№ 138
гр. Русе, 05.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ в публично заседание на двадесет и първи
октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Свилен Сирманов
Членове:Милена Пейчева
Ралица Герасимова
при участието на секретаря Маня Пейнова
в присъствието на прокурора Георги Димитров Георгиев (ОП-Русе)
като разгледа докладваното от Ралица Герасимова Въззивно наказателно
дело от общ характер № 20214500600663 по описа за 2021 година
Производството е по реда на глава ХХІ от НПК.
С присъда №39 от 26.06.2021 г. по НОХД №819/2021 г., Русенски районен съд,
НО, 7-ми наказателен състав е признал подсъдимия Г. КР. Н. за виновен в това, че на
22.08.2020 г. в гр.Мартен, обл.Русе управлявал моторно превозно средство – кросов
мотоциклет “Кавазаки” с рама №***, което не е регистрирано по надлежния ред, предвиден
в Наредба № I – 45 от 2000 година за регистриране, отчет, пускане в движение и спиране от
движение на МПС и ремаркета, теглени от тях и реда за предоставяне на данни за
регистрираните пътни превозни средства, поради което и на основание чл.345, ал.2 вр. с ал.1
вр. с чл.58а, ал.1 вр. с чл.54 вр. с чл.36 от НК му е наложил наказание ЛИШАВАНЕ ОТ
СВОБОДА за срок от ЧЕТИРИ МЕСЕЦА при първоначален общ режим.
Със същия съдебен акт на основание чл.68 от НК РРС привел в реално
изпълнение наказанието ШЕСТ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА наложено на подс.
Г. КР. Н. по НОХД № 78 / 2019 г., по описа на Районен съд – гр.Русе и постановил същото
да се търпи при първоначален общ режим.
Със същия съдебен акт подсъдимият бил осъден и да заплати
направените по делото разноски.
Недоволство от съдебния акт е изразил адв. К.Х. – упълномощен защитник на
подсъдимия. В бланкетно подадена въззивна жалба защитникът твърди, че наложеното
наказание е явно несправедливо и моли съдебният акт за бъде изменен. В допълнителни
1
съображения развива подробни съображения в насока твърдението за явна несправедливост
– позовава се на особеностите на конкретното деяние, на личността на дееца и счита, че при
налагането на наказанието не са били съобразени целите на наказанието и не е била
извършена надлежна индивидуализация. Счита, че подходящото наказание в конкретния
случай се явява предвиденото от законодателя по леко по вид – глоба. Алтернативно развива
съображения за приложимост на чл.55 от НК.
Пред въззивния съд представителят на Русенска окръжна прокуратура навежда
твърдение за неоснователност на жалбата като моли присъдата на РРС да бъде потвърдена.
Развива съображения за законосъобразност, правилност и обоснованост на атакувания акт.
Счита също така, че наказанието е било надлежно индивидуализирано, при съобразяване с
отегчаващите и смекчаващите отговорността обстоятелства.
В съдебно заседание подс. Г.Н. лично и чрез упълномощения си защитник на
пледира за изменение на първоинстанционния съдебен акт съобразно изложените в жалбата
искания и съображения.
Русенски окръжен съд, след като обсъди доводите в жалбата‚ както и тези,
изложени в съдебно заседание от страните и след като в съответствие с чл.314 от НПК
провери изцяло правилността на атакуваната присъда констатира, че не са налице основания
за нейното отменяване и постановяване на оправдателна присъда поради следните
съображения:
Доказателственият анализ на РРС е формиран на основата на признанието на
фактите по обвинителния акт от страна на подс. Н. и на подкрепящите го показания на
свидетелите С.СV, П.Т. Р.Д., В.К., А.Р., М.Д. М.Г., Ц.Т., АА.К. и К.С., експертните
заключения по назначените технически експертизи и писмени доказателства и
доказателствени средства.
Изброената доказателствена съвкупност ведно с признанието по чл. 371, т. 2 от
НПК въззивният съд преценява като достатъчни за пълноценното изясняване на значимите
за процеса обстоятелства.
Въз основа на тях се установява, че на неустановена дата през месец февруари
2020 г. подсъдимият Г.Н. закупил кросов мотоциклет марка “Кавазаки” с рама №***, който
не регистрирал по реда на Наредба № I-45 от 24.03.2000г. на МВР, пред органите на сектор
„Пътна полиция“ при ОДМВР Русе.
Въпреки това на 22.08.2020г. той стартирал превозното средство и го управлявал
по улиците на гр. Мартен, обл. Русе. Около 20:00ч. той навлязъл по ул. „България“ откъм
ул. „Ясна поляна“ в гр. Мартен и преминал с мотоциклета покрай снек-бар „Мони“. Той
бил без предпазна каска за глава като форсирал двигателя и за известно време изправил
мотоциклета на задна гума.
Тези му действия били наблюдавани от свидетелите В.К., АА.К., А.Р. и М.Д. като
св. Ранков дори му отправил забележка и подал сигнал на телефонен №112.
2
Малко след това подсъдимият продължил с придвижването си към центъра на гр.
Мартен, като междувременно създал предпоставка за настъпване на ПТП, между него
управлявания от свид. К.С. автомобил.
Известно време след това, около 20:15 ч., подс. Н. спрял мотора си пред снек-бар
„Мони“, за да търси обяснение от св. Ранков, за по-ранно отправната забележка към него.
Последният го приканил да напусне мястото, тъй като е подал сигнал на органите на
властта.
Тогава подсъдимият се качил на мотоциклета и се отдалечил в неизвестна посока.
Във връзка с подадения сигнал била извършена полицейска проверка, а
впоследствие било образувано наказателно производство.
При описаните факти районният съд е направил верни изводи за правната
квалификация на деянието, за което подсъдимият следва да понесе отговорност –
управление на нерегистрирано МПС.
В този смисъл и обстойният и цялостен анализ на доказателствените материали
както поотделно, така и в тяхното единство водят до безспорен и несъмнен извод за това, че
управлявал моторно превозно средство – мотоциклет “Кавазаки” с рама № ***, което не е
било регистрирано по надлежния ред, предвиден в Наредба № I – 45 от 2000 година за
регистриране, отчет, пускане в движение и спиране от движение на МПС и ремаркета,
теглени от тях и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства.
От субективна страна правилно първоинстанционният съд е приел, че деянието е
извършено при форма на вината пряк умисъл. Подсъдимият Г.Н. е съзнавал
общественоопасния характер на деянието си-същият е ясно е съзнавал, че управлява ЛПС,
което не е било надлежно регистрирано,
По мнение на тази инстанция при индивидуализация на наказанието и условията,
при които то следва да бъде изтърпяно първият съд е проявил необоснована строгост. С
оглед конкретните данни за личността на дееца и степента на обществена опасност на
стореното от него, наказанието лишаване от свобода, се явява явно несправедливо.
Въззивният съд, като съобрази тежестта на конкретното деяние и степента на обществената
му опасност прие, че по отношение на индивидуализацията на наказанието по –
подходящото по вид с оглед постигане на целите на индивидуалната и генерална превенция,
а и с оглед на конкретния подсъдим подходящо се явява предвиденото по-леко по – вид
наказание – глоба. В тази връзка съдът отчете конкретното поведение на подс. Н. в рамките
на наказателното производство – от момента на отпочването му, до приключването му с
атакувания съдебен акт – цялостно признание и съдействие на органите на досъдебното
производство, изразеното съжаление, семейната му и трудова ангажираност. Наличието на
едно единствено отегчаващо обстоятелство – наличието на предходно осъждане само по
себе си дава основание размера на определеното по вид наказание глоба да бъде над
минимума и към средата на предвиденото в закона, а именно- в размер на 800 лева.
В този смисъл и съдебният акт на РРС следва да бъде изменен като бъде
3
коригиран в санкционната си част и на подсъдимият бъде наложено наказание глоба в
посочения по-горе размер. Това неизменно предпоставя и отмяна на присъдата в частта,
касателно приложението на чл.68 от НК – привеждането в реално изпълнение на
отложеното наказание лишаване от свобода по НОХД №78/2019 г. по описа на РС Русе.
Вярно с оглед изхода на делото на основание чл. 189, ал. 3 от НПК с присъдата
си районният съд е възложил на подсъдимия разноските по делото.
След обобщаване на резултатите от извършената на основание чл. 314 НПК
служебна проверка на присъдата, въззивната инстанция не констатира други основания за
изменение или за отмяна на обжалвания първоинстанционен съдебен акт извън посочените
по-горе, поради което в останалата част прие, че следва да бъде потвърден.
Така мотивиран и на основание чл. 334 ал. 1 т. 3 и чл. 337, ал. 1, т. 1 от НПК,
Русенски окръжен съд,
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ присъда №39 от 26.06.2021 г. по НОХД №819/2021 г., Русенски
районен съд, НО, 7-ми наказателен състав в частта, с която на подсъдимия Г. КР. Н. за
извършено престъпление по чл.345, ал.2, вр. ал.1 от НК е наложено наказание лишаване от
свобода за срок от четири месеца и в частта, с която на основание чл.68, ал.1 от НК е било
приведено в изпълнение наказанието лишаване от свобода за срок от шест месеца, наложено
по НОХД № 78 / 2019 г., по описа на Районен съд – гр.Русе, като:
НАЛАГА на подс. Г. КР. Н. наказание глоба в размер на 800 /осемстотин/ лева.
ОТМЕНЯ присъда №39 от 26.06.2021 г. по НОХД №819/2021 г., Русенски
районен съд, НО, 7-ми наказателен състав в частта, с която на основание чл.68, ал.1 от НК е
било приведено в изпълнение наказанието лишаване от свобода за срок от шест месеца,
наложено по НОХД № 78 / 2019 г., по описа на Районен съд – гр.Русе.
ПОТВЪРЖДАВА присъда №39 от 26.06.2021 г. по НОХД №819/2021 г.,
Русенски районен съд, НО, 7-ми наказателен състав в останалата й част.
Решението не подлежи на обжалване и протестиране.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4