК. Доколкото това е направено до края на
първото заседание за разглеждане на делото, е спазен и законоустановения
преклузивния срок. Следва да се посочи, че не е необходимо
недействителността на процесната клауза за изпитване да бъде релевирана в
отделно производство по нарочно предявен иск. Това може да стане както в
самостоятелен исков трудов спор, така и инцидентно в рамките на висящ
исков процес, включително и чрез довод или възражение в трудов спор – така
Решение № 581/10.12.2010 г. по гр. д. № 869/2009 г., Г. К., ІV ГО на ВКС,
Решение № 218/05.07.2011г. по гр. д. № 775/2010г., Г. К., ІІІ Г. О. на ВКС и
др.
Неоснователни са и доводите, че недопустимо е бил в увеличен размера
на иска по чл. 344, ал. 1, т. 3 вр. чл. 225, ал. 1 от КТ. Увеличението на иска е
допуснато по молба на ищцата в срока по чл. 214, ал. 1, изр. второ от ГПК -
до приключване на съдебното дирене в първата инстанция. Разпоредбата не
поставя ограничение за отправяне на искането до приключване на съдебното
дирене за първи път. Допустимо е искане за увеличение на размера на иска,
отправено след възстановяване на съдебното дирене, след отмяна по реда на
3
чл. 253 от ГПК на определението за приключване на устните състезания и
даване на ход по същество. Причините, поради които е предприета тази
отмяна, респ. дадените указания към ищцата за предприемане на съответно
процесуално действие не рефлектират върху процесуалните предпоставки на
искането за увеличаване на размера на иска по чл. 214 от ГПК и в този смисъл
на неговата допустимост.
Относно началния момент, от който се дължи обезщетение по чл. 225,
ал. 1 от КТ, това е въпрос по основателността на иска, а не по неговата
допустимост.
Първоинстанционното производство е образувано по първоначално
предявени от М. Г. Ч. искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 за отмяна
на уволнението на ищцата, извършено със заповед № РД-15/23 от 21.06.2019г.
на ответника – С.О. – район „Красно село“, с правно основание чл. 344, ал. 1,
т. 2 КТ - за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност –
„старши експерт“ в отдел „Управление на общинската собственост“ и с
правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3 от КТ вр. чл. 225, ал. 1 от КТ за
заплащане на обезщетение за оставане без работа в размер на сумата 5 062. 20
лв. /след допуснато изменение на иска/.
В отговора по чл. 131 от ГПК, ответникът С.О. – район „Красно село“ е
навел доводи, че трудовото правоотношение е прекратено по силата на клауза
за изпитване. Изпитателният срок не е бил изтекъл към отправянето на
изявлението за прекратяване, като работодателят не е задължен да сочи
причини за прекратяването.
В случая по делото е безспорно установено, че между страните е
възникнало валидно трудово правоотношение, по силата на което ищцата е
заемала длъжността „старши експерт „Общинска собственост““ в отдел
„Управление на общинската собственост, жилищното настаняване“, съгласно
трудов договор № РД-15/21 от 07.06.2019г., с уговорен срок за изпитване в
продължение на шест месеца в полза на работодателя, като е предвидено, че
тя трябва да постъпи на работа до 10.06.2019 г. Не е спорно и
обстоятелството, че трудовото правоотношение е било прекратено на
основание чл. 71, ал. 1 от КТ със заповед № РД-15/23 от 21.06.2019г.
Пред първоинстанционния съд е проведен разпит на свидетелите С. В.Р.
и Ц.В.Г. – служители на ответника. Свидетелите дават показания, че нямат
преки наблюдения върху работата на ищцата.
За да постанови решението си, първоинстанционният съд е приел, че от
представените по делото доказателства, депозираните свидетелски показания,
както и обстоятелството, че ищцата е уволнена само десет дни след
сключване на трудовия договор, е било видно, че тя фактически не е
започнала изпълнение на задълженията си по трудовия договор. По този
начин, работодателят не би могъл да провери качествата на служителя за
справяне с длъжността, а самата клауза за изпитване е била уговорена с оглед
по-лесното прекратяване на трудовото правоотношение. С оглед на това е
обявил нейната недействителност и е признал за незаконно и отменил
извършеното въз основа на нея уволнение, като е възстановил ищцата на
4
заемната от нея до момента на уволнението длъжност и е присъдил
обезщетение за оставане без работа в размер на 5 062,20 лв.
Настоящият съдебен състав намира, че първоинстанционното решение е
неправилно.
По иска с правно основание чл. 74 КТ:
Съгласно Решение № 96 /15.06.2018г. по гр. д. № 4048/2017 г., ГК, ІІІ
ГО на ВКС, клаузата от трудовия договор за определяне на „срок за
изпитване“ е недействителна поради заобикаляне на закона, когато с нея не се
цели проверка на годността на работника или служителя за изпълняваната
работа и в този случай прекратяването на трудовия договор на основание чл.
71 КТ е незаконно поради злоупотреба с право в нарушение на чл. 8, ал. 1 КТ.
Заобикаляне на закона е налице, когато с правомерни средства се постига
забранен резултат, а злоупотребата с право представлява упражняване на
субективното право с цел да се увреди друго лице. Когато работодателят знае,
че работникът или служителят е годен за изпълняване на длъжността и
уговаря срок за изпитване в своя полза, то работодателят действа
недобросъвестно при сключване на трудовия договор. А когато работодателят
упражни правото по чл. 71, ал. 1 КТ в срока за изпитване, при условие, че е
знаел за годността на работника или служителя да изпълнява длъжността, то
работодателят действа недобросъвестно при прекратяване на трудовия
договор. В първия случай възниква недействителност на клауза от трудовия
договор поради нарушение на забраната за недобросъвестност по чл. 8, ал. 1
КТ, а във втория случай е налице злоупотреба с право и незаконно уволнение
отново поради нарушение на чл. 8, ал. 1 КТ.
Добросъвестността като общо понятие представлява етическа
категория. По смисъла на чл. 8 КТ тя представлява субективното отношение
на работника и работодателя към определените му от закона права и
задължения, съставляващи съдържанието на трудовото правоотношение.
Същата означава почтеното им осъществяване, реализирането им с добра
воля и с обичайната грижа на добрия работник или служител и коректния и
доброжелателен работодател – така Решение № 42/11.05.2016 г. по гр. д. №
3756/2015г., ІІІ ГО на ВКС. С оглед презумпцията за добросъвестност по чл.
8, ал. 2 от КТ и общото правило на чл. 154 от ГПК, в тежест на ищцата е да
докаже възникването на обстоятелствата, обосноваващи наличието на липсата
/в този смисъл Решение № 40/10.02.2014г. по гр. д. № 4973/2013 г., ГК, ІV
ГО на ВКС /. По делото такова доказване не е проведено. Не се установява, че
работодателят е бил наясно с годността на ищцата да изпълнява работата,
респ. че изпитателният срок е предвиден единствено с оглед възползването от
по-лекия ред за прекратяване на трудовото правоотношение. Напротив,
трудовото правоотношение между страните е първо, не са налице данни
ищцата да е работила при ответника или в друга общинска администрация и
впоследствие да е била преназначена на процесната длъжност.
Недобросъвестност на работодателя не може да се изведе и от относително
кратния период, за който ищцата е заемала длъжността. Съгласно събраните
показания на свидетели Р.И.Г., те са работили заедно с ищцата, което налага
5
извода, че тя е постъпила фактически на работа и в този смисъл е започнала
изпълнение на задълженията си по аргумент от чл. 63, ал. 4 от КТ. Това не се
оспорва и от самата ищца, която е посочила, че е изпълнявала надлежно
възложената работа. Противен извод не може да се изведе и от изложените
от ответника твърдения, че ищцата не е съставила нито един официален
документ, както и от приложената справка от използваната в общината
деловодната система. Тези твърдения са наведени в рамките на провежданото
от тази страна насрещно доказване и не следва непременно да се цени като
признание за неизгоден за нея факт. Задълженията на ищцата, съобразно
представената длъжностна характеристика, не са свързани изключително със
съставянето на официални документи. Така например, част от преките
задължения включват извършването на справки и проверки, поддържане на
досиета и архивна документация, работа с информационни продукти,
комуникация с държавни институции, както и прием на граждани /самата
ищца посочва, че е консултирала над 15 лица/. От друга страна, като
новоназначен работник е нормално на ищцата да не са възлагани задачи
непосредствено да съставя официални документи. Това обаче не изключва
участието в тази дейност, нито води до извод, че тя не е извършвала
никакви действия във връзка с документооборота. Както самата ищца
посочва, тя е съставяла множество документи. Дали тези документи са
действително използвани във връзка с дейността на общината, респ. дали са
подлежали на регистрация в използваната от общината деловодна
информационна система, е ирелевантно за фактическото започване на
изпълнение на трудовите задължения и възможността за преценка на
работодателя относно годността за зипълнение на работата от ищцата. Извод
в тази насока не може да се изведе и от свидетелските показания по делото.
Свидетелките Р.И.Г. изрично посочват, че нямат преки наблюдения върху
работата на ищцата, доколкото не са били в позиция да възлагат работа. От
друга страна, съдът намира, че предвид постоянния характер на работата,
периодът от 10 работни дни, при осемчасов работен ден е достатъчен да бъде
проверена годността на ищцата за извършване на работата. Предвид
изложеното, не са налице обстоятелства, обуславящи извод за
недействителност на клаузата за изпитване.
При така изложеното съдът намира, че за работодателя е възникнало
право да прекрати трудовия договор по реда на чл. 71, ал. 1 от КТ в рамките
на предвидения изпитателен срок. Трудовият договор е сключен на
07.06.2019г., като ищцата е постъпила на работа най-рано на 10.06.2019г.,
заповедта за уволнение е връчена на 21.06.2019г. в рамките на предвидения
шестмесечен срок за изпитване. Неоснователни са доводите на въззиваемата -
ищца за немотивиране на заповедта за уволнение, доколкото съгласно
константната съдебна практика на ВКС, обективирана в Решение № 11 от
24.01.2012 г. по гр. д. № 1783/2010 г., Г. К., ІV Г. О. на ВКС, Решение № 65 от
24.03.2015 г. по гр. д. № 5669/2014 г., Г. К., ІІІ Г. О. на ВКС и др., при
упражняване на правото на уволнение по чл. 71, ал. 1 от КТ при уговорен
срок за изпитване, е достатъчно писменото изявление на страната, в чиято
полза е уговорен срокът, да достигне до насрещната страна, без да се излагат
6
причините, мотивирали страната да прекрати договора. Преценката в тази
насока е на работодателя и не подлежи на съдебен контрол. В същото време,
както бе посочено, работодателят е имал достатъчно възможност да се увери
в способността на ищцата да изпълнява работата, като няма данни правото на
уволнение по чл. 71, ал. 1 от КТ да е упражнено по причини, различни от
работодателската преценка за годността на ищцата за изпълнение на работата,
респ. да е в противоречие с принципа за добросъвестност по чл. 8, ал. 1 от КТ.
Предвид изложеното, е неоснователен иска по чл. 344, ал.1, т. 1 КТ,
както и обусловените от него искове по чл. 344, ал.1, т. 2 и т. 2 вр.чл. 225, ал.
1 КТ.
Крайните изводи на двете инстанции не съвпадат, поради което
първоинстанционното решение следва да бъде отменено в обжалваната част и
вместо него да бъде постановено друго, с което да бъде отхвърлен
предявеният иск по чл. 74 от КТ за обявяване недействителността на клауза за
изпитване в трудов договор № РД-15/21 от 07.06.2019 г., както и исковете с
правно основание чл. 344, ал. 1, т. , за признаване за незаконно и отмяна на
уволнението на ищцата, извършено със заповед № РД-15/23 от 21.06.201 г. на
ответника – С.О. – район „Красно село“, с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 2
КТ - за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност – „старши
експерт“ в отдел „Управление на общинската собственост“ и с правно
основание чл. 344, ал. 1, т. 3 от КТ вр. чл. 225, ал. 1 от КТ за заплащане на
сумата 5 062. 20 лв. – обезщетение за оставане без работа за периода от
21.06.2019 г. до 21.12.2019 г.
При този изход на правния спор, с правна възможност да претендира
присъждането на деловодни разноски разполага ответникът – въззивник, на
когото следва да бъдат присъдени разноски в размер на сумата 100 лв. –
юрисконсултско възнаграждение за СРС, определено по реда на чл. 78, ал. 8
от ГПК вр. чл. 37 от ЗПП вр. чл. 25 от НЗПП, както и разноски за
разглеждането на делото пред въззивния съд в общ размер на сумата 961. 24
лв., от които 181. 24 лв. – държавна такса и 780 лв. с ДДС – адвокатско
възнаграждение.
Така мотивиран, Софийски градски съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение от 04.08.2020г., поправено с решение от
01.06.2021г., постановено по гр.д № 45931/2019 по описа на СРС, 59 състав, в
обжалваната част за уважаване на исковете с правно основание чл. 74 КТ и
чл. 344, ал.1, т. 1, т. 2 и 3 КТ, включително в частта, с която С.О. – район
„Красно село“ е осъдена на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК да заплати по
сметка на СРС сумата 602. 49 лв. – разноски по делото и вместо това
ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявените от М. Г. Ч., ЕГН ******* срещу С.О. – район
„Красно село“: иск с правно основание чл. 74 от КТ за обявяване
7
недействителността на клауза за изпитване в сключен между страните трудов
договор № РД-15/21/07.06.2019г., както и исковете с правно основание чл.
344, ал. 1, 2 и 3 вр. чл. 225, ал. 1 от КТ съответно за признаване за незаконно
на уволнението на ищцата като „старши експерт „Общинска собственост““ в
отдел „Управление на общинската собственост, жилищното настаняване“,
извършено на основание чл. 71, ал. 1 от КТ със заповед № РД-
15/23/21.06.2019г. на кмета на СО - район „Красно село“ и неговата отмяна; за
възстановяване на ищцата на заеманата до уволнението длъжност, както и за
заплащане на сумата 5 062. 20 лв. – обезщетение за оставане без работа за
периода от 21.06.2019г. до 21.12.2019г., ведно със законната лихва от
06.08.2019г. до окончателното изплащане на сумата, като неоснователни.
ОСЪЖДА М. Г. Ч., ЕГН ******* да заплати на С.О. – район „Красно
село“, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, сумата 100 лв. – разноски за
първоинстанционното производство и сумата 961. 24 лв. – разноски за
въззивното производство.
Решението в частта, с която е прекратено производството относно
предявения иск по чл. 344, ал. 1, т. 4 от КТ, е влязло в сила като необжалвано.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС при условията на чл. 280,
ал. 1 и 2 ГПК в едномесечен срок от съобщаването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8