Р
Е Ш Е Н И Е
№
28.07.2017г.,
гр. Добрич
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Добричкият районен съд, пети съдебен
състав, наказателна колегия, в публичното съдебно заседание на трети юли две
хиляди и седемнадесета година, в състав:
Председател : Минка Кирчева
При участието
на секретаря Парашкева Христова, разгледа докладваното от Съдията н.а.х.д. №
1601 по описа на Добричкия районен съд за 2016г. и за да се произнесе, взе
следното предвид:
Производството
е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Образувано
е по жалба на „............, представлявано от М.П.Ф. чрез пълномощника си адв.
С.К. / редовно упълномощен /, срещу НП № В-0042569 от 03.10.2016г., издадено от
Директора в РД за областите В., Д., Ш., Т., Р. и С. към ГД „ Контрол на пазара
„ при КЗП, с което на „.........., за нарушение по чл. 123, ал. 2 от Закона за
защита на потребителите / ЗЗП /, на основание чл. 222 от ЗЗП е наложена „ имуществена
санкция „ в размер на 500лв. С жалбата се
моли Наказателното постановление, като незаконосъобразно и необосновано да бъде
отменено изцяло.
В
съдебно заседание жалбоподателят редовно уведомен не се явява, не се
представлява и не изразява становище по жалбата.
В
писмено становище редовно упълномощеният процесуален представител на въззиваемата
страна счита жалбата за неоснователна, а наказателното постановление – за
законосъобразно.
Добричкият
районен съд, като обсъди събраните по делото писмени и гласни доказателства,
както и доводите на жалбоподателя, изложени в жалбата, намира за установено
следното:
Жалбата
е процесуално допустима като депозирана в законоустановения 7-дневен срок от
лице притежаващо активна процесуална легитимация.
Независимо
от основанията, посочени от въззивника, съдът подложи на цялостна преценка
обжалваното наказателното постановление, какъвто е обхватът на въззивната
проверка и констатира следното:
В
административнонаказателното производство не са допуснати съществени
процесуални нарушения. АУАН е съставен от компетентно длъжностно лице, видно от
Заповед № 368 ЛС от 22.04.2015г. на Председателя на Комисията за защита на
потребителите / л. 28 /, в присъствие на представляващ дружеството и му е
надлежно връчен, като съдържа задължителните реквизити по чл. 42 от ЗАНН,
съставен е в присъствие на двама свидетели. НП е издадено в рамките на законоустановения
срок по чл. 34 ал.3 от ЗАНН, от компетентен административнонаказващ орган,
предвид приложената по делото Заповед № 288/22.04.2015г. на Председателя на
Комисията за защита на потребителите и съдържа задължителните реквизити по
чл.57 от ЗАНН.
С оглед
изложеното съдът намира, че обжалваното наказателно постановление е
законосъобразно в процесуален аспект.
От
фактическа страна:
На 18.07.2016г.
св. И.Й. депозирал жалба в КЗП за прекратена от жалбоподателя гаранционна карта
с остатък от 13 месеца и отказ от сервиз на закупения от дружеството телефон „ SONY Xperia Z3 Copper „. При
извършена на 22.07.2016г. проверка, св. М.К. и М.Д. /инспектори в КЗП/ на
търговски обект –.................констатирали, че търговецът на 13.05.2016г. не
е изпълнил административното си задължение при удовлетворяване на рекламацията
на св. Й. чрез ремонт на стоката, извършените ремонти да се отразяват в
гаранционната карта.
Предвид
установеното в хода на проверката, на 15.08.2016г., св. М.К. в присъствието на
упълномощен представител на наказаното лице и св. М.Д. и Н. Карагеоргиева
образувала процесното административнонаказателно производство срещу
жалбоподателя, като съставила АУАН № Н-0042569 и вменила извършването на
административно нарушение по чл. 123, ал. 2 от ЗЗП, като посочила изрично за
дата на извършване на нарушението 22.07.2016г.
Въз
основа на така съставения АУАН и реализирайки правомощието си по чл. 53, ал. 2
от ЗАНН АНО, на
03.10.2016г. издал процесното НП № В-0042569, с което за вмененото
административно нарушение по чл. 123, ал. 2 от ЗЗП, извършено на 13.05.2016г.,
на основание чл. 222 от ЗЗП, на „.............била наложена „ имуществена
санкция „ в размер на 500лв.
Описаната фактическа
обстановка се установява от показанията на М.К., М.Д., Н. Карагеоргиева и И.Й.,
както и от приобщените по делото писмени доказателства, които настоящият състав
изцяло кредитира, като обективни и непротиворечиви. Видно е от приложените по
делото заверено за вярност копие от Договор за лизинг и допълнително
споразумение, че св. И.Й. е закупил процесният мобилен апарат именно от
жалбоподателя. Посредством съдържанието на приложения по делото Протокол за
ремонт № ********* / заверено копие, л. 33 / се установява по безспорен начин,
че на 12.05.2016г. жалбоподателят е приел за ремонт мобилния апарат на св. Й. и
след извършен такъв го е върнал на 13.05.2016г. Приложени са и заверени за
вярност копия от дубликати на гаранционната карта на св. Й., издадени по време
на проверката / 22.07.2016г. / и по изрично искане на св. Й. / на 13.02.2017г.
– съответно л. 24 и л. 100 /, в които липсва отразяване на извършения на
12.05.2016г. ремонт, в резултат на удовлетворяване рекламацията на св. Й..
При
така установената фактическа обстановка, съдът намери следното от правна
страна:
Съгласно
разпоредбата на чл. 123, ал. 2,
предл. второ от ЗЗП, когато рекламацията се удовлетворява чрез
ремонт на стоката, извършените ремонти се отразяват в гаранционната карта и
срокът на ремонта се прибавя към гаранционния срок. По делото е безспорно
установено, че жалбоподателят не е изпълнил законовите си задължения за
надлежно попълване на гаранционната карта. В гаранционната карта следва да
бъдат вписани всички данни относно извършените ремонти, имащи значение за
упражняване на правата по търговската гаранция. Следователно непопълването на
гаранционната карта с посочените данни представлява неизпълнение на
задължението по чл. 123, ал.2
от ЗЗП, което е наказуемо по реда на чл. 222 от
ЗЗП. Това неизпълнение не дава възможност на потребителя да разбере
дали действително е бил удължен гаранционния срок и до коя дата стоката е в
гаранция. Целта на закона с оглед посочената по-горе разпоредба, е да се защити
правото на потребителя за удължаване на гаранционния срок със срока на
извършения ремонт. Единствените в случая правно релевантни за съществуването на
нарушението факти са наличието на извършени ремонти на стока, данните за които
или част от тях не са попълнени в гаранционната карта.
В издаденото наказателно
постановление АНО законосъобразно и правилно е отразил констатациите от акта,
като е съобразил, че деянието се инкорпорира в посочената правна норма. НП
съдържа обстоятелствена и съобразителна част и е издадено в съответствие с
изискванията на чл. 57 от ЗАНН. Ето защо, съдът приема, че АНО е описал
административното нарушение, обстоятелствата, при които е извършено, както и
доказателствата, на база на които прави изводите си, и респективно ангажира
административнонаказателната отговорност на дружеството.
По
отношение на наложеното административно наказание:
Предвидената
“имуществена санкция” по чл. 222 от ЗЗП за извършеното нарушение от търговеца е
от 500 до 3000лв. Наложената “имуществена санкция” е в минималния предвиден
размер, поради което не подлежи на преразглеждане от съда.
Предвид
горното обжалването наказателно постановление следва да бъде потвърдено изцяло.
Съдът счита, че възраженията на жалбоподателя за
незаконосъобразност на НП са необосновани по следните съображения:
-
действително нито в АУАН, нито в НП е детайлизирано при изписване на цифровата
квалификация на процесното нарушение, че се касае за предложение второ на чл.
123, ал. 2 от ЗЗП, което обаче не съставлява съществено процесуално нарушение
от категорията на абсолютните, тъй като не възпрепятства наказаното лице да
разбере какво точно е обвинението му, запознавайки се с текстовото съдържание
на АУАН и НП.
- ангажирането на
обективната отговорност на жалбоподателя за извършено нарушение по чл. 123, ал.2
от ЗЗП не е обвързана с настъпването на каквито и да е вредни
последици, наличието на вина и др. смекчаващи и отегчаващи вината
обстоятелства, тъй като същата е безвиновна, на просто, формално извършване, поради
което и не би могло да става въпрос за малозначителност на случая. По разбиране
на съдът фактическите обстоятелства свързани с настоящият случай не указват на
маловажност по смисъла на чл. 28 от ЗАНН, особено като се има предвид характера на този
вид административно нарушение. Този извод следва от вида на конкретното
нарушение, а в случая то не се отличава по степен на обществена опасност от
останалите такива нарушения, поради което не би могло да се приеме, че случаят
е маловажен. Именно поради изложените по-горе съображения не са налице
представките за прилагане нормата на чл. 28 от ЗАНН.
Водим
от горното и на основание чл. 63 ал. 1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА НП № В-0042569 от
03.10.2016г., издадено от Директора в РД за областите В., Д., Ш., Т., Р. и С.
към ГД „ Контрол на пазара „ при КЗП, с което на „..................., за
нарушение по чл. 123, ал. 2 от Закона за защита на потребителите, на основание
чл. 222 от ЗЗП е наложена „ имуществена санкция „ в размер на 500лв.
Решението подлежи на обжалване по
реда на АПК в 14 дневен срок от уведомяването на страните пред Административен
съд гр. Д..
Председател:
/
М. Кирчева /