№ 179
гр. Сливен, 18.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – СЛИВЕН, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ в публично заседание на тринадесети октомври, през две хиляди
двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Надежда Н. Янакиева
Членове:Мартин Цв. Сандулов
Симеон Ил. Светославов
при участието на секретаря Ивайла Т. Куманова Георгиева
като разгледа докладваното от Симеон Ил. Светославов Въззивно
гражданско дело № 20212200500380 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на ищеца от първоинстанционното
производство „ГППМП Медик Биг“ ООД гр. Сливен, депозирана от
процесуален представител по пълномощие и насочена срещу Решение №
260362/10.06.2021г.. по гр. д. № 4770/2020г. на Районен съд Сливен в
неговата отхвърлителна част. С атакувания съдебен акт съдът уважил
предявеният осъдителни иск по чл.55, ал.1 ЗЗД, като осъдил ответника НЗОК
да заплати на ищеца прихваната без основание сума в размер на 100 лв., като
отхвърлил акцесорния иск по чл.86, ал.1 ЗЗД за заплащане на обезщетение за
забавено изпълнение на парично задължение в размер на 31,39 лв. С
решението са присъдени в полза на ищеца разноски по съразмерност в размер
на 350,10 лв., а в полза на ответника в размер на 35,84 лв.
Въззивника счита обжалваното решение за неправилно, тъй като
първоинстанционният съд е приел, че обезщетение за забава по чл. 55 от ЗЗД
се дължи от поканата. Излага довод за дължимост на престираното при
начална липса на основание от момента на престиране, в която насока била
съдебната практика, обективирана в т. 7 от ППВС № 1/1979 г. При
нищожност на сделката било налице начална липса на основание и даденото
1
подлежи на връщане по чл. 55, ал .1, предл. 1 от ЗЗД, и за да бъде пълно
възстановяването, недобросъвестната страна следвало да заплати и
обезщетението за забава. Иска да бъде отменено обжалваното решение в
частта, с която е отхвърлен иска за заплащане на лихва за забава в размер на
31.39 лв. и да бъде постановено такова, с което искът бива уважен за периода
от 26.11.2017 г. до 29.12.2020 г. Претендира разноски. В с. з. не се явява, но
въззивникът е депозирал молба с вх. №2744/13.10.2021 г., с която е поискал
да бъде даден ход на делото; представил е молба, в която е обективиран
списък за разноски и пълномощно.
В срока по чл.263, ал.1 ГПК отговор от ответната по жалбата страна не е
подаден. В с. з. не се явява, но въззиваемата страна е депозирала молба с вх.
№ 2732/12.10.2020 г., с която е заявил, че не може да се яви; поискал е даване
ход на делото и е оспорил основателността на въззивната жалба. Претендира
се и юрисконсултско възнаграждение и се представя пълномощно.
Няма направени нови доказателствени или процесуални искания за тази
фаза на производството.
Въззивният съд намира въззивната жалба за редовна и допустима,
отговаряща на изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК, същата е подадена в
срок, от процесуално легитимиран субект, разполагащ с правен интерес от
обжалването, чрез постановилия атакувания акт районен съд.
Сливенският районен съд приел, че е сезиран с искове с правно
основание чл. 55, ал. 1, т. 1 и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, подадени от „ГППМП
Медик Биг“ ООД, срещу НЗОК, за осъждане на последния да заплати сумата
в размер на 100 лв., получена без основание, ведно със законната лихва върху
тази сума, считано от датата на предявяване на иска, до окончателното
изплащане на задължението, както и сумата в размер на 331.39 лв.,
обезщетение за забава.
Ищецът основавал претенцията си на твърденията, че с влязла в сила
заповед № РД-09-215 от 13.10.2017 г. на директора на РЗОК, гр. Сливен е
наложена санкция в размер на 100 лв., която е удържана от ответната страна
на 26.11.2017 г. по издадена фактура за извършена медицинска дейност за
месец август. Ответникът постановил заповедта в резултат от постановено
решение № РД-НС-04-24-1 от 2016 г., което обаче било обявено за нищожно
с решение на тричленен състав на ВАС, потвърдено с решение № 333 по адм.
Д. № 6284/2019 г. на петчленен състав на ВАС.
В срока за отговор ответникът оспорил основателността на иска.
Твърдял, че решението, което е обявено за нищожно на надзорния съвет на
2
НЗОК е от категорията на подзаконовите нормативни актове. Формирал е и
довод, че на основание чл. 195, ал. 1 от АПК, за периода от приемане на
подзаконовия нормативен акт до неговата отмяна с влязло в сила съдебно
решение, актът пораждал валидни правни последици. В тази връзка
тълкувателно решение №2/2016 на ВАС по д. от №2/2015 г. е дала изрично
тълкуване, че последващото съдебно решение, с което подзаконов
нормативен акт се отменя, няма обратно действие и не може да се преуреди
възникналите обществени отношения.
За да постанови обжалваното решение първоинстанционният съд на
основание чл. 15, ал. 3 от ЗНА не е приложил обявеното за нищожно решение
на НС на НЗОК, тъй като то било нищожно изначало и не представлявало
годно правно основание за получаване на процесната сума, поради което
достигнал до решаващия извод, че искът по чл. 55, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД е
основателен и следвало да бъде уважен. По отношение на иска по чл. 86 от
ЗЗД формирал решаващ извод, че същият е неоснователен, тъй като
задължителната практика, обективирана в ТР № 5/2017 по тълк. д. № 5/2017 г.
на ОСГТК на ВКС, посочва, че обезщетение за забава по чл. 55, ал. 1, предл. 1
от ЗЗД, се дължи от поканата, а такава не била предявена на ответника.
При извършване на служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК
настоящата инстанция констатира, че обжалваното съдебно решение е
валидно, и с оглед частичния обхват на обжалването – и допустимо.
При осъществяване на въззивния контрол за правилност на
първоинстанционното решение, в рамките, поставени от въззивната жалба,
настоящата инстанция, след преценка на събраните пред РС доказателства,
намира, че обжалваното решение е правилно, поради което следва да бъде
потвърдено.
Формираната от първоинстанционния съд фактическа обстановка, така,
както е изложена в мотивите на решението, е пълна и правилна, поради което
настоящата въззивна инстанция препраща мотивите си към нея.
Предмет на въззивен контрол е решението в частта, с която не е уважен
предявеният акцесорен иск с правно основание чл. 86 от ЗЗД.
В хипотезата на чл. 55, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД задължението за връщане на
даденото при начална липса на основание е безсрочно, тъй като възникналото
облигационно правоотоношение има извъндоговорен характер, поради което
кредиторът има право да иска връщане веднага. Вземането на кредитора
възниква от момента на получаване на недължимото и от този момент, то
става и изискуемо ( т. 7 ППВС № 1/1979 г.). Даденото обаче задължително
3
тълкуване в тълкувателно решение № 5 по тълк. д. № 5/2017 г. на ОСГТК на
ВКС, е в смисъл, че началото на изискуемостта и давността на вземането по
чл. 55, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД, не води автоматично до забава на длъжника, тъй
като по безсрочното задължение е необходимо той да бъде поканен от
кредитора да изпълни съгласно чл. 84, ал. 2 ЗЗД, както и вина за
неизпълнението, съответно за късното изпълнение.
Това задължително тълкуване намира приложение в настоящия случай и
с оглед неустановеността на факта на връчването на покана, получена от
ответника, не може да бъде направен извод, че последният е изпаднал в
забава по смисъла на чл. 84, ал. 2 от ЗЗД. Ето защо, искът по чл. 86 от ЗЗД е
недоказан, респ. неоснователен, като в тази връзка и с оглед на
гореизложеното доводът на въззивника за неправилно приложение на
материалния закон е също неоснователен.
Не се установиха други пороци на обжалваното решение, а и доводи и
възражение на въззивника в тази връзка не са изложени, поради което
въззивната жалба е неоснователна и като такава не следва да бъде уважена.
Налице е съвпадение между крайните правни изводи на настоящата
въззивната инстанция с тези на първоинстанционния съд, което обосновава
извод за правилност на обжалваното решение и щом като е такова, същото
следва да бъде потвърдено.
При този изход на спора пред настоящата въззивна инстанция,
въззивника следва да понесе сторените от въззиваемата страна разноски на
основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, които са претендирани своевременно. С оглед
разпоредбите на чл. 78, ал. 8 от ГПК и чл. 25, ал. 1 от НЗПП, съдът определи
юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв.
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260362/10.06.2021 г. по гр. д. № 4770/2020
г. по описа на Районен съд Сливен, в частта, с която е отхвърлен предявения
иск с правно основание чл. 86 от ЗЗД.
ОСЪЖДА „ГППМП Медик Биг“ ООД гр. Сливен, ЕИК ***, със
седалище: гр. Сливен, ***, МЦ „Д-р Миркович“, каб. 12, представлявано от
процесуален представител адв. Димова, с адрес на призоваване: гр. Велико
Търново, ул. „Васил Левски“ № 3, ет. 1, да заплати на Национална здравно
осигурителна каса, ЕИК ***, със седалище: гр. София, ул. „Кричим“ 1,
представлявано от юрисконсулт Милена Динева, сумата в размер на 100 лв.,
4
представляваща юрисконсултско възнаграждение за въззивната инстанция.
Решението не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5