№ 18897
гр. София, 21.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 166 СЪСТАВ, в публично заседание на
седемнадесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:ДЕСИСЛАВА АЛ. АЛЕКСИЕВА
при участието на секретаря МИРЕЛА Т. МИЛКОВА
като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА АЛ. АЛЕКСИЕВА Гражданско
дело № 20231110158227 по описа за 2023 година
Предявен е от ищеца И. М. И., ЕГН **********, срещу П. Е. Л., ЕГН
**********, иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. първо ЗЗД за връщане на сумата в
размер на 2300 лв. представляваща платена без правно основание сума за причинени
вреди на лек автомобил „********“, рег. № *******- собственост на лизингодател
„*************, а не на ответника, ведно със законната лихва от 24.10.2023 г. до
окончателното й плащане.
Ищецът И. М. И., ЕГН **********, излага твърдения, че на 24.02.2019 г. в с.
****** било реализирано ПТП с негово участие и с това на ответника, в качеството му
на водач на лек автомобил „********“, рег. № *******- собственост на лизингодател
„*************, в резултат на което били причинени материални вреди на последното
МПС. За обезщетяване на вредите ищецът твърди да е превел сумата от 2300 лв. по
сметка на ответника, доколкото последният е заявил, че е собственик на увреденото
МПС. Поддържа се, че срещу ищеца било заведено гр. д. № 43180/2021 г. по описа на
СРС, 68-ми състав, по искова молба от застрахователя за осъждането на ищеца да
заплати обезщетение за причинените вреди по лек автомобил „********“, рег. №
*******. В хода на делото ищецът разбрал, че увреденото МПС е собственост на
лизингодателя „*************, а не на ответника. Производството приключило с
Решение № 14267/2022 г., с което били уважени претенциите на застрахователя, като
ищецът заплатил присъдените суми. Впоследствие ищецът е направил опити да се
свърже с ответника, за да му възстанови платените без основание суми, но без
резултат. С оглед изложеното моли за уважаване на иска. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът П. Е. Л., ЕГН ********** подава отговор на
исковата молба, чрез адв. Ц. З. и адв. Т. З., с който оспорва иска като неоснователен и
недоказан. Не оспорва, че между страните по делото е било реализирано ПТП на
24.02.2019 г., както и че към датата на ПТП собствеността върху увреденото МПС е
била на „*************. Твърди, че от реализираното ТПТ е претърпял освен
имуществени и неимуществени вреди. Моли за отхвърляне на исковете.
1
Съдът, като взе предвид исканията и доводите на страните, събраните по делото
доказателства и съобрази разпоредбите на закона, намира следното:
За уважаване на предявения иск в тежест на ищеца е да докаже плащането на
процесната сума в полза на ответника и нейния размер. В тежест на ответника е
докаже, че е налице основание за получаване, респ. за задържане на сумата. В тежест
на всяка от страните е да установи фактите, на които основава изгодни за себе си
последици.
Между страните е отделено за безспорно, а и се установява от събраните по
делото писмени доказателства, че на 24.02.2019 г. в с. ****** било реализирано ПТП с
участието на ищеца и ответника, в качеството му на водач на лек автомобил
„********“, рег. № *******- собственост на лизингодател „*************, в резултат
на което били причинени материални вреди на последното МПС. Срещу ищеца И. е
било заведено гр. д. № 43180/2021 г. по описа на СРС, 68-ми състав, по искова молба
от застрахователя за осъждането на ищеца делинквент да заплати обезщетение за
причинените вреди по лек автомобил „********“, рег. № ******* за същото ПТП от
24.02.2019 г., по което е постановено влязло в сила Решение № 14267/2022 г. по описа
на СРС. С решението е осъден И. М. И., да заплати на ****************** сумата от
1 843,83 лв, представляващи дължимото на основание чл.500,ал.1,т.1,предл.1 КЗ
застрахователно обезщетение, изплатено от дружеството-ищец по щета №
*********** по риска "Гражданска отговорност" с обект автомобил "************", с
рег. № *********, на ************** - собственик на увредения от същото ПТП
автомобил „********", с рег. № *******, причинени му при пътно-транспортно
произшествие, осъществено на 24.02.2019г. в гр. ****** по вина на ответника като
водач на застрахования автомобил "************", с рег. № *********, след употреба
на автомобила с концентрация на алкохол в кръвта над допустимата по закон норма, и
сумата от 317,57 лв, представляващи мораторна лихва по чл.86,ал.1 ЗЗД върху
застрахователното обезщетение за периода от 11.11.2019г. до 22.07.2021г., заедно със
законовата лихва. В мотивите е прието, че стойността на щетите по автомобила
„********", с рег. № ******* по средни пазарни цени към датата на ПТП-то е 5 714,48
лв. По същото дело П. Л. е привлечен като трето лице помагач на страната на
ответника.
От приобщеното наказателно дело № 13426/2019 г. по описа на СРС се
установява, че с влязла в сила присъда подсъдимият И. М. И. е признат за виновен в
това, че на 24.02.2019 г. , около 00:45 часа в с. ******, по ********** с посока на
движение от ********** към ********** управлявал моторно превозно средстов – лек
автомоббил ********* , модел ***** с ДК № ********* с концентрация на алкохол в
кравта си над 1,2 на хиляда, а именно 2,05 на хиляда, установено по надлижния ред за
установяване на употребата на алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози
чрез химико-токсилокологична експертиза с изх. № 13.03.2019г. на ВМЕ, поради което
на осн. чл. 343б, ал. 1 НК и чл. 54 НК му е наложено наказание една година и шест
месеца лишаване от свобода, чието изпълнение на осн. чл. 66, ал. 1 НК е отложено за
срок от три години от влизане в сила на присъдата , както и наказание глоба в размер
на 400 лева, както и подсъдимият е лишен от право да управлява МПС за срок една
година и шест месеца. В наказателното дело № 13426/ 2019 , СРС, ответникът П. Л. е
разпитан като свидетел и е заявил, че е получил от г-н И. около 2000 лева , за да си
поправи автомобила, което следва да бъде ценено като извънсъдебно признание.
Видно от договор за финансов лизинг със задължително придобИ.е на
собствеността върху лизинговия актив от 04.02.2019 г. ************ е предал
лизинговия актив – процесното МПС срещу заплащане на цена в размер на 4025 лева
на 12 месечни вноски считано от 01.03.2019 г. до 01.02.2020 г. съгласно постигната
2
договореност между страните, лизингополучателят се задължава да сключи договор за
застраховка „Каско в полза на лизингодателя за всички рискове, както и да поддържа
застрахователно покритие на лизинговия актив за целия срок на договора. Съгласно
споразумение от 02.06.2020 г. между същите страни лизингополучателят е заявил
желанието си да бъде прекратена регистрацията на лизинговия актив предвид
настъпила повреда, както и отказал да получи собствеността върху лизинговия актив,
а желаел да получи останките от автомобила.
Установява се безспорно по делото, че И. М. И. е превел по банков път на П. Е.
Л. сумата в размер на 2000 лева на 27.02.2019 г. с основание „съдебен иск“, както и на
28.02.2019 г. сумата от 300 лева със същото основание.
Спорен е въпросът дали е налице основание ответникът да получи, респективно
задържи парите. Съдът приема, че ответникът е материалноправно легитимиран да
получи обезщетение за вреди от ПТП от 24.02.2019 г. директно от делинквента. Това е
така, защото ответникът е лизингополучател на увреденото МПС по силата на договор
за финансов лизинг. Константната съдебна практика приема, че лизингополучателят по
договор за финансов лизинг, който по силата на чл. 343 ТЗ носи риска от случайното
погИ.е или повреждане на вещта, обект на същия, е носител на деликтното право,
поради което той, а не лизингодателят е материалноправно легитимиран и може
успешно да го упражни директно срещу делинквента - трето лице, при настъпило
увреждане от деликт, независимо от наличието или не на включена клауза за
изкупуване. В този смисъл Решение № 170 от 23.07.2012 г. на ВКС по т. д. № 806/2010
г., II т. о., ТК. В подобен смисъл е и произнасянето в постановеното по реда на чл. 290
и сл. ГПК решение № 294 от 20.04.2010 г., по гр. д. № 670/2009 г. на II г. о. на ВКС, в
което е прието, че при финансовия лизинг, лизингополучателят, носител на риска от
повреждане на вещта, при погИ.ето и в резултат на непозволено увреждане, при
уговорена клауза за изкупуване, е носител на правото да търси директна отговорност
от делинквента, а не лизингодателят, неин собственик към този момент. Следователно
ответникът се явява правоимащо лице да търси директна отговорност от делинквента.
Действително по силата застрахователното правоотношение в полза на
лизингодателя е изплатена сумата от 1 843,83 лв. , но същата представлява неплатен
остатък между стойността на щетите по автомобила „********", с рег. № ******* по
средни пазарни цени към датата на ПТП-то в размер на 5 714,48 лв. и платената
стойност на П. Л. в размер на 2300 лева. Така е прието с решение по гр.д. №
43180/2021 г. по описа на СРС, по което П. Л. е конституиран като трето лице помагач.
Задължителната сила на мотивите по чл. 223, ал. 2 ГПК има за предмет всички
становища на съда, намерили израз в мотивите на решението /фактически констатации
на съда, правни изводи, становища относно преюдициални въпроси/, доколкото те
обуславят изводите относно спорното право. Така Решение № 60167 / 02.02.2022 г. по
гр.д. № 2490/20 на ВКС. Тези разрешения отнесени към разглеждания случай водят до
извода, че страните по настоящото дело са обвързани от фактическите изводи на съда
в мотивите на решение по гр. д. № 43180/2021 г. по описа на СРС относно стойността
на щетите по автомобила от процесното ПТП / 5714,48 лева/, както и зачетеното
плащане от 2300 лева от И. на Л., което не е била достатъчно за обезщетяване на
всички имуществени вреди. Следователно плащането на процесната сума от 2300 лева
на лизингополучателя по силата на чл. 343 ТЗ се явява надлежно извършено съгласно
на чл. 75 ЗЗД.
Ето защо, настоящият състав приема, че по делото е доказано основание за
получаване и задържане на платената сума от 2300 лева, поради което искът е
неоснователен.
По разноските:
3
В тежест на ищеца следва да бъдат присъдени сторените разноски в размер на
800 лева платени по договор за правна защита на л. 39 от делото.
Воден от горното,
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от И. М. И., ЕГН ********** иск с правно основание
чл. 55, ал. 1, пр. първо ЗЗД да бъде осъден П. Е. Л., ЕГН ********** да заплати на И.
М. И., ЕГН ********** сумата в размер на 2300 лв. представляваща платена без
правно основание сума за причинени вреди от ПТП от 24.02.2019 г. в с. ****** на лек
автомобил „********“, рег. № ******* - собственост на лизингодател „*************,
ведно със законната лихва от 24.10.2023 г. до окончателното й плащане.
ОСЪЖДА И. М. И., ЕГН ********** да заплати на П. Е. Л., ЕГН **********
сумата в размер на 800 лева – адвокатско възнаграждение за исковото производство
пред СРС.
Решението може да се обжалва в двуседмичен срок от връчването му на
страните пред СГС.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4