О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 237 30.07.2020
г. гр.Бургас
Бургаският окръжен съд наказателно отделение
на тридесет юли две хиляди и двадесета година
в закрито заседание, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СЪБЧО СЪБЕВ
ЧЛЕНОВЕ: СТАНИМИРА
ИВАНОВА
мл.с.КРАСЕН ВЪЛЕВ
Секретар:
Прокурор:
като разгледа докладваното от съдия Събев ВЧНД № 758 по описа за 2020
година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 243, ал. 7 и ал. 8 от НПК.
Образувано е по жалба на М.С.Г. ***, подадена чрез
повереника й – адв. Гергана Николова от АК-Бургас, против определение от 16.06.2020
г., постановено по ЧНД № 2043/2020 г. по описа на Районен съд - Бургас, с което
е потвърдено постановление на Районна прокуратура - Бургас от 03.01.2020 г. за
прекратяване на наказателното производство по ДП № 3388-330/2018 г. по описа на
Пето РУ на МВР - Бургас, водено за престъпление по чл. 129, ал. 2, вр. ал. 1 от НК.
В жалбата се излагат съображения за
незаконосъобразност на съдебния акт. Иска се неговата отмяна и връщане на
делото на Районна прокуратура - Бургас със задължителни указания относно прилагането на закона.
Бургаският
окръжен съд, като обсъди направените с жалбата оплаквания и събраните по делото
доказателства, и като съобрази закона, прие за установено следното:
Жалбата е
подадена в законоустановения срок от лице, имащо правен интерес от обжалване на
подлежащ на инстанционна проверка съдебен акт, поради което същата се явява
процесуално допустима. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. Съображенията за това са следните:
Досъдебно
производство № 3388-330/2018 г. по описа на Пето РУ на МВР – Бургас, пр.вх. № 3918/2018
г. по описа на Районна прокуратура - Бургас, е образувано на 03.05.2018 г. срещу неизвестен извършител за това, че на 03.05.2018
г., около 18.20 часа, в гр.Бургас, ж.к. **********, причинил на М.С.Г. средна
телесна повреда, изразяваща се в избиване на преден горен зъб - престъпление по
чл. 129, ал. 2, вр. ал. 1 от НК.
В хода на воденото разследване са извършени множество
действия по разследването - разпити на свидетели, очна ставка, назначени са
съдебномедицински експертизи, както и комплексна
съдебно-психиатрично-психологична експертиза, приобщени са писмени
доказателства. По делото няма привлечено лице в качеството на обвиняем.
С
постановление от 03.01.2020 г. на прокурор при Районна прокуратура – Бургас, на
основание чл. 243, ал. 1, т. 1, вр. чл. 24, ал. 1, т. 1 от НПК, е било
прекратено наказателното производство по ДП № 3388-330/2018 г. по описа на Пето
РУП на МВР – Бургас. В мотивите на своя акт прокурорът е приел, че установените
фактически положения сочат на липса на съставомерно поведение по чл. 129, ал.
2, вр. ал. 1 НК.
Постановлението
на прокурора е било обжалвано от пострадалата М.Г. пред първоинстанционния съд,
който в пределите на правомощията си по чл. 243, ал. 5 от НПК е постановил
определение, с което е потвърдил атакувания прокурорски акт. В мотивите си
съдът е изложил подробна фактическа обстановка и след анализ на
доказателствените източници, е приел, че от събрания по делото доказателствен
материал не може по категоричен начин да се направи единствено възможен и
обоснован извод, че С. е причинил установеното като получено телесно увреждане от св. М.Г.,
нанасяйки й удар с юмрук.
Както в
постановлението на прокурора, така и в обжалваното определение на
първоинстанционния съд са изложени изчерпателно и коректно установените от
доказателствата по делото релевантни обстоятелства, а именно:
На
03.05.2018 г., около 18:00 часа, в гр.Бургас, *********, след отлагане на събранието на живущите в етажната
собственост, свидетелите И.С., М.М. и Д. Т. тръгнали към асансьора, за да се прибират. В този момент
от работа се връщал и св.И. С., който също се насочил към
асансьора. Свидетелката С. Д., живуща на първия етаж,
поискала да разговаря със св.Т.. По същото време в жилището на св.Д. се намирала св.М.Г.. Между последната и св.С. се разразил скандал по повод
стопанисването на етажната собственост и незаплащане на разноските, касаещи
ползването на общите части. Последвала размяна на обидни реплики и отправени
персонални клетви от св.М.Г. към св.И. С.. Чувайки това, съпругът на
последната - св.И. С., влязъл в апартамента на св.Д., за да се намеси. В момента, в
който вдигнал дясната си ръка, за да отдръпне жена си и да предотврати
физически контакт между двете, свидетелката М.Г. го захапала за пети пръст на
ръката. Поради силната болка, която изпитал, С. веднага я стиснал за носа с другите пръсти на ръката си,
за да си отвори устата, след което механично издърпал малкия си пръст. При това
действие свидетелят С. одраскал лицето на Г., а зъбът й паднал на пода.
След подаден
сигнал на ЕЕН 112, на място пристигнали полицейски служители. Извършен бил
оглед на местопроизшествие на апартамента, находящ се на адрес гр.Бургас, **********, при който е
намерен и иззет 1 брой зъб. Протоколът за оглед на местопроизшествие в частта
на извършеното изземване на вещественото доказателство бил одобрен от съдия от
съответния първоинстанционен съд.
В хода на
разследването са назначени и изготвени две съдебномедицински експертизи относно
характера и степента на телесните увреждания на И. С. и М.Г., както и относно механизма на причиняването им.
Данните,
отразени в заключението на съдебномедицинска експертиза № 251/2018 г. (л. 29-30
от ДП) сочат, че вследствие на захапване, св.И. С. е получил рани на пети пръст на дясната длан – отгоре на пръста 1 см рана,
на 6 мм от нея още една рана с дължина 6 мм и по вътрешната повърхност на
пръста, срещуположно на първата рана – още една с дължина 7 мм. Получените
увреждания са му причинили болки и страдание.
Втората
съдебномедицинска експертиза по делото № 101/2018 г. (л. 35-36 от ДП), касаеща
уврежданията на пострадалото лице М.Г., сочи за получени драскотини в лявата
половина на лицето и лява горна устна, липса на 11 зъб с отворена алвеола и
избиване на предната стена на алвеолата, луксация на 21 зъб от първа степен и
на 41 и 31 зъби от втора степен. Установените драскотини по лицето са в
резултат на действието на твърди тъпоръбести предмети – нокти. Липсата на
кръвонасядания по устните и брадата, както и факта, че е избита предната стена
на алвеолата на 11 зъб е дало основание на експерта да приеме, че силата,
избила 11 зъб и луксирала останалите зъби, е с посока отвътре навън. Причинено
е трайно затруднение на дъвченето във фазата отхапване.
От
заключението на извършената комплексна съдебно-психиатрично-психологична
експертиза се установява, че в момента на деянието И.С. е бил психично здрав, можел е да възприема правилно фактите от
действителността и да дава достоверни показания за тях, както и не е бил в
състояние на физиологичен афект, защото поведението му преди, по време и
непосредствено след извършване на деянието не е било хаотично, деорганизирано,
а подредено и целенасочено.
Преценявайки
обосноваността на атакуваното първоинстанционно определение, както и изводите
на наблюдаващия досъдебното производство прокурор, обективирани в
прекратителното постановление, настоящата въззивна инстанция намира, че
фактическата обстановка по делото е изяснена в цялост. В прокурорския акт са
изложени коректно фактическите обстоятелства по случая, установени на база на
събрания в хода на разследването доказателствен материал, положени са
необходимите усилия за изясняване на обективната истина, като събраните
доказателства са били подложени на анализ, проверка и оценка със средствата и
способите на НПК.
Въззивният
съд счита, че са извършени възможните процесуално-следствени действия, които да
доведат до правилното решаване на делото. На първо място, разпитани са всички
възможни свидетели, които са възприели факти и обстоятелства, от значение за
правилното решаване на делото и показанията на които могат да бъдат ползвани от
вещите лица по назначените експертизи. Изготвените по делото експертни
заключения са изследвали в детайли нараняванията на И.С. и М.Г., и от какво същите могат да се причинят. Данните, извеждащи се от
експертните заключения, дават възможност на решаващите органи да формират
обоснован извод за правно релевантните по делото факти в тази насока. Същото се
отнася и до изготвената по делото комплексна съдебно-психиатрично-психологична
експертиза, касаеща психичното и емоционално състояние на С. по време на
деянието. Изяснена е конкретиката на инцидента, като направените изводи от
наблюдаващия прокурор са съобразени с доказателствения материал. Не се
констатират по делото неизяснени факти и обстоятелства, за да се налага
допълнителното им изследване. Поради това въззивната инстанция счита, че по
делото са извършени всички възможни процесуално-следствени действия и
фактическата обстановка е изяснена в максимално възможна степен.
При тези
установени фактически положения, изведени коректно от доказателствата по
делото, изводът на прокурора от Районна прокуратура - Бургас, възприет и от
първата съдебна инстанция, че в разглеждания случай не е налице съставомерно
поведение по чл. 129, ал. 2, вр. ал 1 от НК, е законосъобразен.
За да се
приеме увреждането като средна телесна повреда, същото трябва да предизвиква
такива затруднения, които имат практическа стойност и създават такива
неудобства, засягащи нормалната функция на дъвченето и говоренето. Поначало
всяко накърнение на един или повече зъби представлява затруднение на тези
функции, защото се засяга в по-малка или в по-голяма степен отхапването или
дъвченето. Не винаги обаче медико-биологическата характеристика на увреждането съвпада
с правните критерии за съставомерност на извършеното увреждане на едно лице.
За
съставомерността на деянието по чл. 129 от НК не е достатъчно от обективна
страна да бъде установено наличие на затруднено дъвчене у пострадалото лице,
какъвто извод фигурира в експертното заключение, а е необходимо това
затруднение да е вследствие избиването на зъби.
Съпоставката
между характера на телесното увреждане, констатирано у св.М.Г.и действията на
св.И. С., участвал в конфликта, позволява извод, че полученото
увреждане от пострадалата е в резултат от издърпване на захапания пръст на
дясната ръка на свидетеля С.. Това се потвърждава от експертното заключение на извършената
съдебномедицинска експертиза, съгласно което липсата на кръвонасядания по
устните и брадата на Г., както и факта, че е избита предната стена на алвеолата
на 11 зъб навеждат на извод, че силата, избила 11 зъб и луксирала другите зъби,
е била с посока отвътре навън. Изложеното от експерта напълно кореспондира
както с показанията на св.И.С., така и с тези на свидетелите И. С. и Д. Т.. Намесата в конфликта от
страна на С., видно от показанията на разпитаните по делото свидетели, е
последваща такава, като действията на последния очевидно не са били насочени
към накърняване телесната цялост на Г., а представляват опит за преустановяване
на следващи неблагоприятни за съпругата му конфликтни намерения от страна на
пострадалата. Св.М. е чула изречените клетви от Г. по адрес на сем.С., от които е последвал
конфликтът между тях, а след това е видяла пръста му, целия в кръв. Св.Т. не е чул какво точно са
коментирали Г.и С., тъй като е разговарял със св.С.Д. на площадката пред асансьора. Видял е обаче св.С. да излиза от апартамента
с обилно кървящ пръст на дясната ръка. В този смисъл показанията на свидетелите
И.С., И. С., Д. Т. и М. М. се явяват логични,
последователни, непротиворечиви по отношение на фактите, необходими за правилното
решаване на настоящото дело. Показанията на пострадалата Г. са изолирани и не
кореспондират със събраната по делото доказателствена съвкупност.
Всъщност единственото
съприкосновение между Г.и С. е в момента, в който последният протяга дясната си
ръка, за да хване съпругата си и да я изтегли от коридора на апартамента. В
този момент съвсем неочаквано пострадалата захапва малкия пръст на дясната му
ръка. На това изненадващо физическо посегателство св.С. реагирал, като я стиснал
за носа, за да си отвори устата, след което издърпал малкия си пръст. При това
действие свидетелят С. одраскал лицето на Г., а зъбът й паднал на пода. Това
поведение на С. не може да бъде квалифицирано като нанасяне на телесна повреда,
доколкото същото очевидно цели преустановяване на конфликта между съпругата му
и Г.. Отсъстват данни за нанасяни от негова страна удари с юмрук върху пострадалата,
тъй като вредите биха били други, а не тези, описани в експертизата. Единствените
показания, подкрепящи твърдението на Г. за нанесени й от С. юмручни удари, са
тези на св.С. Д., които правилно не са приети за достоверни, тъй като
същата по време на конфликта се е намирала пред апартамента, където разговаряла
със св.Т., а инцидентът се е случил в
коридора на апартамента й.
Относно
показанията на св.Г. Т., първоначално същата сочи, че св.С. е ударил св.Г. с
юмрук няколко пъти, докато жена му – св.И. С., държала главата й. Същевременно твърди, че в коридора,
където станал инцидентът, било тъмно. Свидетелката
сочи, че носи диоптрични очила и без тях не вижда добре, а в този момент тя е
била без такива. Разпитана пред съдия обаче, същата свидетелка
твърди, че не е видяла С. да удря Г., а само да замахва с ръка. По тези причини
правилно показанията й не са приети за достоверни в тази част.
Всички
обстоятелства, посочени по-горе в настоящото изложение и определящи спецификите
на случая, налагат извод, че деянието на С. не съставлява престъпление. Следователно,
постановлението на прокурора при БРП, с което е прекратено наказателното
производство е законосъобразно и обосновано, тъй като е постановено при
спазване на предпоставките по чл. 243, ал. 1, т. 1, вр. чл. 24, ал. 1, т. 1 от НПК, а атакуваното потвърдително определение на първоинстанционния съд, в което
са релевирани идентични фактически и правни изводи – потвърдено като правилно и
законосъобразно.
Предвид
изложеното и на основание чл. 243, ал. 8 от НПК, Бургаският окръжен съд
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА определение от
16.06.2020 г., постановено по ЧНД № 2043/2020 г. по описа на Районен съд -
Бургас, с което е потвърдено постановление на Районна прокуратура - Бургас от
03.01.2020 г. за прекратяване на наказателното производство по ДП №
3388-330/2018 г. по описа на Пето РУ на МВР - Бургас, водено за престъпление по
чл. 129, ал. 2, вр. ал. 1 от НК.
Определението
е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.