№ 14
гр. Нова Загора, 17.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – НОВА ЗАГОРА в публично заседание на
деветнадесети януари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ГЕОРГИ ЛЮБ. Й.
при участието на секретаря Мария М. Димитрова
като разгледа докладваното от ГЕОРГИ ЛЮБ. Й. Административно
наказателно дело № 20212220200523 по описа за 2021 година
Производството е с правно основание чл.59 и сл.от ЗАНН.
Жалбата е подадена от А.Р.З. ЕГН **********,с постоянен адрес: ********,чрез
процесуален представител и съдебен адресат: адв. М.П. М. АК Сливен, адв. № **********,
служебен адрес: ************ Против: НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 21-0306-
000730/ 07.07.2021г. на ВПД Началник Група към ОДМВР Сливен,РУ Нова Загора
Жалбоподателят бил недоволен от обжалваното наказателно постановление, връчено му на
01.11.2021г., с което са му наложени административни наказания: «глоба» в размер на 3000,
00лв. и «лишаване от право да управлява МПС» за срок от 12 месеца, на посочено от
наказващия орган основание -чл. 175а, ал.1, пр.З от ЗДвП, поради което и в законовия срок
го обжалвал.
Наказателното постановление било незаконосъобразно и неправилно, изложената
фактическа обстановка в АУАН и в НП не отговаряла на истината. Жалбоподателят не бил
изпълнил от обективна и субективна страна административното нарушение, за което е
ангажирана административнонаказателната му отговорност.
При съставянето на АУАН и при издаване на НП, въз основа на него, били допуснати
съществени процесуални нарушения, които ограничили правото му на защита и били
абсолютно отменително основание.
АУАН и НП не съдържали всички задължителни реквизити.
Словестното описание на нарушението, дадено в АУАН, противоречало на словесното
1
описание, посочено в НП.
Посочената от наказващия орган фактическа обстановка не съответствала на дадената от
него правна квалификация на административното нарушение.
Налице било несъответствие между дадената в актовете на административнонаказателното
производство правна квалификация на нарушението и санкционната норма, въз основа на
която е ангажирана отговорността на жалбоподателя.
Наказващият орган изобщо не е обсъдил възможността за приложение разпоредбата на чл.
28 от ЗАНН, съответно не е посочил мотиви защо не прилага същата, каквото задължение
има той преди постановяване на НП.
В чл.53 от ЗАНН било предвидено изискване към административнонаказващия орган да
издаде наказателно постановление едва след като установи, че нарушителят е извършил
деянието виновно и ако няма основания за прилагането на чл.28 и 29 ЗАНН.
След като законодателят е предвидил възможност за приложение на чл.28 от ЗАНН за
всички административни нарушения, то административнонаказващият орган е следвало да
изложи мотиви защо не е приложил чл.28 от ЗАНН. Изложеното в НП, че „деянието не е
маловажен случай, ....т.к. засяга обществени отношения в областта на ЗДвП ...и винаги е с
висока степен на обществена опасност" не съставлява мотиви, в смисъла, който е вложил
законодателят.
Съгласно Тълкувателно решение №1/12.12.2007г по Т.Н.Д.№1/2007г. на ОСНК на ВКС,
преценката за "маловажност на случая" подлежи на съдебен контрол. Жалбоподателят счита,
че в конкретния случай предпоставките на чл.28 от ЗАНН са налице, но наказващият орган
не е приложил тази разпоредба и не е изложил мотиви, защо не го е направил, което е
основание за отмяна на наказателното постановление, поради противоречието му със закона.
Наказателното постановление е издадено от орган, който не е оправомощен да издава и
подписва НП за нарушения по ЗДвП.
Дори да се приеме, че при управление на автомобила, жалбоподателят е допуснал той да
презавие до загуба на сцепление на задните гуми, то извършеното от него не съставлявало
административно нарушение, т.к. не носело характеристиките на такова, визирани в
разпоредбата на чл. 6 от ЗАНН.
Предвид гореизложеното,жалбоподателят моли съда да постанови решение, с което да се
отмени обжалваното наказателно постановление, като неправилно и незаконосъобразно.
АНО-ОД МВР Сливен в писмото,с което е изпратена жалбата до съда заявява,че при
издаване на обжалваното НП не били допуснати нарушения на материални или
процесуалните норми,обосноваващи отмяната му.
РП Сливен не изразява становище по жалбата.
В проведеното открито съдебно заседание се явява единствено процесуалния представител
на жалбоподателя-адв.М.М.,която заяви,че поддържа жалбата и били налице основанията за
2
отмяна на обжалваното НП,както били изтъкнати в жалбата,а освен това липсвало и
законова дефиниция за вмененото на жалбоподателя административно нарушение.
От събраните по делото доказателства съдът установи следното:
На 24.06.2021г. св.Р.Й.-мл.автоконтрольор в присъствието на свидетелите И.М. и И.Б.-също
полицейски служители в РУ Н.Загора е съставил процесния АУАН Серия GA №424614 на
жалбоподателя затова,че на 24.06.2021г. в 14.00часа в гр.Н.Загора,на ул.“П.Енев“,на
кръстовището с ул.“Цар Освободител“,управлява л.а.“БМВ 320 И“ с рег.№
********,собственост на М.Я.А. ЕГН **********,като при маневра завой на дясно
извършва следното нарушение.Водачът използва път за обществено ползване за други
цели,освен в съответствие с неговото предназначение за превоз на товари и хора,като
извършва резки маневри,преднамерено извежда МПС извън контрол,чрез презавиване до
загуба на сцепление на задните гуми/дрифт/.С това си деяние нарушителя виновно е
нарушил чл.104Б,т.2 от ЗДвП.Непосредствено след съставянето на АУАН нарушителя го е
подписал и е получил препис от Акта.
В с.з.бяха разпитани и тримата свидетели-служители на РУ Н.Загора.Двамата от тях-И.М. и
И.Б. са очевидци на случилото се.Заявяват,че на посочените дата и час били спрели с
полицейския автомобил на светофара на кръстовището съставено от двете горепосочени
улици.Били позиционирани север-юг на ул.“Цар Освободител“,а светофарът им показвал
„червено“.В този момент от дясно на тях,които били първа кола и имали добра видимост
към кръстовището,на зелен светофар излязъл процесния автомобил.Тръгнал подавайки
максимално количество газ,в следствие на което задницата на автомобила се изнесла
наляво-надясно два -три пъти,но не е навлязъл в другото-насрещното платно.Карал бързо,но
свидетелите успели да го настигнат,където нарушителя бил спрян.След което повикали
св.Р.Й.,който му съставил акт за нарушението,като преди това бил изпробван за алкохол и
наркотици,които проби се оказали отрицателни.
Въз основа на съставения АУАН е било издадено обжалваното НП,с което на жалбоподателя
е било наложено,за гореописаното административно нарушение,административно наказание
3
на основание чл.175А,ал.1,пр.3 от ЗДвП „глоба“ в размер на 3000лева,както и наказание
„ЛПУМПС“ за срок от 12 месеца.Препис от постановлението е връчен на нарушителя на
01.11.2021г.,а жалбата,видно от самата нея е подадена на 04.11.2021г.
От така приетото за установено съдът прави следните правни изводи:
Жалбата е допустима,като подадена от лице имащо правен интерес,тъй като срещу него е
било издадено обжалваното НП и в законовия срок.
При извършената служебна проверка съдът не констатира съществени нарушения на
процесуалните правила и материалния закон,които да доведат до отмяна на НП.Както
АУАН така и НП съдържат всички задължителни реквизити визирани в чл.42 и чл.57 от
ЗАНН и са връчени при спазване на правата на нарушителя.
Разгледана по същество съдът намира жалбата за основателна.
Съгл.чл.104Б,т.2 от ЗДвП, /в сила от 21.01.2017 г./ На водача на моторно превозно средство
е забранено да:
1. oрганизира или участва в нерегламентирани състезания по пътищата, отворени за
обществено ползване;
2. използва пътищата, отворени за обществено ползване, за други цели, освен в съответствие
с тяхното предназначение за превоз на хора и товари.
Следва да се отбележи,че в ЗДвП няма легална дефиниция за популяризираното в
общественото общуване понятие "дрифт". Но смисълът, който се влага в това понятие,най-
общо, обхваща техника на шофиране, при която шофьорът преднамерено извежда
автомобила извън контрол чрез "презавиване", постигайки по този начин загуба
сцеплението на задните гуми.
За да е извършено, обаче, едно административно нарушение, то следва да е осъществено
както от обективна, така и от субективна страна. В настоящия случай съдът намира, че
нарушението не е доказано да е осъществено нито от обективна, нито от субективна страна.
За да е осъществен състава на описаното в АУАН и НП нарушение по чл. 104б, т. 2 от
ЗДвП, е необходимо да се докаже, че водачът на автомобила умишлено е извършил
описаните в акта и НП действия, а именно извършвал е "дрифт" - демонстративно
управление, изразяващо се в превъртане на задните задвижващи колела, форсирайки
двигателя и повишавайки оборотите на същия, като с това използва пътя с друга цел, освен
в съответствие с неговото предназначение за превоз на товари и хора.
Възражението на жалбоподателя, че нарушението по чл. 104б, т. 2 от ЗДвП е необосновано
и недоказано, съдът намира за основателно. Съгласно посочената за нарушена разпоредба,
на водача на моторно превозно средство е забранено да използва пътищата, отворени за
обществено ползване, за други цели, освен в съответствие с тяхното предназначение за
превоз на хора и товари. От показанията на разпитаните двама полицейски служители е
4
видно, че те са предприели спиране и проверка на водача на конкретното МПС именно
поради това, че управляваният от него автомобил при извършване на маневра завиване е
загубил сцепление на гумите и е поднесъл, но по никакъв начин не се установиха факти, от
които да се налага несъмнен извод, че това е сторено умишлено и тенденциозно от водача на
МПС. При положение, че възможните причини за въпросното поднасяне са многобройни,
сред които:мощност на автомобила, висока скорост ; недостатъчен контрол,състояние на
пътната настилка, както и други причини, в конкретния случай при липса на други
доказателства за умишлено извеждане на МПС от контрол чрез изгубване на сцепление на
гумите /дрифт/, обвинението не може да се приеме за доказано, поради което обжалваното
НП следва да бъде отменено.Освен това безспорно се установи,че процесния
автомобил,въпреки всичко не е излязъл от собственото си платно за движение и не е
навлязъл в насрещното,за да създаде каквато и да е опасност на пътя,за останалите
участници в движението.Самите свидетели твърдят,че нарушителя е бързал за работа,тъй
като закъснявал,което е възможна вероятна причина за подаването на повече газ на
кръстовището или дори за случайно деяние.В случая доказателствената тежест принадлежи
на АНО да опровергае подобно предположение.Това не е сторено и съмнението следва да се
тълкува в полза на жалбоподателя,че действително е бързал за работа,а не да „дрифтира“.
С оглед горното съдът намира обжалваното НП за незаконосъобразно и като такова следва
да се отмени.
Въпреки изхода на делото,след като жалбоподателя не претендира разноски,а и няма
доказателства да е направил такива,те не следва да му се присъждат.
Водим от горното съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ изцяло Наказателно постановление № 21-0306-000730 от 07.07.2021 г.,
издадено от ВПД Началник група към ОД МВР Сливен, РУ –Н.Загора, с което за допуснато
от А.Р.З. с ЕГН**********, от ***********, нарушение по чл. 104б, т. 2 от ЗДвП, на
основание чл. 53 от ЗАНН и чл. 175А, ал. 1, пр. 3 от ЗДвП, му е наложено административно
наказание – "Глоба" в размер на 3000 (три хиляди) лева и "Лишаване от право да управлява
МПС" за срок от 12 (дванадесет) месеца – като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
Решението подлежи на касационно обжалване, пред Сливенски административен съд, в
14 дневен срок от съобщението до страните, че е изготвено и обявено,по реда на АПК.
Съдия при Районен съд – Нова Загора: _______________________
5