Мотиви към решение № 25/26.02.2019 г., постановено
по АНД №2/2019г. по описа на РдРС.
Постъпило
е предложение по реда на чл. 375 и сл. от НПК от Р.п.Р. срещу
С.Г.С.,***, с ЕГН: ********** , за това ,че 20.09.2017 год., около 12.50
часа, в гр.Радомир, в цех
„Машиностроене”, на фирма “Галко” АД гр.Радомир, с адрес : ул.“Гарата” №1, с ЕИК ., поради
немарливо изпълнение на правно регламентирана дейност, представляваща източник
на повишена опасност, при управление на кран, нарушила чл.33 от ЗЗБУТ: „Всеки работещ е длъжен да
се грижи за здравето и безопасността си, както и здравето и безопасността и на
другите лица, пряко засегнати от неговата дейност, в съответствие с квалификацията
му и дадените му от работодателя инструкции” и чл.126, т.11 от КТ: „Пpи изпълнение
на работата, за която се е уговорил, работникът или служителят е длъжен: да
съгласува работата си с останалите работници и служители и да им оказва помощ в
съответствие с указанията на работодателя”, вследствие на което по
непредпазливост е причинила на Д.Е.Д., с ЕГН: **********,***,
средна телесна повреда /многофрагментно, открито счупване на костите на
дясна подбедрица/, довело до трайно затруднение на движенията на десен долен
крайник, за период от време около 5-8 месеца - престъпление
по чл.134, ал.1, пр.2, т.2 от НК.
Прокурорът
поддържа така внесеното предложение, като предлага съда да признае на обвиняемата С. за виновна по така повдигнато й обвинение, като на основание чл.378, ал.4, т.1 от НПК
,във вр. с чл.78а от НК я освободи от
наказателна отговорност и й наложи административно
наказание „глоба” в минималния предвиден от законодателя размер, а именно 1000
лева.
Обвиняемата С. се явява в с.з. и дава обяснения по повдигнатото й обвинение,
като в хода на пледоариите и в
последната си дума моли съда да я признае за невиновна по повдигнатото й от Районна прокуратура гр.Радомир обвинение за извършеното деяние по чл.134, ал.1,пр.2 , т.2
от НК.
Радомирският районен съд, след като взе
предвид становището на страните и прецени събраните по делото доказателства по
реда на чл. 14 и 18 от НПК намери следното:
От Фактическа страна:
По силата на сключен трудов
договор №42/01.09.2015 година, между председателя
на УС на „Галко“ АД гр.Радомир и
обвиняемата С.Г.С. същата е назначена на
длъжност „кранист“,с работно място цех „Машиностроене“ в дружеството. Обвиняемата
е запозната с длъжностната си характеристика, на 02.09.2015 година.
По
силата на сключен трудов договор №27/22.08.2016 година, между председателя на
УС на „Галко“ АД гр.Радомир, и пострадалия Д.Е.Д., същият е назначен на длъжност „Шлосер, заварчик“ с работно място
цех „Машиностроене“, в дружеството като Д. е запознат с длъжностната си характеристика,
на 22.08.2016 година.
На
инкриминираната дата 20.09.2017 година в „Галко“ АД гр.Радомир, в цех
„Машиностроене“, били на работа обвиняемата С. , която работела на длъжността „кранист“, св.Д.Д. – „шлосер, заварчик“ и св.С.С. –
„шлосер, заварчик“.Тримата около 12.50 часа имали поставена от работодателя задача, да преместят
три броя метални греди от работна маса до определено място на пода в друго поле в
близост до бормашина „Рабома“, като всяка една греда била с
тегло около 800-850 кг. и с размери : дължина 8875 мм; широчина
460 мм; височина 190 мм. За преместване на готовите метални изделия /греди/,тримата
работници използвали повдигателното
съоръжение /кран/, а за прикачване на металното изделие към крана е използвано
товарозахватно приспособление – „щипка”, като обвиняемата командвала движението
му, с дистанционно управление от пода, на разстояние 3-4 метра, от св.Д. като
имала непосредствена видимост относно извършваното от него. Свидетелят Д.
закачил готовото метално изделие и след поставянето му на пода в съседното
поле, отворил „щипката”, но не достатъчно, при което едното й рамо /лапа/ не е
било освободило изцяло от габарита на транспортираното готово метално изделие
като в това време С., придвижила подема на повдигателното съоръжение, на което
е закрепено товарозахватното приспособление „щипка”, но поради недостатъчното й
отваряне, металното изделие попада в едната страна от захвата на „щипката” и тя го поема в посока нагоре. Тъй като, това
захващане на металната греда с „щипката” не е балансирано, гредата се обръща и
пада върху десния крак на стоящия в непосредствена близост св.Д.Д.. Д. паднал, а гредата затиснала крака му, при
което на помощ му се притекли веднага обвиняемата и негови колеги, които
повдигнали на ръце гредата и освободили
крака му. На мястото на инцидента пристигнала „Бърза помощ”и Д. бил закаран в
болница в гр.Перник, а впоследствие е транспортиран в УМБАЛСМ
„Н.И.Пирогов” гр.София, в клиника по ортопедия и травматология”,в която
бил на болнично лечение в продължение на осем дни.
В хода на досъдебното производство са събрани писмени доказателства установява, че работодателят
„Галко” АД гр.Радомир е изпълнил задълженията си за осигуряване на безопасни и здравословни условия на труд на
работниците в дружеството, като е била изготвена Инструкция за безопасност и
експлоатация на подемно-захватно съоръжение – „Щипка“ и Инструкция за безопасност работа при
товаро-разтоварни работи. Съобразно трудовото
законодателство е направен периодичен
инструктаж на пострадалия св.Д.Д. и на обвиняемата С.С. на 03.07.2017 година
преди трудовата злополука.
На
досъдебното производство е назначена и изготвена
съдебно-химическа експертиза за изследване на наличието на алкохол в кръвта на пострадалия Д.Е.Д. като експерта не е установил наличието на алкохол в кръвта на Д..
Изготвената
е на досъдебното производство и съдебно-медицинската
експертиза.Видно от същата в.лице дава заключение, че Д. в резултат на настъпилия инцидент
е получил многофрагментно,
открито счупване на кости на дясна подбедрица, като това увреждане му е причинило трайно затруднение на
движението на десен долен крайник, за период от време около 5-8 месеца при
нормално протичащ възстановителен процес, имайки предвид времето за
имобилизация на крайника и времето необходимо за рехабилитация и възстановяване
на нормалните му физиологични функции.Според вещото лице описаното
увреждане е получено в резултат на действието на твърди тъпи предмети със
значителна по интензивност травмираща сила, по механизма на удар и притискане
от такива предмети и отговарят да е получено по начин и време, както се
съобщава в материалите по досъдебното производство.
На досъдебното производство
е изготвената и съдебно-техническа експертиза. Видно
от заключението на в.лице М. причините за настъпване на злополуката на
20.09.2017 година е, че обвиняемата С., която
е командвала движенията на повдигателното съоръжение /кран/, с което са
премествали готово метално изделие, от
работна маса до определено за оставянето му място на пода и не е съгласувала
действията си със пострадалия Д.Д., като „прикачвач“. За целта, за прикачване
на металното изделие към крана е използвано товарозахватно приспособление –
„щипка“. След поставянето на готовото метално изделие на пода, св. Д. отваря
„щипката“, но не достатъчно - едното й рамо не е освободено изцяло от габарита
на транспортираното готово метално изделие, като С., придвижва подема на
повдигателното съоръжение, на което е закрепено товарозахватното приспособление
„щипка“, но поради недостатъчното й отваряне, на практика металното изделие,
което е закачено с нея не е освободено от захвата и „щипката“ го поема в посока
нагоре с нея. Тъй като, това захващане на металната греда с „щипката“ не е
балансирано, а е на произволно място, гредата се обръща и пада върху десния
крак на стоящият в непосредствена близост св.Д.Д.. В заключението на същото
в.лице е посочено, че
механизма на настъпване на инцидента е следния: при преместването на готовото
метално изделие, св.Д.Д., като „прикачвач“ и обвиняемата С.С., командваща
движението на повдигателното съоръжение /крана/, са използвали товарозахватно
приспособление „щипка“. След поставянето на готовото метално
изделие на пода, св.Д.Д. отваря „щипката“, но не достатъчно, като едното й рамо не е освободено изцяло от
габарита на транспортираното готово метално изделие. Същевременно обвиняемата придвижва
подема на повдигателното съоръжение, на което е закрепено товарозахватното
приспособление „щипка“, но поради недостатъчното отваряне на същата, на
практика металното изделие, което е закачено с нея не е освободено от захвата и
„щипката“ го поема в посока нагоре и тъй като металната греда не е балансирана,
а е на произволно място, гредата се обръща и пада върху десния крак на стоящият
в непосредствена близост св.Д.Д..В.лице М.
посочва, че в конкретния случай са нарушени правилата и нормите за
техническа безопасност, именно на чл.126, т.11 от Кодекс на труда: „При изпълнение на работата,
за която се е уговорил, работникът или служителят е длъжен да съгласува работата си с останалите
работници и служители и да им оказва помощ в съответствие с указанията на
работодателя“ и чл.33 от Закона за здравословни и безопасни условия на труд:
„Всеки работещ е длъжен да се грижи за здравето и безопасността си, както и
здравето и безопасността и на другите лица, пряко засегнати от неговата дейност
в съответствие с квалификацията му и дадените му от работодателя инструкции“като
тези правила са нарушени, както от обвиняемата
С.С. така и от пострадалия Д. .
Горната фактическа
обстановка съдът прие за безспорно установена въз основа на събраните по делото
в хода на съдебното дирене доказателства и доказателствени средства, както и писмените доказателства събрани на
досъдебното производство и приобщени към доказателствения материал по делото по
реда на чл.283 от НПК, като намира, че взети в тяхната съвкупност и поотделно
същите са безпротиворечиви и относими
към предмета на делото.
Въз основа на така
установеното от фактическа страна, съдът достигна от правна страна стигна до извода, че не е доказано от държавното обвинение предвид
събраните на досъдебното производство и в хода на съдебното следствие гласни и
писмени доказателства, че обвиняемата е осъществила на инкмиринираната дата от
обективна и субективна страна състава на чл.134, ал.1,пр.2, т.2 от НК , а
именно поради немарливо изпълнение на правно регламентирана дейност,
представляваща източник на повишена опасност, при управление на кран , в
нарушение на чл. 33 от ЗЗБУТ и на чл.
126, т.11 от КТ да е причинила по
непредпазливост на Д.Е.Д. средна телесна
повреда, изразяваща се в многофрагментно, открито счупване на костите на
дясна подбедрица по следните съображения:
Нормата на чл.134,
ал.1 от НК е бланкетна като по отношение на задължителните в конкретния случай
заповеди и запрети следва да се позовава на техническите правила и норми от
съответния нормативен акт ,които да
конкретизират дължимото поведение на виновния и съдържанието на признаците на
престъпния състав.Обвинението срещу С. е, че поради немарливо изпълнение на
правно регламентирана дейност, представляваща източник на повишена опасност,
при управление на кран, в нарушение на
чл. 33 от ЗЗБУТ, съгласно който: „Всеки работещ е длъжен да се грижи за
здравето и безопасността си, както и здравето и безопасността на другите лица,
пряко засегнати от неговата дейност, в съответствие с квалификацията му и
дадените му от работодателя инструкции“ и
на чл. 126, т.11 от КТ, съгласно
който: „При изпълнение на работата, за която се е уговорил, работникът или
служителят е длъжен да съгласува работата си с останалите работници и служители
и да им оказва помощ в съответствие с указанията на работодателя“ е причинила на Д.Е.Д., с по непредпазливост
средна телесна повреда, изразяваща се в многофрагментно, открито счупване на
костите на дясна подбедрица, довело до
трайно затруднение на движението на десен долен крайник, за период от време около
5-8 месеца.Т.е на първо място се твърди
от държавното обвинение,че обвиняемата е нарушила разпоредбата на чл. чл. 33 от
ЗЗБУТ, която гласи ,че „Всеки работещ е длъжен да се грижи за здравето и
безопасността си, както и здравето и безопасността на другите лица, пряко
засегнати от неговата дейност, в съответствие с квалификацията му и дадените му
от работодателя инструкции. На второ място се твърди, че същата е нарушила и
чл. 126 т. 11 от КТ съгласно, която „При изпълнение на работата за която се е
уговорил работникът или служителят е длъжен да съгласува работата си с
останалите работници и служители и да им оказва помощ в съответствие с
указанията на работодателя“.
В хода на
досъдебното производство , както и на съдебното следствие не бяха събрани безспорни
гласни и писмени доказателства установяващи на първо място по категоричен начин, че обвиняемата е проявила немарливост в
работата си и не се погрижила за
безопасността и здравето на пострадалия Д. нарушавайки инструкцията за работа
при товаро-разтоварни работи в дружеството или инструкцията за
безопасност и експлоатация на подемно-захватно съоражение –щипка. В тази връзка
е налице известно противоречие в самото постановление на Прокурора. От една
страна се твърди, че причината за инцидента е немарливото изпълнение на
задълженията на обвиняемата в качеството и на кранист и нарушаване на правилата
на ЗЗБУТ и КТ. От друга страна както в самата съдебно-техническа експертиза
така и в прокурорското постановление се сочи, че „нарушили правилата са
пострадалия Д.Д. и обвиняемата С.С.“. Освен това в заключението на вещото лице М.
при отговор на въпрос № 1, а именно: “Какви са причините за настъпване на
злополуката на 20.09.2017 г. , последното е отговорило, че причините за
настъпване на злополуката са, „че Д.Е.Д. не е съгласувал действията си със С.Г.С.
– командвала движенията на повдигателното съоръжение /кран/. В тази връзка в
хода на съдебното дирене и на
дос.производство не бяха събрани доказателства установяващи по безспорен начин,
че свидетеля Д. не е подал на обвиняемата команда „вдигни“, както твърди държавното
обвинение. Единствено в показанията си дадени пред съда пострадалия Д. твърди,
че обвиняемата е повдигнала щипката посредством крана преди той да й е подал
команда „вдигни“. Това твърдение на Д. не е подкрепено с никакви други доказателства. Свидетелят С.С., който е и
единствения очевидец на настъпилата злополука заявява пред съда: „Аз видях
какво се случва, видях Д. как отиде да отвори лапата, но не я беше отворил още цялата и С. вдигна
крана. Той не и подаде знак за вдигане на крана.“Същият свидетел обаче по-
нататък в показанията си сочи7 „Едната част беше отворена, другата не, няма
опция едната лапа да бъде вдигната, а другата да не е. Трябва едновременно и
двете да се вдигнат. Д. хваща двете лапи едновременно и ги дърпа, но първата се
откача отпред, а задната си остава, защото още не я е дръпнал да се откачи и
тя…. Д. съм сигурен, че не даде знак на С. да вдигне крана, аз съм бил на около
5-6 метра от тях.“
Съдът не кредитира
показанията на свидетелите Д.Д. и С.С. в частта им относно обстоятелството, че Д.
не е подал команда на обвиняемата да вдигне щипката, поради наличие на редица
противоречия в показанията им относно тяхното местонахождение към момента на
настъпване на инцидента и действията на всеки един от тях.Свидетелят С., който
е дългогодишен работник в дружеството заявява, че щипката е с две симетрично
разположени лапи, които се отварят
едновременно с ръце от един работник. Такова е и обяснението на вещото лице М.,
дадено в хода на съдебното дирене пред съда, относно механизма на работа на
щипката. Вещото лице заявява, „Работникът трябва да отвори равномерно и
достатъчно широко щипката като се съобрази с геометрията на детайла за да го
освободи. В противен случай ако не е достатъчно отворена щипката би могла да
закачи в някоя по изпъкнала част детайла. Ако щипката не е отворена добре при вдигането
й би могла да закачи определена част от детайла….“. М. сочи по отношение на
щипката:“ По принцип тя се отваря
равномерно на принципа на ножица, което означава, че работника трябва да хване
щипката от двете страни едновременно.“ Самият свидетел С., както бе посочено
като дългогодишен работник на дружеството с голям опит за работа с тази щипка
заявява:“Няма опция едната лапа да бъде вдигната, а другата да не е, трябва
едновременно и двете да се вдигнат“. В тази връзка напълно кореспондиращи относно
механизма на работа на щипката с показанията на свидетеля С. са и показанията
на свидетеля В.Д., който е началник цех „Машиностроене“ в дружеството на работодателя,
в който е настъпил и инцидента. Свидетелят
Д. сочи: „Винаги е имало координация, защото те се намират на близко разстояние
и имат видимост между краниста и работника. С. се е намирала на около 2-3 метра
от Д.. С. го е виждала добре Д.. В тази връзка в тази си част показанията на
свидетеля Д. кореспондират с обясненията на обвиняемата, че е виждала
изключително добре действията на Д.. Същият свидетел Д. потвърждава казаното от
вещото лице М. и свидетеля С., а именно: “Не може само едната страна на щипката
да бъде отворена…Трябва работника да отвори двете страни на щипката
едновременно и да ги държи.“Свидетелят Д.
сочи също, както и св.С. :“Другият работник докато единият откача
щипката трябва да се намира на задния край на гредата, защото тя е голяма и
тежка , и е дълга може би 8 метра Т.е другият работник трябва да се намира на
около 5 метра, защото трябва да помага за управлението на гредата за
поставянето на земята.“
Самият пострадал обаче от своя страна заявява:
„Когато гредата беше на земята, аз отидох при щипката. С. стоеше точно срещу
мен. С. беше на 2 метра и трябваше да натисне копче за вдигане на крана.“. Свидетелят
С. обаче заявява :„….Аз съм бил на около 5-6 метра от тях“. По нататък в
показанията си пострадалия заявява: „Аз
съм сам и не мога да отворя едновременно двете рамена на щипката. По принцип
двама колеги отваряме щипката. С. беше срещу мен и държеше детайла….По принцип С.
трябваше да ми помогне от другата страна да вдигне щипката, защото когато съм
работел на тази щипка винаги са ми помагали други колеги да отварят от другата
страна щипката. В този случай С. стоеше срещу мен и държеше детайла, не ми е
помагал да отвори щипката от другата страна и тя остана затворена от едната
страна.“Съдът не кредитира показанията на този свидетел, тъй като те стоят изолирано
и в противоречие с целия събран по делото доказателствен материал и с гласните доказателства, а именно
свидетелските показания на свидетеля С. и свидетеля Д., както и със заключението
на вещото лице М. изготвило съдебно-техническата експертиза относно механизма
на работа на щипката. Показанията на този св.Д. са едностранчиви и насочени
само и единствено към уличаване на обвиняемата в извършване на престъплението,
за което е предадена на съд.
Предвид така
направения анализ на доказателствения материал и в частност на гласните
доказателства събрани в хода на съдебното следствие както и заключението на
съдебно-техническата експертиза съдът намери, че не е доказано по безспорен и
категоричен начин от обективна и субективна страна, че обвиняемата С. е
извършила престъпното деяние по чл. 134, ал. 1, пр. 2, т. 2 от НК. Не бе
доказано от държавното обвинение, че С. е изпълнила немарливо правно
регламентираната дейност, а именно в качеството си на кранист да е нарушила
разпоредби на ЗЗБУТ и КТ, които да са довели до настъпване на инцидента. От
събраните гласни доказателства не би могло да се направи категоричен извод за
виновността на С. за настъпване на инцидента. От друга страна вещото лице
изготвило съдебно-техническата експертиза сочи, че както С., така и пострадалия
Д. са нарушили съответните разпоредби на ЗЗБУТ и КТ и е липсвало съгласуваност
на действията помежду им довело до настъпване на инцидента. В тази връзка
настоящият състав следва да отбележи, че не възприема заключението на вещото
лице М. дадено на л. 61 от досъдебното производство при отговорите на
поставените от органа на дос.производство въпроси № 8 и 9, а именно :„С оглед събраните по делото доказателства
налице ли е незнание или немарливо изпълнение на занятие или друга правно
регламентирана дейност представляваща източник на повишена опасност? и Ако
се установи такова незнание или немарливо изпълнение, то кои от нарушенията са в пряка причинна връзка с
настъпилия резултат и от кого са допуснати?“. В тази част вещото лице дава
отговор на въпроси, които не са от неговата компетентност, а от компетентността
на съда и представляват правни въпроси относно виновността на предаденото на
съд лице.
При така събраните
в хода на съдебното дирене гласни доказателства
и установената фактическа
обстановка съдът , призна обвиняемата С. С. за невиновна в това на инкриминираната дата
да е осъществила престъпния състав на
чл. 134, ал. 1 пр. 2, т. 2 от НК, а именно поради немарливо изпълнение на
правно регламентирана дейност, представляваща източник на повишена опасност,
при управление на кран, в нарушение на
чл. 33 от ЗЗБУТ, съгласно който: „Всеки работещ е длъжен да се грижи за
здравето и безопасността си, както и здравето и безопасността на другите лица,
пряко засегнати от неговата дейност, в съответствие с квалификацията му и
дадените му от работодателя инструкции“ и
на чл. 126, т.11 от КТ, съгласно
който: „При изпълнение на работата, за която се е уговорил, работникът или
служителят е длъжен да съгласува работата си с останалите работници и служители
и да им оказва помощ в съответствие с указанията на работодателя“ да е причинила на Д.Д. средна телесна
повреда, изразяваща се в многофрагментно, открито счупване на костите на
дясна подбедрица, довело до трайно
затруднение на движението на десен долен крайник, за период от време около 5-8
месеца, поради което и на основание чл.378, ал.4, т.2 от НПК съдът я оправда по
така повдигнатото обвинение.
С
оглед изхода на делото и на основание чл.190, ал.1 от НПК съдът постанови направените в хода на досъдебното производство разноски в
размер на 376,04 лева и тези
направени в хода на съдебното следствие
в размер на 350,00 лева да останат за сметка на Държавата.
В изложения по-горе
смисъл съдът постанови диспозитива на решението си.
Районен съдия: