№ 16690
гр. с., 16.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 158 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и четвърти август през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:д.р.
при участието на секретаря в.к.
като разгледа докладваното от д.р. Гражданско дело № 20231110127468 по
описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 8 и сл. ЗЗДН.
Производството е образувано по две активно субективно съединени молби по чл. 8, т. 1
ЗЗДН, подадени от В. Г. Ч., ЕГН **********, и Ц. Г. Р., ЕГН **********, срещу Г. Р. Р.,
ЕГН **********, лице, с което първата молителка съжителства при условията на
фактическо съпружеско съжителство и от което има дете и баща на втората молителка, с
искане за налагане на мерки за защита, при твърдения за извършени от ответника спрямо
молителките актове на домашно насилие на 28.04.2023 г., на 29.04.2023 г. и на 19.06.2023 г.,
изразяващи се в следното: на 28.04.2023 г. в съвместно обитаваното от страните жилище,
находящо се в гр. с., ул. „п.“ № 44, вход „А“, етаж 4, апартамент 36, около 00,05 часа – 01,00
часа ответникът Г. Р. Р., ЕГН **********, стиснал силно ръката на В. Г. Ч., ЕГН
**********, в областта на дясната предмишница в присъствието на Ц. Г. Р., ЕГН
**********, с което й нанесъл травматично увреждане; на 29.04.2023 г. не вдигал телефона
си и заключил вратата на жилището, като не позволявал молителката Ц. Г. Р., ЕГН
**********, да влезе вътре, и в СМС-и й написал, че е деликтоспособен, че не желае да си
вдигне телефона, както и й заявил: „Търси къде да спиш, тук няма да е! Успех!“; на
19.06.2023 г., между 18,00 часа и 20,30 часа, отново в жилището в гр. с., ул. „п.“ № 44, вход
„А“, етаж 4, апартамент 36, след като ответникът Г. Р. Р., ЕГН **********, разбрал за
образуването на производството по настоящото дело хвърлил чантата на Ц. Г. Р., ЕГН
**********, през балкона, опитвал се да й вземе телефона от ръцете и изкривил палеца на
дясната й ръка, разбил й главата, заплашвал и двете молителки с думите: „сега ще ви смажа,
1
ще ви унищожа, без мен не можете“, хвърлял чинии. Молбата за защита по отношение на
датата 19.06.2023 г. е приета за разглеждане в открито съдебно заседание на 29.06.2023 г.
Ответникът, оспорва молбата за защита, като сочи да няма спомен какво се е случило на
28.04.2023 г., но не оспорва тогава страните да са се намирали в съвместно обитаваното от
тях жилище. Не оспорва на 29.04.2023 г. да е написал съобщението до Ц. Г. Р., ЕГН
**********, като по отношение на заключената входна врата сочи, че е сложил ключа от
вътрешната страна и е заспал, а молителката Ц. Г. Р., ЕГН **********, следвало да позвъни
на звънеца. По отношение на описаното за датата 19.06.2023 г. - ответникът оспорва
твърденията за физическо насилие, като сочи, че бил афектиран, имал два поставени стенда
и му предстояло поставяне на още два. Заявява, че може да е повишил тон.
Софийският районен съд, вземайки предвид материалите по делото и доказателствата,
въз основа на вътрешното си убеждение /чл. 12 ГПК/ и закона /чл. 5 ГПК/, прави следните
правни и фактически изводи:
Относно молбата с правно основание чл. 8 ЗЗДН
Съгласно чл. 2 ЗЗДН „Домашно насилие е всеки акт на физическо, сексуално, психическо,
емоционално или икономическо насилие, както и опитът за такова насилие, принудителното
ограничаване на личния живот, личната свобода и личните права, извършени спрямо лица,
които се намират в родствена връзка, които са или са били в семейна връзка или във
фактическо съпружеско съжителство”. В случая молбата е подадена от лица, които твърдят
лично да са пострадали от домашно насилие, поради което и на основание чл. 8, т. 1 ЗЗДН,
т.е. от процесуално легитимирани да търсят защита лица. Ответникът е лице, с което
първата молителка живее при условията на фактическо съпружеско съжителство, и от което
има дете, освен това същият е баща на втората /тези обстоятелства са отделени от съда като
безспорни с протоколно определение от 29.06.2023 г./, предвид което попада сред лицата,
срещу които може да се търси защита – чл. 3, т. 2, 3 и 4 ЗЗДН. Описаните в молбата актове
представляват домашно насилие по смисъла на чл. 2, ал. 1 ЗЗДН, тъй като е налице
твърдение за осъществено психическо и физическо насилие. Молбата е депозирана в
едномесечния преклузивен срок. Предвид изложеното съдът намира същата за допустима.
В подкрепа на твърденията в молбата относно извършени деянията на ответника,
представляващи актове на домашно насилие, са представени декларации по чл. 9, ал. 3
ЗЗДН, които в случая са допустими доказателствени средства, тъй като съгласно чл. 13, ал. 3
ЗЗДН „когато няма други доказателства, съдът издава заповед за защита само на основание
приложената декларация по чл. 9, ал. 3”, а по делото е налице именно тази хипотеза - за
актовете на насилие няма други доказателства по делото. Относно последиците от
физическото насилие по делото е представено съдебно-медицинско удостоверение, издадено
на 04.05.2023 г., относно травматични увреждания, за които при издаването молителката В.
Ч. е съобщила, че са настъпили през нощта на 28.04.2023 г. срещу 29.04.2023 г.
Представените по делото декларации от молителките по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН с дата 17.05.2023
г. не са годни да установят твърдените актове на насилие, посочени в молбата до съда,
защото в тях не се съдържа деклариране на възприети от деклараторите факти, а само
2
заявления, че са жертва на домашно насилие, изразяващо се в оказване от ответника по
молбата на сериозен психически и емоционален стрес /представените декларации, освен
това, предхождат процесната дата от 19.06.2023 г., поради което за тази дата съдът приема,
че не са представени по делото дори и декларации по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН/. Заявленията на
деклараторките в представените по делото две декларации от 17.05.2023 г. не съставляват
деклариране на конкретни факти относно време, място и начин на извършване на актовете
на домашно насилие, а обща оценка на деклараторите, че са жертва на емоционално и
психическо насилие. Поради това при непосочването на конкретни обстоятелства в
декларацията по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН, за чиято истинност молителките-декларатори носят
наказателна отговорност, очевидно тези декларации не могат да служат като
доказателствено средство за факти от предмета на делото, поради което с тях не може да се
установят твърденията в молбата. Прави впечатление, че в декларациите липсва изявление,
че ответникът е извършил спрямо молителките или спрямо някоя от тях физическо насилие.
На следващо място, липсата на точно и конкретно описание на каквито и да било на
ответника, свързани с нанасяне на конкретни физически наранявания на молителката В. Ч.
на 28.04.2023 г., е пречка за това съдът да извърши съпоставка на твърденията с
представената по делото медицинска документация и съответно - да се направи връзка
между твърденията в молбата за защита и констатираните от съдебния лекар наранявания.
Следователно, посоченото в молбата до съда деяние на ответника - физическо насилие
спрямо молителката В. Г. Ч., ЕГН **********, на 28.04.2023 г., не е доказано по делото.
Само за пълнота, следва да се посочи по отношение на представеното по делото
съдебномедицинско удостоверение, че то не установява при условията на пълно и главно
доказване извършването на акта на домашно насилие спрямо молителката В. Г. Ч., ЕГН
**********, а още по-малко чрез него може да се установи кой е извършителят на
насилието. Вярно е, че чл. 13, ал. 2, т. 2, предл. четвърто ЗЗДН обявява издадените от лекар
документи за годни доказателствени средства в производството по ЗЗДН, но това не
означава, че законът им придава абсолютна и пълна доказателствена стойност относно акта
на насилието или неговите последици; следва да се има предвид, че представеното
удостоверение съдържа вероятностната констатация, че описаните наранявания могат да
бъдат причинени по посочения от освидетелстваното лице начин, но това не изключва те да
имат и различен произход, поради което при липса на други доказателства за деянието на
ответника то не може да се приеме за доказано само въз основа на удостоверението. Наред с
това, съдът намира за необходимо да отбележи също, че наведените в молбата за защита
твърдения, се разколебават и от данните по приетите по делото полицейски преписки. Така,
по отношение на датата 28.04.2023 г., молителката Ц. Г. Р., ЕГН **********, е заявила пред
отзовалия се на място полицейски екип, че е възникнал скандал между родителите й, в
който ответникът е удрял молителката Ц. Г. Р., ЕГН **********, по главата, като по лицето
и главата същата е нямала видими следи от удари, и същата е отказала медицински преглед.
Липсват каквито и да било изявления по повод физическо насилие от страна на ответника
спрямо другата молителка по делото - В. Г. Ч., ЕГН **********, пред полицейския екип,
дошъл на място на 28.04.2023 г. Такива липсват и в изявленията на самата молителка в
3
дадените от нея сведения по случая. В съставения на 28.04.2023 г. протокол за
предупреждение на ответника е посочено да не влиза в саморазправа единствено с дъщеря
си Ц. Г. Р., но не и с другата молителка. Още повече, такъв протокол за предупреждение е
съставен и на самата Ц. Г. Р. – да не влиза в саморазправа с баща си.
По отношение на твърдяното домашно насилие от 19.06.2023 г., както се посочи по-горе,
декларации по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН по делото не са представени. Във връзка с твърденията
относно домашно насилие от посочената дата освен документите, постъпили от 06 РУ-
СДВР, липсват каквито и да било други доказателства. Съдът, като взе предвид изявленията
и на двете молителки по повод твърдения акт на домашно насилие от 19.06.2023 г. и
съобразявайки изявленията им пред органите на полицията за същите факти, намира, че са
налице сериозни противоречия между тях. Никъде в изявленията си по повод случилото се
на 19.06.2023 г. нито една от двете молителки не твърди ответникът да е хвърлил чантата на
Ц. Г. Р. през балкона, да се е опитвал да й вземе телефона от ръцете и така да е изкривил
палеца на дясната й ръка, да й е разбил главата, да е хвърлял чинии. Ответникът признава
наличието на скандал, в рамките на които да е повишил тон. По тези съображения съдът
намира, че и по отношение на акта от 19.06.2023 г. молбата е недоказана. Повишаването на
тон само по себе си не може да се приеме, че съставлява домашно насилие.
Що се отнася до твърдението, че на 29.04.2023 г. ответникът не вдигал телефона си и
заключил вратата на жилището, като не позволявал молителката Ц. Г. Р., ЕГН **********,
да влезе вътре, и в СМС-и й написал, че е деликтоспособен, че не желае да си вдигне
телефона, както и й заявил: „Търси къде да спиш, тук няма да е! Успех!“, тези твърдения не
се оспорват от ответника досежно фактите, че ответникът е заключил входната врата и е
бил вътре в жилището, както и че е написал до молителката Ц. Р. цитираните текстови
съобщения. Ето защо по отношение на твърдяното домашно насилие спрямо молителката Ц.
Р. на 29.04.2023 г. съдът намира молбата за доказана, доколкото заключването на вратата от
вътрешната страна и изпратените съобщения същата да търси къде да спи, сочи на
агресивно поведение от страна на ответника спрямо молителката, изразяващо се в
емоционално насилие чрез недопускането й в жилището, за което не се спори, че и
молителките, и ответникът живеят. Всичко изложено по-горе дава основание на съда да
приеме молбата за защита за доказана по отношение на този акт на насилие, поради което
същата следва да бъде уважена.
По отношение на останалите процесни актове на домашно насилие по отношение на
молителката Ц. Р. – от 28.04.2023 г. и 19.06.2023 г., както и по отношение на твърденията за
осъществени актове на домашно насилие по отношение на молителката В. Ч. - на датите
28.04.2023 г. и на 19.06.2023 г., молбата за защита е неоснователна, тъй като е недоказана, и
като такава, следва да бъде отхвърлена.
По вида на мерките за защита.
Мерките за защита по чл.5, ал.1 ЗЗДН не представляват наказание за извършителя, а
принудителни административни мерки по смисъла на чл.22 ЗАНН, които имат за цел защита
на пострадалото лице чрез отнемане възможността на извършителя да извърши друг акт на
4
насилие срещу него и мотивирането на самия извършител към неагресивно поведение към
пострадалото лице, както и ограничаване на последиците за последното от акта на насилие.
При налагане на мерките по чл.5 ЗЗДН съдът не е обвързан от искането на молителя или
становището на ответника, а следва да наложи по своя преценка една или повече защитни
мерки /чл.16, ал.1 ЗЗДН/. В настоящия случай, с оглед характера и интензитета на акта на
акта на домашно насилие, съдът намира за подходящи спрямо ответника мерките за защита
по чл.5, ал.1, т.1 ЗЗДН: задължаване да се въздържа от домашно насилие спрямо
пострадалото лице – молителката Ц. Р.. За посочената мярка за защита по т. 1 на чл. 5 ЗЗДН
не следва да се определя срок - задължението на ответника да се въздържа от домашно
насилие е постоянно негово законово задължение и не е ограничено във времето. В случая
съдът намира, че не следва да се налага мярката по чл. 5, т. 2 ЗЗДН - отстраняване от
съвместно обитаваното жилище, доколкото в хода на делото се установява, че същият към
датата на устните състезания вече не обитава това жилище - предвид твърденията на самите
молителки, че на 19.06.2023 г. сменили патрона, както и предвид твърденията на ответника,
че има жилище, в което може да живее след 24.08.2023 г. Производството по ЗЗДН има за
цел единствено ограничаване последващи актове на насилие, а не следва да се използва за
други цели. Ето защо и предвид обстоятелството, че фактически ответникът не живее в
жилището, не следва да бъде наложена посочената мярка по т. 2 на чл. 5 ЗЗДН. Съдът
намира че следва да бъде наложена мярка по чл. 5, т. 3, предложение второ ЗЗДН - забрана
ответникът да приближава обитаваното от молителката Ц. Р. жилище на разстояние по-
малко от 200 метра за срок от 6 месеца, който период съдът намира за подходящ ответникът
да преосмисли поведението си.
По размера на наложената глоба.
Съгласно чл. 5, ал. 4 ЗЗДН при уважаване на молбата за защита съдът е длъжен да наложи
на извършителя на домашното насилие глоба в размер от 200 до 1 000 лв. Съдът, след като
съобрази характера и интензитета на извършеното от ответника домашно насилие, счита, че
на същия следва да бъде наложена глоба в размер от 200,00 лв.
Относно разноските за делото.
С оглед изхода на делото молителката Ц. Р. има право на разноски, но предвид липсата на
доказателства за тяхната направа, не следва да бъдат присъждани /в представения договор за
правна защита и съдействие – л. 78 от делото, е посочено, че възложител е единствено
другата молителка – В. Ч., която е платила на адв. З. уговорения хонорар от 1 000,00 лв., а
първоначално представения към пълномощното договор за правна защита и съдействие – л.
2 от делото-гръб, изобщо не е попълнен и подписан от която и да е молителките или адв. З./.
Ответникът има право на разноски, които му се следват с оглед отхвърлените части на
молбите за защита. Установява се заплащане на адвокатски хонорар в размер на 600,00 лв.
/л. 33 от делото-гръб/, поради което молителката В. Ч. следва да бъде осъдена да заплати на
ответника разноски в размер на 300,00 лв., а Ц. Р. – разноски в размер на 150,00 лв. При
този изход на делото ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметка на Софийския
районен съд държавна такса за производството в размер на 25,00 лв. на основание чл. 11, ал.
5
2 ЗЗДН за уважената молба за защита, а молителката В. Ч. следва да заплати държавната
такса за неоснователната такава.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ИЗДАВА ЗАПОВЕД на основание чл. 15, ал. 1 ЗЗДН срещу Г. Р. Р., ЕГН **********,
като:
ЗАДЪЛЖАВА на основание чл. 5, ал. 1, т. 1 ЗЗДН Г. Р. Р., ЕГН **********, да се
въздържа от извършване на домашно насилие по отношение на Ц. Г. Р., ЕГН **********.
ЗАБРАНЯВА на основание чл. 5, ал. 1, т. 3, предл. второ ЗЗДН, на Г. Р. Р., ЕГН
**********, да приближава обитаваното от Ц. Г. Р., ЕГН **********, жилище, находящо се
на адрес: гр. с., ул. „п.“ № 44, вход „А“, етаж 4, апартамент 36, на разстояние по-малко от
200 метра, освен по разпореждане на държавен орган, за срок от 6 месеца, считано от
16.10.2023 г.
ПРЕДУПРЕЖДАВА на основание чл. 21, ал. 3 ЗЗДН Г. Р. Р., ЕГН **********, че при
констатирано от полицейските органи неизпълнение на настоящата заповед, ще бъде
задържан и предаден на прокуратурата, като неизпълнението на заповедта представлява
престъпление по чл. 296, ал. 1 от Наказателния кодекс.
НАЛАГА на основание чл. 5, ал. 4 ЗЗДН на Г. Р. Р., ЕГН **********, глоба в размер на
200,00 лв., платима в полза на държавния бюджет.
ОТХВЪРЛЯ молба с вх. № 142930/22.05.2023 г. с правно основание чл. 8, т. 1 ЗЗДН, В
ЧАСТТА, подадена от Ц. Г. Р., ЕГН **********, срещу Г. Р. Р., ЕГН **********, с която се
търси защита за Ц. Г. Р., ЕГН **********, при твърдения за осъществени актове на домашно
насилие от Г. Р. Р., ЕГН **********, срещу Ц. Г. Р., ЕГН **********, от 28.04.2023 г. и
19.06.2023 г.
ОТХВЪРЛЯ молба с вх. № 142930/22.05.2023 г. с правно основание чл. 8, т. 1 ЗЗДН, В
ЧАСТТА, подадена от В. Г. Ч., ЕГН **********, срещу Г. Р. Р., ЕГН **********, с която се
търси защита за В. Г. Ч., ЕГН **********, при твърдения за осъществени актове на домашно
насилие от Г. Р. Р., ЕГН **********, срещу В. Г. Ч., ЕГН **********, от 28.04.2023 г. и
19.06.2023 г.
ОСЪЖДА на основание чл. 11, ал. 3 ЗЗДН В. Г. Ч., ЕГН **********, да заплати на Г. Р.
Р., ЕГН **********, разноски в размер на 300,00 лв.
ОСЪЖДА на основание чл. 11, ал. 3 ЗЗДН Ц. Г. Р., ЕГН **********, да заплати на Г. Р.
Р., ЕГН **********, разноски в размер на 150,00 лв.
ОСЪЖДА на основание чл. 11, ал. 2 ЗЗДН Г. Р. Р., ЕГН **********, да заплати по сметка
на Софийския районен съд държавна такса в размер на 25,00 лв.
ОСЪЖДА на основание чл. 11, ал. 3 ЗЗДН В. Г. Ч., ЕГН **********, да заплати по
6
сметка на Софийския районен съд държавна такса в размер на 25,00 лв.
Решението подлежи на обжалване пред Софийския градски съд в седемдневен срок от
връчването му на страните /чл. 17, ал. 1 ЗЗДН/, като издадената заповед подлежи на
незабавно изпълнение /чл. 20 ЗЗДН/.
Препис от настоящото решение да се изпрати на РУ – СДВР по местоживеене на страните
за сведение и изпълнение.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7