Р Е Ш Е Н И Е
№ 17.06.2021 година гр.София
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Софийски градски съд , Гражданско отделение ,
II “Б” състав , в публично
заседание на четиринадесети юни две
хиляди двадесет и първа година , в следния състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБОМИР ВАСИЛЕВ
ЧЛЕНОВЕ:
КАЛИНА
АНАСТАСОВА
Мл.съдия ИВАН КИРИМОВ
при секретар Д.Шулева
като разгледа докладваното от съдия Василев въззивно гражданско дело №6606 по описа на 2020
година ,
за да се произнесе взе предвид
следното :
Производството
е по чл.258 – чл.273 ГПК /въззивно обжалване/.
В. гр.д. №6606/2020 г по
описа на СГС е образувано по въззивна
жалба на „Б.К.“
ЕООД гр.София ЕИК********срещу решение №195925 от 17.08.2017 г постановено по
гр.д.№55562/10 г на СРС , 42 състав , поправено с решения №235999 от
07.10.2019 г и №60638 от 06.03.2020 г и допълнено в частта за разноските с
определение №118624 от 17.05.2019 г по същото дело ; в частта , с която жалбоподателят е осъден да заплати на основание чл.59 ЗЗД на Министерство на вътрешните работи сумата
от 4536,33 лева – обезщетение за лишаване от ползване на
недвижим имот-обособена част от Плувен комплекс-Спартак в гр.София
представляваща търговска площ от 20 кв.м. и склад от 10 кв.м/фризьорски салон/
; за периода 01.06.2007 г – 01.06.2010 г , ведно със законната лихва от
16.11.2010 г до окончателното заплащане на сумата ; както и в частта за
разноските .
Жалбоподателят излага
доводи за неправилност на решението на СРС / в обжалваната част / , тъй като имотът
е ползван въз основа на договор за наем със „С.2.“ АД и са заплащани наемни
вноски . Ищецът е отказал да сключи договор за наем , а имотът му е управляван
от други лица , които са събирали наеми . Липсва връзка между обедняването на
ищеца и обогатяване на ответника . Наемният договор на въззивника е
противопоставим на ищеца , а са се обогатили „С.2.“ АД и СК“Левски“. Ищецът не
е ангажирал доказателства за размера на иска си и неправилно съдът е приложил
чл.162 ГПК , защото искът не е изцяло установен по основание .
Въззиваемата страна МВР не е подала
писмен отговор на въззивната жалба и не взема становище .
Третото лице помагач на въззивника „Б.К.“
ЕООД – „С.2.“ АД не взема становище по въззивната жалба .
Въззивната жалба е допустима.
Решението на СРС е връчено на жалбоподателя на 28.09.2017 г и е обжалвано в срок на 11.10.2017 г /по
пощата/ .
Налице
е правен интерес на въззивника за обжалване на посочената част от решението
на СРС.
След преценка на доводите в
жалбата и доказателствата по делото , въззивният съд приема за установено следното от
фактическа и правна страна :
В
мотивите на СРС , към които настоящият съд препраща на основание чл.272 ГПК ,
подробно е възпроизведена фактическата обстановка по отношенията между страните
. Във връзка с чл.269 ГПК настоящият съд извършва служебна проверка за нищожност и за недопустимост на
решението в обжалваната част . Относно неправилност на решението съдът е ограничен
само до изложените във въззивната жалба изрични доводи , като може да приложи и императивна норма в хипотезата на т.1 от
Тълкувателно решение №1 от 09.12.2013 г по тълк.дело №1/2013 г на ОСГТК на ВКС
.
За да отхвърли иска СРС е приел следното .
С акт за държавна собственост от
10.04.1984 г. е актуван като държавна собственост терен в местността „Южен парк”,
състоящ се от 18832 кв.м. включително и намиращите се в мястото сгради и
постройки,предназначени за спортна дейност, а имотът е предоставен за
оперативно управление на МВР .
С акт за държавна собственост № 7560/21.05.2010 г е актуван като държавна
собственост поземлен имот с планоснимачен №547
с площ от 18 832 кв.м.
Съгласно решение № 588/06.08.2010
г. на Министерския съвет поземлен имот
пл.№547 се отнема от МВР и се предоставя
на Столична община.
С договор от 01.02.2002 г „С.2.“ АД като
наемодател и „Б.к.“ ЕООД , като
наемател, са постигнали съгласие да бъдат обвързани от правоотношение , съгласно
което наемодателят се задължил да предостави за временно възмездно ползване
подстълбищно пространство и склад , а „Б.к.“ ЕООД се задължил да изплаща
уговорената наемна цена. Представени са и договори за наем ,сключени на
01.02.2004 г. и 01.02.2005 г.,както и анекси към договор за наем от 01.02.2005
г. между същите страни относно отдаване под наем на същия имот.
Видно от нотариална покана, „Б.к.“ ЕООД е поканено от ищеца МВР да
напусне имот – държавна собственост, предоставен на министерството за
оперативно управление.
Установява се, че на 18.04.1994 г. между
МВР и СК „Левски“ е сключен договор ,съгласно който страните са постигнали
съгласие за съвместна експлоатация, организация и издръжка на спортни комплекси
и прилежащите им съоръжения, а чл.4.4 от договора предвижда, че договорите във
връзка със стопанисването и набирането на приходи се сключват от председателя
на СК „Левски ”, секретаря на МВР или началника на центъра по БПФПС . Договорът
е сключен за срок от пет години. Според анекс от 29.03.1999 г. срокът на
договора е продължен за още три години , считано до 04.04.2002 г.
Според договор за съвместна дейност от
22.12.1999 г., сключен между СК „Левски” и
„С.2.“ АД относно спортната база на плувен комплекс „Спартак”. С анекс
от 15.02.2000 г. СК „Левски” и „С. 2.“ АД са постигнали съгласие „С.2.“ АД да
получава дължимите от наемателите на отделните обекти наемни суми.
От правна страна СРС е счел , че процесният имот е предоставен за управление на ищеца-МВР ,
но той не го е ползвал и отдавал под наем , а е ползван от ответника . За
процесния период е бил изтекъл договорът за наем със СК „Левски“ и нито
той , нито „С.2.“ АД са имали правно основание да отдават имота под наем на „Б.к.“
ЕООД . Имотът е публична държавна собственост и по чл.16 ал.1 ЗДС не може да се
отдава под наем безсрочно или без да се спазва ЗДС . СРС е бил сезиран с иск с
цена 13 609 лева , но е осъдил „Б.к.“ ЕООД , „С.2.“ АД и СК „Левски” да
заплатят по 1/3 от претендираната сума /разделно/. В останалата част решението
на СРС не е обжалвано и е влязло в сила .
Решението на СРС е валидно , но е частично недопустимо в обжалваната част като постановено по непредявен иск .
Видно от исковата молба процесен е периода 01.11.2007
г – 01.06.2010 г /31 месеца х 439 лева месечно = 13609 лева/ . Вместо
за този период СРС се е произнесъл за периода 01.06.2007 г - 01.06.2010 г т.е. произнесъл се е за периода
01.06.2007 г – 31.10.2007 г без да е бил сезиран от ищеца . В тази решението на
СРС трябва да се обезсили .
В допустимата си обжалвана част решението на СРС е правилно , като водещите му мотиви се споделят и
от настоящия съд . Между страните
няма спор по фактите като спорът е правен – дали въззивникът дължи процесната
сума при положение , че е бил наемател на „С.2.“ АД и е плащал на това
дружество наемни цени .
Настоящият съд констатира , че по
сходни искове на същия ищец практиката
на ВКС е противоречива . Според решение №55 от 03.04.2014 г по
гр.д.№5712/13 г на ВКС , III ГО /касаещо друга обособена част от Басейна „Спартак“ за
близък до процесния период / между страните по делото не съществува
облигационна обвързаност и за ищеца не съществува възможност да реализира
правата си по друг ред. Ищецът е имал договор с лицето СК ”Левски”/ , но той е прекратен
с изтичането на срока му на 18.04.2002 г. Ищецът не е сключвал договор с
дружеството, предоставило имота за ползване на ответника и то не е имало противопоставимо на собственика
право да отдава под наем. / Неговият праводател СК ”Левски” също не е имал
право да го пренаема и съответно не е могъл да предостави нещо, което не
притежава. Касае за вещ- публична държавна собственост, чието отдаване под наем
става само за определен срок /10 години/
и при изчерпателно посочени в закона предпоставки, които в случая не са налице.
Ответникът е държал имота без правно основание. Съгласно установената по реда
на чл.290 от ГПК практика /например решение № 409 от 20.06.12г.по гр.д.№
1411/10г.по ІV г.о., № 55 от 28.02.12г.по гр.д.№ 652/11г.на ВКС и № 204 от
5.09.2013г.по т.д.№ 1158/10 на ІІ т.о. на ВКС/ лицето, което държи без правно
основание чужда вещ, по силата на чл.59 от ЗЗД, всякога дължи на собственика й
обезщетение за ползите от които го е лишил, като правноирелевантно за пораждане
на извъндоговорното му задължение е обстоятелството дали вещта реално е била
ползвана и получени ли са от това приходи. Ползването на вещта от несобственика
може да се осъществява по различен начин. Обстоятелството дали той получава
добиви от вещта, включително и наем е ирелевантно Изводът се извежда от
приетото в Постановление № 1 от 28.05.1979г. на Пленума на ВС, съгласно което
обогатяване е налице не само при увеличаване имуществото на едно лице, но и
когато са му спестени средства за сметка на имуществото на друго претърпяло обедняване
лице. Правото на собственика на получи обезщетение за ползите, от които е бил
лишен, не може да бъде поставяно в зависимост от волята на това лице дали да
реализира или не доходи от държаната без основание чужда вещ. Същественото за
основателността на иска е, че вещ на ищеца е била държана без той да има
основание за това. По този начин собственика е бил лишен от възможност да я
ползва, поради което за него е налице обедняване. От друга страна – ответникът е държал чужда вещ , която е
ползвал или е могъл да ползва, в зависимост единствено и само от волята си.
Друго е прието в решение №79 от
07.07.2020 г по гр.д.№2688/19 г на ВКС , III ГО – отново във връзка с имот на МВР и „дейността“ на СК
„Левски“ . Според ВКС когато собственикът на една вещ е лишен от ползването й,
той пропуска ползи и тези ползи се реализират от владелеца/държателя на вещта
независимо от това, по какъв начин той владее вещта - лично или чрез другиго и
независимо от това, по какъв начин той е предоставил държането на чуждата вещ -
възмездно или безвъзмездно. Наемателят
по сключен с несобственик договор за наем на вещта е държател, който се обогатява от ползването й на договорно основание,
докато срещу него не бъде предявена претенция от собственика за връщането на
вещта. В този смисъл, ако извлича ползи, ползвателят по сключен договор за наем
се обогатява на договорно основание и не
дължи обезщетение по чл.59 ЗЗД за ползването на вещта нито на насрещната
страна по договора, нито на лицата, които претендират права върху предмета на
договора, щом по отношение на тези лица е налице противопоставимо правно
основание за държането на чуждата вещ . Наемодателят-несобственик реализира
ползите от имота (обогатява се), като го владее (държи) чрез ответника, комуто
го е предоставил за ползване на възмездно основание, а невладеещият собственик
се обеднява, поради невъзможността да ползва вещта и да получава доходи от нея.
Поради това за периода на действие на договора за наем без правно основание е обогатяването на наемодателя спрямо ищеца.
Наемателят – ответник държи имота за наемодателя си, а ако извлича ползи, се обогатява на договорно основание – т.е.
обедняването на ищеца не е свързано с неоснователно и без правно основание
обогатяване на ответника, тъй като не се установява обедняването и обогатяването
да произтичат от един общ факт или от обща група факти. Пропуснатите от ищеца
ползи във връзка с невъзможността да ползва вещта са реализирани от
наемодателя, предоставил възмездно държането на чуждата вещ на ответника –
наемател. По делото не е спорно, че договорът за наем е прекратен с изтичането
на срока и обектът е освободен от наемателя, поради което за претендирания от
ищеца период ответникът не е материалноправно легитимиран да отговаря по иска
по чл.59 ЗЗД и не дължи обезщетение за ползването на вещта.
Настоящият съд възприема за
съответстващо на закона приетото в решение №55 от 03.04.2014 г по
гр.д.№5712/13 г на ВКС , III ГО. Въззивникът като наемател по договор за наем с несобственик , който е бивш наемател
с изтекъл договор за наем на държавен имот , не може до противопостави на ищеца
наемното си правоотношение , нито да се позове на плащания на „наеми“ с
несобственика . За ищеца този договор и плащания са res inter
alios acta – ирелевантно
споразумение , което му е непротивопоставимо и няма как да увреди правната му
сфера , нито да ограничи правата му . Действително ищецът би могъл в определени
хипотези да насочи иска си и срещу наемодателя-несобственик чрез иск по чл.73
ЗС , но не е длъжен да стори това . Само ако наемодателят-несобственик е
обезщетил ищеца ще е погасена претенцията на последният за неоснователно
обогатяване. Както е прието в решение
№37 от 25.01.2005 г по гр.д. № 297/2004 г, II ТО на ВКС след като се прекрати наемният договор (както
е в процесния случай) между наемодателя и наемателя, пренаемателят вече
държи имота без правно основание и срещу него може да се води успешно иск
по чл.59 ЗЗД от действителния собственик .
Настоящият
съд не споделя мотивите на решение №79 от 07.07.2020 г по гр.д.№2688/19 г на
ВКС , III ГО , в които се
изследва „обогатяване на договорно основание" . Неоснователното
обогатяване е едно от извъндоговорните основания за възникване на
облигационни отношения , поради което при него не може да се изследва
обогатяване на договорно основание на ответника с трето лице. В случай
безспорно между ищеца и въззивника като ответник не са били налице договорни
отношения за процесния период , ищецът е пропуснал ползи от вещта /наеми/ ,
а ответникът е ползвал вещта . Дали ответникът е плащал наеми на наемодател-несобственик
е без никакво значение , защото „който плаща зле , плаща два пъти“. Nemo dat quod non habet – не можеш да дадеш , това което нямаш .
Въззивникът правилно
е предявил обратен иск срещу наемодателя си и същият е уважен от СРС . Къде и
как ответникът се „обогатява на договорно основание“ с трето лице съдът не
трябва да се изследва , защото това е извън предмета на делото .
Към ясните
постановки на закона , че фактически пренаемател не може противопостави на
собственика на вещта плащанията си към наемодател-несобственик с изтекъл
договор за наем , могат да се посочат и доводи от чисто практически характер .
Да се допусне отхвърляне на искове по чл.59 ЗЗД по начина посочен в решение №79 от 07.07.2020 г по
гр.д.№2688/19 г на ВКС , III ГО означава да
се създадат предпоставки за злоупотреби и измамливо поведение в практиката . В
много случаи ищецът няма как да знае дали лицето , което държи имота му е
владелец или държател , а по чл.69 ЗС владението се предполага . Ако се допусне
т.нар.наемател да противопостави на собственика договор за наем и плащания към
трето лице , в някои случаи може да се стигне до оформяне на симулативни
договори за наем и така да се избегне плащане от „наемателя“ . На следващо
място , т.нар.“наемател“ може да се опита да подстави/представи/ като свой „наемодател“ лице
лишено от имущество и така да увреди собственика на имота .
Процесният
иск е доказан по основание , а също и по размер . Според изслушаната пред
настоящия съд СТЕ на вещото лице К. наемната цена на процесния имот за
процесния период е в размер на 12 289 лева ако се изчисли по чл.41
ППЗДС и 12 357 лева по пазарни цени . Неправилно СРС е присъдил
само 1/3 от процесните суми на ищеца под предлог , че не е доказана
солидарност в задълженията . В отхвърлителната част решението на СРС е влязло в
сила и не подлежи на преразглеждане , но за сумата от 4536,33 лева искът е основателен и правилно е уважен от СРС .
Решението на
СРС е законосъобразно и трябва да се потвърди в обжалваната част .
Водим
от горното , СЪДЪТ
Р Е Ш И :
ОБЕЗСИЛВА решение №195925 от 17.08.2017 г постановено по
гр.д.№55562/10 г на СРС , 42 състав , поправено с решения №235999 от
07.10.2019 г и №60638 от 06.03.2020 г ; в частта , в която е разгледан иск на Министерство на вътрешните работи срещу
„Б.К.“ ЕООД гр.София ЕИК********с правно основание чл.59 ЗЗД за обезщетение за
лишаване от ползване на недвижим имот-обособена част от Плувен комплекс-Спартак
в гр.София представляваща търговска площ от 20 кв.м. и склад от 10
кв.м/фризьорски салон/ ; за периода 01.06.2007
г – 31.10.2007 г , ведно със законната лихва от 16.11.2010 г до
окончателното заплащане на сумата ; като постановено по непредявен иск .
ПОТВЪРЖДАВА решение №195925 от 17.08.2017 г постановено по
гр.д.№55562/10 г на СРС , 42 състав , поправено с решения №235999 от
07.10.2019 г и №60638 от 06.03.2020 г и допълнено в частта за разноските с
определение №118624 от 17.05.2019 г по същото дело ; в частта , с която „Б.К.“ ЕООД гр.София ЕИК********е осъдено да заплати на
основание чл.59
ЗЗД на Министерство на
вътрешните работи сумата от 4536,33 лева – обезщетение за лишаване от ползване на
недвижим имот-обособена част от Плувен комплекс-Спартак в гр.София
представляваща търговска площ от 20 кв.м. и склад от 10 кв.м/фризьорски салон/
; за периода 01.11.2007 г – 01.06.2010 г , ведно със законната лихва от 16.11.2010 г до
окончателното заплащане на сумата ; както и в частта за разноските .
Решението е постановено при участието
на „С.2.“ АД като трето лице помагач на ответника „Б.К.“ ЕООД .
Решението подлежи
на обжалване в едномесечен срок от връчване на страните .
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.