№ 44
гр. Варна , 16.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ в публично заседание на първи
юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Вилиян Г. Петров
Членове:Георги Йовчев
Николина П. Дамянова
при участието на секретаря Ели К. Тодорова
като разгледа докладваното от Георги Йовчев Въззивно търговско дело №
20213001000259 по описа за 2021 година
Производството е образувано по въззивна жалба на „ПАВЛОВИ ФУУД
ИНДЪСТРИЙС“ ООД, със седалище гр.Генерал Тошево, ЕИК ********* срещу решение
№260021/19.02.2021 г. по т.д.20/2020 г. по описа на ОС - Добрич, в частта с която
въззивникът е осъден да заплати на „ГЛАССИ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, със седалище гр.Шумен,
ЕИК *********, сумата от 60 000 лв., като получена на отпаднало основание, ведно със
законната лихва от датата на предявяване на иска – 10.02.2020 г. до окончателното й
изплащане.
Във въззивната жалба се сочат допуснати нарушения при постановяване на
решението, изразяващи се в противоречие с материалния закон, необосновани изводи и
нарушение на процесуалните правила. Твърди се, че платената по договора сума има
характер на задатък, който въззивникът е имал право да задържи поради неизпълнение на
задължението на насрещната страна за плащане на остатъка от цената.
В писмен отговор, насрещната страна „ГЛАССИ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, със седалище
гр.Шумен, оспорва жалбата и моли съда да потвърди решението в обжалваната част.
Варненският апелативен съд, с оглед наведените оплаквания и след преценка на
събраните доказателства, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Съгласно чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. По отношение на неправилността
на първоинстанционния съдебен акт, съобразно разпореждането на чл.269, ал.1 изр.второ
ГПК, въззивният съд е ограничен от посочените в жалбата оплаквания.
Решението на първоинстанционния съд съдържа реквизитите по чл. 236 ГПК
и е действително, произнасянето съответства на предявените искания и правото на иск е
1
надлежно упражнено, поради което производството и решението са
допустими. Не се спори, че на
08.12.2017 г. между страните е сключен договор за търговска продажба, по силата на който
„ПАВЛОВИ ФУУД ИНДЪСТРИЙС“ ООД като продавач се задължил да прехвърли на
„ГЛАССИ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД като купувач, собствеността върху 3 000 тона пшенична
слама на бали, срещу заплащане на цена в размер на сумата от 252 000 лв., както и че при
сключване на договора, купувачът е платил сумата от 60 000 лева. Страните не оспорват и
обстоятелството, че договорът е бил прекратен в края на 2018 г.
Въззивните възражения са сведени до констатаците на съда относно характера на
платената по договора сума, като се поддържа, че същата има характер на задатък, който
може да бъде задържан от продавача, поради неизпълнение на задълженията на купувача да
заплати остатъка от цeната и организира получаването на стоката. В този предметен обхват
следва да се произнесе и въззивния съд съобразно правилото на чл. 269, изр.2 ГПК.
От събраните по делото доказателства се установява, че във връзка със
сключения между страните договор за търговска продажба, продавачът „ПАВЛОВИ
ФУУД ИНДЪСТРИЙС“ ООД е издал проформа фактура №15/08.12.2017 г. за сумата от 252
000 лв., представляваща цена на продадените 3 000 тона пшенична слама на бали. От своя
страна, с нареждане за кредитен превод от 15.12.2017 г., купувачът „ГЛАССИ БЪЛГАРИЯ“
ЕООД е превел по банковата сметка на продавача, сумата от 60 000 лв., представляваща
авансово плащане по проформа ф-ра № 15/08.12.2017 г. На 15.12.2017 г., продавачът
„ПАВЛОВИ ФУУД ИНДЪСТРИЙС“ ООД е издал фактура № **********/15.12.2017 г. за
сумата от 60 000 лв., включваща данъчна основа от 50 000 лв. и ДДС в размер на 10 000 лв.,
представляваща авансово плащане.
Издадените от страните първични с първични счетоводни документи, притежават
всички реквизити по чл.7, ал.1 от ЗСч и чл.113, ал.1 ЗДДС, поради което се ползват с
присъщата им формална доказателствена сила по чл.182 ГПК във вр. с чл. 55, ал.1 ТЗ и
обективират основните елементи на търговската продажба по см. на чл. 318 и сл. ТЗ.
Доколкото във всички издадени във връзка с договора писмени документи,
сумата от 60 000 лв. е отразена като авансово плащане, съдът намира за недопустимо със
свидетелски показания да се установява, че същата има значение на задатък по смисъла на
чл. 93 ЗЗД. Обстоятелството, че страните са придали на плащането на сумата от 60 000 лв.
единствено значение на авансово плащане се установява от кореспондиращите им
счетоводни записвания, резултат от издадените първични счетоводни документи.
Въззивникът като данъчно задължено лице, съобразно изискванията на чл.113, ал.1 ЗДДС,
при получаване на авансово плащане е издал фактура, съдържаща посочените в чл.114, ал.1
ЗДДС реквизити, съответно като регистрирано по ЗДДС лице е отразил фактурата в
дневника за продажбите и е подадал справка – декларация, съставена въз основа на
отчетните регистри, като никъде не е третирал процесната сума като задатък по смисъла на
чл. 93 ЗЗД, а единствено като авансово плащане. Счетоводното отчитане на получената сума
като авансово плащане, изключва функцията й като задатък, тъй като задатъкът не може да
бъде предмет на ДДС. Гореизложеното обуславя извода на съда, че
сумата от 60 000 лева е платена авансово като част от цената по договора, поради което с
отпадане на договорната връзка през м.12.2018 г., на основание чл. 55, ал. 1, предл. трето
ЗЗД, всяка от страните трябва да върне всичко, което е получила, като е без значение коя
страна е неизправна и какъв е видът на неизпълнението.
Тъй като до приключване на устните състезания, не са ангажирани
доказателства за връщане на горепосочената сума, съдът намира, че предявеният иск с
правно основание чл.55, ал.1, предл.3 от ЗЗД се явява основателен и следва да бъде
уважен. С оглед на гореизложеното и след
като не се установи и нарушение на императивни материалноправни разпоредби, за които
по аргумент от т. 10 на на ТР № 1 от 17.07.2001 год. по тълк.д. № 1/2001 год. на ВКС, ОСГК,
2
въззивният съд следи дори ако тяхното нарушение не е въведено като основание за
обжалване, се налага извод за правилност на обжалвания съдебен акт, поради което
решението следва да бъде потвърдено, като съдът препраща и към мотивите на
първоинстанционното решение на основание чл.272 ГПК. С оглед гореизложеното
и предвид направеното искане, и на осн. чл.78, ал.1 от ГПК, въззивникът следва да бъде
осъден да заплати на въззиваемия, направените по делото разноски за заплащане адвокатско
възнаграждение, в размер на 3200 лева.
Мотивиран от гореизложеното и на осн. чл.272 от ГПК, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №260021/19.02.2021 г. по т.д.20/2020 г. по описа на ОС -
Добрич, в частта с която „ПАВЛОВИ ФУУД ИНДЪСТРИЙС“ ООД, със седалище
гр.Генерал Тошево е осъдено да заплати на „ГЛАССИ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, със седалище
гр.Шумен, ЕИК *********, сумата от 60 000 лв., като получена на отпаднало основание,
ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска – 10.02.2020 г. до окончателното
й изплащане.
ОСЪЖДА „ПАВЛОВИ ФУУД ИНДЪСТРИЙС“ ООД, със седалище гр.Генерал
Тошево, ЕИК *********, представлявано от управитея Кирил Павлов ДА ЗАПЛАТИ на
„ГЛАССИ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, със седалище гр.Шумен, ЕИК *********, представлявано от
управителя Ислям Ислям, сумата от 3200 (три хиляди и двеста) лева, представляваща
направените във въззивното производство разноски за заплащане на адвокатско
възнаграждение, на основание чл. 78, ал.1 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в едномесечен срок от съобщението до
страните пред ВКС на РБългария при условията на чл.280, ал.1 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3