Р Е Ш Е Н И Е № 87
гр.
Пловдив, 15.04. 2019 г.
В И М Е
Т О Н А
Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, наказателно отделение, в открито съдебно
заседание на деветнадесети февруари две
хиляди и деветнадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЕЛЕНА ЗАХОВА
ЧЛЕНОВЕ:ВЕСЕЛА ЕВСТАТИЕВА
ДАНИЕЛА
СЪБЧЕВА
при секретаря Ина Зяпкова и с участието на прокурора Костадин
Паскалев, като разгледа докладваното от
Председателя ВНОХД № 2257 по описа на съда за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по
реда на Глава ХХІ-ва от НПК.
Образувано е по жалба от адв.К.Д., защитник на подсъдимата С.Т., депозирана срещу
присъда №233 от 24.10.2018г на Районен съд Пловдив, постановена по НОХД
2792/2018г по описа на същия съд. С присъдата подс.
С.Г. е призната за виновна в извършване на престъпление по чл.194, ал.1 от НК.
На основание чл.54, ал.1 от НК й е било
наложено наказание от пет месеца лишаване от свобода, изпълнението на което е било
отложено по чл.66, ал.1 от НК с изпитателен срок от три години. На основание
чл.189, ал.3 от НК направените по делото разноски са присъдени в тежест на
подсъдимата.
В жалбата от защитника се
твърди, че постановената първоинстанционна присъда е
незаконосъобразна, необоснована и явно несправедлива. Оспорва се възприетата
фактическа обстановка, с оплакване, че същата е несъответна на събраните по
делото доказателства. Иска се присъдата да бъде отменена и подсъдимата да бъде
оправдана. Пред въззивния съд жалбата се поддържа
изцяло, като се излагат допълнителни аргументи за недоказаност на обвинението и
за превратно тълкуване на доказателствата от първостепенния съд. Защитникът
счита, че обжалваният съдебен акт следва да бъде отменен и да бъде постановена оправдателна
присъда. Подс. Г. е нередовно призована. Изпратената
на адреса, заявен от нея по делото и обявен като настоящ и постоянен такъв,
призовката е върната цяла, с отметка, че лицето не живее там.
Не беше установен друг адрес, на който да бъде призована. Спрямо нея
производството протече по реда на чл. 269 ал. 3 т. 1 от НПК.
Представителят
на Окръжна прокуратура- Пловдив счита, че присъдата е обоснована, правилна и
законосъобразна и следва да се потвърди.
Пловдивският
окръжен съд, като анализира доказателствата по делото по отделно и в тяхната
съвкупност, направеното възражение в
жалбата, изразеното от страните пред настоящата инстанция и след като
провери атакувания съдебен акт изцяло, съобразно правомощията и задълженията си
по чл. 313 и 314 от НПК, за да се произнесе, взе предвид следното:
Жалбата е допустима.
Депозирана е от страна в процеса, която има процесуално призната възможност да
атакува постановения съдебен акт. Подадена е в предвидения в НПК.
Обжалваната присъда следва
да бъде отменена, поради непосочено от страните съществено нарушение на
процесуалните правила.
Съображенията за това са следните:
Наказателното
производство – досъдебно производство № 918 /2014 г. по описа на ІІ-ро РУ на МВР, е било образувано на 16.09.2014 г. по реда на чл. 212 ал. 2 от НПК срещу неизвестен извършител за извършени две престъпления- по чл. 194 ал. 1
от НК и по чл. 249 ал. 1 вр. с чл. 26 ал. 1 от НК. В хода на разследването за първото
престъпление е била привлечена като обвиняем
С.Г.Т.. За второто, както и за престъпление по чл. 339 от НК, посоченото процесуално качество е придобил
Д.Х.Т.. Делото е било от компетентност
на Пловдивската окръжна прокуратура, която е предала с обвинителен акт на съд
двете лица. Въз основа на материалите по
досъдебно производство № 918 /2014 г. по описа на ІІ-ро
РУ на МВР, е било образувано НОХД № 886/2016 г. по описа на ПдОС.
С присъда № 73 / 07.07. 2016 г. на Пловдивския
окръжен съд, постановена по НОХД № 886/2016 г. по описа на съда, и двамата
подсъдими са били признати за виновни по възведените им обвинения и е била
ангажирана наказателната им отговорност. По жалба на защитника на подс. Т., касаеща само престъплението по чл. 194 от НК, с
решение № 13/16.01.2017 г., постановено по ВНОХД № 616/2017 г. на Пловдивския
апелативен съд, присъдата е била
отменена в обжалваната част и делото върнато на Окръжен съд- Пловдив за ново разглеждане в тази част.
С Разпореждане
от 24.01.2017г., постановено по НОХД №
108/2017 г. по описа на ПдОС, поради допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила
по смисъла на чл. 348 ал.3 т.1 от НПК– ограничаване правото на защита на подс. С.Т., съдията- докладчик е прекратил
съдебното производство и е върнал делото на Пловдивската окръжна прокуратура за
допълнително разследване.
От гореописаното е видно, че делото, образувано въз
основа на материалите по досъдебно производство № 918 /2014 г. по описа на ІІ-ро РУ на МВР, водено за множество престъпления,
осъществени от две лица, е било от компетентност на Пловдивския окръжен
съд. И в решение № 13/16.01.2017 г.,
постановено по ВНОХД № 616/2017 г. на Пловдивския апелативен съд, и в
разпореждането от 24.01.2017г. по НОХД
№ 108/2017г. по описа на ПдОС, е ясно изразено
виждането на съда- частичното влизане в сила на първоначално постановената
присъда, вкл. и за престъплението по чл. 249 ал. 1 от НК, не води до извод за
промяна на подсъдността на делото, по което дължимо е било ново
произнасяне за престъплението по чл. 194
от НК.
След постановяването на разпореждането за прекратяване
на съдебното производство, с постановление от 16.06.2017 г., прокурорът от
Окръжна прокуратура- Пловдив е изпратил делото на РП-Пловдив. Според мотивите
на прокурорския акт- поради това, че престъплението по чл. 194 от НК е от компетентност
на Пловдивския районен съд. С това не
само не е изпълнил задължителните указания на ПдОС и
Апелативен съд –Пловдив, които с постановените от двата съда актове са изразили
недвусмислено виждането на съда, че родовата компетентност не се променя.
Прокурорът не е отчел и факта, че държавното обвинение изначално е приело
връзка между разследваните по делото
престъпления, която обуславя необходимост наказателното производство да е едно,
и то – с оглед правилното му изясняване. Влизането в сила на присъдата за престъплението, подлежащо на
разглеждане от по- горен съд, не променя подсъдността, установена с цел
легитимен правен интерес- „ правилното изясняване“ на различни престъпления,
извършени от различни лица.
Възможността разглеждането на делото
да е от различен по степен съд в
нито един от цитираните съдебни актове не е обсъждана. Това е логично, с оглед
разпоредбата на чл. 41 от НПК. В чл. 41 ал. 1 от НПК е изрично регламентирано,
че когато за правилното изясняване на делото се налага, е допустимо в едно и
също наказателно производство да се разглеждат дела за различни престъпления
или срещу различни лица. Ако
престъпленията са от компетентност на различни по степен съдилища, съобр. чл. 41 ал. 2 от НПК, делото е подсъдно на по- горния
съд. В чл. 217 от НПК възможността прокурорът да обедини различни дела, срещу
различни лица или за различни престъпления е обвързана със същия правен
интерес- ако имат връзка помежду си и
това се налага за разкриване на обективната истина. Макар в настоящия случай да
липсва първоначално образуване на
отделни дела, които да са били обединени на обсъдените основания, то
очевидно такова обединяване е налице- наказателното производство е образувано
за различни престъпления и водено срещу
различни лица. Чл. 207 ал. 1 от НПК
предвижда, че образуването на наказателното производство е обусловено от законен повод и достатъчно
данни за извършено престъпление. В съдебната практика е установено, че когато
изначално наказателното производство се образува за повече от едно престъпления /противно на буквалното
тълкуване на чл. 207 ал. 1 от НПК/, или
срещу повече от едно лица, не се изисква изричен отделен акт за приложението на института на обединяване на дела. В тези
случаи е налице изначално фактическо обединение. Друг регламент относно разследване в едно
досъдебно производство на множество престъпления, за разглеждане от един съд на
дело, водено за множество престъпления, подсъдни на различни по степен
съдилища, извън регламентите на чл. 217 от НПК и чл. 41 от НПК, процесуалният
закон не съдържа.
Съдебното
производство по НОХД № 2792/ 2018 г. е
образувано по обвинителен акт на РП-Пловдив, с който същото досъдебно производство- № 918/2014 г. по
описа на ІІ-ро РУ на МВР е било внесено за
разглеждане от Районна прокуратура- Пловдив в Районен съд- Пловдив спрямо подс. С.Т.. Първостепенният съд е бил длъжен да съобрази,
че по това досъдебно производство са
били вече образувани съдебни производство по същество. По ВНОХД № 616/2017 г. на Пловдивския апелативен
съд и по НОХД № 108/2017г. по описа на ПдОС, по които е обсъждано само и единствено престъплението
по чл. 194 от НК, изрично е било указано, че делото продължава да е от
компетентност на окръжния съд.
Незаконосъобразно в проведеното на 28.06.2018 г разпоредително
заседание, при обсъждане на въпросите по чл. 248 ал. 1 от НПК, ПдРС е приел, че
делото- НОХД № 2792/2018 г. по описа на ПдРС, е подсъдно на съда. Така се е стигнало до
правния абсурд- едно и също наказателно дело-
досъдебно производство № 918/2014 г. по описа на ІІ-ро
РУ на МВР, да е основание за произнасяне
по същество на два различни по степен съда.
Постановената по НОХД № 2792/ 2018 г. на ПдРС присъда е от некомпетентен съобразно
правилата за родова подсъдност съд.
Нарушаването на тези правила винаги е съществено процесуално нарушение по
смисъла на чл. 348 ал. 3 т. 3 от НПК - присъдата е постановена от незаконен
състав. Липсва годен за проверка по същество съдебен акт. Нарушението не може да бъде отстранено
от въззивната
инстанция, но е отстранимо от съда. Налице са
основанията на чл. 335 ал. 2 вр. с чл. 348 ал. 3 т. 3 от НПК. Делото следва да бъде
върнато на ПдРС, от фазата на разпоредителното
заседание.
Воден от горното, Пловдивският окръжен съд
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ присъда № 233 от 24.10.2018г на Районен съд
Пловдив, постановена по НОХД 2792/2018 г. по описа на същия съд.
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на ПдРС, от стадия на
разпоредителното заседание.
Решението не подлежи на протест и обжалване.
Да се съобщи на страните за изготвянето му.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.