Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 260
005
гр.Русе, 6.І.2021 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Русенският
окръжен съд гражданска колегия в открито заседание на 1 декември през две хиляди
и двадесета година,в състав:
Председател:АНЕТА ГЕОРГИЕВА
Членове:ТАТЯНА ЧЕРКЕЗОВА
НИКОЛИНКА ЧОКОЕВА
При
секретаря АНЕЛИЯ ГЕНЧЕВА и в
присъствието на прокурора като
разгледа докладваното от съдията А.Георгиева ВГД № 676
по описа за 2020 год.,за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по чл.258 и сл ГПК.
Е.Д.Д. е обжалвал решението на Русенския
районен съд по гр.д.№ 501/2019 год.,с което е уважен предявения срещу него иск
с правно основание чл.108 ЗС.Счита решението за неправилно и иска отмяната му и
спиране на производството по приключване на производството по гр.д.№ 2486/2019
год. и гр.д.№ 2888/2019 год. по описа на РРС по съображения,подробно изложени в
жалбата.
Ответниците
М.Х.У. и М.Й.У. считат жалбата за неоснователна и искат потвърждаване на
решението.
Третото лице помагач И.И. счита жалбата за неоснователна.
Окръжният съд,като взе предвид
оплакванията в жалбата,доводите на страните и обсъди събраните по делото
доказателства,намира за установено следното:
М.Х.У. и М.Й.У. са предявили против
жалбоподателя осъдителен иск за собственост на недвижим имот с идентификатор ***********с
площ от 594 кв.м.
Установено е от събраните по делото
писмени и гласни доказателства,че ищците са придобили правото на собственост
върху земеделска земя от 1137 кв.м,представляващ имот № *** по кадастралния
план на град Русе с договор за продажба,сключен с нотариален акт № 160,т.V от 8.ХІІ.2003
год.на нотариус рег.№ ***на НК с район на действие РРС.С договор за доброволна
делба от 30.І.2019 год.те получават в дял и стават собственици на поземлен имот
с идентификатор ***********с площ от 594 кв.м.
Жалбоподателят не спори,че ищците са
придобили имота по описания начин,но твърди че осъществява фактическа власт
върху него на правно основание-преддоговорни
отношения за закупуване на част от имота
с М. И.И./към този момент съсобственик с права
450/1137 ид.части/на която заплатил общо сумата от 25000
лева и на това основание бил въведен във владение от нейния баща-третото по
делото лице И.И..Твърди също,че водил преговори за
закупуване на имота и с ищеца М.У..Сделка за продажба на имота не била
сключена.На 11.VІ.2018 год.с нотариален акт № 48,т.VІ на нотариус рег.№ 629 на
НК с район на действие РРС М. И. чрез пълномощника си М.Х.У. продала своите
450/1137 ид.части от поземлен имот,целият с плащ от
1137 кв.м на В.М.У..Против страните по сделката жалбоподателят предявил иск по
чл.135 ЗЗД,по който е образувано гр.д.№ 2888/2018 год.на РРС.Иск за връщане на
платената сума от 25000 лева и за стойността на извършените от него подобрения
в имота в размер на 29162 лева е предявил срещу М. И. и третото лице по делото И.И.,които са предмет на разглеждане по гр.д.№ 2486/2018
год.на РРС.
При така установените фактически
обстоятелства предявеният срещу жалбоподателя иск по чл.108 ЗС се явява
основателен,а решението на районния съд,с което е уважен правилно.Жалбопдоателят не оспорва,че ищците са собственици на процесния имот.Обстоятелството,че упражнява фактическа
власт върху имота въз основа на преддоговорни
отношения за закупуването му с трето лице,което не е страна по делото и
държането му било предоставено от третото лице И.И.,което
не притежава права върху имота,не съставлява правно основание за осъществяване
на фактическа власт върху имота и не може да се противопостави успешно на
неговите собственици.Споровете относно относителната недействителност на
сделката по нот.акт № 48/2018 год.спрямо
жалбоподателя,както и за връщане на платената на М. И. сума и заплащане на
извършени от жалбоподателя подобрения,предмет на разглеждане по цитираните по
–горе съдебни производства,нямат отношение към настоящото дело,по което по
безспорен начин е установено,че ищците са собственици на имот,който
жалбоподателят държи без основание.По тези съображения и изложените в мотивите
на първоинстанционното решение,към които съдът
препраща на основание чл.272 ГПК,жалбата се явява неоснователна.Решението на
районния съд е правилно и следва да бъде потвърдено.
При този изход на спора в тежест на
жалбоподателя съдът възлага разноските на ответниците
в производството пред окръжния съд в размер на 500 лева за платено адвокатско
възнаграждение съгласно представения договор за правна помощ и списък по чл.80 ГПК.
Така мотивиран и на основание
чл.271,ал.1 ГПК окръжният съд
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 864 от 3.VІІ.2020
год.на Русенския районен съд,постановено по гр.д.№ 501/2019 год.по описа на
РРС.
ОСЪЖДА Е.Д.Д. да заплати на М.Х.У. и М.Й.У. сумата 500 лева разноски в
производството пред окръжния съд за платено адвокатско възнаграждение.
Решението
подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок от съобщаването му на
страните пред ВКС.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: