РЕШЕНИЕ
№ 236
гр. ХАСКОВО, 05.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ХАСКОВО, II-РИ СЪСТАВ, в публично заседание
на петнадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ДЕЛЯНА СТ. ПЕЙКОВА
Членове:ГЕОРГИ Г. ГЕОРГИЕВ
ГЕОРГИ К. МИЛКОТЕВ
при участието на секретаря В.И. К.
като разгледа докладваното от ДЕЛЯНА СТ. ПЕЙКОВА Въззивно
гражданско дело № 20245600500283 по описа за 2024 година
Производството е по чл.258 и сл. от ГПК .
С решение № 356 от 20.11.2023 г., постановено по гр.д. № 655/2023 г. РС
Димитровград е прогласил за нищожен, поради противоречие със закона, договора за заем №
***г. сключен между страна „СИТИ КЕШ“ ООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление гр, *** като кредитор и Н. Д. Т., адрес- адв. М. В.М., АК- Пловдив, гр.***.
Съдът е осъдил Н. Д. Т. да върне на „СИТИ КЕШ“ ООД сумата в размер на
1.600(хиляда и шестстотин лева), получена на отпаднало основание, ведно със законната
лихва върху нея, считано от 05.07.2023 г. до окончателното `и изплащане, като искът за
заплащане на сумата от 205,41 лева, представляваща незаплатена възнаградителна лихва за
периода от 15.03.2023г. - 15.06.2023г., ведно със законната лихва от дата на подаване на
исковата молба до окончателното плащане като неоснователен е отхвърлил.
Съдът е осъдил „СИТИ КЕШ“ ООД да заплати на адв. М. В.М., АК- Пловдив сумата
в размер на 495.44 лв.
Недоволен от постановеното решение, в частта, в която съдът е прогласил
сключеният между страните договор за нищожен и в частта, в която съдът е отхвърлил искът
за заплащане на сумата от 205,41 лева, представляваща незаплатена възнаградителна лихва
за периода от 15.03.2023г. - 15.06.2023г., ведно със законната лихва от дата на подаване на
исковата молба до окончателното плащане е останал въззивникът „ Сити Кеш“ ООД гр. ***,
1
който обжалва в срок. Твърди,че в обжалваната част постановеното от РС Димитровград
решение е неправилно, поради неговата необоснованост и неправилно приложение на
материалния закон.Неправилни били изводите на съда,че сключеният между страните
договор не отговаря на изискванията на чл.11 ал.1 т.10 от ЗПК, т.като не е посочен ГПР.
Счита,че дори да се приеме за нищожна клаузата за неустойка, то следва договорът да бъде
прогласен за нищожен само в тази част. Моли въззивния съд да постанови решение, с което
да отмени решението на РС Димитровград в обжалваната част и постанови друго по
същество, с което да отхвърли иска за обявяване за нещожен на сключения между страните
договор и да осъди ответника Н. Д. Т. да заплати сумата от 205,41 лева, представляваща
незаплатена възнаградителна лихва за периода от 15.03.2023г. - 15.06.2023г., ведно със
законната лихва от дата на подаване на исковата молба до окончателното плащане. Моли да
бъдат присъдени направените по делото разноски.
В срок е постъпил писмен отговор от адв. М., пълномощник на въззиваемия Н. Д. Т.,
с който оспорва подадената въззивна жалба. Моли да бъде потвърдено решението на РС
Димитровград в обжалваната част. Адв. М. прави искане да му бъде определено
възнаграждение на основание чл.38 ал.1 т.2 от ЗА за явяване във въззивната инстанция.
Хасковският окръжен съд като провери основателността на оплакванията във
въззивната жалба и при съобразяване с разпоредбата на чл.269 от ГПК, констатира следното:
Жалбата е подадена в срок и е процесуално допустима. Преценена по същество е
неоснователна. Постановеното от първоинстанционния съд решение е правилно и следва да
бъде потвърдено. С оглед изхода на спора въззивникът следва да бъде осъден да заплати на
адв. М. сумата от 400 лв. – възнаграждение на адвокат за процесуално представителство
пред въззивната инстанция.
Районен съд Димитровград е сезиран с иск с правно основание чл. 26 ал.1 от ЗЗД,
предявен от Н. Д. Т. от гр. *** против „ Сити Кеш“ ООД гр. ***. В срок е предявен
насрещен иск от „ Сити Кеш“ ООД гр.*** Н. Д.Т. от гр. ***. При разглеждането на спора
първоинстанционният съд е събрал всички съотносими към спора и сочени от страните
доказателства. Въз основа на тях е достигнал до правилния и законосъобразен извод, че
предявеният иск с правно основание чл.26 ал.1 от ЗЗД е основателен и доказан, поради което
е уважил същия. Правилен и законосъобразен е изводът на съда,че в предявеният насрещен
иск е основателен и доказан в размер на 1600 лв., в който размер е уважил същия, а
останалата част за заплащане на сумата от 205,41 лева, представляваща незаплатена
възнаградителна лихва за периода от 15.03.2023г. - 15.06.2023г., ведно със законната лихва
от дата на подаване на исковата молба до окончателното плащане е отхвърлил. Съдът е
обсъдил всички доводи и възражения на страните. Изложените от първоинстанционният
съд мотиви на основание чл.272 от ГПК се споделят от настоящата инстанция. Пред
въззивния съд не се представиха нови доказателства, които да обосновават изводи, различни
от направените от решаващия съд. За да постанови атакувания съдебен акт
първоинстанционния съд е приел,че договорът не отговаря на изискванията на чл.11 ал.1
т.10 от ЗПК, поради това,че в него не е посочен ГПР, което води до извод за
2
недействителност на сключения договор по аргумент на чл.22 от ЗПК. Този извод на съда е
правилен. ГПР следва да бъде достатъчно ясен и конкретен и да позволява на потребителя
да разбере в достатъчна степен финансовата тежест, която поема сключвайки договора за
кредит. След като това не спазено, то договорът е недействителен и на основание чл.23 от
ЗПК потребителят дължи връщането само на чистата стойност на кредита. Правилно съдът
е приел,че потребителят в този случай дължи заплащане само на чистата сума на кредита в
размер на 1600 лв., в който размер е уважил предявения насрещен иск.
Нарушенията са съществени, т.като съдържанието на договора не дава възможност на
потребителя да прецени икономическите последици от неговото сключване, както и са
неясно формулирани клаузите, относими към формиране на дълга, като ГПР, договорна
лихва и др.
Видно от представения договор за кредит от 13.02.2023 г. е, че на длъжника Н. Д. Т. е
отпуснат паричен заем в размер на 1600 лв. Посочен е ГПР – 47.97% и годишен лихвен
процент 40.05 %.
Съгласно чл.19 ал.1 от ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразява
общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или
косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на
посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер
на предоставения кредит. Съгласно ал. 2 годишният процент на разходите по кредита се
изчислява по формула съгласно приложение № 1, като се вземат предвид посочените в него
общи положения и допълнителни допускания. В процесния договор не е посочено кои
компоненти са включени при изчислението на ГПР, което не дава възможност да бъде
преценено дали надвишава максималния допустим размер , визиран в чл.19 ал.4 от ЗПК.
Защото, ако към посочения ГПР се добави и ГЛП, който следва да участва при формирането
на разхода, то безспорно е,че ГПР значително ще надхвърли максималния допустим размер,
визиран в цитирания текст. И както е посочил и първоинстанционният съд когато не са
спазени изискванията на чл. 11 ал.1 т.10 от ЗПК, договорът за потребителския кредит е
недействителен. В този случай и съгласно чл.23 от ЗПК, както е посочил съдът, длъжника
дължи връщане само на чистата стойност по кредита, в случая главница в размер на 1600
лв. Посочената клауза в договора за заплащане на неустойка е нищожна поради
противоречието й със закона – чл. 92, ал. 1 ЗЗД, според която н еустойката обезпечава
изпълнението на задължението и служи като обезщетение за вредите от неизпълнението, без
да е нужно те да се доказват. Неустойката с присъщите й обезпечителна и обезщетителна
функции има за цел да мотивира длъжника да изпълни своето задължение, като наред с това
служи като обезщетение за вредите от неизпълнението, като установява отнапред размера
им. Следователно правото на неустойка се поражда при неизпълнение на главното
задължение на длъжника като елемент от същественото съдържание на сделката, по повод
на която е сключена. В случая това е задължението за връщане на предоставената в заем
сума, неизпълнението на което е свързано с възникване на вреди за заемодателя.
Задължението за даване на обезпечение макар и да е свързано с главното задължение на
3
длъжника цели да обезпечи кредитора при евентуално неизпълнение от страна на длъжника,
но неговото неизпълнение само по себе си не води до вреди за кредитодателя.
Неизпълнението му може да бъде основание за обявяването на кредита за предсрочно
изискуем, ако това е предвидено в договора, но не и за начисляване на неустойка, тъй като,
както се отбеляза, неизпълнението на това задължение не е вредоносно, каквото е
неизпълнението на задължението за връщане на кредита. Следва да бъде отбелязано и
това,че кредитът е бил разрешен и усвоен без изпълнението на клаузите за даване на
обезпечение по кредита и неустойката е разпределена за плащане като месечна вноска в
погасителния план, т.е кредиторът изначало разрешава този кредит и неговото усвояване,
знаейки,че няма да бъде предоставено посоченото обезпечение по кредита. И това е видно
от представения към договора погасителен план, видно от който е,че неустойката е
разпределена на равни месечни вноски за целия период на кредита и че тя формира размера
на погасителната вноска. Заплащането на така определената неустойка от 1437.18 лв. е
близка до стойност на разрешения кредит в размер на 1600 лв.Няма яснота това оскъпяване
на кредита дали е включено в ГПР, което е основание целият договор да бъде обявен за
нищожен.
Водим от горното съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 356 от 20.11.2023 г. на РС Димитровград,
постановено по гр.д. № 655/2023 г.
ОСЪЖДА „ Сити Кеш“ ООД гр. ***, ЕИК ********* ДА ЗАПЛАТИ на адв. М. В.
М. , гр. ***, сумата от 400 лв. – възнаграждение на адвокат за процесуално представителство
пред въззивната инстанция.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4