№ 2570
гр. София, 31.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 1-ВИ СЪСТАВ, в публично заседание
на шестнадесети март през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Г.К.
при участието на секретаря Й.Д.
като разгледа докладваното от Г.К. Административно наказателно дело №
20221110209786 по описа за 2022 година
Производството е по реда чл. 59 и следващите от Закона за
административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Обжалван е електронен фиш за налагане на глоба № 5348716, издаден
от МВР-СДВР, с който на Д. С. Д. е наложено административно наказание
глоба в размер на 400 лева, за нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП.
В жалбата се правят оплаквания за незаконосъобразност на електронния
фиш. Жалбоподателят поддържа, че електронния фиш не отговаря на
изискванията на процесуалния закон, а също така е и необоснован, поради
което моли същият да бъде отменен.
АНО излага подробни съображения за обоснованост и
законосъобразност на съставения електронен фиш, поддържа, че нарушението
и неговия автор са установени с устройство за контрол на скоростта по
несъмнен начин, поради което моли за потвърждаване на наказателното
постановление.
В съдебно заседание пред настоящата инстанция, жалбоподателят,
редовно призован, не се явява и не се представлява.
Административнонаказващият орган (АНО), редовно призован, не се
явява и не се представлява. Чрез своя процесуален представител, изразява
1
писмено становище, с което оспорва жалбата и моли за потвърждаване на ел.
фиш. Претендира и присъждане на разноски.
Съдът като прецени събраните по делото доказателства и
съображенията на страните, приема за установено следното:
Жалбата е подадена в срок от надлежна страна.
Срещу жалбоподателя е издаден електронен фиш за това, че на
21.09.2021 г. в 10:12 часа, в гр. София, по ул. Княгиня Мария Луиза срещу
Пета МБАЛ-София, с посока на движение от ул. Опълченска към бул. Рожен,
в населено място, при ограничение на скоростта 50 км/ч за населено място,
управлява лек автомобил Мерцедес, с рег. № СВ *** РР, със скорост на
движение 83 км/ч, като по този начин е превишил разрешената скорост със 33
км/ч – нарушение на чл. 21, ал. 1 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП).
Видно от постъпилото по удостоверение от акредитираната Полицейска
лаборатория, техническото средство, с което е заснето нарушението,
представлява мобилна камера, която към датата на установяване на
нарушението е била технически изправна.
Видно от писменото доказателство, приложено по делото, автомобилът,
с който е било извършено нарушението е бил собственост на жалбоподателя,
а процесният фиш му е бил връчен лично.
Видно от писмените доказателства на л. 67 и сл. от делото, разрешената
скорост в процесния пътен участък, към датата на нарушението е била 50
км/ч.
Горната фактическа обстановка съдът намери за установена въз основа
на приложените по делото писмени доказателства, а също и от приложените
веществени доказателствени средства (снимков материал), които съдът
кредитира, като достоверни, поради това, че същите са еднопосочни,
непротиворечиви и кореспондиращи помежду си.
С оглед на приетото за установено от фактическа страна, съдът намира
от правна страна следното:
При съставянето на електронния фиш не са нарушени разпоредбите на
чл. 188 от ЗДвП и чл. 189, ал. 4 и сл. от ЗДвП. В издадения фиш се съдържат
данни за: териториална структура на МВР, на чиято територия е установено
нарушението, мястото, датата, точния час на извършване на нарушението,
2
регистрационния номер на МПС, собственика на когото е регистрирано
превозното средство, описание на нарушението, кои са нарушените
разпоредби, размер на глобата, срокът и сметката за плащането й. С оглед на
това, възраженията на жалбоподателя в обратен смисъл не могат да бъдат
споделени, тъй като същите са опровергани от приложения по делото фиш, от
който е видно, че същият съдържа всички предвидени в закона реквизити.
От събраните по делото доказателства се установи по несъмнен начин,
че със своето поведение жалбоподателя е осъществил, от обективна и
субективна страна, нарушение на чл. 21, ал. 1 ЗДвП, изразяващо се в
неизпълнение на задължението при избиране на скоростта на движение на
управляваното пътно превозно средство да не превишава максимално
допустимата скорост за движение на леки автомобили, за населено място.
Движейки се на посоченото в електронния фиш време и място, с посочената
скорост, жалбоподателят е нарушил забраната на чл. 21, ал. 1 ЗДвП,
превишавайки разрешената скорост с 33 км/ч (жалбоподателят се е движел
със скорост от 86 км/ч, като с отчитане на съответния толеранс е била приета
за наказуема скорост 83 км/ч, а разрешената скорост е била 50 км/ч).
От обсъдените по-горе писмени доказателства, е видно, че
жалбоподателят е законен представител на дружеството-собственик на
процесния автомобил, не е посочил друго лице, което да го е управлявало,
въпреки че в електронния фиш са му били дадени указания, че може да
представи писмена декларация кой е управлявал автомобила. Следователно
именно жалбоподателят се явява административно-наказателно отговорно
лице съгласно разпоредбата на чл. 188, ал. 1, изр. 2 от ЗДвП. В случая е без
значение кой именно е управлявал автомобила, тъй като е наказано лицето,
което не е изпълнило задължението си по закон да посочи кой е бил
нарушителя. Поради това обосновано и законосъобразно е ангажирана
административнонаказателната отговорност на жалбоподателя за
осъщественото от него нарушение.
Тук е мястото да се отбележи, че от справка в Търговския регистър (а
по силата на чл. 23, ал. 6 от ЗТР – не подлежат на доказване обстоятелствата
вписани в Търговския регистър, като същите следва да се счита служебно
известни на държавните органи и съда), се установява, че именно
жалбоподателят е управител на дружеството, чиято собственост е
3
автомобила. Макар в Търговския регистър да е вписан като управител Д. С.
Б., видно от сравнението на ЕГН на жалбоподателя с Д. Б., се установява, че
се касае за едно и също лице.
От доказателствата по делото е видно, че на камерата е бил заснет само
автомобила на жалбоподателя, поради което оплакването му, че засечената
скорост е била на друг автомобил, се опровергава от събраните по делото
доказателства.
От субективна страна деянието е извършено при форма на вината пряк
умисъл, тъй като нарушителят е съзнавал, че се движи със скорост над
разрешената в съответния пътен участък, като по този начин е предвиждал
общественоопасния характер на деянието си и е искал неговото извършване.
В случая мобилната камера не е била обозначена, но съгласно
приложимата редакция на ЗДвП, действала към датата на деянието (спр. чл.
165, ал. 2, т. 6 и т. 7, както и отмяната на т. 8, в ред. ДВ бр. 54/05.07.2017 г.) не
е имало и изискване за обозначаване на мобилната камера, поради което и на
това основание не би могло да бъде отменен процесния електронен фиш.
Съгласно разпоредбата на чл. 182, ал. 1, т. 4 ЗДвП, при превишаване на
максимално разрешената скорост в населено място от 31 до 40 км/ч
предвиденото административно наказание е глоба в размер на 400 лв.
Наложената на жалбоподателя глоба е именно в този размер, откъдето следва,
че обжалваният електронен фиш е законосъобразен и в санкционната си част.
С оглед на изложеното и при извършената цялостна служебна проверка
на атакувания електронен фиш, настоящата инстанция не констатира
основания за неговата отмяна или изменение. Поради това същият следва да
бъде потвърден изцяло, а депозираната жалба следва да бъде оставена без
уважение, като неоснователна.
Съдът, като взе предвид изхода на делото, намира претенцията на АНО
за присъждане на юрисконсултско възнаграждение за основателна.
Съобразявайки действителната фактическа и правна сложност на делото,
както и разпоредбите на чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ, вр. чл. 24
от Наредбата за заплащане на правната помощ, настоящата инстанция намери,
че жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати на АНО юрисконсултско
възнаграждение в размер на 80 лева.
4
Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 2 от ЗАНН, Софийски
районен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА електронен фиш за налагане на глоба № 5348716,
издаден от МВР-СДВР, с който на Д. С. Д. е наложено административно
наказание глоба в размер на 400 лева, за нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП.
ОСЪЖДА, на основание чл. 63д от ЗАНН, Д. С. Д. с ЕГН: **********,
ДА ЗАПЛАТИ на СДВР, сума в размер на 80 лева, дължими за
юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд – София-
град в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5