РЕШЕНИЕ
№ 109
гр. гр.Мадан, 12.08.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – МАДАН в публично заседание на четиринадесети
юли през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:СЛАВЧО АС. ДИМИТРОВ
при участието на секретаря Елка Ст. Алендарова
като разгледа докладваното от СЛАВЧО АС. ДИМИТРОВ Гражданско дело
№ 20225430100055 по описа за 2022 година
Постъпила е искова молба от Ф. Р. Б., ЕГН **********, с постоянен адрес село Ч., ул.
„*****“ № ** против Агенция „******” EИК ********, представлявано от Т. В. -
председател на УС на АПИ, седалище и адрес на управление: С., бул. "*****", № *.
В исковата молба се твърди, че ищецът е собственик на основание наследяване от
своя баща Р. Д. Б. (Р. Р. Б.) на */* идеални части от правото на собственост върху поземлен
имот с идентификатор ******** по кадастралната карта и кадастралните регистри на село
Ч., община Р., одобрени със заповед № *******/***** на ИД на АГКК град С., находящ се в
местността „*****“, с площ на имота *** кв.м., представляващ ливада, което обстоятелство
било видно от Нотариален акт за собственост на недвижими имоти, възстановени по ЗСПЗЗ
№ **, том *, дело № **/**** година на Районен съдия при РС М. По силата на неформална
делба между наследниците този поземлен имот бил предоставен в дял на ищеца за негово
лично ползване. През **** година насам без съгласие и без разрешение на ищеца в имота
били депонирани значителни количества земни маси — около **** куб. м. от „******“
ООД, което дружество по възлагане от АПИ изпълнявало строителството на път ****, Р.-Ч.
(границата с Република Г.). Поради струпването на замените маси ищецът бил лишен от
правото си да ползвам имота. Дори след приключването на строителството тези земни маси
не били извозени и имотът на ищеца не бил освободен, без да бил отчуждаван и без да му е
заплащано обезщетение за това. От началото на **** година до настоящия момент бил
лишен от правото да реализира ползи от ползването на имота, като го отдава под наем или
сам го обработва и реализира земеделска продукция, които ползи възлизали на около *****
лева годишно, с което му била причинена имуществена вреда. Не му бил заплатен и наем за
депонирането на масите. За това противоправно поведение отговорност носил възложителят
на работата, във връзка и в изпълнение на която строителят „********“ ООД депонирал
земните маси, а именно - ответната Агенция „*******“. С оглед изложеното ищецът моли да
бъде осъден ответника, да преустанови противоправното си поведение, като премахне и
почисти намиращите се в собствения на ищеца имот с идентификатор ******по КККР на
село Ч., община Р., представляващ ливада с площ ***** кв. м. в местността „******” в село
Ч., земни маси и да бъде осъден ответника да заплати на ищеца сумата от ****** лева,
представляваща обезщетение за неоснователно обогатяване чрез неоснователното ползване
на собствения ми имот с идентификатор ******* по КККР на село Ч., община Р.,
представляващ ливада с площ ***** кв. м. в местността „******" в село Ч. за депониране на
отпадъци, за периода от ******г. до ******* година, ведно със законната лихва върху тази
1
сума от ****** година до окончателното изплащане на сумата.
Постъпил отговор на исковата молба от ответника, с който взема становище за
неоснователност на предявения иск. Посочва, че няма причинна връзка между
противоправното действие или бездействие на служители на Агенция „********“ и
настъпилия вредоносен резултат за ищеца, както се твърди в исковата молба. Ответникът
Агенция „*******“ (АПИ) - гр. С. била само възложител на обществена поръчка с предмет:
Строителството на път *****/Р.-ГКПП К./ от км **** до км ***** Изпълнител на
строителството на път ***** /Р.-ГКПП-К./ от км ***** до км ******* бил „*******” ООД -
Заличен търговец, с ЕИК ******, състояние към дата: *****г. За обекта било издадено
Разрешение за строеж № **/***** г. и № **/**** г., допълнение №*/***** г. за допълване
на разрешенията за строеж по реда на 154, ал. 5 ЗУТ издадени от главния архитект на
община Р. Обектът бил въведен в експлоатация с Разрешение за ползване № **** от *****
год. издадено от ДНСК. Посочва, че прякото строителство на обекта се извършвало от
определени по реда на ЗОП изпълнители, а не от възложителите на обществена поръчка,
които за да я възложат извършват действията предвидени в закона за определяне на
изпълнителите. Нямало пряка и непосредствена връзка между действията на възложителя и
действията на изпълнителя при изпълнение на обществената поръчка по реда на ЗОП, като в
случая в строителството „**********" (АПИ) - гр. С. било само възложител на
обществената поръчка. Позовава се на чл. 1 ал. 2 ЗОП, съгласно която разпоредба
„Обществена поръчка е придобиването от един или няколко възложители посредством
договор за обществена поръчка на строителство, доставки или услуги от избрани от тях
изпълнители, предназначени за обществени цели или за нуждите на публични възложители,
а при секторни възложители - за изпълнение на секторни дейности". Придобиването на
строителството или правото да извърши строителството било на този, който е изпълнил
условията по възлагането, а след това изпълнителят от свое име и за своя сметка
осъществявал строителството, като усвоява предоставените му за изпълнението на
поръчката финансови средства. Възложителят на обществената поръчка не възлагал работа
на работниците и служителите на изпълнителя и не ръководил пряко строителството.
С молба по чл. 143, ал. 3 от ГПК, представена в о.с.з. от ****** г., ответникът
уточнява, че не поддържа твърдението, че изпълнител на строителството на път *******Р.-
ГКПП-К. от км *******до км ******* е „******“ ООД заличен търговец. Посочва, че след
направена допълнителна справка се установило, че АПИ няма договор за това дружество за
ремонт на този участък. Ответникът нямал информация кой и кога е извършил насипа в
имота на ищеца. Поддържа становището, че служители на АПИ не са извършвали дейности
по ремонт на процесния пътен участък и не са извършвали депониране на земни маси в
имота на ищеца.
С протоколно определение от ******г. производството по делото е прекратено по
отношение на предявения иск с правна квалификация чл.109 от Закона за собствеността за
осъждането на ответника АГЕНЦИЯ „*******", ЕИК ******** да преустанови
противоправното си поведение, като премахне и почисти намиращите се в имота на ищеца,
земни маси, поради отказ от иска.
Предмет на делото е предявения иск с правна квалификация чл. 59 от ЗЗД да бъде
осъден ответника да заплати на ищеца сумата от ******* лева, представляваща обезщетение
за неоснователно обогатяване чрез неоснователното ползване на собствения ми имот с
идентификатор ******** по КККР на село Ч., община Р., представляващ ливада с площ ***
кв. м. в местността „*******“ в село Ч. за депониране на отпадъци, за периода от *******г.
до **** година, ведно със законната лихва върху тази сума от ******* година до
окончателното изплащане на сумата.
Съдът намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 59, ал. 1 от ЗЗД. В тежест на ищеца по така
предявения иск е да докаже правото си на собственост в описания в исковата молба
недвижим имот - имот с идентификатор ******** по КККР на село Ч., община Р.,
представляващ ливада с площ *** кв. м. в местността „****“, че ответникът е ползвал
фактически същия за исковия период, без да има основание за това, т.е. обедняване на
ищеца и обогатяване на ответника, при липса на основание за разместване на
имуществените блага, връзката помежду им, както и размера на претенцията си.
По отношение на първата предпоставка съдът намира за доказано, че ищецът е
собственик на */* ид. ч. от процесния недвижим имот. От представения нотариален акт за
собственост на недвижими имоти, възстановени по ЗСПЗЗ от ****** г. № **, том *, дело №
2
**/**** по описа на РС М. е видно, че в полза на наследниците на Р. Р. Б. са възстановени*
бр. ливади в местността „****“, като е представена скица на поземлен имот № ********-
******* г., в която е отбелязано, че процесният недвижим имот е записан на името на Р. Р.
Б., което лице носи и имената Р. Д. Б., видно от представеното удостоверение за
идентичност на лице с различни имена изх. № */*****г, издадено от Кметство с. Ч., общ. Р.,
обл. С. Р. Р.Б. /Р. Д. Б./ е починал на ****** г., като негови наследници са 1) синът му Ф. Р.
Б.- ищец в настоящото производство 2) наследниците на синът му Ш. Р. Б., починал на ***
г. и 3) наследниците на синът му М. Р. Б., починал на ***** г. Ето защо ищецът се
легитимира като собственик на */* от процесния недвижим имот в качеството му на един от
тримата наследници от първи ред по чл. 6 от ЗН на починалия Р. Р. Б.. В това му качество
ищецът е материално правно легитимиран да претендира обезщетение за лишаване от
ползването на процесния недвижим имот съобразно правото му в собствеността, а именно
до размера от */* ид. ч. Твърдяното в исковата молба обстоятелство, че целият имот е
предоставен в дял на ищеца, за негово лично ползване по силата на неформална делба
между наследниците остана недоказано по делото. Но дори и да бе установено, това не би
могло да обоснове основателност /при наличието на останалите предпоставки за уважаване
на иска/ на претенцията на ищеца за заплащане на обезщетение за лишаване от ползването
на целия имот, доколкото обедняването по смисъла на чл. 59, ал. 1 от ЗЗД е свързано с
намаляване имуществото на ищеца, в случая с пропускане на сигурно увеличаване на
имуществото, чрез придобиване на нова имуществена облага при отдаването на имота под
наем. Съгласно чл. 30, ал. 3 от ЗС всеки съсобственик участва в ползите от общата вещ
съразмерно с частта си, с оглед на което размерът на обедняването на ищеца следва да бъде
определен съобразно притежаваната от него идеална част в съсобствеността.
Като доказателство по делото е прието Разрешение за ползване № *****/******г. на
Дирекция за национален строителен контрол към МРРБ, с което е въведен в експлоатация
строеж „******** Р.-ГКПП-К.“ от км ***** до км ****“ с възложител Агенция „*******“.
Посочено е, че строежът е изпълнен в съответствие с одобрените проекти, Разрешения за
строеж № **/***** г. и № **/****г., допълнение № */******** г за допълване на
разрешения за строеж по реда на чл. 154, ал. 5 от ЗУТ издадени от главен архитект на
Община Р., протокол обр. * от ******** г. за откриване на строителна площадка и протокол
обр. ** от ******* г. за определяне на строителна линия и ниво за строежи на техническата
инфраструктура, с констатации от извършени проверки на контролираните нива.
По делото е изготвена съдебно-техническа експертиза, съгласно която в имот с
идентификатор ********* по КККР на с. Ч., общ. Р., представляващ ливада с площ ***
кв.м., в местността „******“ били депонирани и подравнени ******* куб. м. земно-скални
маси. В момента земната маса била разстлана и заравнена, което не пречило имота да се
ползва, но за да се използва било необходимо да се настели поне ** см. хумус, което би
струвало ******* лева. Стойността на пазарния наем на земеделската земя за периода от
******* г. до ******* г. възлизала на *** лева.
Съдът кредитира заключението на изготвената по делото съдебно-техническа
експертиза като обективно, компетентно и неоспорено от страните.
От показанията на свидетеля Р. Б. – син на ищеца се установява, че процесният
недвижим имот е бил обработван от ищеца и неговите близки до около ****- **** г. Преди
имотът граничил с реката. През ****-**** г. били депонирани земни маси в имота. Според
свидетеля те били изсипани по време на строителните дейности около пътя Р.-К. Свидетелят
не знаел баща му да е давал разрешение на някой да депонира земни маси, нито някой да е
търсил такова разрешение. Всички съседни имоти също били засипани. Сега нивото на
имота било повдигнато, било доста по-високо. Имотът бил трудно да се познае такъв,
какъвто е бил - ландшафтът бил съвсем различен. Преди да бъдат депонирани земните маси
имотът се обработвал.
Съдът като съобрази заложените критерии в разпоредбата на чл. 172 от ГПК
кредитира показанията на разпитания по делото свидетел като обективни, житейски логични
и кореспондиращи на останалия доказателствен материал по делото.
Съгласно чл.19, ал. 1 от Закона за пътищата /ЗП/ управлението на републиканските
пътища е възложено на ответника Агенция "*******". Според чл.19, ал.2 от ЗП дейността по
управление включва както осигуряване на проекти и строителство на пътища, включително
възлагане на обществени поръчки и на концесии за тези дейности, така и организиране и
контрол на дейностите, свързани непосредствено с изграждането, ремонта и поддържането
на пътищата и осъществяване защитата на пътищата, включително на пътните съоръжения и
3
на принадлежностите на пътя. Като съобрази изложеното и твърденията на страните и
събраните по делото доказателства, съдът приема, че именно ответникът Агенция
"********" е възложител на дейността по строителството и отговаря за поддържането на
път **** „Р.-ГКПП-К.“ от км ****** до км *****, във връзка с което строителство са
депонирани земни маси в имота на ищеца. Обстоятелството, че фактически изграждането е
било осъществено от трето лице-изпълнител на проекта е ирелевантно в настоящата
хипотеза, доколкото ответникът е този, който е възложил и контролирал осъществяването
на дейността. Подобно възражение би имало значение при предявяване на регресни права от
страна на ответника спрямо строителя. Предвид изложеното, съдът счита, че фактическият
състав на неоснователното обогатяване по чл.59 от ЗЗД е изпълнен, като в случая
обогатяването на ответника се изразява в спестяване на разходи за заплащане на наем, а
обедняването на ищеца - в пропуснатите от него доходи, които той би получил при отдаване
на имота под наем. Поради това, съдът намира, че ответникът следва да бъде осъден да
заплати на ищеца обезщетение за ползвания без основание процесен имот до размер на */*
от пазарния наем за претендирания период, съобразно правата на ищеца в собствеността за
процесния период от ***** г. до ****** г. Не се споделя възражението на ответника, че част
от претенцията е погасена по давност, поради изтичане на три годишния давностен срок по
чл. 111, буква „в“ от ЗЗД. Претенцията по чл.59 от ЗЗД не е претенция за заплащане на
наемна цена, нито претенция за периодични плащания, а за заплащане на едно общо
обезщетение за неоснователно обогатяване, поради което тази претенция се погасява с
общата 5-годишна давност по чл.110 от ЗЗД, а не с 3-годишната давност по чл.111, б.”в” от
ЗЗД. Исковата молба е депозирана в съда на ******* г., с оглед на което вземането не е
погасено по давност.
Съгласно заключението на изготвената по делото съдебно-техническа експертиза
стойността на пазарния наем на процесния имот за периода от ******* г. до ********г.
възлиза на *** лева, като съобразно обема от правото на собственост на ищеца върху
процесния недвижим имот, следва да му бъде присъдено обезщетение в размер от 56 лева.
За разликата до пълния предявен размер от ****** лева, искът следва да бъде отхвърлен
като неоснователен и недоказан.
На осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК в полза на ищеца следва да бъдат присъдени разноски по
съразмерност с уважената част от иска по чл. 59 от ЗЗД. Същите се констатираха в размер от
*** лева за заплатена държавна такса, *** лева за депозит за СТЕ и *** лева за адвокатско
възнаграждение. В полза на ищеца следва да бъде присъдена сумата в размер от **** лева –
разноски съобразно уважената част от иска.
На осн. чл. 78, ал. 8 от ГПК съдът определя юрисконсултско възнаграждение в полза
на ответника в размер от *** лева на осн. чл. 37 от Закона за правната помощ и чл. 25, ал. 1
от Наредба за заплащане на правната помощ за осъществено процесуално представителство
по настоящото дело, като взе предвид и обстоятелството, че делото не се отличава с
фактическа и правна сложност и са ангажирани малко на брой доказателства. Ответникът е
реализирал и разноски в размер от *** лева за депозит за СТЕ. Така на осн. чл. 78, ал. 3 от
ГПК в полза на ответника следва да бъдат присъдени разноски в общ размер на *** лева по
съразмерност с отхвърлената част от иска.
Предвид изложеното съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Агенция "******", ЕИК ******* представлявана от Т. Вл- председател на
УС на АПИ, седалище и адрес на управление: С., бул. "******", № * да заплати на Ф. Р. Б.,
ЕГН **********, с постоянен адрес село Ч., ул. „**“ № **сумата от 56 лева (петдесет и шест
лева) обезщетение за лишаването му от ползване на имот с идентификатор * по КККР на
село Ч., община Р., представляващ ливада с площ *** кв. м. в местността „*******“ в село Ч.
за периода от *****г. до ****** година, ведно със законната лихва върху тази сума от *****
година до окончателното изплащане на сумата, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над
присъдения размер от 56 лева до пълния претендиран размер от 3000 лева.
4
ОСЪЖДА Агенция "*****", ЕИК ******, представлявана от Т. В.- председател на УС
на АПИ, седалище и адрес на управление: С., бул. "*****", № *да заплати на Ф. Р. Б., ЕГН
**********, с постоянен адрес село Ч., ул. „*****“ № ** сумата от 15,40 лева (петнадесет
лева и четиридесет стотинки) – разноски по съразмерност с уважената част от иска.
ОСЪЖДА Ф. Р. Б., ЕГН **********, с постоянен адрес село Ч., ул. „******.“ № ** да
заплати на Агенция "******", ЕИК ******, представлявана от Т. В.- председател на УС на
АПИ, седалище и адрес на управление: С., бул. "****", № * сумата от 245 лева (двеста
четиридесет и пет лева) разноски по съразмерност с отхвърлената част от иска.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд С. в двуседмичен срок от
съобщаването му на страните.
Препис от решението да се връчи на страните чрез процесуалните им представители.
Съдия при Районен съд – Мадан: _______________________
5