Р Е Ш Е Н И Е
№
260303/27.10.2020г.
гр.Варна, 27.10.2020 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА
– тридесет и седми наказателен състав в публично съдебно заседание на тридесети
септември през две хиляди и двадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Пл. Караниколов
Секретар Петранка Петрова,
като разгледа докладваното от съдията НАХД №
2967 по описа на съда за 2020 год., за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по
жалба на П.И.И., ЕГН **********, против Електронен фиш серия К № 2873067 издаден от ОД МВР - Варна, с който за нарушение
на чл.21 ал.1 от ЗДвП му е наложено административно наказание: “глоба” в размер на 300.00 /триста/ лева на основание чл. 189, ал. 4, вр. с чл.
182, ал. 2, т.4 от ЗДвП.
С жалбата се прави искане за
отмяна на електронния фиш като се излагат доводи за незаконосъобразност.
В съдебно заседание жалбоподателят не се явява
и не се представлява.
Процесуален представител на административно наказващия орган не се явява.
В писмени бележки изразява становище за неоснователност на жалбата и прави искане
за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Жалбата е депозирана
от легитимирано лице в законоустановения срок, поради което е допустима за
разглеждане.
След преценка на
доказателствата по делото, съдът прие за установено от фактическа страна
следното:
На 21.06.2019 год. в 17:06 часа. л.а.
„Фолксваген голф“ с рег. № СВ 56-89 ВС се
движел по Г.П І-9 от к.к.“Златни пясъци“ посока
гр.Варна на П.В „Долна трака“. На този пътен участък разрешената скорост била
такава въведена с п.з. В-26 - 40 км/ч. и
се извършвала проверка за скоростта на
движение на автомобилите с автоматизирано техническо средство-мобилна система
за видеоконтрол на нарушенията на правилата за движение тип TFR1-M513/07. С
него била установена скоростта на движение на автомобила на жалбоподателя – 72 км/ч. и изготвена снимка
на автомобила с дата, час и координати на разположение на АТСС и рег. номер.
След
установяване на собственика на автомобила – П.И.И., бил
издаден електронен фиш серия К № 2873067, в обстоятелствената част на който
било описано извършеното нарушение. Посочена била правната квалификация на
извършеното нарушение по смисъла на чл.21 ал.1 от ЗДП, като бил определен и
размер на наказание с посочено правно основание за налагането му – чл.182 ал.2
т.4 от ЗДвП. Електронният фиш бил надлежно скрепен с доказателство – снимков
материал от техническото средство, извършило засичане на скоростта и заснемане.
Съгласно разпоредбата на чл. 165, ал.2, т.6 ЗДвП органите по контрол за спазване правилата за движение по
пътищата имат право за установяване на нарушенията да използват технически
средства или системи, заснемащи или записващи датата, точния час на нарушението
и регистрационния номер на моторното превозно средство. Следователно заснетият
образ, на който са записани датата, часа, засечената скорост на движение и
регистрационния номер на автомобила, представлява годно веществено
доказателствено средство по смисъла на чл. 189, ал. 15 ЗДвП,
изготвено по предвидения в закона ред, поради което може да установи
извършеното нарушение.
Видно от Протокол за последваща проверка № 1 - 8 -18/23.08.2018 год. на
мобилна система за видеоконтрол „TFR1-М513/07“,
регистрираната в настоящия случай скорост попада в обхвата й, като допустимата
грешка при измерване на скоростта е в рамките на +/-3 км./ч.при скорост до 100 км/ч, съответно +/- 3 % при скорост над 100 км./ч. В случая няма
данни, които да установяват, че мобилната система е използвана неправомерно, в
нарушение на предвидените за това условия и ред, което да създаде съмнение във
верността на отчетената скорост или в идентификацията на автомобила, с който е
извършено деянието. За това съдът намира за несъмнено установени както
засечената скорост, така и местоположението, и регистрационния номер на
автомобила.
Горната
фактическа обстановка се установява по безспорен и категоричен начин от
събраните по делото писмени доказателства- снимков материал от техническото
средство, протокол за проверка на мобилната система за видеоконтрол и справка
за нарушител, обективираща и връчването на процесния ЕФ.
При така установената фактология съдът формулира правно убеждение в следния
смисъл:
Процесният електронен фиш формално отговаря на изискванията на чл. 189, ал.4 от ЗДвП, установяващи вида на данните, които следва да бъдат вписани в
него и съответства на утвърдения от Министъра на вътрешните работи образец.
Всички реквизити предвидени в посочената норма се съдържат в обжалвания фиш -
мястото на извършване на нарушението е описано подробно, посочена е разрешената
скорост, както и установената такава на движение на процесното МПС. По дефиниция
електронният фиш не носи подпис на издателя си, поради което въпросът за
компетентността на определено лице не се поставя. В тази насока следва да бъде
съобразено естеството на електронните фишове, които съгласно §6, т.63 от ДР на
ЗДвП представляват електронно изявление, записано върху хартиен,
магнитен или друг носител, създадено чрез административно-информационна система
въз основа на постъпили и обработени данни за нарушения от автоматизирани
технически средства.
От събраните
по делото писмени доказателства безспорно се установява, че е извършено
нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП. Тази
норма определя максимално допустимата скорост за движение на ППС извън населено
място при въведено ограничение на скоростта с п.з. В-26 - 40 км/ч. Именно в такова се намира пътя, част от който е бил обект
на контрол. За жалбоподателя И.
като водач на ППС е било налице задължение да се движи със скорост не по-висока
от допустимата съгласно чл.21 ал.1 от ЗДвП, което той не е изпълнил.
Видно от
приобщената по делото снимка, измерената с техническо средство скорост, след
приспадане на предвидения толеранс от +/-3 %,
е 72 км/ч. В нея се съдържат
всички нормативно изискуеми реквизити. В този смисъл съдът намира, че нарушението
на чл.21 ал.1 от ЗДП безспорно е допуснато, а възражението на жалбоподателя
неоснователно.
Нарушението
е било установено с автоматизирано техническо средство TFR1-М513/07,
което е одобрен тип за измерване и е преминало съответните проверки. Нарушението
е било и документирано, като е била изготвена и снимка, която е приложена по преписката. Автоматизираното
техническо средство № TFR1-М513/07 представлява мобилна система за видеоконтрол
на нарушенията на правилата за движение. Нормата на чл.189 ал.4 от ЗДП, сочи,
че при нарушение, установено и заснето с автоматизирано техническо средство или
система, за което не е предвидено наказание лишаване от право да се управлява
моторно превозно средство или отнемане на контролни точки, се издава електронен
фиш в отсъствието на контролен орган и на нарушител за налагане на глоба в
размер, определен за съответното нарушение.
Според чл.188, ал.1 от ЗДвП собственикът или този, на когото е предоставено моторно
превозно средство, отговаря за извършеното с него нарушение. Собственикът се
наказва с наказанието, предвидено за извършеното нарушение, ако не посочи на
кого е предоставил моторното превозно средство. Законовата
процедура предвижда възможности за възражения във връзка с фиша, респективно
анулирането му от издалия го орган при определени обстоятелства, включително и
посочването на друг извършител на нарушението. По делото няма доказателства, че
пред директора на съответната структура на МВР от страна на собственика на
автомобила е декларирано друго лице като водач на превозното средство, при
управлението на което е установено и заснето нарушението.
Управлението на ППС с превишена скорост е санкционирано в
разпоредбата на чл. 182 от ЗДвП,
като за конкретното превишение от 32 км/ч. законодателят
в ал. 2, т. 4 от същия текст е предвидил,
за превишаване от 31
до 40 км/ч - глоба 300 /триста/ лв. Регламентирана по този начин прави
обсъждането на въпроса за нейната справедливост безпредметно.
Не са налице
предпоставките на чл. 28 от ЗАНН,
доколкото констатираното нарушение е превишаване на разрешената скорост с 32
км/ч. по път при въведено ограничение с п.з. В-26 от 40 км/ч., следователно
обществената опасност на това нарушение се отличава с достатъчен интензитет,
който не дава основание на съда да приеме, че деянието представлява маловажен
случай.
При
този изход на делото и съобразно искането на процесуалния представител на АНО,
на основание чл.63 ал.3 от ЗАНН, вр.
чл.143 от АПК, съдът намира, че на ОД МВР-Варна следва да се присъди
юрисконсултско възнаграждение. При
определяне на неговия размер съдът съобрази разпоредбата на чл.37 ал.1
от ЗПП, в която е предвидено, че заплащането на правната помощ е съобразно вида
и количеството на извършената дейност и се определя съгл. Наредба за заплащане
на правната помощ. Съгласно чл.27е. от
посочената Наредба за защита по дела по ЗАНН е предвидено възнаграждение от 80 лв. до 120 лв.
Поради това и като прецени продължителността на делото (в едно съдебно
заседание) и неговата невисока сложност, съдът присъди на ОД-МВР-Варна
юрисконсултско възнаграждение в размер
на 80 лева.
Воден от
гореизложеното и на осн. чл.63 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Електронен фиш серия К № 2873067
издаден от ОД МВР гр. Варна, с който на П.И.И., ЕГН **********,
за нарушение на чл.21 ал.2, вр. чл.21, ал.1 от ЗДвП е наложено административно
наказание: “глоба” в размер на 300 /триста/ лева на основание чл. 189, ал. 4, вр. с чл. 182, ал. 2, т.4 от ЗДвП.
ОСЪЖДА
П.И.И., да плати на ОД МВР-Варна, юрисконсултско
възнаграждение в размер на 80.00 лв.
Решението подлежи на
касационно обжалване по реда на АПК пред Административен
съд гр.Варна в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: