Р Е Ш Е Н И Е

 

№                                07.12.2020 г.                  гр.Ямбол

 

  В   ИМЕТО    НА   НАРОДА

 

ЯМБОЛСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД               ІI-ри Въззивен  граждански  състав

На      10    ноември    2020   година

В открито заседание в следния състав:

                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИРА ТАГАРЕВА

                                    ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ ИВАНОВ

                                                                                                    МАРТИНА КИРОВА

секретар  Л.Р.

като разгледа докладваното от съдия   Н.Иванов

      възз. гр.дело №401  по описа на 2020 г., за да се произнесе взе предвид следното

 

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

Делото е образувано по въззивна жалба на адв. С. К. ***, назначен за особен представител по чл.47 ал.6 ГПК на Г.М.Н., против Решение №173/09.04.2020 г. постановено по гр.д. №2595/2019 г. по описа на ЯРС, в частта му, в която е прието за установено, че Г.М.Н. дължи на "Агенция за събиране на вземанията" ЕАД гр. София, както следва: 8339,35 лв., представляваща главница от неизплатени вноски по договор за кредит за периода 14.08.2016 г. – 14.03.2020 г. вкл. и законната лихва за забава върху главницата от датата на входиране на заявлението до окончателното изплащане на задължението, за които суми е издадена заповед №782/5.04.2019 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 по ч.гр.д.№ 1307/2019 г. по описа на ЯРС, както и направените по делото разноски в размер на 1172,06 лв. и 204,22 лв. -разноски в заповедното производство. В жалбата на Г.Н. се сочи, че съдебния акт в обжалваната му част е неправилен, поради нарушения на материалния закон, допуснати процесуални нарушения и необоснованост. Твърди се, че договорът за цесия е бил сключен на основание, което не е настъпило, поради което ищецът е нелегитимна страна в процеса и исковете му са изцяло неоснователни. Твърди се, че в размера на претендираната главница са били включени  и други суми- такси, комисионни и застрахователни премии и върху тях е била начислявана лихва. Твърди се, че тези клаузи от договора са нищожни, тъй като определената сума за такси реално оскъпявала договора. Претендира отмяна на решението в обжалваната му част и отхвърляне на иска с пр. осн. чл.422 ГПК.

В писмения отговор на "Агенция за събиране на вземанията" ЕАД гр. София се сочи, че жалбата е неоснователна, а решението на ЯРС в атакуваната му от Н. част е правилно и законосъобразно. Претендира жалбата да бъде отхвърлена, а атакуваното решение потвърдено в обжалваната му от Н. част.

Подадена е и насрещна въззивна жалба от "АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯТА"ЕАД гр. София против Решение №173/09.04.2020 г. постановено по гр.д. №2595/2019 г. по описа на ЯРС, в частта му, в която са отхвърлени установителните искове за сумата от 538.39 лева - възнаградителна лихва за периода от 14.08.2016 г. до 19.04.2017 г. и за сумата от 1734.70 лева - обезщетение за забава за периода от 14.08.2016 г. до датата на подаване на заявлението в съда, както и в частта му, с която е прекратено производство по делото, в частта на предявените осъдителни искове в разликата над 8339,35 лв. до размера на 8868,84 лв. за главницата, както и по отношение на 538.39 лв. - договорна /възнаградителна/ лихва, дължима за периода от 14.08.2016 г. до 19.04.2017 г. /датата на прехвърляне на задължението/; 1734.70 лв. - лихва /обезщетение/ за забава, дължима за периода от 14.08.2016 г. до датата на подаване на заявлението в съда. В жалбата на "АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯТА"ЕАД гр. София се сочи, че съдът е постановил неправилно решение, отхвърляйки претенциите за договорна и мораторна лихва. Преценката на съда за основателността на иска следвало да бъде направена с оглед  материалноправното положение, в деня на приключване на съдебното дирене в съответната инстанция /първа или въззивна/, а не в деня на предявяване на иска. Поради това съдът следвало да вземе предвид и фактите, настъпили след предявяването на иска, както го задължавала разпоредбата на чл.235, ал.3 ГПК. Чрез превратното тълкуване на разрешението, дадено в т. 1 от ТР №8/2017 г. кредиторът се поставял в неблагоприятно положение, тъй като, както било известно на съда, че договорната лихва за кредитора е възнаграждение за ползвания финансов ресурс, и чрез присъждане само на падежиралата главница, кредиторът бива лишен от своето възнаграждение за предоставената услуга. Забавеното плащане от своя страна, било неизпълнение на договора и по силата на чл.79, ал.1 от ЗЗД кредитополучателят дължал обезщетение за това. Доколкото се касаело до парично задължение, то по силата на чл. 81, ал. 2 от ЗЗД изпълнението му било винаги възможно и затова обезщетението винаги било такова за забавено изпълнение, което следва и от разпоредбата на чл. 86, ал. 1 от ЗЗД. По отношение на решението в прекратителната му част по предявените осъдителни искове, са изложени подробни съображения за неговата неправилност. Сочи се, че в процесния случай е налице различие както в правопораждащия юридически факт, така и в петитума. Доколкото с установителния иск ищецът твърдял настъпването на предсрочната изискуемост в момент преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение и на база този юридически факт искал от съда да установи тези твърдения, то с осъдителния иск правопораждащият юридически факт на предсрочната изискуемост се твърди да е настъпил в един последващ момент - връчването на преписа от исковата молба на ответника и отправеното до съда искане било различно - не да установи, а да осъди. Претендира се отмяна на решението, в частта, в която са отхвърлени установителните искове за сумата от 538.39 лева - възнаградителна лихва за периода от 14.08.2016 г. до 19.04.2017 г. и за сумата от 1734.70 лева - обезщетение за забава за периода от 14.08.2016 г. до датата на подаване на заявлението в съда, както и в частта, в която първоинстанционният съд е прекратил производството по отношение на предявените в условията на евентуалност искове, и постановяване на решение по същество.

В писмения отговор на Г.М.Н. насрещната жалба се оспорва като неоснователна и се претендира отхвърлянето й.

В с.з. адв. С. К. ***, назначен за особен представител по чл.47 ал.6 ГПК на Г.М.Н. заявява, че поддържа жалбата си и оспорва насрещната жалба.

"АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯТА"ЕАД гр. София, не изпраща представител в о.с.з.. В писмено становище оспорва жалбата на Н., поддържа своята жалба и претендира направените по делото разноски.

За да се произнесе, от фактическа страна съдът установи следното:

ЯРС е бил сезиран с иск от "Агенция за събиране на вземанията" ЕАД гр. София, с ЕИК-********* против Г.М.Н., с който се претендира установяване съществуването на паричното задължение на ответницата сумите, както следва: 8868,84 лв. - главница по 60 броя неплатени погасителни месечни вноски за периода от 14.08.2016 г. до 14.07.2021 г., по отношение на които на основание чл. 12, ал. 2, б."а" от Общите условия към договора за кредит е обявена предсрочна изискуемост считано от дата 19.04.2017 г. /датата на прехвърляне на задължението/; 538,39 лв. - договорна /възнаградителна/ лихва, дължима за периода от 14.08.2016 г. до 19.04.2017 г. /датата на прехвърляне на задължението/;1734,70 лв. - лихва /обезщетение/ за забава, дължима за периода от 14.08.2016 г. до датата на подаване на заявлението в съда, дължими по Договор за потребителски паричен кредит № 1914176/15.07.2015 г., ведно със законна лихва върху главницата считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист до окончателно погасяване на дълга, за които е издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д. № 1307/2019 г. по описа на ЯРС. Длъжникът е бил уведомен за заповедта по реда на чл. 47, ал.5 от ГПК, поради което в едномесечния срок от уведомяването за това от съда, заявителят е предявил иска по чл. 422 ГПК. Претенция за същите суми е била заявена, при условията на евентуалност, при отхвърляне на установителния иск, и като осъдителна.

С решението си ЯРС е уважил частично предявения иск, само за сумата: 8339,35 лв., представляваща главница от неизплатени вноски по договор за кредит за периода 14.08.2016 г. – 14.03.2020 г. вкл. и законната лихва за забава върху главницата от датата на входиране на заявлението до окончателното изплащане на задължението, като установителния иск в разликата над 8339,35 лв. до размера на 8868,84 лв. за главницата, както и по отношение на 538.39 лв. - договорна /възнаградителна/ лихва, дължима за периода от 14.08.2016 г. до 19.04.2017 г. /датата на прехвърляне на задължението/;1734.70 лв. - лихва /обезщетение/ за забава, дължима за периода от 14.08.2016 г. до датата на подаване на заявлението в съда, е бил отхвърлен. С атакуваното решение, освен това, ЯРС е прекратил производство по делото в частта на предявените осъдителни искове в разликата над 8339,35 лв. до размера на 8868,84 лв. за главницата, както и по отношение на 538.39 лв. - договорна /възнаградителна/ лихва, дължима за периода от 14.08.2016 г. до 19.04.2017 г. /датата на прехвърляне на задължението/;1734.70 лв. - лихва /обезщетение/ за забава, дължима за периода от 14.08.2016 г. до датата на подаване на заявлението в съда.

Пред ЯРС е бил представен Договор за потребителски паричен кредит №1914176/15.07.2015 г., по който „УниКредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД, като кредитор е предоставило на Г.М.Н., като кредитополучател, кредит в размер 10000 лв., с такса за разглеждане на кредит 300 лв., застрахователна премия 11,85 лв.; общ размер кредита 10300 лв. и обща сума дължима от потребителя 15026,43 лв. Посочен е начин на усвояване на кредита с превод по сметка на клиента и погасяване от сметка на клиента. Договорът е сключен при фиксиран ГЛП 10,99 %, ГПР 15,25 %. Броят на месечните вноски е 74 по 208,70 лв. за вноска, с падеж на първа вноска- 14.08.2015 г. Съгл. чл.5 ал.2 от договора, кредитът се счита усвоен от датата на отпускане на сумата. Към договора са представени Общите условия и погасителния план, както и Общи условия за застрахователна програма „Кредитна протекция плюс“.

С Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания от 20.12.2016 г. сключен между „Уникредит Кънсюмър Файненс“ЕАД“АД и ищеца „АСВ“ЕАД, в качеството на цесионер, страните са се споразумели продавачът да прехвърли възмездно на купувача просрочени и ликвидни вземания по договори парични заеми сключени с физически лица, които ще се индивидуализират в приложение 1, към всеки отделен месечен договор за цесия. По отношение на задължението на Н. е извършено прехвърляне с индивидуален договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 19.04.2017 г., /приложение № 1 от същата дата/, където под №15 е посочено задължението на Н. по договор № 1914176 в размер 8868,84 лв. главница и 562,37 лв. остатък лихва. Представено е потвърждение за сключена цесия по чл.99 ал.3 от ЗЗД и пълномощно за ищеца по силата на което цедентът е упълномощил цесионера да уведоми от името на цедента всички длъжници по всички вземания, прехвърлени с договор от 20.12.2016 год. Правилно ЯРС е установил, че данни за такова уведомяване по делото липсват: „Агенция за събиране на вземания” ЕАД е изпратил до Н. три уведомителни писма заедно с уведомление за предсрочна изискуемост на кредита му – на 25.04.2017 г., на 4.08.2017 г. и на 9.07.2019 г. Видно от приложените обратни разписки пратките не са били доставени.

По искане на ищеца, пред ЯРС е била изслушана ССЕ. Видно от заключението на същата на 15.07.2015 г.  по сметката на ответника е била преведена от ищеца парична сума в размер на 10000 лв. Ответникът е заплатил суми по кредита в общ размер на 2845,97 лв., с които са погасени изцяло вноски от № 1 до № 13 и част от вноска № 14: главница        -1431,16 лв., договорна лихва-1236,86 лв., застрахователна премия - 165,90 лв., лихва за просрочие- 12,05 лв. В заключението ВЛ-це е дало варианти за дължимост на договорната лихва и лихвата за забава, с оглед наличието или липсата на предсрочона изискуемост. Според ВЛ-це, в общия размер на главницата е включена таксата за разглеждане на кредита в размер на 300 лв. и във всяка вноска от погасителния план се съдържа част от чистата стойност на кредита и част от посочената такса.. Заключението не е оспорено от страните. Поради допуснато просрочие от 90 дни, месечните вноски за застрахователната премия след м.септември 2016 г. били сторнирани.

При тази фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Въззивните жалби са подадени в преклузивния срок по чл. 259 ГПК, от надлежни страни и при наличие на правен интерес от обжалване.

Фактическата обстановка по делото е била правилно установено от първоинстанционния съд. Между ответника и „УниКредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД е възникнало валидно договорно правоотношение по повод на процесния договор. Всички условия и клаузи по договора са инкорпорирани в самия него и приложения погасителен план, като същият е подписан на всяка страница от всяка една от страните. Н. е получил цялата сума по кредита, като същата е била преведена по банковата му сметка /видно от заключението на ССЕ/. Същия е заплатил суми по кредита в общ размер на само 2845,97 лв., с които са погасени изцяло вноски от № 1 до № 13 и част от вноска № 14: главница-1431,16 лв., договорна лихва-1236,86 лв., застрахователна премия - 165,90 лв., лихва за просрочие- 12,05 лв.

Неоснователно е възражението направено в жалбата, че ищецът няма качеството на кредитор, тъй като е налице липса на уведомяване на длъжника за извършената цесия и е прехвърлено несъществуващо вземане. Представените известия за доставяне, няма данни да са достигнали до длъжника, но с връчването на особения представител – адв. К., на исковата молба и приложеното към нея уведомление за извършено прехвърляне на вземания, ответникът е надлежно уведомен в съответствие с разпоредбата на чл. 99, ал. 3 от ЗЗД за извършената цесия на вземанията по договор за кредит. Правното основание, на което се претендира изпълнение и на вноските с настъпил падеж, и на предсрочно изискуемата главница, е сключеният договор за кредит. Предсрочната изискуемост е подвид на изискуемостта, която имплицитно се предпоставя от всяка претенция за съществуване на определено вземане, а изискуемостта е възможността на кредитора да иска изпълнение на задължението.

В случая, именно поради липса на доказателства, кредиторът да е обявил предсрочна изискуемост на кредита, първоинстанционният съд е приел, че следва да се присъдят вноските с настъпил падеж към момента на формиране на силата на пресъдено нещо, позовавайки се на  ТР № 8/2.04.2019 г. по т.д. № 8/2017 г. на ОСГТК на ВКС. В случая обаче съдът неправилно е определил дължимите суми.

Съгласно посоченото в т.1 от ТР № 8/2.04.2019 г., при вземане, произтичащо от договор за кредит, чиято предсрочна изискуемост не е била надлежно обявена на длъжника преди подаването на заявление за издаване на заповед за изпълнение, не може да се игнорира, че съществува валидна облигационна връзка по договора за кредит при условията, договорени между страните - кредитор и кредитополучател . Вземането произтича от договор за кредит с определени срокове за плащане на отделните вноски. Липсата на точно изпълнение, съобразно договореното по актуален погасителен план, подписан от страните за погасяване на задължението - главница или лихви, следва да бъде съобразено в рамката на исковото производство по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК, дори и да не са настъпили последиците на надлежно обявена предсрочна изискуемост на цялото задължение по договора за кредит. Длъжникът - ответник по иска, дължи изпълнение, макар и само за онази част от дълга, по отношение на която е настъпил падежът, договорен от страните. Дори когато в производството не бъде доказано, че претендираното вземане е изцяло изискуемо поради предявената предсрочна изискуемост, то не може изцяло да се отрече съществуването на вземането и да бъде отхвърлен изцяло искът при безспорно установено неизпълнение на същото това вземане по отношение на вече падежираните вноски. Присъждането на вноските с настъпил падеж, когато се претендира цялата главница по договор за кредит поради предсрочна изискуемост, не съставлява недопустима подмяна на основанието на иска, съответно произнасяне по непредявен иск.

В случая ЯРС е уважил установителния иск, в частта му за главницата  в размер на 8339,35 лв., формирана според съдебния състав от вноските с настъпил падеж към момента са по погасителния план от № 14 частично и от № 15 до № 56 вкл. или за периода 14.08.2016 г. – 14.03.2020 г. вкл. Това са една частична вноска в размер 71,25 лв. + 42 вноски по 196,85 лв. всяка, приспадайки месечната вноска за застраховка 11,85 лв. от месечната вноска по погасителния план. Размерът на главницата обаче е неправилно определен, тъй като в присъдените от ЯРС месечни погасителни вноски /от по 196,85 лв./ са включени и договорна лихва и такси- видно от погасителния план по договора. Договорната лихва е предявена по делото на самостоятелно основание, а заявление пред заповедния съд за присъждане на "такси за разглеждане на кредит" /в размер на 300лв., съгл. договора/ липсва.

Съгласно приетото в т. 1.2 от ТР № 8/2.04.2019 г. по т.д. № 8/2017 г. на ОСГТК, решението на съда трябва да отразява правното положение между страните по делото, каквото е то в момента на приключване на съдебното дирене. Това задължава съда да вземе предвид и фактите настъпили след предявяването на иска, ако те са от значение за спорното право, било защото го пораждат или защото го погасяват - например ищецът придобива спорното право след предявяването на иска, притезанието става изискуемо в течение на делото, ответникът плаща или прихваща след предявяването на иска. Преценката на съда за основателността на иска следва да бъде направена с оглед материалноправното положение в деня на приключване на съдебното дирене в съответната инстанция /първа или въззивна/, а не в деня на предявяване на иска. Поради това съдът следва да вземе предвид и фактите, настъпили след предявяването на иска, както го задължава разпоредбата на чл. 235, ал. 3 ГПК. В производството по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК съдът е обвързан от посочения в петитума на исковата молба размер и период на претенциите за главница, възнаградителна лихва, мораторно обезщетение. Поради това, присъждайки вноските с настъпил падеж в хода на производството, съдът следва да съобразява дали възнаградителната лихва, съставляваща компонент от тези вноски, е включена в общия заявен размер и период на исковите претенции. Ако кредиторът претендира присъждане на цялата главница като предсрочно изискуема, ведно с обезщетение за забава, но възнаградителната лихва е поискана само за периода до твърдяното от кредитора настъпване на предросрочна изискуемост, съдът не може да присъди възнаградителната лихва, чиято изискуемост ще настъпи в хода на производството по иска по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК. Поради това от вноските с настъпил падеж в хода на производството ще следва да се присъди само частта, съставляваща главница съгласно погасителния план.

При това положение, предвид посоченото в погасителния план към процесния договор, към датата на приключване на съдебното дирене в настоящата инстанция, падежът е настъпил за вноските до  №64 включително /с падеж на 14.11.2020г./. Т.е. от общата главница  по погасителен план от 10300лв., след приспадане на платените вноски от №1-до №13 и част от №14, в общ размер на 1431,16 лв.; след приспадане на такса от 300лв./ която не е била предмет на заявлението пред заповедния съд; и след приспадане на главниците по вноските с ненастъпил падеж с №№65-72 в общ размер на 1511,35лв., остава дължима главница по вноски с настъпил падеж /частично №14 и от 15 до 64 вкл., за периода 14.08.2016 г. – 14.11.2020 г./ в размер на 7057,49 лв. До този размер установителния иск за главница е основателен и следва да бъде уважен. Ето защо първоинстанционното решение, в частта му, с която иска за главница е уважен в разликата над 7057,49 лв. до размера - 8339,35лв., следва да бъде отменено и иска за горницата над 7057,49лв., да се отхвърли.

В случая наред с главницата, установителния иск е предявен и по отношение на договорни и мораторни лихви. Видно от заключението на ССЕ /таблица 2/, размерът на непогасената договорна лихва по падежиралите вноски за посочения в ИМ период 14.08.2016 г. до 19.04.2017 г. е 566,05лв. Исковата претенция е за 538,39лв., и с оглед диспозитивното начало в гражданския процес следва да бъде уважена изцяло, след отмяна на първоинстанционното решение, в отхвърлителната му част, касаещо договорната лихва. Частично основателна е и претенцията за лихви за забава по отношение на неплатените падежирали вноски до датата на подаване на Заявлението по чл.410 ГПК в съда. Видно от заключението на ССЕ /таблица 5/, размерът на начислената лихва за забава по падежиралите вноски за посочения в ИМ период 14.08.2016г. до м.04.2019г. е 620,59лв. До този размер отхвърлителното решение на ЯРС касаещо лихвата за забава, следва да бъде отменено и установителния иск до размера 620,59лв. -уважен, а в разликата над 620,59лв. до размера 1734,70лв., решението следва да се потвърди.

Жалбата на "Агенция за събиране на вземанията" ЕАД гр. София срещу решението на ЯРС, в прекратителната му част по отношение на предявените, като евентуални осъдителни искове е неоснователна.  В т. 11б от TP № 4 от 18.06.2014 г. по TP № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС е прието, че в производството по иска, предявен по реда на чл.422, респ. чл.415, ал.1 ГПК въвеждането на друго основание, от което произтича вземането, различно от това въз основа на което е издадена заповедта за изпълнение, може да се заяви, чрез предявяване на осъдителен иск при условията на евентуалност. Също така, за разликата между размера на вземането, предмет на издадената заповед за изпълнение и пълния размер на вземането, при условията на чл.210, ал.1 ГПК може да се предяви осъдителен иск в това производство. Такъв не е настоящия случай.

Съгл. посоченото в TP № 8 от 02.04.2019 г. по TP № 8/2017 г. на ОСГТК на ВКС  основание на иска са твърдените от ищеца юридически факти, от които произтича претендираното от него субективно материално право. Ищецът ще изтъква ново основание на иска, като се позовава на друг юридически факт в сравнение с този, посочен в исковата молба, от който произтича защитаваното в процеса накърнено субективно материално право. Предсрочната изискуемост на вземането по договора за кредит променя изискуемостта на вноските, които не са подлежали на изпълнение преди датата на настъпването й, но няма за последица изменение на основанието, от което произтича вземането. Вноските с падеж преди датата на настъпване на предсрочната изискуемост и вноските, станали предсрочно изискуеми, са вземания, възникнали на едно и също основание - договора за кредит. По тези съображения позоваването на предсрочната изискуемост не е определящо за основанието на претенцията, предявена по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК, респ. с осъдителен иск. Правното основание, на което се претендира изпълнение и на вноските с настъпил падеж, и на предсрочно изискуемата главница, е сключеният договор за кредит. Предсрочната изискуемост е подвид на изискуемостта, която имплицитно се предпоставя от всяка претенция за съществуване на определено вземане, а изискуемостта е възможността на кредитора да иска изпълнение на задължението. Ако кредиторът поддържа, че за него се е породила възможност да претендира изпълнение на цялото задължение, но се установи, че такава възможност се е породила само за част от това задължение, искът няма да бъде отхвърлен изцяло, а ще бъде уважен до размера, чиято изискуемост е настъпила.

Предмет на двата иска по настоящото дело – установителен и осъдителен – е вземане за непогасена част от главница и лихви, произтичащо от неизпълнение на задължение на кредитополучателя по договор за предоставяне на потребителски кредит от 15.07.2015 г., заявено като предсрочно изискуемо в успешно проведено заповедно производство. Уведомяването на длъжника, че кредиторът счита кредита за предсрочно изискуем, направено в хода на исковото производство – с връчване препис от исковата молба на ответника, има за последица настъпване на изискуемостта от този момент, но не променя основанието, на което е възникнало вземането и е издадена заповедта за незабавно изпълнение на парично задължение. В процесния случай разликата между главния и евентуалния иск е само във вида на търсената защита. Въвеждането на друго основание, от което произтича вземането, различно от това, въз основа на което е издадена заповедта за изпълнение, е предпоставка за съединяване на осъдителен иск при условията на евентуалност с предявения по реда на чл.422 ГПК положителен установителен иска, а в случая заявеният спорен предмет е един и същ, т.е. налице е недопустимо съединяване на исковете /В т. см. Реш. №135/26.09.2018 г. по т.д.№ 230/2017 г., II ТО/.

Предвид на изложеното решението на ЯРС, в обжалваната му прекратителна част  следва да бъде потвърдено, като правилно и законосъобразно.

При този изход на делото, в полза на "Агенция за събиране на вземанията" ЕАД гр. София, следва да се присъдят направените пред настоящата инстанция разноски, в размер на 773,47 лв. /в т.ч. 100лв.- възнаграждение за юрисконсулт, съгл. чл.78 ал.8 ГПК, вр. с чл.37 ЗПП, вр. с чл.25 ал.1 от НАРЕДБА за заплащането на правната помощ/.

Решението на първоинстанционния съд, следва да бъде отменено и в частта, в която в полза на "Агенция за събиране на вземанията"ЕАД гр. София, са присъдени разноски в заповедното производство в разликата над 201,16лв. до размера 204,22лв., и са присъдени разноски в първоинстанционното производство, разликата над 1154,48лв. до размера 1172,06лв.

Жалбата на Г.М.Н. е подадена от особен представител на  ответника. Особеният представител  не упражнява свои процесуални права, а тези на страната, която представлява, поради което  не е задължен за заплащане на държавната такса за предприетото действие по обжалване на неизгоден за представляваното от него лице съдебен акт. С оглед посоченото в т.7 от тълкувателно решение №6/2012 от 06.11.2013 год. по тълкувателно дело № 6/2012 год. на ОСГТК на ВКС, дължимата държавна такса в размер на 141,15 лв. по  чл. 18 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, следва да бъде присъдена от съда с  настоящото решение и се възложи на жалбоподателя с оглед изхода по спора.

Ето защо ЯОС

                                                        Р   Е   Ш   И:

 

ОТМЕНЯ Решение №173/09.04.2020 г. постановено по гр.д. №2595/2019 г. по описа на ЯРС в частта, в която е прието за установено, на основание чл. 422 от ГПК във връзка с чл.430 от ТЗ, чл.99 от ЗЗД, че Г.М.Н., ЕГН ********** *** дължи на „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ”ЕАД, ЕИК *********, гр.София, главница по Договор за потребителски паричен кредит №1914176/15.07.2015 г., предмет на Заповед №782/5.04.2019г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 по ч.гр.д.№1307/2019 г. по описа на ЯРС,  в разликата над 7057,49 лв. до размера - 8339,35лв., като вместо това ПОСТАНОВЯВА:

ОТХВЪРЛЯ предявения от „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ”ЕАД, ЕИК *********, гр.София, иск с пр. осн. чл.422 ГПК в частта му, с която се претендира да бъде прието за установено,че Г.М.Н. дължи на „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ”ЕАД, ЕИК *********, гр.София, главница по Договор за потребителски паричен кредит №1914176/15.07.2015 г. в разликата над 7057,49 лв. до размера - 8339,35лв.

ОТМЕНЯ Решение №173/09.04.2020 г. постановено по гр.д. №2595/2019 г. по описа на ЯРС в частта, в която е отхвърлен иска с пр. осн. чл.422 ГПК на „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ”ЕАД, ЕИК *********, гр.София, в частта му, с която се претендира да бъде прието за установено, че Г.М.Н. дължи на „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ”ЕАД, ЕИК *********, гр.София: сумата  538,39 лв. - договорна /възнаградителна/ лихва, дължима за периода от 14.08.2016 г. до 19.04.2017г. /датата на прехвърляне на задължението/ и сумата 620,59 лв. -лихва /обезщетение/ за забава, дължима за периода от 14.08.2016 г. до датата на подаване на заявлението в съда; както и в частта, в която на "АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯТА"ЕАД гр. София, са присъдени разноски в заповедното производство в разликата над 201,16лв. до размера 204,22лв., и са присъдени разноски в първоинстанционното производство, разликата над 1154,48лв. до размера 1172,06лв., като вместо това ПОСТАНОВЯВА:

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл. 422 от ГПК, че Г.М.Н., ЕГН ********** *** дължи на „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ”ЕАД, ЕИК *********, гр.София, по Договор за потребителски паричен кредит №**** г., сумата 538,39 лв. - договорна /възнаградителна/ лихва, дължима за периода от 14.08.2016 г. до 19.04.2017 г. и сумата 620,59 лв. - лихва /обезщетение/ за забава, дължима за периода от 14.08.2016 г. до датата на подаване на заявлението в съда, предмет на Заповед №782/5.04.2019г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 по ч.гр.д.№1307/2019 г. по описа на ЯРС.

ПОТВЪРЖДАВА Решение №173/09.04.2020 г. постановено по гр.д. №2595/2019 г. по описа на ЯРС, в останалата му част.

ОСЪЖДА Г.М.Н.,***, с ЕГН-**********  да заплати на "Агенция за събиране на вземанията" ЕАД гр. София, с ЕИК-*********, както следва: сумата  773,47 лв. - разноски пред въззивната инстанция.

ОСЪЖДА Г.М.Н.,***, с ЕГН-**********  да заплати по сметка ЯОС ДТ в размер на 141,15 лв., както и ДТ в размер на 5 лв. при издаване на изпълнителен лист.

Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС на РБ, в едномесечен срок от връчване на страните.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                          ЧЛЕНОВЕ: 1.                        2.