Р Е Ш Е Н И Е
06.12.2019г.
номер .................. град
ПЛЕВЕН
В
ИМЕТО НА НАРОДА
|
Плевенски районен съд на седми ноември |
Четиринадесети наказателен състав година 2019 |
В публично заседание в следния състав:
|
ПРЕДСЕДАТЕЛ: |
РАДОСТИНА ГЕРГИЧАНОВА |
Като разгледа докладваното от съдия
ГЕРГИЧАНОВА НАХД № 205 по описа за 2019 година и на основание данните по делото
и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:
ПРОИЗВОДСТВО ПО РЕДА НА ЧЛ.59 И
СЛ. ОТ ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно
постановление № НП-206/12.12.2018 година на
*на И.а. „М.о.“***, с което на К.И.Ц. с ЕГН ********** *** за извършено на
09.02.2018 година нарушение по чл. 86, ал.1, т.3 от Закона за Здравето (ЗЗ):
„Като пациент всеки има право на достъпна и качествена здрана помощ“ в частта
„качествена здравна помощ“ на осн. чл. 86, ал.1, т.3 от ЗЗ във вр. с чл. 2229,
ал. І от ЗЗ е наложено административно наказание – глоба в размер на 300,00 (триста)
лева.
Недоволна от така наложеното
административно наказание е останала жалбоподателката, която в срока по чл. 59
от ЗАНН, чрез наказващия орган е подала жалба до Районен съд Плевен, с която моли съда да отмени по реда
на чл. 63 от ЗАНН наказателното постановление като незаконосъобразно. В жалбата
са релевирани оплаквания за допуснати съществени нарушения на процесуални
правила в хода на административно-наказателното производство пред накзващия
орган, както и че наказното лице не е автор на вмененото му нарушение.
В съдебно заседание жалбоподателката
се явява лично и с пълномощника си – адв. З П. ***, който взема становще, че в
от събраните в хода на проведеното административно-наказателно производство се
установява, че д-р Ц. не е осъществила състава на нарушението по чл 86, ал.1,
т.3 от ЗЗ. Развива подробни доводи в подкрепа на защитната теза. Моли съда да
постанови решение, с което да омени като незаконосъобразно Наказателно
постановление № НП-206/12.12.2018 година на
*на И.а. „М.о.“***.
Ответната страна се представлява в
съдебно заседание от юрк. Д. И., който моли съда да постанови решение, с което
да потвърди като правилно и законосъобразно обжалваното наказателно
постановление. Счита, че задълженията за оказване на качествена здравна помощ
са изпълнени само формално от жалбоподателката в качеството и на
лекар-ревматолог. Посочва, че доктор Ц. е извършила преглед на пациентката в
края на работната седмица, а именно петък и че практиката сочи, че в такъв ден не се хоспитализират
пациенти освен в изключително тежки случаи (спешен пациент) поради обективни причини,
като за такива изтъква заминаването на почивка още от петък за събтно-неделните
дни от лекарите и твърди, че именно поради тези обстоятелства доктор Ц. се е фокусирала само върху ревматологичните
симпономи и не е „задълбала“ чрез допълнителни изследвания и хоспитализиране на
„чужд“ пациент.
Съдът, като прецени събраните в хода на производството писмени и гласни
доказателства, намира за установено следното от фактическа и правна страна:
На основание Заповед № РД 27-206/22.05.2018г. на *на И.а. "М.о.",
свидетелите А.К. - **в ИА "МО" и А.Л. - **в ИА "МО", в
периода от 28.05.2018г. до 31.05.2018г. включително извършили проверка в *„**“
– гр. Плевен във връзка с писмо вх. № МО-05-167/16.04.2018г. на ОП-Плевен.
При проверката било констатирано следното: ***е пациентка с дългогодишен
диабет, за което се лекува с Инсулин и перорални антидиаетни средства. По повод
болка и оток в лявата ръка е лекувана от 25.01.2018г до 29.01.2018г. в **по * „***“,
където по диагностични критерии е изключена диагноза „*“. Изписана е с
подобрение, с уточнена диагноза и назначено домашно лечение (нестероидно
противовъзпалително средство перос и кортикостероид инжекционно). Няколко дни
след дехоспитализацията е консултирана последователно в **и *„**и с **в *„***“ООД,
поради алергична реакция (оток на лицето). Назначено е противоалергично
лечение. По данни от медицинската документация, при двата прегледа пациентката
не съобщава оплаквания за ръката. На 09.02.2018г. **посещва повторно **на
* „**“ с оплаквания за болка и токок в гривнената става и интерфалангеалните
стави на лявата ръка, както при постъпването и в клиниката на 25.01.2018
година. Прегледът е проведен от д.р Й.(**) под контрола на д-р Ц. (**).
Назначеното изследване CRP е
отново повишено (119 в срвнение с 55 при дехоспитализацията) при норма – до 6. Ц.
не е преценила необходимост от своевременна хоспитализация при лабораторни
показатели за изразен възпалителен процес. В листа за преглед не е отразен
пълен клиничен преглед, не е изследвана кръвна захар при пациентка с диабет.
Назначено е продължаване на лечението в дома с нестероидно противовъзпалително
средство в инекционна форма и не е обмислено включване на антибиотик при
персистираща възпалителна активност. Проверяващите приели, че д-р Ц. не е
извършила преглед и лечениена пациентка в пълен обем, достатъчност и качество.
На 12.02.2018г. **посещава отново * „**“ и е консултирана в **от **. След
консултация с ортопед пациентката е хоспитализирана по спешност в **в 12:20
часа в тежко общо състояние, с дехидратация, екстремна хипергликемия – 32,4
(при норма до 6,1), с изразен възпалителен процес на лявата ръка (*). Започната
е рехидратираща и коригираща хипергликемията терапия, в хода на която
пациентката внезапно се влошава и въпреки проведената в пълен обем
кардиопулмонална ресусцитация, е регистриран екзитус леталис в 13:45 часа. На
база изложените констатации, проверяващите приели, че жалбоподателката – д-р К.И.Ц.
в качеството си на * – *в **на *„*“ООД-Плевен е нарушила чл. 86, ал. 1, т.3 от
ЗЗ: „Като пациент всеки има право на достъпна и качествена здрана помощ“ в
частта „качествена здравна помощ“.
Във връзка с направените констатации на 15.08.2018 г. против д-р К.Ц. –
жалбоподател в настоящото административно-наказателно производство. бил
съставен АУАН №А -27-206/15.08.2018г. за това, че в качеството си на лекар-*на
09.02.2018 година в **на *„**“ООД-гр. Плевен е нарушила чл. 86, ал. 1, т.3 от
ЗЗ: „Като пациент всеки има право на достъпна и качествена здрана помощ“ в
частта „качествена здравна помощ“. Посочено е в АУАН, че качеството на
дейността, съгласно определението на Световната здравна организация е:
Предоставяне на всеки пациент на достатъчно видове диагностични и терапевтични
дейности, коит ода осигурят най-добър резултат по отношение на здравето,
съобразен с актуалното състояние на медицинската наука, при най-добра цена за
целия резултат, при минимален ятрогенен риск и достигане на най-голямо
удовлетворение по отношениена процедури, резултати и хуманно отношетие“, където
достатъчността на медицинската помощ се оценява посредством ефективността на
основните медицински дейности провеждани при заболяване и консултации и оценка
на тяхното въздействие върху състоянието на пациента. Актът бил съставен в присъствие
на нарушителя-д-р Ц..Въз основа на така съставения акт,
административно-наказващият орган издал обжалваното НП като е възпроизвел
изцяло констатациите, описани в него. На основание чл. 229, ал. 1 от ЗЗ на д-р К.Ц.
е наложено административно наказание "глоба" в размер на 300 лева, за
нарушение на чл. 86, ал. 1 т. 3 от ЗЗ.
В хода на съдебното производство е назначена съдебно - медицинска експертиза.
Според заключението на вещото лице д- р А.К. – лекар-*в **към *„***“ ЕАД-гр.
София, което е изготвено след запознаване с относимата към случая медицинска
документация, съответно преценена и анализирана съгласно необходимите
медицински познания и опит: 1.) На 09.12.2018г. пациентаката *е била с артрит
на китка, предходно установен силно позитивен ревматоиден фактор, добро
повлияване на терапията с нестероидно средство, и в кортикостероид – картина на
банален артрит. Логично е, че след изчерпване ефекта на кортикостероида има
повишен риск от възвръщане на артрита. Диференциално диагностично вероятността
от обострен артрит е по-висока от тази на бактериално възпаление. Наличните
симптоми (болка и отток на китка), завишеният ревматоиден фактор, завишените
противовъзпалителни показатели, нормалните левкоцити по-скоро говорят за
неинфекциозен артрит, поради което не е било необходимо прилагането на
антибиотик; 2.) Въпреки, че пациентката е с известен диабет тип 2 и
диабетиците имат повишен риск от инфекции, ниватана глюкоза сами по себе си не
са директен маркер за инфекция, поради това изследването на глюкозата по
време на прегледа не е било релевантно и 3.) Клиничната картина на
11.02.2018г. е съвсем различна най-вероятно следствие на насложена инфекция
(която може да е настъпила по всяко време) и усложнен диабет. Съдът приема с
доверие заключението на вещото лице д-р К. по тазначената и изготвена
съдебно-медицинска експертиза, като обективно изготвено и неоспорено от
страните.
Така установената фактическа обстановка се потвърждава от събраните по
делото гласни и писмени доказателства, както и от заключението на изготвената и
приета от съда съдебно - медицинска експертиза. Съдът обсъди обясненията на
жалоподателката Ц., като съобрази, че същите освен доказателствено средство са
и средсто за защита. След като прецени същите съобразно останалия събран по
делото доказателствен материал намира, че следва да бъдат кредитирани с доверие
като логични, убедителни и неопровергани от остоналия събран по делото
доказателствен материал. Обясненията на жалбоподателката са подробни,
последователни и обосновани, като съответстват с направените от вещото лице
изводи и съдът не намира за необходимо да бъдат подробно обсъждани. Съдът
обсъди показанията на актосъставителя К. и свидетеля Л., като намери, че
показанията им следва да бъдат приети с доверие като обективни в частта, в
която пресъздават впечатленията си относно обстоятелствата, описани в АУАН и в
НП, възпроизвеждащи конкретната относима за случая медицинска документация. В
останалата част, включваща направени изводи за липса на предоставена
„качествена“ медицинска помощ от страна на нарушителя счита, че не следва да
бъдат приети с доверие като изолирани и неубедителни.
В подкрепана възприетата от съда фактическа обстановка са писмените
доказателства, приобщени по реда на чл. 283 от НПК към доказателствената
съвкупност по делото, а именно: наказателно постановление №
НП-27-206/12.12.2018 година, копие от известие за доставяне, акт за
установяване на административно нарушение № А-27-2061/15.08.2018 година ведно с
разписка за връчване на АУАН, заверено копие от заповед № РД-27-206/22.05.2018
година, копие от възражение от д-р К.Ц., копие от известие за доставяне, копие
от лист за преглед на пациент в КДБ/СО № * година, копие от лабораторно
изследване, копие от становище на д-р Н.М.Й., копие от становище на д-р К.И.Ц.,
копие от график на лекарите в *„***“ ООД за месец февруари 2018 година, копие
от писмено-щатно разписание на **към *„***“ ООД към януари 2018 година, писмо №
1817/26.03.2019 година на Окръжна прокуратура – Плевен ведно със заверен препис
от постановление за образуване на досъдебно производство № ***г. по описа на
Окръжна прокуратура – Плевен от 05.10.2018 г., писмо вх. № 14274/22.05.2019 г.,
заверено копие от епикриза на ***,
заверено копие от констативен протокол за извършена проверка № ***г.,
заверено копие то разписка за връчване на протокол от 11.06.2018 г., заверено
копие от заповед № РД-20-116/25.07.2018 г. ведно с приложение към нея, заверено
копие от трудов договор № ***година.
При тази установеност на фактите, съдът приема от правна страна следното:
Административно - наказателната отговорност на жалбоподателя е ангажирана
на основание чл. 229, ал. 1 от ЗЗ, за нарушение на чл. 86, ал. 1 т. 3 от същия
закон. Според изложеното в АУАН и НП нарушението се изразява в това, че д-р Ц. в
качеството и на *на 09.02.2018г. в **на *„**“ ООД-гр. Плевен е нарушила чл. 86,
ал. 1, т.3 от ЗЗ: „Като пациент всеки има право на достъпна и качествена здрана
помощ“ в частта „качествена здравна помощ“.
Според чл. 79 и чл. 80 от ЗЗ, медицинската помощ се осъществява при прилагане
на утвърдени от медицинската наука и практика методи и технологии, а качеството
ѝ се определя от медицинските стандарти и Правилата за добра медицинска
практика.
Посочената за нарушена норма чл. 86, ал. 1 т. 3 от ЗЗ, в частта "качествена"
не съдържа конкретно правило за поведение, а регламентира правата на
пациентите, които следва да бъдат съблюдавани при предоставяне на медицинска
помощ. Не съдържа конкретен фактически състав на административно нарушение. В
конкретния случай, както актосъставителят, така и административно - наказващият
орган са се задоволили само с нейното посочване, без да са цитирали конкретни
разпоредби на медицински стандарти, които са били нарушени. Не са посочили
правното задължение за действие, което да позволи на съда да направи преценка
дали описаната в наказателното постановление фактическа обстановка съставлява
административно нарушение.
В константната си практика
административните съдилища (например: Решение № 722 от 6 Декември 2018 година
по КАНД № 806/2018 г. на Адм.съд-гр. Плевен, Решение № 2490 от 23.11.2018 г. на
Адм С - Пловдив по КАНД № 2940/2018, Решение № 241 от 16.11.2018 г. по КАНД №
205 по описа за 2018 г. на Адм.съд-гр. Кюстендил, Решение № 364 от 30.10.2018
г. по КАН дело № 308 по описа за 2018 г. на Адм.съд- Ст. 3агора, Решение № 569
от 26.09.2018 г. на Адм С - Плевен по КАНД № 662/2018 г. Решение по КАНД № 1389
по описа за 2018 г. на Административен съд - Варна, Решение № 199 30.05.2018 г.
по КАНД № 177 по описа за 2018 г. на Адм.съд-Ст. 3агора, Решение №
785/20.04.2018 г. по КАНД № 386/2018 г. на Адм.съд-гр. Бургас) приемат, че за
да се проведе законосъобразно процесът на административно наказване по чл. 229,
ал. 1 ЗЗ, е необходимо в АУАН и в НП да се посочат конкретни разпоредби на
медицинските стандарти или конкретни правила за добра медицинска практика,
които са нарушени. Когато такова посочване не е налице, е допуснато съществено
процесуално нарушение. Тези медицински стандарти и правила за добра медицинска
практика не могат да бъдат заместени от посочени те в АУАН и НП твърдения, че
привлеченият към отговорност е следвало да извърши определени действия, които
той не е извършил. В обжалваното НП въпреки обемното изложение на установените
обстоятелства, липсва посочване на нормите от утвърден стандарт или правило на
добра медицинска практика, които не са спазени от д-р Ц.. Като се е позовал на
обща норма, която не регламентира правила, а съдържа само общ принцип, и не е
посочил съставомерни признаци на специални норми, административно-наказващият
орган е нарушил правото на защита на нарушителя, което от своя страна е
самостоятелно основание за отмяна на НП като незаконосъобразно само на
процесуално основание. Липсата на такива конкретно посочени норми в утвърден
медицински стандарт или на правило за добра медицинска практика, които са
нарушени от д-р Ц. в АУАН и атакуваното наказателно постановление, прави
невъзможно и осъществяването на контрол от страна на съда дали описаните в
обстоятелствената част на конкретни действия и бeздействия на жалбоподателя
осъществяват състава на административното нарушение по чл. 229, ал. 1 ЗЗ.
По направените по делото разноски:
Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал.3 от ЗАНН (Нова - ДВ, бр. 94 от 2019
г.): „В съдебните производства по ал. 1 страните имат право на присъждане на
разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс“, а според правната норма,
отразена в чл. 143, ал.1 от ЗАП: „Когато съдът отмени обжалвания
административен акт или отказа да бъде издаден административен акт, държавните
такси, разноските по производството и възнаграждението за един адвокат, ако
подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал
отменения акт или отказ“. Видно от приложения по делото (стр. 19) договор за
правна помощ е че адв. З. П. от ПлАК е осъществявала правна помощ в настоящото
производство на жалбоподателката К.Ц. безплатно, като изрично е посочено, че
същата е „близък“. Разпоредбата на чл. 38 ал. 2 вр. с ал.1 от ЗА предвижда, че
адвокатът или адвокатът от Европейския съюз може да оказва безплатно адвокатска
помощ и съдействие на три кръга лица, сред които и „роднини, близки или на друг юрист“, като
тези случаи, ако в съответното производство насрещната страна е осъдена за
разноски, адвокатът или адвокатът от Европейския съюз има право на адвокатско
възнаграждение, което съдън определя в
размер не по-нисък от предвидения в наредбата по чл. 36, ал. 2 и
осъжда другата страна да го заплати. Съгласно чл. 8, ал.1, т.1 от Наредба
№1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнагражения, издадена
от ВАС: „За процесуално представителство, защита и съдействие по
административни дела с определен материален интерес възнаграждението при интерес до 1000 лв. (какъвто е настоящият
случай“ е в размер на 300 лева. Видно от приложените на стр. 162 и 163 в делото
финансов бон и извлечение от превод на сума чрез ПОС-терминал в РС-Плевен е че
жалбоподателката Ц. е направила разноски в размер на 500,00 лева за
възнаграждение на вещо лице.
Поради изложеното и на осн. чл. 63, ал3 от ЗАНН (Нова - ДВ, бр. 94 от 2019
г.), съдът намира, че И.а. „М.о.“***, представлявана от *проф. д-р *** следва
да бъде осъдена да заплати на К.И.Ц. с ЕГН ********** ***, *** сумата от 500,00
лева за направените по делото разноски за възнаграждение на вещо лице.
На основание чл. 63, ал.3 вр. с чл. 38 ал. 2 вр. с ал.1 от ЗА вр. с 8, ал.1, т.1 от Наредба №1/09.07.2004г. за
минималните размери на адвокатските възнагражения, издадена от ВАС И.а. „М.о.“***,
представлявана от * *** следва да бъде осъдена да заплати на адв. З.П. от ПлАК със съдебен адрес: ***
сумата от 300,00 лева за адвокатско възнаграждение.
По изложените съображения съдът намира, че обжалваното наказателно
постановление следва да бъде отменено като незаконосъобразно.
Предвид горното съдът,
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ КАТО НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО на основание чл. 63, ал. І от ЗАНН Наказателно постановление
постановление № НП-206/12.12.2018 година на
*на И.а. „М.о.“***, с което на К.И.Ц. с ЕГН ********** *** за извършено
на 09.02.2018 година нарушение по чл. 86, ал.1, т.3 от Закона за Здравето (ЗЗ):
„Като пациент всеки има право на достъпна и качествена здрана помощ“ в частта
„качествена здравна помощ“ на осн. чл. 86, ал.1, т.3 от ЗЗ във вр. с чл. 2229,
ал. І от ЗЗ е наложено административно наказание – глоба в размер на 300,00
(триста) лева.
ОСЪЖДА на осн. чл. 63, ал3 от ЗАНН (Нова - ДВ, бр. 94 от 2019 г.), И.а. „М.о.“***,
представлявана от *проф. д-р *** да заплати на К.И.Ц. с ЕГН ********** ***, ***
сумата от 500,00 лева за направените по делото разноски за възнаграждение на
вещо лице.
ОСЪЖДА на осн. чл. 63, ал.3 вр. с чл.
38 ал. 2 вр. с ал.1 от ЗА вр. с 8, ал.1,
т.1 от Наредба №1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските
възнагражения, издадена от ВАС И.а. „М.о.“***, представлявана от *проф. д-р *
да заплати на адв. З.П. от ПлАК със
съдебен адрес: *** сумата от 300,00 лева за адвокатско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Плевенски регионален административен
съд в 14-дневен срок от съобщението до страните, че е изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: